МОТИВИ
По нохд №
1068.2016г. по описа на АРС, четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия И.М.М.,
ЕГН – **********,***, по народност българин, български гражданин, с основно
образование, ученик в ССГ град Садово, неженен, неосъждан, с адрес: град
Садово, ул.“***, по обвинение за престъпление по чл. 343в ал.2 от НК за това,
че на 25.10.2016г. в град Садово, обл. Пловдивска и на главен път I-8 в землището на Община Садово, в посока към село
Поповица, е управлявал МПС – лек автомобил марка “Фиат купе“ с рег. № РВ 2872
ВТ, без свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление, както следва: с Решение № 145 от
14.10.2015г. по АНД № 741.2015г. на АРС, влязло в законна сила на 30.10.2015г.
и с НП № 16-0239-001142 от 13.06.2016г., издадено от Началник РУ Асеновград,
връчено на 28.09.2016г. и влязло в законна сила седем дни след връчването.
Ред за разглеждане на делото- бързо производство.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград пледира за признаване на
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по обв. акт и за налагане
на наказание „ЛС“ в размер на една година и шест месеца, чието изпълнение да се
отложи с изпитателен срок от 3 години, както и „глоба“ в размер на 700 лева.
Подсъдимият не се признава за виновен и пледира за
оправдателна присъда.
Упълномощеният му защитник - адвокат Д., пледира за
признаване на подсъдимия за невинен, поради липса на съставомерност на деянието
и за неговото оправдаване.
По фактите:
Подсъдимият И.М.М. не е осъждан.
Същият има наложено административно наказание – „Глоба“ на основание чл.
78а ал.1 от НК за престъпление по чл. 343в ал.2 вр.ал.1 вр.чл. 63 ал.1т.4
вр.чл. 26 ал.1 от НК, влязло в сила на 30.10.2015г.
Подсъдимият И.М. е неправоспособен.
Той има лоши характеристични данни – поддържа връзка с криминално проявени
лица.Многократно са му съставяни актове за установяване на административни
нарушения по ЗДВП за управление на МПС без правоспособност.Не спира на проверки
от полицейски патрули, осуетява техните проверки и възпрепятства работата им,
като във връзка с множество установени управления на МПС без правоспособност,
му е съставен протокол за предупреждение по чл. 65 по ЗМВР.
С наказателни постановления № 16-0239-001142 от 13.06.2016г., връчено на 28.09.2016г.
и с НП № 16-0239-000911 от 28.07.2016г., връчено му на 11.08.2016г., същият е
наказан по административен ред за управления на МПС без правоспособност.
Свидетелката Г.М.П. *** като разузнавач.На 25.10.2016г. около 17:20 часа тя
си тръгнала от работа от ПУ Садово с личния си автомобил „Ауди А4“ с хасковска
регистрация. Като излязла по улица „Васил Левски“ започнала да кара по нея и
видяла зад нея, че има лек автомобил „Фиат купе“, който знаела, че се управлява
от подсъдимия И.М. и от неговата майка – свидетелката Д.М..
Тъй като по улицата е имало два легнали полицая и автомобилът й е нисък, тя
намалила изцяло скоростта си, като в този момент видяла в огледалото за обратно
виждане, че автомобилът, който е зад нея „Фиат купе“, го управлява подсъдимият И.М.,
когото лично познавала.
В този момент се обадила на колегите си – К. и А., тъй като знаела, че
подсъдимият И.М. е неправоспособен водач и има множество наказателни
постановления, връчени му лично за това нарушение.
В този момент свидетелят К., който бил ведно с колегата си Н.А. в
с.Чешнегирово, до ж.п. гарата и веднага след подадения от свидетелката П.
сигнал, двамата се отправили към главния път I-8, тъй като колежката им казала, че подсъдимият
управлява автомобила “Фиат купе“, син на цвят в посока от град Садово към
Чешнегирово.
Целта на двамата свидетели- К. и Ангелова била да пресрещнат подсъдимия и
да го засекат. Свидетелят К. казал на
свидетелката Г.П., че тръгват към главния път, като в този момент, докато тя
преминавала през втория легнал полицай, подсъдимият И.М. я изпреварил отдясно,
доста рисковано, минавайки много близо до нея, като в този момент тя отново го
видяла, че управлява лекия автомобил „Фиат купе“, като е възприела дори и
облеклото му – суитчър, черен на цвят с качулка.
