№ 1466
гр. София , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20201000503814 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 463 ал.2 вр.чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от М. А. Т. /длъжник/ срещу Решение от
02.09.2020г. постановено по ч.гр.дело № 7351/2020г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-В състав, с
което е оставена без уважение жалбата му срещу извършеното Разпределение от
13.03.2020г. по изп. дело № 20127860404093 по описа на ЧСИ М. М., per. № 786, Район на
действие - СГС, като неоснователна.
Решението е надлежно съобщено на жалбоподателя на 21.09.2020г.
Частната жалба е депозирана на 23.09.2020г. т.е. преди изтичане на предвидения
едноседмичен преклузивен срок за обжалване.
Жалбоподателят М. А. Т. чрез адв.В., изтъква факта, че като част от изпълнителния
процес, разпределението по чл.460 ГПК е последващо процесуално действие на
законосъобразно проведена публична продан и изпълнение на задълженията на ЧСИ по чл.
428, ал.1 ГПК. В настоящия случай, по изпълнителното дело са допуснати нарушения, тъй
като няма връчена редовно покана за доброволно изпълнение по реда на чл.428 ал.1 ГПК.
Това е основание за депозирано възражение по реда на чл.423 ГПК пред СГС, което е
уважено и е постановено влязло в сила съдебно Определение по гр. д. № 14875/2018г. по
1
описа на СГС, ТО. В определението е посочено, че ЧСИ М. не е връчил редовно покана за
доброволно изпълнение по изп.дело, поради което всички действия са незаконосъобразни,
включително и извършената в последствие публична продан на недвижим имот, в това
число и разпределението - предмет на обжалване в настоящото производство.
На второ място посочва, че след като предвиденият срок визиран в чл. 428 ал. 1 ГПК не е
започнал да тече, тъй като ЧСИ М. М. не е връчил покана за доброволно изпълнение на М. А. Т. и
това е признато и установено с влязло в сила съдебно Определение по гр. дело № 14875/2018 на
СГС, ТО в производство по чл. 423 от ГПК, то липсата на редовно връчена покана за доброволно
изпълнение по чл.428 ал.1 ГПК опорочава целия изпълнителен процес, вкл. и атакуваното
разпределение от 13.03.2020г.
Твърди, че горните процесуални нарушения водят и до погасителен ефект на
изпълнителното производство, поради настъпила погасителна давност по реда на чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Настоящето изпълнително производство е прекратено по силата на закона още преди
извършване на публичната продан, поради което липсват основания и за разпределение на сумите
по него. Неправилен е изводът на съда, че горните обстоятелства не следва да се изследват в
настоящето производство. Разпределението по чл. 460 ГПК не е самостоятелно производство, а е
част от цялостният изпълнителен процес. При наличие на тежко процесуално нарушение в
изпълнителното дело - да не се връчи покана за доброволно изпълнение, то няма как извършеното
разпределение да е законосъобразно.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище в писмен вид.
Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото,
инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдия-
изпълнителя, намира за установено следното:
Частната жалба е допустима - атакуваното решение подлежи на самостоятелен
инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е
подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, съдът взе предвид, че с
атакуваното решение съдът е приел за законосъобразно постановлението за разпределение,
тъй като в процесния случай очевидно събраната по изпълнителното дело сума/ постъпила
след публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника/ е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, поради което съдебният изпълнител правилно
е извършил разпределение по реда на чл.460 ГПК, като най-напред е отделил суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Това
обстоятелство не се оспорва от страна на жалбоподателя-длъжник. От друга страна, с оглед
характера на обжалваното разпределение и допустимите доводи, на които може да са
основава атакуването на същото, СГС е приел, че разпределението е законосъобразно
извършено, а доводите на жалбоподателя за опорочаването му, поради невръчена покана за
доброволно изпълнение, са неоснователни.
Настоящата съдебна инстанция намира решението на СГС за правилно, по
следните съображения:
2
На 13.03.2020 г., ЧСИ М., на основание чл.460 и сл. от ГПК във вр. чл.136 ЗЗД е
извършил разпределение на сумата от 64230 лв., постъпила след извършена публична
продан на недвижим имот, собственост на длъжника Т.. В процесния акт за извършено
разпределение на суми от продажба на публична продан на недвижим имот по процесното
изпълнително дело, ЧСИ изрично и подробно е посочил, как се удовлетворяват вземанията в
поредността по чл.136 от ЗЗД. Поредността и привилегиите не се оспорват като неправилно
приложени.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват
тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния
взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събери от длъжника съобразно чл.79 ал.2 ГПК.
Съгласно чл.460 ГПК ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение,
като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени
до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или
по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събери от
длъжника съобразно чл.79 ал.2 ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от
правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 3 на чл.136 ЗЗД/.
Съдът приема, че разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя
кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква
сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу
разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния
изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и
съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в
принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод
извършено разпределение. В конкретния случай единственото наведено от жалбоподателя
основание за незаконосъобразност на разпределението се изразява в нередовно връчена до
него покана за доброволно изпълнение, което опорочава всички извършени действия на
ЧСИ, вкл. атакуваното разпеределение.
Съгласно т.8 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА
ВКС: "При действието на отменения ГПК, при обжалване на постановлението за възлагане,
на проверка от съда подлежаха всички предхождащи изпълнителни действия от връчването
на поканата за доброволно изпълнение през несеквестируемостта, оценката на имуществото,
разгласяването и провеждането на проданта и обявяването на купувача до самото възлагане.
3
При действието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и
разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат
вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от
наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни
наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните
с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при
провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.
Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е
довело до възлагане не по най-високата предложена цена.
С аргумент от още по-силното основание, щом обявяването на купувач от
публична продан, не може да бъде предмет на съдебен контрол, поради нередовно
връчена призовка за доброволно изпълнение, на още по-голямо основание следва да се
приеме, че не е опорочено и последващото го разпределение. Въвеждайки ограничения в
обжалването, законодателят е изходил от становището, че действията на съдебния
изпълнител са обжалваеми само по отношение на същинското изпълнение, а трайната
практика на ВКС приема, че разпределението не е такова. При така възприетата
ограничителна уредба на обжалването в действащия ГПК, са заложени очаквания за по-бърз
и ефективен изпълнителен процес чрез намаляване възможността за злоупотреба с правото
на жалба. Следва да се отбележи, че по този начин не се ограничава правото на защита на
длъжника, с оглед предвидената възможност за оспорване на изпълнението чрез иск по реда
на чл.439 ГПК, както и специалния деликтен иск по чл.74 ЗЧСИ.
Отделно от гореизложеното между проведеното производство по реда на чл.423
ГПК през 2018г., в рамките на което е констатирано, че призовката е нередовно връчена на
длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което е прието, че възражението му депозирано на
27.11.2017г. срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не е просрочено,
а делото е върнато за образуване на производство по чл.422 ГПК, в рамките на което е
следвало да поиска спиране на изп.производство, което не е направено нито по реда на
чл.420 ГПК, нито като обезпечение на предявените искове т.е. длъжникът е имал реалната
възможност да осуети извършването на публична продан и възлагането на имота на
купувача, което очевидно не е направено.
Воден от изложеното и на основание чл.463 ал.2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 02.09.2020г. постановено по ч.гр.дело № 7351/2020г. по
4
описа на СГС, ГО, ІІІ-В състав, с което е оставена без уважение жалбата на М. А. Т. /длъжник/
срещу извършеното Разпределение от 13.03.2020г. по изп. дело № 20127860404093 по описа на
ЧСИ М. М., per. № 786, Район на действие - СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5