РЕШЕНИЕ
№260175 14.05.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове:
Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Ана Ненчева, като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №222 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №260239/19.11.2020г.,
постановено по гр.д.№558/2020г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен
предявения от „А.“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с.П.., община Л.., представлявано от М.Д.С. срещу З.Л.М., с ЕГН **********, Г.З.П. с ЕГН **********
***, Л.З.М., с ЕГН ********** *** и С.З.Т., с ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл.109 от ЗС за премахване на
шест броя дървета, от които черници- 3броя, сливи- 1 брой и бряст- 2
броя, посадени на регулационната линия между поземлен имот УПИ VII-250 с площ от 1420кв.м. в кв.27 по
плана на с.П.., община Л.., собственост
на ищцовото дружество и поземлен имот
УПИ X-252 в кв.27 по плана на село П.., община Л.., собственост на
ответниците.
Отхвърлен е предявения от „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с.П.., община Л.., представлявано от М.Д.С. срещу З.Л.М., с ЕГН **********, Г.З.П., с ЕГН
********** ***, Л.З.М. с ЕГН ********** *** и С.З.Т., с ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 750лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /разходи за труд и
материали за ремонт на каменния зид/, разделящ имотите на страните.
Осъден е „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.П.., община Л.., представлявано от М.Д.С., да
заплати на З.Л.М., с ЕГН **********, Г.З.П., с ЕГН ********** ***, Л.З.М., с
ЕГН ********** *** и С.З.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 800лв., сторени по
делото съдебно- деловодни разноски.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от фирма „А.“ ЕООД, представлявано от управителя М.Д.С., чрез
процесуалния му представител адв.Г.С.- Ц. ***.
Твърди се, че постановеното
решение е незаконосъобразно, неправилно и издадено при превратно тълкуване на
събраните в производството доказателства.
Визира се, че при постановяване
на съдебния си акт, районният съд е взел предвид само и единствено изготвената
и приетата по делото съдебна експертиза, като е посочил свидетелски показания,
с които обаче се е обосновал неправилно и е цитирал думи на св.Г., извадени от
контекста и цялостния разказ на свидетеля. По този начин, съдът е нарушил
смисълът на казаното от свидетеля. В част от мотивите си от друга страна е
приел тези свидетелски показания за заинтересовани.
По отношение на предявения иск
по чл.109 от ЗС се сочи, че нарушаването на нормите на отстояние на дърветата
от имота на собственика- ищец, установено в чл.52 от ЗС безусловно съставляват
неоснователни действия по смисъла на чл.109 от ЗС и собственикът разполага с
правно признатата възможност чрез иска по чл.109 от ЗС да постигне премахване
на така създаденото или поддържано противоправно състояние, без да е необходимо
да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на
спокойното упражняване на правата му.
Твърди се, че основателността
на иска предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: ищецът да е
съсобственик на имота, а ответниците с неоснователни противоправни действия или
бездействия да пречат на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен
обем.
Счита се, че в настоящия случай
са налице изброените кумулативно предпоставки за основателността на предявения
иск.
Сочи се, че пред районният съд,
ответницата Г.П. е депозирала писмен отговор, в който същата прави признание на
иска. Другите ответници не са представили писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с оглед на което следва да се приема, че и те признават иска.
Визира се, че ако управителят
на ищцовото дружество не е бил предприел необходимото за образуване на
настоящото производство, то процесните дървета, все още са щели да се намират в имота на ответниците и все още са
щели да увреждат зида на ищцовото дружество.
Твърди се, че преди да се
стигне до гражданското дело, управителят на ищцовото дружество се е опитвал
многократно и доброволно да уреди спора между страните.
Приема се, че едва след
образуването на делото, ответниците са направили необходимото за това, като с
действията си са станали причина за започване на съдебна процедура.
Визират се показанията на св.Г.