След като подсъдимият И.М. я изпреварил, спрял на знак „Стоп“, след което
завил надясно за село Чешнегирово. Тогава свидетелката Г.П. за втори път се
обадила на свидетеля К. и му казала, че подсъдимият И.М. ***, като ги попитала
до къде са стигнали. Свидетелят К. й отговорил, че вече са на надлеза, на около
100-150 метра от главния път I-8, като свидетелят К. й казал, че тръгват към главния път. В този момент
свидетелката Г.П. тръгнала след автомобила, управляван от подсъдимия И.М.,
който карал изключително рисковано, с много бърза скорост, като свидетелката П.
карала на две коли след него, но не успяла да го настигне. На разклона за село
Чешнегирово подсъдимият И.М. не завил към селото, а продължил направо към село
Поповица. Тогава свидетелката Г.П. отново позвънила на свидетеля К. и му
съобщила, че подсъдимият И.М. *** и че поради това, че кара изключително бързо,
не може да го настигне. Свидетелят К. й казал да не предприема преследване
поради натоварения трафик, при което свидетелката П. забавила скоростта на
управлявания от нея лек автомобил, като малко по-късно видяла, че патрула,
съставен от свидетелите К. и А. я подминал и тръгнал след подсъдимия М., но
въпреки това, подсъдимият не е бил установен.
Свидетелите К. и А. отишли до бензиностанция „ОМВ“ до село Поповица, след
което се върнали в град Садово, като преди това докладвали за случая в
дежурната част.
В дневника на същата дежурният е
посочил като характерен случай за времето от 17,20 часа до 17,50 часа до село
Поповица за установяване на неправоспособен водач по сигнал на инсп. Г.П..
В това време, свидетелката Г.П. се
върнала до дома, където живее подсъдимият И.М.-***, където обикновено отпред
стоял управляваният от подсъдимия М.
този ден лек автомобил и установила, че него го няма, както го няма в дома му и
самият подсъдим, тъй като звъняла на звънеца, но никой не й отворил, след което
решила да се прибира, като минала през село Катуница, като решила, че
подсъдимият М. може да е обърнал с намерение да го засече, което не станало.
Междувременно, свидетелите К. и А. *** и търсили подсъдимият И.М. на
адресите, на които живее в град Садово- ул.“Константин Марков“ и ул.“***, като
не го установили на нито един от двата адреса, нито управляваният от него лек
автомобил „Фиат купе“, син на цвят, въпреки многократните посещения на адресите
и обикаляне из цяло Садово за времето от доклада в ОДЧ – 17,50 часа до 19,00
часа, като полицаите преустановили търсенето около 22 часа, тъй като имали друг
сигнал, който е трябвало да отработят.
Единият от адресите, на който подсъдимият И.М. *** граничи с две улици,
като задната такава - ул.“ Акад. Павел Попов“ към 25.10.2016 е била в ремонт,
като е ремонтирана съществуващата канализация, като за целта са полагани
изкопни работи по цялата дължина на улицата и преминаването на МПС по нея е
напълно невъзможно.
Това било установено и от полицейските служители – свидетелите К. и А..
Въпреки многократните обходи на двата адреса, на които подсъдимият М. живее,
същият не е бил установен, нито управляваният от него лек автомобил „Фиат
купе“, син на цвят. За горното полицейските служители изготвили докладна
записка.
На следващият ден - 26.10.2016г. подсъдимият М. ***, като същият бил
задържан по ЗМВР, със заповед за задържане № 239-ЗЗ-347 от 26.10.2016г. от
11:00 часа на 26.10.2016г. до 10,50 часа на 27.10.2016г.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от показанията на свидетелите П., К. и А., които съдът кредитира
като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и непротиворечиви
помежду си и подкрепени от писмените доказателства по делото, които напълно
кореспондират с кредитираните доказателствени средства, а именно : скица № 404
от 25.11.2016г,. справка от Михаил А., информационна карта за дейността на
наряда от 25.10.2016г., седмичен график на ПУ Садово за времето от 24.10.2016г.
до 30.10.2016г., писмо от община Садово изх. № 11-03-723 от 06.12.2016г.,
справка за съдимост, НП № НП № 16-0239-001142 от 13.06.2016г., издадено от
Началник РУ Асеновград, връчено на 28.09.2016г. и влязло в законна сила седем
дни след връчването, характеристична справка за подсъдимия и справка за
съдимост, които са надлежно приобщени и достоверни.
