Р Е Ш Е Н И Е
№ 260062 / 11.2.2022г.
гр. Перник, 11.02.2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 01006 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, бул. „Цариградско шосе”, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, чрез адв.
И., срещу М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 782,45 лв., представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода от 21.01.2020 г. до
20.06.2020 г. за имот с адрес: *****, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 09.11.2020 г., до изплащане на вземането, както и
сумата 33,70 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 24.03.2020
г. до 27.10.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 260544/12.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 6025/2020 г. на РС – Перник.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, свързано с доставката на електрическа енергия до имот с адрес: *****. Излага се, че ищецът доставял електрическа енергия за процесния
период и имот, за което са издадени фактури, първата с дата 29.02.2020 г. и
последната с дата 30.06.2020 г. Твърди се, че съгласно общите условия на
дружеството вземанията по фактурите са платими в 10-дневен срок от издаването
им, след изтичането на който потребителят дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение, но тъй като същата не е влязла в сила, се
породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените
съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Навежда доводи, че ищецът е следвало да го
уведоми и да прекъсне електрозахранването при първата неплатена сметка, както и
да упражнява контрол върху кражбите на ток. Възразява да е потребена
електрическа енергия в претендирания размер. Твърди, че от 14.01.2020 г. Л.Х.К.
е присъединил с проводник жилището на майка му П.Д.В. към неговия електромер и
са поели задължение, че ще заплащат цялата електрическата енергия, поради което
предявява обратни искове срещу тях, в случай, че бъде осъден да заплати
процесните суми на ищеца, да бъдат осъдени ответниците да му ги заплатят
солидарно, евентуално – при равни квоти, поради неоснователното им обогатяване
с тази сума.
С Определение от 30.08.2021 г. на РС-Перник са конституирани Л.Х.К., с адрес: ***, и П.Д.В., с адрес: ***,, като трето лице-помагач на страната
на ответника М.С.Г.,
на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, и са приети за съвместно разглеждане в условията на евентуалност до уважения размер на първоначалните искове обратни
искове
с правно основание чл. 59 ЗЗД срещу Л.Х.К., с адрес: ***, и П.Д.В., с адрес: ***, за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата 782,45 лв., представляваща главница за електрическа
енергия за периода от 21.01.2020 г. – 20.06.2020 г. за имот, находящ се на
адрес: *****, и сумата 33,70 лв., представляваща обезщетение за забава върху
месечните плащания за периода от 24.03.2020 г. до 27.10.2020 г., поради
неоснователното им обогатяване за негова сметка, както и
присъдените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците по обратните
искове Л.Х.К. и
П.Д.В. не са депозирали отговор.
В открито съдебно заседание ответникът Л.Х.К. заявява, че ползва ток от жилището на С. с който имали уговорка да заплаща
сметките за ток, ако са до 100,00 лв.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 260544/12.11.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 6025 по описа
за 2020 г. на РС-Перник срещу М.С.Г., ЕГН **********, за сумата 782,74 лв., представляваща главница за ползвана ел.
енергия за периода от 21.01.2020 г. до 20.06.2020 г. за имот на адрес: *****, с
кл. № *****, както и сумата 33,70 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 24.03.2020 г. до 27.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 782,74 лв., считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.11.2020 г., до изплащане на вземането.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на
22.12.2020 г., който е подал възражение на 30.12.2020 г.
Указанията на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК са връчени
на заявителя на 04.02.2021 г., който е депозирал исковата молба по пощата на
02.03.2021 г.
По делото са приети общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, одобрени с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. и изменени и
допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и лицензия за доставка на електрическа енергия №
Л-409-17/01.07.2013 г.
Представено е извлечение от счетоводството на ищцовото
дружество, в което са отразени издадените фактури, отчетните периоди и
начислените суми по сметка на ответника, фактури, издадени в периода 29.02.2020
г. – 30.06.2020 г., и справка за консумация на клиент М.С.Г., с кл. № *****, по редовен
отчет за периода 20.01.2020 г. – 21.01.2021 г.
Със заявление от 09.12.2019 г. ответникът М.С.Г. е отправил
искане до ищцовото дружество за откриване на партида на негово име за обект,
находящ се на адрес: *****, а със заявление от 18.12.2019 г. е отправил искане за
възстановяване на захранването.