в които последния сочи, че от време на време влиза в имота да го наглежда, като
при влизането му през февруари 2020г., дърветата са били в имота на
ответниците. Когато е отишъл да съдейства на вещото лице за изготвяне на
експертизата, дърветата вече ги е нямало. Счита се, че това е доказателство, че
от страх от съдебно процедура, едва след получаване на исковата молба,
ответницата Г.П. е предприела необходимото и е отрязала дърветата.
Приема се, че при постановяване
на съдебния акт, съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства
и със самото признание на ответницата П. и по този начин е постановил едни
порочен и неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
По отношение на предявения иск
по чл.45 от ЗЗД се приема, че в производството са доказани кумулативните
предпоставки на този иск, който е следвало да бъде уважен.
Твърди се, че при отхвърлянето
на този иск, съдът се е позовал само и единствено на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, като не се е съобразил с допълнителните пояснения на
вещото лице, дадени в проведеното открито съдебно заседание на 01.09.2020г.,
които следва да се ценят като неразделна частта от заключението.
Отделно от това се визира, че
съдът не е взел предвид, че вещото лице не е изследвало факта, дали като са
премахнати процесните дървета, същите са били отрязани или изкоренени. Същото
не е могло да отговори на въпроса, дали кореновите системи са останали в
земята, като е посочено и са показани снимки, че на мястото на дърветата има
поставени бурета.
Твърди, се че районният съд не
е взел предвид свидетелските показания на св.Л. дадени в открито съдебно
заседание на 01.09.2020г., както и не са взети предвид и кредитираните
показания на св.Г. дадени на същата дата. Приема се, че показанията на
последния свидетел избирателно се тълкувани от първата инстанция.
Сочи се, че от събраните по
делото гласни и писмени доказателства става ясно, че ищцовото дружество е
претърпяло претендираните имуществени вреди, причинени от противоправното
действие или бездействие от страна на ответниците.
Искането е да се отмени
обжалваното решение, като се уважат изцяло предявените от ищцовото дружество
искове
Моли се за присъждане на
сторените пред двете инстанции разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- З.Л.М., Г.З. Л., Л.З.М.
и С.З.Т., чрез пълномощника им адв.И.Г.. Посочено в същия, че подадената жалба
е неоснователна и неаргументирана.
Визира се, че
първоинстанционният съд правилно и преценявайки всички доказателства, всяко
поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че не се установява извършени от
ответниците действия, които да смущават правото на собственост на ищеца или
такова смущаващо действие, което да е преустановено в хода на производството.
Излагат се съображения в насока
неоснователност на направените възражения в жалбата.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна
жалба, като неоснователна и се потвърди обжалваното решение.
Моли се за присъждане на
адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
С Определение
№260069/27.01.2021г., постановено по гр.д.№558/2020г. по описа на РС- Пазарджик
е оставена без уважение молбата с вх.№265110/18.12.2020г., подадена от „А.“
ЕООД, с ЕИК ********* за изменение на решение №260239/19.11.2020г., постановено
по гр.д.№558/2020г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските.
Против това определение е
постъпила въззивна частна жалба от фирма „А.“ ЕООД, представлявано от
управителя М.Д.С., чрез процесуалния му представител адв.Г.С.- Ц. ***.
В същата се твърди, че
обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В тази насока се приема, че в
него не са посочени, каквито и да е било мотиви за отхвърляне на депозираната
пред първоинстанционния съд молба по реда на чл.248 от ГПК. Посочено е
единствено, че при постановяване на решението, съдът е обсъдил възражението за
прекомерност.
Визира се, че след
постановяване на съдебното решение, подробни възражения за прекомерност са
изложени именно в молбата по чл.248 от ГПК, но по нея не е взето становище.
Счита се, че обжалваното
определение е немотивирано и необосновано, като е постановено при грубо
нарушаване на законовите разпоредби.
Неоснователно, районният съд е
приел в решението си, че след като пълномощникът на ответниците е бил взел
участие в две съдебни заседания и е представил писмена защита, той е имал право
на разноски в претендирания размер.
Счита се, че присъдените
разноски в посочения от пълномощника размер, съобразно представен от него
списък по чл.80 от ГПК са изключително завишени.