Съдът не кредитира като алогични, непоследователни, противоречиви взаимно и
опровергани от кредитираните от съда гласни доказателствени средства- показанията
на свидетелите К., А. и П. и писмените доказателства, кредитирани от съда,
показанията на свидетелката Д.М., който изтъква, че целият ден си е била в къща
и този ден автомобилът, управляван от нея – „Фиат купе“ е бил пред дома й, което
обстоятелство се опровергава напълно от показанията на свидетелката Г.П., която
не само е възприела автомобила да се управлява от подсъдимия М., но и
впоследствие, след неговото бягство в посока село Поповица, се е върнала на
адреса, на който живее и свидетелката Д.М. и въпреки, че е позвънила на
входната врата, същата не е била в дома си, както твърди, нито отпред е бил
управляваният от подсъдимият И.М. лек автомобил „Фиат купе“. В тази част
показанията на свидетелката Д.М. се опровергават напълно и от показанията на
полицейските служители А. и К., които въпреки многократните обходи, които са
направили и търсенето на подсъдимия И.М. в дома му, не са установили нито
същия, нито автомобила, управляван от него – „Фиат купе“, да е бил отпред пред
дома на свидетелката Д.М. – майка на подсъдимия, така, както тя твърди в
първоначалните си свидетелски показания. Същите в тази част като напълно
опровергани от показанията на кредитираните от съда свидетели и от свидетеля М.М.,
се отхвърлят от съда като недостоверни.
Съдът не кредитира и показанията на свидетелите Д.М., Г.К. и З. И. за това,
че същият ден около 17:00 часа именно свидетелят К. е закарал подсъдимия И.М. ***
– свидетелката З. М. с лекия автомобил „Фиат купе“, ключовете за който е
предоставила на свидетеля К. лично свидетелката Д.М., като за тази цел същият е
оставил лекия си автомобил „Опел Астра“ пред дома на подсъдимия, както и за
часа, в който тези трима свидетели твърдят, че са възприели как свидетелят К.
закарва подсъдимият И.М. с лекия автомобил „Фиат купе“, предоставен му от
свидетелката Д.М. у свидетелката З. М.- 17:00-17:30 часа. В тази им част,
показанията на тези свидетели напълно се опровергават от показанията на
свидетелите Г.П., Н.А. и К., които при търсене в посоченият час на пристигане
на свидетелите К. и подсъдимия И.М. в дома на свидетелката З. М., първо вече са
докладвали за управление за времето от 17:20 часа до 17:50 часа на лек
автомобил „Фиат купе“ от неправоспособен водач в ОДЧ, за което е съставена
информационна карта, впоследствие свидетелите К. и А. са се върнали до дома на
подсъдимия, правили са множество обходи на същия, като не са установили нито
лекият автомобил „Фиат купе“, за който свидетелят К. посочва, че е върнал и
оставил пред дома на подсъдимия около 18:00 часа, вземайки своя лек автомобил, нито
лек автомобил „Опел Астра“, оставен от свидетеля К.. Тримата свидетели напълно
се опровергават и от показанията на свидетеля М.М., който изрично посочва, че
когато се прибрал в дома си, около 19:00 часа, в който час лекият автомобил
„Фиат купе“ не е бил пред дома му, както и от показанията на свидетелката Г.П.,
която около 17:20-30 се е върнала пред дома на подсъдимия И.М. и не е заварила
лек автомобил „Опел Астра“ на свидетеля К., както същият той твърди да го е
оставил отпред, нито пък този автомобил е бил установен от свидетелите К. и А.,
които след свидетелката П. до връщането на свидетеля К.,***, е бил установен от
тези свидетели пред дома на подсъдимия.
Нещо повече, самият баща на подсъдимия – свидетеля М. Марино сочи, че
когато се е прибрал този ден от работа около 19:00 часа, в който час
полицейските служители К. и А. все още са правили обход за издирване на
автомобила „Фиат купе“ и подсъдимия И.М., нито последният, нито автомобилът са
били пред дома му, което обстоятелство също опровергава твърденията на
свидетелите Д.М., К. и З.М. относно закарването от страна на свидетеля К. на
подсъдимия до неговата сестра именно с лекия автомобил „Фиат купе“ и
впоследствие неговото оставяне пред дома на подсъдимия. Тук следва да се
посочи, че показанията на свидетелят К. за това, че е оставил първо своя лек
автомобил „Опел Астра“ пред дома на подсъдимия М. напълно се опровергават от
показанията на свидетелите П., К. и А. и на второ място, показанията на този
свидетел в частта, че около 18:00 часа е оставил лекия автомобил „Фиат купе“ на
задната улица, се опровергават напълно от писмото от община Садово, видно от
която тази задна улица този ден е била напълно непроходима поради наличие на
ремонтни дейности, свързани с канализацията и на второ място – от показанията
на свидетелите К., А. и М..