По делото са приети потвърждение от 17.12.2019 г., че е
изграден 1 бр. еднофазен електормер на обект с адрес: *****, и констативен
протокол от 18.12.2019 г. за констатиране наличието на съоръжение за
присъединяване на служебно закрита партида на обект: *****, за аб. № *****
С отговора на исковата молба е представен Констативен
протокол № 4836546 от 14.01.2020 г. за възстановяване на захранването, подписан
от М.С.Г. като потребител, талон за клиентски номер ***** на името на последния,
разписка за плащане на сумата 10,02 лв. по фактура от 31.01.2020 г. в полза на
„ЧЕЗ Електро България“ АД.
С договор за отдаване под наем на държавен жилщен имот от
24.02.1975 г., въз основа на решение 94 от 17.06.1975 г., също приложено по
делото, С.Г.А.е настанен в жилище под наем на адрес: *****, заедно с
петчленното му семейство, сред които и М.С.Г..
По делото са използвани специални знания чрез заключение на
вещо лице по проведена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните.
Според експертното мнение на вещото лице счетоводството на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД е водено редовно по отношение на издадените фактури и същите са
осчетоводени от дружеството като задължение. По партидата на ответника не е
отразено плащане в счетоводството на дружеството на фактурите за процесния
период. Посочва, че по издадени фактури за период преди процесния са извършени
и осчетоводени плащания от ответника в размер на 10,02 лв. на 07.02.2020 г. по
фактура с № *****/31.01.2020 г. и 100,00 лв. на 09.03.2020 г. по фактура с № *****/29.02.2020
г., частично платена, като неплатената сума е включена в исковата молба. Задълженията
по процесните фактури са в размер на 782,45 лв. – главница за периода 21.01.2020
г. – 20.06.2020 г., а лихвата за забава е в общ размер 33,70 лв. от
изискуемостта на фактурите до 27.10.2020 г.
По делото е прието заключение на вещо лице по проведена
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. От същото се установява,
че в регистрите на ищцовото дружество за процесния период има открита партида с
абонатен номер № ***** и клиентски ИТН
№ *****, за имот с адрес: *****, на името на М.С.Г.. Електромерът отговаря на
метрологичните и техническите характеристики съгласно нормативната уредба.
Размерът на изразходваната ел. енергия за процесния период 21.01.2020 г. –
20.06.2020 г. е 882,46 лв., която стойност се разминава със сумите, предмет на
исковата молба със 100,00 лв., тъй като в периода 29.02.2020 г. – 24.04.2020 г.
е извършено плащане.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно
и компетентно дадени.
В производството по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля М. И.В.. Свидетелят излага, че Л. се е присъединил към
жилището на М., което мисли, че е станало през месец август миналата година,
след което добавя, че за първи път видял жицата някъде юни-юли и през август
месец я е забелязал отново. Къщите на Л. и М. са на около 10 метра една от
друга. Миналата година през месец септември, когато ходил на гости на М.,
забелязал, че коминът на къщата на Л. не пуши и казал на М., че той се грее на
ток. Знае, че след това М. е премахнал жицата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно
непосредствено възприетите факти, от които приема за установено, че около месец
август 2020 г. жилището на Л.Х. е било присъединено към електричеството,
подавано към жилището на М.Г..
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена електрическа енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, поради което на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК за
ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
98а, ал. 1 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на електрическа
енергия при публично известни общи условия, изпълнението на задължението за
реално доставяне и точно отчитане на консумираната ел. енергия за процесния
период, както и нейната стойност.
От представената лицензия за
доставка на електрическа енергия № Л-409-17/01.07.2013 г. се установява, че
ищцовото дружество е лицензиран доставчик на електрическа енергия като „краен
снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.
По делото не се спори, а и от събраните писмени
доказателства, съдържащи изявление на ответника М.С.Г. до ищцовото дружество за
откриване на партида на негово име, се установява, че през процесния период същите
се е намирали в облигационно отношение по доставка на ел. енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: *****, при публично известни общи
условия.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установява, че стойността на доставената електрическа енергия за процесния
имот за периода 21.01.2020 г. –
20.06.2020 г. е на стойност 882,46 лв., а от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че след извършени плащания от ответника размерът на задължението за
главница е 782,45 лв.
