РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Ямбол, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20252330101767 по описа за 2025 година
Подадена е искова молба от А. Г. Г. от гр.Я. срещу Д. г. „***“- гр. Я., в която се твърди,
че ищцата е работила при ответника по трудов договор от 2021 г. като „***“. По време на
работа на *** г. е претърпяла трудова злополука, призната за такава с разпореждане № *** г.
на длъжностното лице на ТП на НОИ- гр. Я. Злополуката е възникнала, когато едно от
децата я е прегърнало през кръста, без да го види, при което ищцата е загубила равновесие и
е паднала. Получила е фрактура на *** на лявата ръка. Постъпила е в МБАЛ „***“ АД гр.Я.,
където е извършена манипулация-открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, с
помощта на ***. Била е имобилизирана. На 29.3.2024 г. е изписана от болничното заведение
с препоръки за покой и ненатоварване на крайника за срок от 3 месеца, рехабилитация и
упражнения. Извършвани са последващи прегледи и физиотерапевтични процедури.
Наложило се е да ползва отпуск по болест. Временната нетрудоспособност след злополуката
е продължила деветдесет дни. При настъпване на травмата ищцата е преживяла силни
болки, които е търпяла по време на възстановителния период. Наложило се е да приема
медикаменти за обезболяване, които са имали временно действие. Не е можела да движи
китката си, да я ползва при задоволяване на битови потребности, хигиенни нужди.
Злополуката се е отразила негативно и на психиката й, поради продължаващите оплаквания
и липсата на пълно възстановяване. В момента на инцидента са се проявили напрегнатост и
раздразнителност, нарушен е бил сънят й. Поради това счита, че работодателят дължи
обезщетение за неимуществени вреди, за претърпените болки и страдания, което се равнява
на 15 000 лв.. Вследствие трудовата злополука ищцата е претърпяла и имуществени вреди,
1
представляващи разходи във връзка с лечението на обща стойност 1786,30 лв., вкл. за
имплант, имобилизираща шина. Поради това се иска осъждането на ответника да заплати
сумата общо от 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, и сумата от 1786,30 лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумите считано от датата на трудовата злополука- 26.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат. ***. Д.- процесуалният представител на ищцата-уточнява и
допълва исковата молба по реда на чл. 143 ал.2 от ГПК, като посочва, че е издаден още един
болничен лист, освен първоначално изброените, който е изпратен по делото от НОИ, и
периодът на временна нетрудоспособност е повече от 90 дни, по издадените четири
болнични листове, както е посочено в писмото от НОИ.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Признава
наличието на трудово правоотношение между страните и на трудова злополука при падане
по време на работа. Оспорва интензитета и продължителността на вредите, като счита, че са
настъпили обичайни при такава травма вреди, без последващи усложнения в здравословното
състояние. Ответникът оспорва и причинната връзка с претърпяното увреждане. Посочено е,
че след изтичане на периода на временна неработоспособност ищцата е поискала да бъде
прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие и е започнала работа в друга д.
г. на същата длъжност, което е в противовес с твърденията за продължително отражение на
счупването на *** върху здравословното й състояние. Изложени са доводи за съпричиняване
на вредите, изразяващо се в небрежно и неточно изпълнение на задълженията по
длъжностната характеристика. Сочи се, че размерът на претендираното обезщетение е
завишен и не отговаря на действителния характер и интензитет на вредите, на съдебната
практика на ВКС. Според ответника от обезщетението следва да се приспаднат получените
от ищцата обезщетения по общественото осигуряване. Сочи се, че ищцата е била
застрахована за трудова злополука по сключен застрахователен договор, по който има право
на обезщетение за вредите. Ответникът не оспорва размера на имуществените вреди и
претенцията за лихви. В с.з. процесуалният представител адв. Т. излага доводи във връзка с
възражението за съпричиняване - че трудовите задължения на ищцата по длъжностна
характеристика са нормативно установени и с вътрешни актове на д. г. Небрежно й
поведение е обосновано със спецификата на работа с деца, с оглед на която ищцата не е
следвало да върши нищо друго към момента на злополуката, освен да подготвя децата за
следобеден сън. Всички други дейности по подреждане на дрехи и т.н. се вършат след това.