Сочи се, че неправилно са
присъдени разноски по различни искове, като евентуално следва присъденото
възнаграждение да бъде редуцирано в размера на минимума за един иск.
Излагат се съображения в този
смисъл.
Искането е да се отмени
обжалваното определение, като бъде редуциран присъдения адвокатски хонорар до
определения законов минимум, поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
В законоустановения срок е
постъпи писмен отговор от страна на З.Л.М., Г.З. М., Л.З. М. и С.З.Т., чрез
пълномощника им- адв.И.Г. ***.
Твърди се в същия, че
подадената жалба е неоснователна и неаргументирана. Излагат се доводи в тази
насока.
Искането е да се отхвърли
подадената частна жалба, като неоснователна.
С Определение от 22.12.2020г.,
постановено по гр.д.№558/2020г. по описа на РС- Пазарджик е заличен, като
ответник по делото З.Л.М..
В съдебно заседание,
жалбоподателят „А.“ ЕООД, с управител М.Д.С., редовно призован чрез
процесуалния си представител не се явява. Не се явява и пълномощникът адв.Г.С.-
Ц..
Ответниците по жалбата- Г.З. П.,
Л.З.М. и С.З.Т., редовно призовани не се явяват. За същите се адв.Г.. От страна
на последния се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба,
като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е подадена искова молба от „А.“ ЕООД, с
управител М.Д.С. срещу З.Л.М., Г.З.П., Л.З.М.,*** и С.З.Т., с правно основание
на предявените искове по чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.
Твърди се от страна на ищецът „А.“ ЕООД, представлявано от М.Д.С. чрез
пълномощника си адв.Г.С.-Ц., че е
собственик на поземлен имот №250, за който е отреден УПИ VII-250 в кв.27 по
действащия план на с.П.., Община Л... Част от този имот граничи с недвижим
имот УПИ X- 252 по плана на с.П.., Община
Л.., който имот е собственост на ответниците.
Твърди се, че непосредствено по регулационната линия, която разделя
двата имота, в този на ответниците има засадени многогодишни дървета, а именно:
черници- 3 три броя, сливи- 1 брой, бряст- 2 броя, корените от които рушат
масивния каменен зид, построен от М.С. в имота на дружеството, за да отдели
двата имота.
Сочи се, че по каменния зид има големи пукнатини, вследствие
кореновата система на дърветата, които са посадени в имота на ответниците.
Каменният зид е с много здрави основи, които са дълбоки 1,50м. Пукнатини по
зида има само там, където е кореновата система на дърветата.
Твърди се, че огромните клони на дърветата са надвесени над имота на
ищцовото дружество което смущава ползването на имота, тъй като през цялата
година падат листа и клони, а през пролетта, лятото и есента капят плодовете от
тези дървета в имота, собственост на ищцовото дружество. В имота е поставена
охранителна система СОД за охрана и заради големия обем клони висящи в имота,
служителите на СОД са принудени да идват много често, тъй като системата се
задейства при най- лекия вятър и постоянно падат клони.
Визира се, че във връзка с този проблем многократно са подавани жалби
до Кметство- с.П...
Твърди се, че на 18.08.2017г., кметът на селото лично уведомил
ответницата Г.П., че дърветата не се намират на отстояние от зида съгласно
законовите разпоредби. Уведомяването е счетено за предупреждение за премахване
на дърветата, като е даден 10- дневен срок за изпълнение. До настоящия момент
това не е сторено от ответниците.
Визира се, че на 17.11.2017г., Комисия от Кметство- с.П.. е
установило, че дърветата не са премахнати. До настоящия момент ответниците не
са предприели необходимите действия за премахване на дърветата: череши- 3 броя,
сливи- 1 брой, бряст- 2 броя.
Искането е да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да премахнат 6 броя дървета, от
които: череши- 3 броя, сливи- 1 брой, бряст- 2 броя, посадени на регулационната
линия с имота, собственост на ищцовото дружество.
Моли се, да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатя на ищеца
сумата от 750лв. имуществени вреди /труд и материали за ремонт на каменен зид/.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответника Г.П. е подаден писмен
отговор, с който се оспорват исковете.
Твърди се, че дърветата са изсечени, а пукнатините по зида ако има
такива са причинени не от дърветата, а
от строителни дейности, извършвани в близост до оградата в двора на ищеца.
В срока по чл.131 от ГПК от страна на останалите ответници не е
подаден писмен отговор.
От фактическа страна по
делото се установява следното:
Няма спор между страните по делото, че ищцовото дружество е собственик
на следния недвижим имот: УПИ VII-250, с площ от 1420кв.м. в кв.27 по плана на с.П.., при граници:
улица, УПИ VIII-253, УПИ X252, УПИ XI- 251, УПИ VI-249.
Няма спор, че собственици на съседния недвижим имот, а именно: УПИ
X-252 в кв.27 по плана на с.П.. са ответниците по делото.
Във връзка с подадена жалба с вх.№47/09.08.2017г. до Кмета на с.П.. от
М.Д.С.- управител на фирма „А.“ ЕООД е изпратено писмо до З.Л.М.- л.14, видно
от което последния е уведомен, че дърветата засадени на границата с УПИ VІІ
250: черници- 3 броя, сливи- 1 брой, бряст- 2 броя, включително и дърветата,
намиращи са на мястото осигуряващо достъп до кладенеца трябва да отстоят на 3м.
разстояние от граничната линия. Посочено е на адресата, че настоящото писмо
следва да се счита за предупреждение за премахване на дърветата. Писмото е
връчено на Г.З.П. на 18.08.2017г.
Видно от Констативен протокол от 17.11.2013г. при оглед на процесното
място е констатирано, че предписанието, направено с писмо с
изх.№49/14.08.2017г. на Кмета на с.П.. до З.Л.М., относно премахване на дърветата
в близост до граничната линия с УПИ VІІ 250- собственост на М.Д.С. не е
изпълнено.
По повод на подадена жалба с вх.№43 от 15.08.2019г., подадена от
управителя на ищцовото дружество, на 06.01.2020г. отново е назначена комисия.
Същата е констатирала след извършен оглед на място многогодишни дървета-
черници в УПИ VI 249 в кв.27, собственост на С.И.С. /не на ответниците/,
намиращи се в близост до граничната линия с имота на ищцовото дружество са
премахнати.
От Писмо с изх.№65/10.09.2019г.- л.20 се установява, че пълномощникът
на ищеца е уведомен Кметство с.П.., че лицето не е в добро здравословно
състояние- сляп е и от 2 години живее в гр.Пазарджик при дъщеря си Г.З.П.,
която се грижи за него.
Видно от Скица №23 от 14.08.2018г.- л.13 се установява, че с парцел
VІІ- 250, собственост на ищеца, граничат парцели ХІ-251, Х-252 и VІІІ-253.
В показанията си свидетелите П. Л. и И. Г. установяват, че имотът на
ищцовото дружество е бил свързан с охранителна система СОТ и поради наличие на
дървета- черници от другата страна на оградата, без обаче да се конкретизира
къде точно, охранителната система се задействала и това налагало имота да се
посещава често от служители на СОТ. Св.Г. сочи, че той лично се е грижи
за поддръжката на имота на ищцовото дружество. Целият имот е ограден с каменен
зид. Имали проблеми със съседите заради дървета, чиито клони били
надвиснали през каменния зид в имота на ищцовото дружество и
изпочупили керемидите върху зида. Това наложило повече от 100 керемиди да бъдат
подменени, като свидетелят лично продал на управителя на ищцовото дружество
керемиди за подмяна. Последно свидетелят влязъл в имота преди около 20 дни, за
да осигури достъп на вещото лице и
нямало дървета.
Видно от заключението на съдебно-техническа експертиза се установява,
че имота на ищеца е поземлен имот №250, за който е отреден УПИ VII-250 в кв.27
по плана на с.П... Същият на място е застроен със сграда на основно застрояване
с жилищно предназначение и сграда от допълващо застрояване с обслужващо
предназначение. Имотът на ответниците представлява поземлен имот №252, за който
е отреден УПИ X-252 в кв.27 по плана на село П... Същият на място е застроен
със сграда на основно застрояване с жилищно предназначение и сгради с от
допълващо застрояване с обслужващо предназначение. Двата имота са съседни и
граничат в дъното си с материализиран на терена плътен ограден зид. Същият е с
дължина от 21.80м.л., дебелина до 0.70м.л., покрит със старобългарски керемиди
и височина от нивото на прилежащия терен както следва: от страна на ищеца със
средна височина до 1.80м.л., от страна на ответниците със средна височина до
2.20м.л. Разликата е в резултат на денивелация на терена- имотът на ищеца е на
по-високо ниво спрямо имота на ответниците с 0.40м.л. От страна на вещото лице
е установено, че в обхвата около плътния каменен зид в имота на ответниците на
ширина до 3.00 и повече метра няма посадени дървета или остатъци от посадени
такива в непосредствена близост дървесни насаждения. Вещото лице не е
установило на място нито от страна на ищеца нито от страна на ответниците
пропадане или слягане в основата на каменния зид, дължащи се на прогнили или
премахнати коренови системи на дървесни
насаждения. Същото е установило, че в средата на зида от страна на ищеца
подмазана с циментов разтвор пукнатина с дължина до 0.80 м.л. от шапката на
зида към основата. Такава пукнатина на същото място, но от страна на
ответниците не съществува. Частични пукнатини в горната част на зида от страна
на ищеца има и по другите зидове и към другите съседни имоти. Вещото лице
приема, че пукнатината в горната част на зида се дължи на слягане на каменните
блокове в свързващия разтвор, поради тежкия тип на изпълнение на конструкцията
на строежа. Състоянието на каменният зид, построен на регулационната линия
между двата имота от страна на имота, собственост на дружеството отговаря на нормите за механично съпротивление и
устойчивост и може да се използва по предназначение. Към настоящия момент по
каменния зид няма пукнатини, пропадане и увреждане вследствие коренова система
на дървета, които са били посадени в имота на ответниците. Според вещото лице
не е възможно да се получи срутване на каменния зид вследствие въздействие на
кореновите системи на посадените в непосредствена близост до него дървета
поради тежкия тип на изпълнение на конструкцията на строежа /тегло до 1000кг.
на м.л./ при изпълнението на основата с направа на изкоп с дълбочина до
1.50м.л. под нивото на прилежащия терен се прерязват и унищожават
съществуващите корени. Вещото лице е онагледило констатациите си и със снимков
материал, съдържащ се на лист 67 от делото.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесния каменен зид на
място е покрит със старобългарски керемиди, които не са повредени /не са счупени/. Шапката,
което е направена върху каменния зид и която е от старобългарски керемиди не е
увредена. Вещото лице не може да отговори дали и кога евентуално са подменяни
керемидите, тъй като същите вече не се произвеждат и се изкупуват само на
старо. Оцветени са от атмосферните условия и няма как да се разбере дали са
подменяни.
При тези данни,
настоящата инстанция от правна страна намира следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираните жалби и констатира, че същите са редовни
и допустими- отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащи на обжалване съдебни
актове.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че и двете обжалвани решения са
валидни и с оглед обхвата на обжалването допустими.
По отношение на
подадената въззивна жалба против Решение от 19.11.2020г.
В конкретният казус първата инстанция е приела, че иска на ищеца по
чл.109 от ЗС против ответниците е неоснователен и като такъв го е отхвърлил.
В случая за да постанови обжалвания съдебен акт от районния съд е приел,
че към релевантния за спора момент- хода на устните състезания по несъмнен и
категоричен начин се установява, че твърдяното смущаване на правото на
собственост на ищеца от страна на ответниците, осъществено на заявените в
исковата молба юридически факти /засадени 6 броя дървета- три черници, една
слива и два бряста- на регулационната линия между двата имота/ не съществува.
Съответно не е установено обективно накърняване на собственическите права на
ищцовото дружество.
Настоящата инстанция няма основание да не сподели изцяло изложените
съображения в тази насока, като се присъединява изцяло към тях без да е
необходимо да ги преповтаря.
За да бъде уважен искът по
чл.109 от ЗС, ищецът следва да установи кое е действието, което препятства
упражняване на вещното му право, кой е авторът на това действие и в какво се
състои нарушението. Според смисъла на хипотезата на тази норма, претендираната
по този ред защита на правото на собственост изисква установяване на конкретно
действие и наличието му и по време на висящността на съдебния процес. Тоест, за
да бъде ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователното действие
на ответника, да е обективиран конкретен резултат, включително поддържан по
време на съдебно разглежданата защита, който да създава пречки за ползването на
вещта от собственика й.
В случая, претенцията на ищецът е обективирана в искане да се
премахнат 6 броя дървета- три броя черници, една слива и 2 бряста, посадени на
регулационната линия с имота, собственост на цитираното по- горе дружество
мотивирано от обстоятелството, че корените им рушат каменния зид, построен от
първия, а също така клоните на тези дървета са надвесени в имота му, което
смущава ползването на имота.
Ангажираните в случая гласни доказателства изразени в показанията на
свидетелите Л. и Г. определено не могат да бъдат основание за доказаност на
този иск.
Основанието от това се определя и от самите излагани от тези свидетели
данни.
Св.Л. не отрича, че е ходил поне 10 пъти в с.П.., но не отрича, че последното му ходене е преди
година и половина. В тази връзка следва да бъде посочено, че исковата молба е
подадена на 20.02.2020г., а разпитът на този свидетел е на 01.09.2020г.
От друга страна св.Г. коментира, че ищеца има проблеми със съседи,
заради дървета и клони, но без да конкретизира с кои точно съседи. Коментира,
че през месец февруари е имало дървета, а сега са отрязани, но отново не
коментира, в кои точно парцел са същите при условие, че на процесния имот на
ищеца има три съседни парцела с различни собственици. Нещо повече, този
свидетел коментира, че има дървета, но при предявяване на цитираната по- горе
скица посочва, че има дървета, но те са в парцел- 251 които не е собственост на
ответниците.
Коментира се от двамата свидетели, че от клоните на дърветата се е
задействал СОТ инсталиран в имота на ищцовото дружество, но реално не се
установява кога реално е ставало това смущаване на владението. При условие, че
и двамата свидетели не са постоянно в този имот, съответно не са налице писмени
данни от СОТ за получаваните сигнали, то не би следвало да се приема, че ищецът
е притесняван при владението си. Нещо повече, дървета са установени и в друг
съседен парцел на имота на ищеца, а такива в двора на ответниците в хода на
съдебното дирене не са установени.
При липсата на конкретика в показанията на тези свидетели къде точно
се намират процесните дървета, то няма как излаганите от тях данни да са
основание, че предявения иск е доказан.
В този аспект не могат да се приемат възраженията на жалбоподателят и
неговата защита, че неправилно са цитирани думи на св.Г., изведени от цялостния
контекст на казаното от него.
В относимост на този извод е и заключението на изготвената по делото
съдебно- техническа експертиза. В него, вещото е лице е категорично, че в
обхвата на плътния зид в имота на ответниците с ширина 3м и повече метри не
съществуват посадени дървета или остатъци на посадени в непосредствена близост
дървени насаждения. Не е опроверган и изводът му, че на място от страна на
ищеца и от страна на ответниците не е установено пропадане и слягане в основата
на каменния зид, дължащ се на прогнили или премахнати коренови системи на
дървени насаждения. Съответно е посочена причината за пукнатината в горната
част на зида и тя е определена от слягането на каменните блокове в свързващия
разтвор, поради тежкия тип на изпълнение на конструкцията на строежа /тегло до
1000кг. на м.л./.