С оглед изложеното, съдът прави
извод, че предявеният иск за главница е основателен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща
последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за присъждане
на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда
– 09.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от Общите условия за продажба на електрическа
енергия, плащанията на потребената електрическа енергия следва да се извърши на
10-то число на следващия месец, за който се дължи месечното задължение.
Следователно ответникът е изпаднал в забава след изтичането му, като съобразно
отправеното искане началният момент на забавата на вземането по първата фактура
е 24.03.2020 г. От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението за забава върху вземанията по
процесните фактури е в общ размер
33,70 лв. за периода от 23.03.2020 г. до 27.10.2020 г.
С оглед изложеното, съдът прави
извод, че предявеният акцесорент иск е основателен в пълния
предявен размер.
По обратните искове с правно основание чл. 59 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца
по предявените в условията на евентуалност обратни искове с правно основание
чл. 59 ЗЗД е да установи, че при плащане на процесните вземания от негова
страна ответнците Л.Х.К. и
П.Д.В. ще се обогатят за негова сметка, наличието на връзка между обедняването и обогатяването и
уговорката за солидарно заплащане на вземането.
Разпитаният по делото свидетел излага, че „през месец август“ жилището на К. било присъединено към електрозахранването на Г., след което добадя, че за
първи път видял жицата „някъде юни-юли“. Доколкото свидетелят не помни с
точност дали месецът, в който в видял жица между двете жилища, е бил юни, юли
или август, а процесният период обхваща потребената електрическа енергия за
периода от 21.01.2020 г. – 20.06.2020 г., съдът приема, че по делото не е
установено, че през процесния период ответникът К. е потребил част от
електрическата енергия, фактурирана за обекта на Г.. За пълнота следва да се
посочи, че дори да се приеме, че присъединяването е извършено през месец юни,
липсват доказателства каква част от доставената до жилището на Г. електрическа
енергия е потребена от ответниците, до който размер възлиза обедняването на
ищеца, респ. обогатяването на ответниците, поради което недоказано е и обедняването
на ищеца за тяхна сметка с лихвата за забава върху нея.
По изложените съображения
съдът приема, че предявените обратни искове са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и
исковото производство.
Пердвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.С.Г. следва да
заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД сторените разноски за заповедното и исковото производство. От представения
списък и доказателства съдът приема, че ищцовото дружество е сторило разноски в
размер на сумата 25,00 лв. - държавна такса и сумата 63,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, или общо 88,00 лв. в заповедното производство, и сумата 25,00
лв. – за държавна такса, 113,00 лв. – адвокатско възнаграждение, сумата 200,00
лв. - депозит за ССчЕ, и 250,00 лв. – депозит за СТЕ, или общо 588,00 лв. в
исковото производство, които следва да му бъдат присъдени.
Третите
лица помагачи и ответници по обратните искове не са направили искане за
присъждане на разноски и представили доказателства ьза извършването им, поради
което такива не им се дължат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе”, бл. Бенч Марк,
Бизнес Център, сумата 782,45 лв.
/седемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща главница за доставена електрическа
енергия за периода от 21.01.2020 г. до 20.06.2020 г. за имот с адрес: *****, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 09.11.2020 г., до изплащане на вземането, както и сумата 33,70 лв. /тридесет и три лева и
седемдесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 24.03.2020
г. до 27.10.2020 г., за които вземания е издадена Заповед № 260544/12.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 6025/2020 г. на РС – Перник.
ОТХЪРЛЯ като неоснователени предявените от
М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Л.Х.К.,
с адрес: ***, и П.Д.В., с адрес: ***, обратни искове за
осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата
782,45 лв. /седемстотин
осемдесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
главница за електрическа енергия за периода от 21.01.2020 г. – 20.06.2020 г. за
имот, находящ се на адрес: *****, и
сумата 33,70 лв. /тридесет и три лева и седемдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от
24.03.2020 г. до 27.10.2020 г., поради
неоснователното им обогатяване за негова сметка в случай, че ги плати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД.
ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе”, бл. Бенч
Марк, Бизнес Центъ, сумата 88,00 лв. /осемдесет и осем лева/ –
разноски в заповедното производство, и сумата
588,00 лв. /петстотин осемедесет и
осем лева/ – разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 6025 по описа за 2020
г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: М.Павлова