Поради това пледира да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан искът за
обезщетение за неимуществени вреди, а евентуално обезщетението да не бъде присъждано в
искания размер.
Третото лице помагач ЗК „Лев инс“ АД не изпраща представител и не взима становище
по исковете.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по
което ищцата е изпълнявала длъжността „*** ” (видно и от представения Трудов договор от
*** г.).
В представената Длъжностна характеристика, подписана от ищцата и връчена й на
19.09.2022 г., се съдържа изискване, в малките групи заедно с *** да помагат при храненето,
тоалета и подготовката на децата за сън (т.24), подпомага обличането и събличането на
децата (т.35), въвежда образцов ред в гардеробната и занималнята след извеждането на
децата (т.36), стои неотлъчно при децата (т.38). Представени са: страници от Книга за
инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана за начален инструктаж на персонала, както и служебни бележки за
ежегоден такъв на ищцата от 15.09.2022 и 15.09.2023 г., декларации за запознаването й с
вътрешните правила от 2021г., 2022 г., Правилник за здравословни и безопасни условия на
труд, Правилник за вътрешния трудов ред, съдържащ изискванията към помощник-
възпитателя, фигуриращи и в длъжностната му характеристика. В Заповед №*** г. на *** на
ДГ във връзка с безопасността на децата в д. г., съдържаща и задължение, да не се оставят
децата без контрол под какъвто и да е предлог.
По делото е безспорно настъпването на трудовата злополука на 26.03.2024 г.,
причинената при падането на ищцата травма. Издадено е Разпореждане № *** г. от *** по
осигуряването на основание чл.60, ал.1 от КСО за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Свидетелката С.а към деня на инцидента е била *** в група, в екип с ищцата като ***
След като обяда на децата е приключил, те са започнали да се подготвят за следобедния сън.
Столчетата са били наредени. Ищцате е оправяла столче с някаква дрешка. Едно дете, което
по принцип е по-палаво, доста едро и силно, с добри намерения, в радостна еуфория е
сграбчило отзад ищцата през кръста. Тя не е очаквала, залитнала е назад и паднала, от което
си е наранила ръката. Разплакала се е от болка. Ръката много бързо се е зачервила и подула.
Децата в групата са били на 6 години, някои на 7, четвърта група, последната година преди
първи клас. Могат сами да се обличат, да се преобличат, да се обслужват, да ходят до
тоалетна. При подготвката за сън всички минават през тоалетна, измиват ръцете си,
отправят се към спалното помещение, обличат пижамите и лягат в леглата. Измиването от
персонала на посуда, оправяне на дрешки и почистване на стаята става след 13 ч. Децата до
12,30 ч. обядват, а до 13 ч. трябва да са в леглата. Към момента на приготвяне за сън,
помощник- възпитателят помага, ако някое от децата има нужда от това, например да се
оправи легло. Контролира с *** децата -да няма спречквания, да не се гонят, да се облекат и
да си легнат. По принцип оправянето на дрешките става след като децата са легнали.
Представени са по делото болнични листове с №*** г., № *** г., № *** г., № *** г.
описани в писмо от 07.08.2025 г. на ТП на НОИ -Я., с приложена справка от
информационната система на НОИ за изплатени обезщетения за периода на
нетрудоспособност в общ размер на 3138,37 лв.. В Справка от 08.08.2025 г., наименована
„Актуално състояние ЕЕТЗ“ от ТД НАП –Б., е удостоверено, че ищцата е прекратила
трудовото си правоотношение с ответника на 26.08.2024 Работила е в „***“ от 03.09.2024 г.
3
до 26.11.2024 г. и в ДГ „***“ от 10.01.2025 г.
Свидетелят Г. - *** на ищцата- описва състоянието й след злополуката. Сочи, че е имала
силни болки в лявата ръка, китката й е била превързана. Нуждаела се е от чужда помощ,
около месец не е можела да се самообслужва. Около месец непрекъснато е имала болки.