С оглед на това, като напълно вътрешно противоречиви и опровергани от
показанията на свидетелите М.М., Г.П., К. и А. *** и писмото за ремонтни
дейности от същата община, показанията на свидетелите Д.М., З.М. и К., не се
кредитират от съда.
Показанията на свидетеля М.М. като подкрепени от показанията на свидетелите
К., А. и П. и кредитираните от съда писмени доказателства, се кредитират от
съда, без тези в частта им, че свидетелката Д.М. му е казала, че автомобилът
„Фиат купе“, управляван от нея, е паркиран на задната улица, тъй като самата
тази свидетелка в своите показания опровергава това твърдение на свидетеля М.М.
и от друга страна – в тази му част неговите показания се опровергават от
показанията на свидетелите К., А., П. и писмените доказателства по делото,
поради което и в тази им част, същите не се кредитират от съда.
Обясненията на подсъдимия М., като напълно опровергани от кредитираните от
съда свидетелски показания и писмени доказателства, не се кредитират от съда и
се ценят единствено като негова защитна позиция.
От правна страна:
От приетите за установени факти по делото, безспорно се доказа, че подсъдимият
И.М. ***, както и на главен път I-8 в землището на община Садово, посока към село
Поповица, е управлявал, бидейки неправоспособен водач, лек автомобил „Фиат
купе“ с рег. № РВ 2872ВТ, като е сторил това в едногодишния срок от наказването
му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство за управление, както следва: с решение № 145 от
14.10.2015г. по АНД № 741/2015г. на АРС, влязло в законна сила на 30.10.2015г.
и с НП № 16-0239-000911 от 28.07.2016г., издадено от Началник РУП- Асеновград,
връчено на 19.08.2016г. и влязло в законна сила седем дни след връчването и с
НП № 16-0239-001142 от 13.06.2016г., издадено от Началник РУ Асеновград,
връчено на 28.09.2016г. и влязло в законна сила седем дни след връчването, с
което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343в ал.2
от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия И.М. с пряк
умисъл, при съзнаване на общественоопасния му характер и целене, което се
обективира на първо място от множеството актове за установяване на
административни нарушения за правоуправление на МПС без правоспособност и
протокола за предупреждение за въздържане от такова поведение по чл. 65 от ЗМВР, както и от механизма на извършване на престъплението – бягство от
полицейски служител, който непосредствено е възприел извършване на
престъплението- свидетелката Г.П. и чрез бягство- опит за осуетяване своето
хващане и залавяне.
С оглед на това, съдът намери, че подсъдимият И.М. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 343в ал.2
от НК и за това престъпление го призна за виновен.
По наказанието:
За престъплението, за което подсъдимият И.М. бе признат за виновен,
предвиденото наказание е „ЛС“ от 1 до 3 години и „глоба“ от 500 до 1200 лева.
При определяне на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия
относно техния размер, съдът отчете, че същите следва да бъдат определени при
балансиращи отговорността обстоятелства за всяко едно от тях. На първо място,
като смегчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало и младата
възраст на подсъдимия, а като утежняващи отговорността обстоятелства са
механизма на извършване на нарушението – рисковано управление и бягство, с цел
осуетяване преустановяване на престъплението. Наложеното административно
наказание за същото такова престъпление не се отчете като утежняващо
отговорността обстоятелство, предвид забраната по чл. 56 от НК.
Предвид на това, съдът наложи на подсъдимия И.М. наказание „ЛС“ в размер на
1 година и 6 месеца и наказание „глоба“ в размер на 700- седемстотин лева,
платима в полза на държавата.
С оглед на това, че наложеното наказание на подсъдимия И.М. е ЛС под три
години, същият не е осъждан и съдът намери, че за неговото поправяне и
превъзпитание същият не се налага да изтърпи ефективно наложеното му наказание,
на основание чл. 66 ал.1 от НК, съдът отложи неговото изпълнение с 3 – три
годишен изпитателен срок.
На основание чл.59 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НК,
съдът приспадна времето, през което подсъдимият И.М. е бил задържан по
ЗМВР, считано от 11:00 часа на 26.10.2016г. до 10:50 часа на 27.10.2016г.
Съдът намери, че с така наложените кумулативни наказания, ще се изпълнят
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.
Районен съдия: