Р Е Ш Е Н И Е № …….
гр. София, 08.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV - Д въззивен състав, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Иван Киримов
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр.
д. № 16600 по описа за 2018 год., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 455865/23.07.2018
г. на Софийски районен съд, 157 с - в, по гр. д. № 46662/2017 г. Н.П.Г., ЕГН **********
и Д.А.Г., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на „Ч.Е.Б." АД, ЕИК******, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от по
883, 78 лв. всеки - представляваща коригирана стойност на електрическа енергия
по констативен протокол № 1016768/17.02.2017 г. за периода от 20.11.2016 г. до
17.02.2017 г. както и разноски по делото.
Срещу решението са подадени две
въззивна жалба от ответниците Н.П.Г.
и Д.А.Г., чрез представителя им, с идентични
доводи. На първо място се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като от
ответниците пред СРС, 37 с - в е заведено гр. д. № 39866/2017 г. срещу ищеца с
идентично съдържание на спорното право, но по иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК - за установяване недължимост на суми от корекции за същия период и
размер на задълженията. Твърди се, че е налице пълно съвпадение в
установителната част на искането и при един и същ спорен въпрос може да се
стигне до противоречиви решения. По същество се поддържа, че ако се приеме
производството за допустимо, решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. В
жалбите си излага, че неоснователно СРС е приел, че отговорността
на потребителя е обективна по своя характер, а не виновна. Към момента на
извършване на проверката по КП от 17.02.2017 г., с решение № 1500 от 06.02.2016
г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, 5 - членен състав на Първа Колегия, са
отменени всички норми от ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ
включително. Това решение е обнародвано на 14.02.2017 г. Твърди се, че към тази
дата ответникът не е имал право да извършва проверки по реда на ПИКЕЕ, а съставеният
констативен протокол (КП) не поражда правните последици по чл. 47 и сл. от
ПИКЕЕ. Освен това се поддържа, че отговорността на потребителя, след отмяната
на всички норми от ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ включително,
е виновна, т. е. ищецът е следвало да докаже, че твърдяната манипулация е
виновно извършена от потребителя. Обективната
отговорност в правото е изключение, доколкото неблагоприятните последици се
възлагат на едно лице, без да се държи сметка за неговото субективно отношение.
Излагат се доводи, че към 17.02.2017 г. (датата на КП) правилата относно процедурата
по чл. 47 ПИКЕЕ не са действали, поради изричната им отмяна. След отмяната на
ПИКЕЕ с решението на ВАС са оставени в сила само разпоредбите на чл. 48 - чл.
51 от ПИКЕЕ, които касаят единствено изчислението на количеството електрическа
енергия, но не и процедурата по установяване на неточното измерване. Неправилно
СРС е приел, че въпреки липсата на действащи ПИКЕЕ, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия (която липса съдът не е отразил в мотивите
си), крайният снабдител има законово основание да коригира сметките на ответниците,
тъй като е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (нормата препраща
към правила - вече отменени). Според ответниците в случая не е изпълнена законовата делегация в чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ за предвиждане на ред за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия,
като основание за извършване на корекцията. Съдът неправилно е приел, че в Общите
условия на ищеца е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка. Поддържа се, че такъв ред за уведомяване на потребителите
не е предвиден в ОУ и правото на едностранна корекция не е възникнало в полза
на ищеца. В чл. 17, ал. 2 от ОУ е предвидено задължение за уведомяване, но не и
ред за осъществяването му. Освен това СРС е следвало
да установи нищожността на останалите норми на чл. 48-51 ПИКЕЕ, тъй като, с
приемането на правилата ДКЕВР, е надхвърлена
законовата делегация, разписана в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Законодателят е делегирал възможност
на съответния държавен орган да приеме правила, в които да бъде уреден въпросът
за „установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия“, т. е. да уреди начините на извършване на проверката на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия. Излагат се възражения, че едностранната корекция на
сметките е действие, лишено от законово основание, като е недопустимо в ПИКЕЕ
да бъдат предвидени разпоредби, с които се допълват или изменят законовите
разпоредби, за прилагането на които същият е издаден. Дори да не са отменени
или прогласени за нищожни от ВАС, правилата на чл. 48-51 ПИКЕЕ не следва да
намерят приложение. Освен изложеното, според ответниците, СРС неправилно е
приел за доказана метрологичната годност на процесния електромер. По тези и
допълнителни съображения молят решението да се отмени и исковете срещу тях да
се отхвърлят. Претендират разноски съгласно списък, като правят възражение по
разноските на насрещната страна за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ищецът „Ч.Е.Б.“ АД, чрез
представителя си, оспорва жалбите в отговори по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че
не e налице идентитет между двете дела, както правилно е
приел решаващият състав на СРС, а обжалваното решение е валидно и допустимо. Според
въззиваемата страна ищецът не следва да доказва извършено неправомерно действие
от страна на потребителя или друго лице, тъй като фактическият състав на корекцията изцяло го освобождава от доказването на
субективната вина на потребителя за манипулацията, за което се позовава на
решения на ВКС. Поддържа, че с процедурата по ПИКЕЕ въвежда обективни правила
за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия. Неоснователно
е оплакването, че чл. 48-51 ПИКЕЕ не съдържали правила за установяване случаите
на неизмерена ел. енергия, тъй като проверката, за която е съставен КП №
1016768/17.2.2017 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е извършена на правното
основание на чл. 48. ал. 2 ПИКЕЕ и сл. (неотменени) към този момент. При
проверката е присъствал полицейски служител и е установена манипулация върху
схемата на свързване на електромера. Постановеното Решение № 1500 по адм. д. №
23 85/2016 г. на ВАС няма отношение към случая, към които са приложими само разпоредбите на чл. 48, 49, 50 и 51
ПИКЕЕ, които установяват и регламентират детайлно реда и процедурата за
осъществяване корекции на сметки при установяване на промяна в схемата за свързване
на измервателната система. Към момента на извършване на корекцията в чл. 48
ПИКЕЕ се предвижда обективна
отговорност за потребителя за възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване. Според ищеца е
неоснователно и възражението, че ищецът не е изпълнил изискването на чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ с предвиждането в ОУ на ред за уведомяване на клиенти за
извършената корекция, тъй като съгласно чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ, е
предвиден такъв ред. Поддържа се, че клаузата е съобразена с изискването на чл.
98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ в ОУ и не се налага дружеството да коригира действащите
ОУ от преди изменението на ЗЕ. след приемането на ЗИД на ЗЕ от 2012 г. Синхронизиране
на клаузите на ОУ с действащото законодателство се налага само когато в
съществуващите такива има непълнота или противоречие. В случая редът за
уведомяване е спазен с изпращане на уведомително писмо до потребителите след извършване
на корекцията № **********/24.2.2017 г., на адреса за кореспонденция на ответниците,
като е достатъчно самото изпращане на уведомление, независимо че пратката не е
потърсена (получена). Освен това ответниците не са оспорили изпратеното
уведомяване след корекцията. Според ищецът ПИКЕЕ са приети изцяло в рамките на
предоставената законова делегация на ДКЕВР. Въз основа на чл. 120, ал. 3 ЗЕ във
вр. с чл. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ следва да се приеме, че делегацията е и за
приемане на методика и ред за извършване на корекцията в полза на крайния
снабдител, а не само за установяване на случаите на неизмерена ел. енергия.
Оспорва се възражението на ответниците
за нищожност на чл. 48-51 ПИКЕЕ, както и това за негодност на електромера, обслужвал
обекта на ответника, което според ищеца, се прави за първи път пред въззивната
инстанция. Моли да се потвърди изцяло решението. Претендира разноски. Възразява
се срещу искането за присъждане на разноски в полза на ответниците на основание
чл. 38 ЗАдв, като се излага, че не се установяват предпоставките за това.
Софийски
градски съд, като въззивна инстанция, като обсъди събраните по делото
доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното :
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД - осъдителни искове срещу всеки от
ответниците за заплащане на сумата от по 883, 79 лв., представляваща едностранно
извършена корекция на сметката им, за периода 20.11.2016 г. - 17.02.2017 г.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността
на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си относно допустимостта и
незаконосъобразността на решението в обжалваната част, като следи служебно
единствено за спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС). Атакуваното
решение е валидно постановено.
Настоящият състав намира за
неоснователни възраженията за неговата недопустимост по смисъла на чл. 126 ГПК,
по следните съображения :
Действително, по делото не е
спорно и има данни, че пред 37
с - в на СРС от настоящите ответници срещу ищеца е заведено гр. д. № 39866/2017
г. на 20.06.2017 г., с за установяване недължимост на суми от корекции за същия
период и размер на задълженията, по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Следователно
делото пред 37 с - в е с друго правно основание и различно искане - по него
ответниците са ищци. Вярно е, че съдържанието на правоотношението е идентично и
делата са в съотношение на преюдициалност едно към друго. От служебна справка
извършена от съда обаче се установява, че делото пред 37 с - в СРС не е
приключило към момента, като по него СРС е последно е поискал справка за
движението и приключването на настоящото производство. При това не е налице
основание за недопустимост на атакуваното решение и то е допустимо постановено.
Изходът на настоящото производство би бил от значение за решаване на спора по
иска по чл. 124, ал. 1 ГПК между същите страни при направено от тяхна страна
възражение по този спор.
По съществото на жалбата и във
връзка с поддържаните в нея оплаквания, въззивният съд намира следното :
От фактическа страна по делото не
е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава
лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия
за търговия с електрическа енергия по ЗЕ. Не се е спорило и по факта, че между страните съществуват облигационни
отношения за доставка и ползване на електрическа енергия на посочения в
исковата молба адрес, както и че преизчисляването на консумираната електрическа
енергия за посочения период е извършено след съставяне на констативен протокол,
съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ПИКЕЕ, по цени на електрическата
енергия утвърдени от ДКЕВР.
Установява се, че при извършена на 17.02.2017 г. проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, в присъствието на двама свидетели от ФП, единият разпитан като
свидетел пред СРС, заедно с един от служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“
АД извършили проверката на адреса, без потребителите да са присъствали на
проверката, е издаден констативен протокол за корекции № 1016768. В протокола е
констатирано нарушение на пломбата на щита на ел. таблото и на пломбата на
капачката на клемния блок на електромера, като е установена промяна на схемата
на свързване и на измервателната система на електромера.
Не се установява потребителят да е уведомен
предварително за извършване на проверката. По делото единствено е представено
последващо уведомление от 20.02.2017 г. - след извършване на корекцията на
сметката и изготвяне на протокола, за което няма данни да е получено от
потребителите. Единствено се установява, че писмото е изпратено от ищеца. От
разпита на свидетелите на ищеца пред СРС – М.Б. – от ФП и Е.И.служител на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД се установява, че потребителят отсъствал и не е
намерен на адреса по време на проверката, която е извършена в 10. 40 ч.
сутринта, съгласно данните от протокола.
Спорът касае основно въпроса дали е налице правно
основание за начисляване на ответниците на електрическа енергия, определена по
извършената корекция на сметката им.
По този въпрос въззивният състав приема за незаконосъобразен
крайният решаващ извод на СРС, че от събраните доказателства може да се
направи извод, че ищецът е имал основание да начисли сумите по корекцията
съгласно правилата на ПИКЕЕ,
приети по силата на законовата делегация
със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.
След измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът е възложил на ДКЕВР
правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен
акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно
изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, в тях трябва да се уреди изрично ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметката им съгласно правилата
по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба се налага извод, че по силата на
делегацията е предвидено приемане на правила за осъществяване на процедура,
чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави
корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на
продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както
и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6
(ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението и на двете кумулативно уредени в закона
предпоставки – предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиентите при
извършване на корекция и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ.
След влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. второто условие
е реализирано, но настоящият състав намира, че не се установява да е
реализирано първото условие. В действащите към момента на проверката ОУ на ищеца
не е предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстоящата корекция на
сметките. Възраженията в обратния смисъл, поддържани в производството от ищеца,
са неоснователни.
Относно необходимостта от едновременната наличност на посочените
две предпоставки е налице произнасяне от ВКС - в решение № 111/17.07.2015 г. по
т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014
г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. Становището в посочените решения се споделя и от
настоящия състав. След като ответникът, чиято е тежестта в процеса, не е
доказал да е променил съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите
си условия, следва да се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му
задължение, а предвидената в закона процедура не е завършена, от там - правото
на ответника да коригира сметките на клиентите не се е породило.
Въззивният съд намира, че реализирането на двете условия е
предвидено от законодателя като вид гаранция за защита правата на потребителя,
който следва да е уведомен, че ще се извърши съответна проверка на СТИ от
доставчика, доколкото в резултат на тази проверка, за него може да възникнат
неблагоприятни задължения.
Допълнителен аргумент в тази посоча е обстоятелството, че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ са собствени на оператора на
електропреносната мрежа
(„ЧЕЗ
Разпределение България“ АД) и по правило потребителят няма достъп до
монтираните от доставчика СТИ. Въззивният състав намира, че доставчикът на
електрическа енергия – лицензиант е длъжен да осигурява, освен надеждно,
качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и
отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на
средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за
контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на тези
дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа
на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената
електрическа енергия. Тъй като, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на
електропреносната мрежа, последният има задължение да осигури правилното и
коректното му функциониране и да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването на ел. енергията. Ако операторът не е изпълнил задълженията
по проверка годността на СТИ и поддръжката им, които са му възложени със
закона, това неизпълнение не би могло да се вмени във вина на потребителя.
В отговор на възраженията на двете
страни в производството, според настоящият състав, действащите Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от
ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение №
ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат
клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която
може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в
СТИ при отчитането на ползваната ел енергия.
В чл. 17, ал. 2 действащите ОУ, на които се позовава ищеца,
е предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл.
17 от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма : че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол.
Тези норми не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ). Според
въззивният състав е неоснователно възражението на ищеца, че законът не е
задължавал доставчика да предвиди в ОУ ред за уведомяване на клиентите. Предвид
големите правомощия, които законът предоставя на доставчика във връзка с
извършване на корекции, предвиждането на ред за уведомяване на потребителите за
извършване на проверки за точното измерване на ел. енергия, които могат да
доведат до корекции на сметките им по реда на ПИКЕЕ и възникването на
евентуални задължения за тях, е задължително условие. Идеята на законодателя е
да се гарантират правата на потребителите, както се посочи и по - горе. Такова
изменение би могло да се извърши и без да се изработват изцяло нови ОУ, в
какъвто смисъл са възраженията на ищеца.
Независимо от изложеното до момента и в отговор на доводите
във въззивните жалби, съдът намира, че не са налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителите. По силата на
законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се създават само норми,
уреждащи изчерпателно посочената в закона материя. Законодателят, в чл. 83,
ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ е делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само да приеме правила, в които да се уреди въпроса, буквално : „за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия“, т. е. да се уредят единствено
начините на извършване на проверката на средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, но не и следващите тази констатация действия. Следователно в ЗЕ е
предвидено Правилата, изработени от ДКЕВР, единствено да уреждат процедурата
при констатирано неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия, но не
е предвидено, чрез тях да се променя характера на договорната отговорност при
неизпълнение. Обективната
отговорност в договорните отношения е изключение от общото правило, че
отговорността за страните е само за виновно неизпълнение на задълженията им.
Поради това съдът приема, че обективният характер на отговорността следва да се
предвиди изрично от законодателя, а не да се извежда чрез тълкуване на акт с по
- ниска степен от закон.
Отделно от изложеното и във връзка с доводите на страните
във въззивното производство относно отмяната занапред на нормите на ПИКЕЕ,
настоящият състав намира, че с нормите на чл. 48 ПИКЕЕ (действително действащ
в процесния период, а понастоящем отменен изцяло - чл. 48, 49, 50 и
51 от ПИКЕЕ са изцяло отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 3879 от
2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена.
Предвид изложеното в съвкупност настоящият
състав, за разлика от СРС приема, че не съществува законово основание за
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и
неправомерното поведение от страна на потребителя.
След като ищецът не е установил основанието за ангажиране на
отговорността на потребителите е безпредметно да се обсъжда дали количеството
начислена ел. енергия за минал период е съобразено с Методиката на ПИКЕЕ, както
и метрологичната годност на електромера от ответниците.
Понеже крайните решаващи изводи на двете инстанции не
съвпадат, решението следва да се отмени и исковете да се отхвърлят. Предвид
промяна в изхода от спора, този извод се налага и относно присъдените с
решението разноски в тежест на ответниците.
По
разноските:
С оглед изхода на спора и направеното искане, право на разноски за настоящото
производство, както и за това пред СРС имат ответниците. Те са представили
доказателства за заплатени разноски в размер на по 300 лв. всеки за адвокатски
хонорар за първа инстанция (лист 50 и 78 от делото на СРС). Неоснователно
ответникът е възразил, че ищецът претендира разноски за адвокат пред СРС по
реда на чл. 38 от ЗА, за които няма данни да са направени, тъй като договорите
за правна помощ с ответниците не са сключени на това основание.
С оглед изхода от спора, на ответниците следва да се
присъдят и разноски за СГС : за държавни такси от по 25 лв. за двете въззивни
жалби и за адвокат пред настоящата инстанция от по 300 лв. за всеки ответник,
за които има данни да са заплатени в брой.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 455865/23.07.2018 г. на Софийски районен съд, 157 с -
в, по гр. д. № 46662/2017 г., с което Н.П.Г., ЕГН **********
и Д.А.Г., ЕГН
********** са осъдени да заплатят на „Ч.Е.Б." АД, ЕИК******, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата от по 883, 78 лв. всеки -
представляваща коригирана стойност на електрическа енергия по констативен протокол
№ 1016768/17.02.2017 г. за периода от 20.11.2016 г. до 17.02.2017 г., както и
разноски в размер на общо 285 лв., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ч.Е.Б." АД, ЕИК******, със
седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център срещу Н.П.Г., ЕГН **********
и Д.А.Г., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес ***,
партер, чрез адв. Д., с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от по
883, 78 лв. от всеки от ответниците, представляваща коригирана стойност на
електрическа енергия по констативен протокол № 1016768/17.02.2017 г. за периода
от 20.11.2016 г. до 17.02.2017 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес център
да заплати на Н.П.Г.,
ЕГН ********** и Д.А.Г., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, партер, чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски както следва : за СРС – адвокатски хонорар от по 300 лв. на всеки от
тях, а за СГС - държавни
такси от по 25 лв. за всеки от тях и разноски за адвокат от по 300 лв. за всеки
от ответниците.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.