Всяка сутрин *** я е обличала, помагала й е. Ищцата е била изнервена, взимала е
болкоуспокояващи, не е можела да спи от болки. Ръката й е била обездвижена около месец и
повече. След като е била свалена шината, е ходила на рехабилитация в поликлиниката една
седмица всеки ден. След това е правела упражнения вкъщи. Продължава да има оплаквания
– при малки движения е изпитвала болки. Не може да вдига тежести с лявата ръка, в
домакинството не може да си помага с нея при рязане с дясната ръка. Преди злополуката не
е имала проблеми с ръката, не е имала други травми. Сега работи в ДГ „***“. Преди това е
работила в магазин, Съобщила е на ***, че от време на време понастоящем има затруднения
в работата си с ръката заради болка, омаляване на ръката.
Вещото лице по медицинската експертиза е направило анализ на представените по
делото медицински документи –Епикриза, Рентгенография на лява гривнена става от
6.06.2024 г., Медицински протоколи на ЛКК и Амбулаторни листове и е извършило преглед
на ищцата. В Епикриза от отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ „***“ АД-
Я. ИЗ № *** е посочено, че А. Г. Г. е постъпила на 26.03.2024 г., изписана е на 29.03.2024 г. с
окончателна диагноза: „***. Придружаващи заболявания-няма. Настъпили усложнения-
няма.“. Извършена е операция на 27.03.2024 г. с открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация радиус, улна. Поставена е имобилизация. Ищцата е изписана с подобрение.
Дадени са препоръки и назначения: щадене на областта; ненатоварване за срок от три
месеца; рехабилитация и упражнения след приключване на болничното лечение с цел
въстановяване на мускулната сила и баланс на крайника. Отстраняването на металната
остеосинтеза се извършва след напълна консолидация и по преценка на лекуващия лекар
или оператора.
Въз основа на тези документи и прегледа в.л. дава заключение, че след падането на пода
на 26.03.24 г. ищцата е получила счупване на *** на типично място. Сочи, че това счупване
се среща често особено при жени и обикновено се получава при падане и удар на ръката
върху твърда повърхност. При най-често срещания тип фрактури на *** под въздействието
на възникналите сили настъпва разместване на дисталния фрагмент в посока от дланта към
гърба на китката, получава се байонетообразна деформация. Обикновено този вид фрактури
се лекуват консервативно с репозиция-наместване и гипсова имобилзация за 35-40 дни. В
случая въз основа на развитието на остеосинтезната техника и модерни импланти е
предприето оперативно лечение- открито наместване и вътрешна фиксация със специално
***. С това, освен точната репозиция, се избягва повторно разместване на фрактурата,
намалява се срокът на обездвижването. Възстановяването при такъв вид фрактури е
обикновено 4-5 месеца, при ищцата 4 месеца. По време на травмата, в първите 10-15 дни
преди и след оперативното лечение ищцата е изпитвала силни болки, което е налагало
приемането на обезболяващи средства. Постепенно във времето болките намаляват и
4
необходимостта от обезболяващи намалява, но все пак би могла да приема такива в рамките
на 1-2 месеца, понякога и по-късно при необходимост. На ищцата е била поставена *** на
15-тия ден. Срокът на носенето на шината е индивидуален и по преценка на лекуващия
ортопед-от 15 до 35 дни от деня на травмата. След свалянето на ортезата започва
рехабилитация на ***. Ищцата е провела курс физиотерапия и ЛФК през м. юли 2024 г.
Можела е да извършва обичайните движения за ***, но все пак се препоръчва избягването
на носенето на тежести и други тежки физически усилия за още около 2-3 месеца след
приключване на временната нетрудоспособност. В началото се е нуждаела от чужда помощ
за извършване на някои ежедневни дейности: тоалет, къпане, обличане, покупки, приготвяне
на храна. С възстановяването й постепенно тази помощ е намалявала до епизодична, най-
вероятно към 3-4 месец. Към момента на прегледа от в.л. ищцата се е оплаквала от пареща
болка в областта на оперативния ръбец и ***. Има леки ограничения в обема на движение в
посока флексия- екстензия в рамките на 15-20 гр. за всяко движение, които не водят до
нарушаване функцията на *** при обичайна дейност. Продължителността на
възстановителния процес е индивидуален и зависи от тежестта на фрактурата, предприетия
метод на лечение и липсата или наличие на усложнения. В случая счупването е било с
умерена дислокация, операцията е възстановила анатомично костта, няма отбелязани
усложнения. След като костта е зарастнала, би било добре плаката да се отстрани, при което
може би биха изчезнали парещите болки. Експертът дава заключение, че при ищцата е
налице пълно възстановяване.
Вещото лице е направило анализ и на представените от ищцата Фактура № *** от
27.03.2024 г. от от МБАЛ“***“ АД относно плака за дистална фрактура на радиус „***“ 1 бр.
на стойност 1560 лв., Фактура № *** от 29.03.2024 г. от МБАЛ“***“ АД за потребителска
такса за 3 дни на стойност 17.40 лв., Фактура № *** г. От “АДС“ ООД за шина за ръка на
стойност 28,08 лв., Фактура № *** г. за СЛКК по Ортопедия и травматология при
„Дианамед“ ЕООД на стойност 40 лв., Фактура № *** от 27.05.2024 г. за СЛКК по
Ортопедия и травматология при „Дианамед“ ЕООД на стойност 40 лв. И Фактура № *** г.
от „ДКЦ 1“ ЕООД-Я. за платена ЛКК 1 бр. на стойност 50 лв. В заключението е посочено, че
всички разходи, направени за лечението на фрактурата, са били необходими.
В с.з. вещото лице пояснява, че е имало разместване на счупените кости- умерено, не е
от най-тежките размествания. Операцията е извършена много добре. Не става въпрос за
тежко счупване, а умерено счупване. При ищцата костната структура е нормална, няма
дегенеративни изменения. Тя ще може да си служи с ръката. Възможно е при
пренатоварване, невнимателно движение понякога да има пареща болка. Плаката повдига
тъканите и в.л. предполага, че тя като се премахне, повече няма да има оплаквания. Този
обем на движение, който *** има, е напълно достатъчен в ежедневието, където много рядко
се използва целия обем на движение на *** при извършване на лична и домашна работа.
Рехабилитацията е недостатъчна, защото един път е проведена такава, но резултатът е
добър. Ищцата е била нетрудоспособна от деня на травмата до последния ден, за който е
имала болничен лист. Няма следи от стари травми в областта на ***. За експерта ищцата е
5
възстановена напълно, защото се е върнала на работа и работи.
Не е спорно сключването на застраховка за Злополука на учащи, педагози и обслужващ
персонал със ЗК „Лев инс“ АД, видно и от представената Застрахователна полица и Списък
на застрахованите, между които и ищцата.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.200 от КТ.
Разпоредбата на чл. 200 от КТ урежда имуществена отговорност на работодателя за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник
или служител има вина за настъпването им.
Както е посочено в Решение № 22 от 22.01.2025 г. по гр. д. № 1099/2024 г., г. к., ІV г. о. на
ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно трайно установената съдебна практика на
Върховния касационен съд отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна
/безвиновна/ гражданска отговорност и има за цел пълна обезвреда на претърпените вреди:
имуществени и неимуществени. Тя може да бъде изключена само при умишлено
самоувреждане на пострадалия.
В случая е безспорно настъпването на трудова злополука, установени са вида на
уврежданията и причинната им връзка с инцидента. Не е установено умишлено
самоувреждане на пострадалия, т.е. отговорността на работодателя не може да бъде
изключена. Спорен е размерът на подлежащите на обезщетение неимуществени вреди.
Ищцата следва да докаже с пълно доказване по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК
продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания.
В Решение № 168 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 5005/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС са
конкретизирани релевантните за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди
обстоятелства, влизащи в критерия „справедливост“, представляващи винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, като
се изтъква, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
обстоятелства с обективни характеристики. Според ВКС при определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. Такива факти са характерът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, морални страдания,
осакатявания, загрозявания, продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и
възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално
положение, икономическа конюнктура и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да
бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни
6
проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата
злополука. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства,
относими към тези правно-релевантни факти, и правилно да оцени тяхното значение и
тежест при определяне размера на обезщетението.
Относно характера на увреждането от заключението на вещото лице по медицинската
експертиза се установи, че в резултат от падането на пода на 26.03.2024 г. ищцата е
получила счупване на ***, което не е тежко счупване, а умерено, с разместване на счупените
кости- също умерено, не от типа на най-тежките размествания. Операцията в болничното
заведение е извършена успешно съобразно новата обичайна медицинска практика в такива
случаи- с открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация със специално моделирана
плака за дистален радиус. С това, освен точната репозиция, се избягва повторно разместване
на фрактурата, намалява се срокът на обездвижването. Възстановяването при такъв вид
фрактури е обикновено 4-5 месеца, а при ищцата е 4 месеца. По време на травмата, в
първите 10-15 дни, преди и след оперативното лечение, ищцата е изпитвала силни болки,
което е налагало приемането на обезболяващи средства. Постепенно във времето болките са
намалели и необходимостта от обезболяващи -също, но все пак би могла да приема такива в
рамките на 1-2 месеца, понякога и по-късно при необходимост. На ищцата е била поставена
*** на 15-тия ден. Срокът на носенето на шината е индивидуален и по преценка на
лекуващия ортопед-от 15 до 35 дни от деня на травмата. След свалянето на ортезата е
извършена рехабилитация на гривнената става през м. юли 2024 г. Можела е да извършва
обичайните движения за ***, но все пак е препоръчано избягването на носенето на тежести
и други тежки физически усилия за още около 2-3 месеца след приключване на временната
нетрудоспособност. В началото се е нуждаела от чужда помощ за извършване на някои
ежедневни дейности: тоалет, къпане, обличане, покупки, приготвяне на храна, в каквато
насока са и показанията на св. Г. –*** на ищцата. С възстановяването й постепенно тази
помощ е намалявала, според свидетелката –била е с продължителност около месец след
травмата. Съдът кредитира тези показания в хипотезата на чл. 172 от ГПК, доколкото
същите съответстват на експертните данни в заключението на вещото лице. Логични са
показанията, че в резултат от болките и затрудненията в движението на *** ищцата е станал
изнервена, страдала е от безсъние. Понастоящем- експертът дава заключение- че при ищцата
е налице пълно възстановяване-може да си служи с ръката за извършване на ежедневната
работа. Съобщаваните от нея случаи на пареща болка вещото лице обяснява с
чувствителността на тъканите към металната плака, която не е премахната, но подлежи на
премахване. С оглед на тези експертни изводи и на факта, че ищцатга работи от началото на
2025 г. в друга д. г., показанията на св.Г., че не може да вдига тежести с ***, че в
домакинството не може да си помага с нея, остават изолирани.
В случая, както беше отбелязано, при умереното счупване на *** е протекъл нормален
оздравителен процес, без усложнения, с възстановяване на функциите на крайника като цяло
7
и съответно на работоспособността, като лицето продължава да работи на подобна
длъжност, както преди травмата. Не се касае за доминантен крайник, какъвто е *** (с която
си служи в домакинството според показанията на св.Г.). Т.е. съхранени са възможностите за
продължаване на трудовата кариера и социализиране. Касае се за лице, към момента на
злополуката на почти 50–годишна възраст (активна работоспособна възраст), с невисоко
обществено и социално положение. Болките и имобилизирането на *** са продължили в
рамките на обичайния за такова увреждане период, посочен по-горе, през което време
движенията на китката са били ограничени. Изпитана е силна болка в началото на периода,
която в хода на лечението е изчезнала, освен съобщаваните от самата ищца моментни
усещания при натоварване на крайника. Изводът на експерта за окончателно възстановяване
е категоричен, независимо от леките ограничения в обема на движение в посока флексия,
които не водят до нарушаване функцията на *** при обичайна дейност. Проведено е
краткотрайно болнично лечение и последваща рехабилитация. При тези данни съдът намира,
че следва да определи обезщетение в размер на 10 000 лв., като се вземат предвид и
негативните душевни преживявания на ищцата, изразени в описаната от свидетелката
нервност, нарушение на съня. Същото обезщетение е присъдено в подобен случай, обсъден
в Определение № 3122 от 17.06.2025 г. по к. гр. д. № 966/2025 г., ІІІ г. о. на ВКС, при който е
причинена фрактура в дистална част на дясна лъчева кост (фрактура на типично място),
проведено е аналогично лечение, при близка възраст на ищеца –51 години към момента на
настъпване на трудовата злополука. Аналогичен е характерът на травмата, представляваща
средна телесна повреда, сериозността й – наложеното лечение на счупването, ограниченията
– изразяващи се в трайни затруднения в движението на ръката, неудобства при елементарни
действия и самообслужване, продължителността на търпените физически страдания и
трудности – около месец, с отшумели болезнени усещания, и преживения душевен
дискомфорт и психични страдания.
С Решение № 22 от 22.01.2025 г. по гр. д. № 1099/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС е
присъдено по-голямо обезщетение -24 000 лв., но за съчетана травма и значително по-тежки
увреждания: препърпяна черепно-мозъчна травма освен счупването на ***, появили се
впоследствие усложнения - *** и *** (нарушение в равновесието, периодично главоболие,
световъртеж, гадене, повръщане)-взети предвид и при последващо призната временна /за 3
г./ 50% ТНР с противопоказания тежък физически труд и нервнопсихично напрежение,
продължаващи с периодични обостряния и съответна терапия и понастоящем, като
увреждането е довело до промяна в начина на живот и качеството му - от здрав физически и
спортуващ човек в активна работоспособна възраст, той се превърнал в такъв, който
трябвало да изостави свои любими занимания, не можел да участва нормално в грижите за
дома и семейството и да работи работа, каквато желае /следва да се съобразява с
противопоказания/, при негативното отражение върху личностната себеоценка като съпруг и
родител, търпящ болки и страдания поради невъзможността да общува пълноценно с и се
грижи за малкото си дете, с трайно чувство за непълноценност и депресираност. Такива
данни в настоящия случай не са налице. Ищцата е претърпяла значително по-леки по вид и
интензитет вреди. Липсва засягане на други органи, тежки оперативни интервенции и
8
инвалидизиране, продължително обездвижване.
С оглед на анализираната съдебна практика ЯРС счита, че определянето на по-висок
размер на обезщетението би било необосновано.
Икономическите условия в страната следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, но те не са единствен израз на справедливия размер на обезщетението, а
водещо при определянето му е съобразяването с действително претърпените неимуществени
вреди, оценени по критериите на задължителната съдебна практика по чл. 52 ЗЗД (т. II на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, чиито постановки са залегнали в
горецитираната практика по чл. 290 от ГПК), приложима доколкото КТ не урежда, как се
определя обезщетението за неимуществени вреди от трудова злополука, а съгласно чл. 212
от КТ, прилага се чл. 52 от ЗЗД. Определеното обезщетение е в съответствие с обществените
представи за справедливост в аспекта на съществуващите към датата на злополуката
обществено- икономически условия на живот и с невисокото социалното полежние на
пострадалия.
Посоченото в писмената защита на ищцата Решение № 237/19.04.2024 г. по гр.д.№
1959/2023 г. ІІІ г. о. на ВКС е постановено по различен от настоящия случай- на претърпяно
ПТП, а не трудова злополука, за обезвредата от която отговаря работодателя. Освен това не
е налице идентитет в настъпилите увреждания, които в разглеждания от ВКС случай са били
значително по-големи- отворена фрактура, във връзка с което е извършена
спешна хирургическа интервенция с поставяне на метална остеосинтеза с плака и винтове и
гипсова имобилизация на десет горен крайник, като при първоначалния прием в болницата
пострадалият е бил неадекватен, в безсъзнание, с множество синини и кръвонасядания, а
след изписването му от болницата се е наложила консултация с психиатър, защото
психологическото му състояние е било обезпокоително; възстановителният период е бил
тежък и продължителен - лечението е било по-дълго от обичайния период за сходни травми,
настъпили са усложнения в периода на лечение, с триктрано постъпване в болница, с
нежелани реакции от приеманите медикаменти– лекарствена треска, главоболие, замайване,
дерматит, оток на кожата и ставите, кожни обриви, подуване на лицето, нарушение на
сърдечния ритъм, въпреки които дикаментозната терапия е следвало да бъде продължена
почти четири години след ТП; продължителността на неработоспособността е била по-
голяма -6 м, а и и понастоящем /повече от седем години след произшествието/, ищецът
продължава да търпи последиците от случилото се - ръката му е с подутина, болезнена при
допир и обемът на движенията й е ограничен, т.е. той не може да я използва пълноценно.
Поради това не може да бъде приет за съпоставим размерът на присъденото на този ищец
обезщетение от застрахователя.
Що се отнася до възражението за съпричиняване при условията на чл. 201 ал.2 от КТ,
съдът намира следното:
Съгласно горецитираното решение на ВКС отговорността може да се намали при
съпричиняване, когато работникът е съпричинил злополуката при груба небрежност. Грубата
9
небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Тя е форма на вината и е налице,
когато работникът или служителят не е положил дължимата грижа за безопасност, която и
най-небрежният би положил. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите
степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето на трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване
на обезщетението. В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 135 от 8.05.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4075/2013 г., IV г. о. грубата небрежност в гражданското право е
квалифицирана като степен на небрежността (гражданското право не различава формите на
небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а
по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Всяко съпричиняване обаче не може
да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на
отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е
нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила
нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но
груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-
тежкото нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната
груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване). Без правно значение е
дали преди инцидента работникът е осъзнавал възможността от увреждане и въпреки това е
пренебрегнал това правило за безопасност.
В случая не може да се приеме, че има съпричиняване в условията на груба небрежност,
тъй като ищцата не е извършвала работата при липса на елементарно внимание и в
нарушение на основни правила за безопасност, спазвани и от най-небрежния работник. Св.
С.а –присъствала на инцидента-сочи, че е станал внезапно, неочаквано, в момент, в който
ищцата е била с гръб към детето, прегърнало я силно отзад. Дори и да не е оправяла в този
момент столчето с дрешката, не може да се приеме, че би могла да следи всички деца в
групата постоянно с поглед и да не се окаже с гръб към поне едно от тях в определен
момент. Още повече че там е присъствала и ***. Дори самото дете да е с по-различно
поведение от останалите и да се нуждае от специално внимание, то същото не е поставено в
специален режим, като липсва изрично нареждане от работодателя за конкретни действия,
които да се изпълняват спрямо него. Не може да се приеме, че поведението на ищцата е в
пълен разрез с изискванията да стои неотлъчно при децата (съгласно длъжностната
10
характеристика), да не оставя децата без контрол (съгласно Заповед №*** г. на *** на ДГ във
връзка с безопасността на децата в д. г). Т.е. невъзможността да възприеме внезапна
прегръдка не е равнозначна на липса на елементарно старание и внимание, каквото би
проявил най-небрежният служител. Не е сигурно също така, че би предотвратила падането
си, ако беше с лице към детето, което според показанията на св.С.а е доста едро и силно, на
възраст 6-7 години. По принцип обръщането с гръб към децата не е нарушение на основно
правило за безопасност на служителя. Поради това съдът счита, че ищцата със своите
действия не е допринесла за настъпването на вредите при условията на чл. 201 ал.2 от КТ-
сама да се е поставила в опасност за здравето си.
Поради това съдът намира иска за основателен за сумата от 10000 лв., а за разликата до
претендирания размер от 15000 лв. е неоснователен.
Искът за имуществени вреди е основатален. Ищцата е представила документи за
разходите във връзка с лечението. От заключението на медицинската експертиза се
установи, че същите са в причинна връзка с него. Наице е фактичуският състав на правната
норма, пораждащ право на обезщетение в искания размер.
По направеното искане за приспадане на платените обезщетения от НОИ за временна
нетрудоспособност, съдът следва да посочи, че е налице противоречива съдебна практика,
като е висящо и тълкувателно дело №1/2023 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: Когато съдът
присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да
приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по
общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ? Ищецът моли съда да има предвид
практиката на ВКС, според която подобни плащания следва да се приспадат в случаите,
когато се търси обезщетение за имуществени вреди от загуба на доход.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Действително е налице
произнасяне в смисъла, на който се позовава ищцовата страна - Решение № 54 от 23.04.2019
г. по гр. д. № 3649/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 43/08.02.2013 г. по гр. дело №
174/2012 г. на IV г.о. на ВКС. По-многобройната и актуална практика обаче е в
противоположен смисъл. Така в Решение № 50145 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 4609/2021 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС съдът се позовава на трайно установената практика /напр. решения по гр.
д. № 4301/2019 г. на ІІІ г.о., гр. д. № 1405/2016 г. на ІV г.о., гр. д. № 2735/2017 г. на ІV г.о./,
съгласно която доколкото дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се
определя от сбора на претърпените имуществени и неимуществени вреди, а нормата на чл.
200, ал. 3 КТ когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, не
предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за
имуществени вреди, то дори и когато е присъдено обезщетение само за неимуществени
вреди от общият му размер следва да се приспадне полученото такова за временна
нетрудоспособност. В същия смисъл е и Решение № 77 от 13.04.2018 г. по гр. д. № 2735/2017
11
г., г. к., ІV г. о. на ВКС. Поради това от определеното обезщетение общо за имуществени
инеимуществени вреди в размер на 11786,30 лв. следва да се приспадне полученото
обезщетение по ДОО в размер на 3138,37 лв. и се присъди разликата от 8647,93 лв.
Искането на страните за присъждане на направените разноски, на основание чл. 78 ал.1
и ал.3 от ГПК следва да бъде уважено съразмерно на уважената, съответно-отхвърлената
част от иска.
С оглед изхода на спора на адвокат Я. Д. следва да се присъди възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата за осъществявано представителство пред настоящата
съдебна инстанция, съобразно чл. 7 ал.2 т.3 от НВАР №1/2004 г. на ВАС, което съразмерно с
уважената част от иска възлиза на 984,38 лв., с ДДС -1181,26 лв.. Съгласно разпоредбата на
ЗА, в случаите по ал. 1 (при безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Представено е адвокатско пълномощно от ищцата и договор з правнапомощ, в който е
отбелязано, че на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, адвокатът оказва безплатно правна защита
Ответникът следва да заплати дължимата ДТ за исковете на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК и
съдебните разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. г. „***“- гр. Я., ул."***" , ЕИК ***, представлявана от *** М. А. И.,
да заплати на А. Г. Г. от гр.Я., ул.“*** на основание чл. 200 КТ сумата от 8647,93 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 26.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а
предявените обективно съединени искове за разликата до пълните предявени размери като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. г. „***“- гр. Я., ул.***, представлявана от *** М. А. И., да заплати на *** Я.
Д. Д. от САК с адрес на кантората гр. С., пл. ***, сграда на СБА, на осн. чл.38 от ЗА
възнаграждение в размер на 1181,26 лв.
ОСЪЖДА А. Г. Г. от гр.Я. да заплати на Д. г. „***“- гр. Я. направените по делото
разноски в размер на 581,79 лв.
ОСЪЖДА Д. г. „***“- гр. Я., ул.*** представлявана от *** М. А. И., да заплати държавна
такса за производството в размер на 345,92 лв., както и съдебните разноски за вещо лице в
размер на 267,89 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника
ЗК „Лев инс“ АД– гр.С., ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
12
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
13