№ 21660
гр. София, 25.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110118393 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от ЕМ. Д. М. срещу СЪД на основание
чл. 2б ЗОДОВ във вр. с чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът намира исковата молба за частично нередовна – в частта относно
законната лихва от 30.12.2019г., във връзка с което следва на ищеца да бъдат дадени
указания да уточни крайния период, за които претендира лихва за забава и размера на
претендираната лихва за забава, както и да посочи фактически и правни основания за
претендиране на посоченото вземане. В тази връзка съдът указва на ищеца, че законна
лихва за забава, определяема само с начален период и неопределена по размер може да
се претендира единствено за периода от предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането. Във всички останали случаи вземането, претендирано по
съдебен ред, следва да е конкретизирано по размер, по период – да е посочена начална
и крайна дата и по основание – да се посочат фактически обстоятелства, които
пораждат вземането (арг. чл.129, ал.2 вр. с чл. 127, т.3, 4 и 5 ГПК).
Ищецът е направил искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпита на двама свидетели и допускане на СМЕ с вещи лица психиатър и психолог.
Съдът намира, че доказателствените искания не са необходими по смисъла на чл. 146,
ал. 4 ГПК. Предявеният по делото иск е по чл. 2б ЗОДОВ, а именно ангажиране
отговорност на ответника поради забавяне извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията, преценен съобразно фактическа и правна сложност на делото.
Обичайните вреди от прекомерна продължителност на производствата се преценяват
от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като съществува силна,
на оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството води до
неимуществени вреди /в този смисъл решението по делото С срещу И. Размерът на
обезщетението зависи от особеностите на производството, преценено с оглед на
забавеното произнасяне. В този смисъл, относно обичайните неимуществени вреди
/ищецът не твърди да е претърпял такива, който надхвърлят обичайните/ не е
необходимо установяване с гласни доказателствени средства и СМЕ. Исканията следва
да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че следва служебно да изиска за послужване гр.д. №15299/2019 г.
1
от СГС, или негово копие, тъй като е необходимо за разрешаване на процесния правен
спор.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на осн чл. 129, ал. 4 ГПК на ищеца, че в едноседмичен срок от
съобщението следва, с препис за ответника, да конкретизира: начален и краен период
на лихвата за забава; размер на лихвата за забава; изложение на фактическите
обстоятелства, които пораждат вземането за законна лихва за забава в период преди
подаване на исковата молба.
При неизпълнение на указанието съдът ще приеме, че законната лихва върху
главницата се претендира от депозиране на исковата молба до погасяване на
задължението.
ДА СЕ ИЗИСКА от ГО на СГС за послужване гр.д. № 15299/2019 г. или негово
копие.
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 146, ал. 4 ГПК искането на ищеца за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели и
назначаването на СМЕ.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.11.2022 г. от 09:40 часа , за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предмет на делото е предявен от ЕМ. Д. М. срещу СЪД иск с правно основание
чл.2б ЗОДОВ за осъждане на СГС да заплати на ищеца сума в общ размер от 20 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
бавно правосъдие за периода от 30.12.2019 г. до 05.04.2022 г. по гр. дело № 15299/2019
г. по описа на СГС, ведно със законна лихва от подаването на исковата молба до
окончателното погасяване.
Ищецът основава иска си с твърденията, че неимуществените вреди са му
причинени вследствие на неоснователно забавяне на делото от страна на съда в
продължение на 3 години, като в периода от завеждане на делото през 2019 г. до
05.04.2022 г. делото не е било насрочено за разглеждане в открито заседание. Ищецът
намира, че посоченото поведение на СГС е противоправно и нарушава права на ищеца
за достъп до правосъдие, регламентирано в цитираните в исковата молба
международни договори и актове от правото на ЕС. Твърди, че в резултат на бавенето
на делото от страна на СГС е претърпял редица неимуществени вреди – подложен бил
на психически и физически тормоз, претърпял болки, страдания, безпокойство,
отчаяние, безнадеждност, била му е унищожена вярата в правосъдието на СГС без
бавене, бил поставен е в унизително положение и му било накърнено достойнството.
Сочи, че производството пред СГС не е приключило и към настоящия момент, като
същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2022 г.
Ответникът СЪД в законоустановения срок не представя отговор на исковата
молба.
В тежест на ищеца по иска по чл. 2б ЗОДОВ във вр. с вр. с чл.6, §1 от ЕКПЧ е
да докаже, че е страна по твърдяното съдебно производство, образувано пред СГС, по
което е допуснато забавяне извън разумния срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията,
преценен съобразно фактическа и правна сложност на делото, поведението на
2
компетентните органи и поведението на самия носител на правото.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е
страна по твърдяното съдебно производство, образувано пред СГС.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че не изпрати представител в първото по
делото съдебно заседание, не направи искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, ищецът има право да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3