Действително от страна на
ответницата Г.П. в подадения от нея отговор се коментира, че е ангажирала
човек, които да изреже дърветата. Факт е, че те са изрязани според посоченото
от нея в отговора, но този факт не е доказан конкретно по време и място от
страна на ищеца, каквото задължение същия има. Да се позовава жалбоподателят,
че това е признание на иска при липсата отново на конкретика какво и къде е
точно е изрязано определено не може да е основание за уважаване на предявения
иск по чл.109 от ЗС.
В този смисъл отново следва да се посочи, че вещото лице не е
констатирало дървета в посочвания от ищеца район.
С оглед на тези данни, въззивния съд приема, че не са доказани
твърдените от ищеца факти, представляващи противоправни действия на ответниците,
засягащи правото му на собственост върху процесния недвижим имот.
Ето защо, предявения негаторен осъдителен иск правилно и
законосъобразно е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционният съд е отхвърлил и втория предявен иск по чл.45 от ЗЗД мотивирайки се с липса на данни, които да установяват противоправно
действие от страна на ответниците в резултат на което ищцовото дружество да е
претърпяло твърдените имуществени вреди. В тази насока районният съд обстойно е
анализирал събраните по делото доказателства, които анализ отново няма
основание да не бъде възприет от настоящата инстанция.
Нормата на чл.45 от ЗЗД изисква в кумулативност да се установяват следните
юридически факти в настоящия случай, а именно: наличие на противоправно
поведение на ответниците, реално претърпени вреди от ищеца, причинна връзка
между поведението на ответниците и причинените вреди, вина, която се предполага
съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, както и размерът на вредите.
В конкретният казус тези факти не са налице.
Вещото лице е категорично в заключението си, че е налице пукнатина, но
тя не е в резултат на коренови системи на дървени насаждения, /в случая от
двора на ответниците/, а реално е в резултат на слягане на каменните блокове в
свързващия разтвор.
Действително коментира се от св.Г., че ищецът е сменял керемиди, но
както бе посочено по- горе при липсата на конкретика кога е станало това, колко
точно и къде, то не би следвало от това да се приеме, че е налице увреждане.
На практика не се доказва от така събраните доказателства по
категоричен начин твърдението на ищеца, че в резултат на надвиснали върху каменния зид клони на
дърветата са били изпочупени повече от
100 керемиди по каменния зид и се
наложило да бъдат подменени от ищеца.
Няма как да се игнорира и факта, че показаният на св.Г. в тази насока
се явяват и заинтересовани. Основанието за този извод се определя, че този
свидетел не отрича, че е бил наеман от управител на ищцовото дружество да се
грижи за имота, съответно първия твърди, че е продавал на последни керемиди.
Относно показанията на св.Л., същите за този иск не се коментират, тъй
като този свидетел не излага данни за каквито и са е било увреждания от
имуществен характер.
С оглед на тези извод, настоящата инстанция няма основание да не
приеме, че по делото не е установено конкретно противоправно действие от страна
на ответниците в резултат на което ищцовото дружество да е претърпяло
претендираните от него имуществени вреди.
При извод за недоказаност и на този иск, същият се явява неоснователен
и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, подадената въззивна жалба против Решение
№260239/19.11.2020г., като неоснователна следва да се остави без уважение, а
обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен се потвърди.
По отношение на
въззивната частна жалба против Определение №260069/27.01.2020г.
В случая обжалвания съдебен акт е постановен в производство по чл.248
от ГПК и с него е оставена без уважение молбата на ищеца изменение на решението
в частта му за разноските мотивирана от това, че не е обсъдено възражението за
прекомерност на направените от ответната страна разноски за адвокат.
За да отхвърли молбата, районният съд се е мотивирал с това, че съдът
е обсъдил възражението за прекомерност, като е изложил подробни съображения в
постановеното от него съдебно решение, защо приема същото за неоснователно.
Възраженията във възивната частна жалба са в насока, че обжалваното
определение е немотивирано и необосновано.
Тези възражения в случая не могат да бъдат приети за основателни.
В тази връзка следва да се посочи, че първоинстанционният съд на практика
се е произнесъл в мотивите си на постановеното от него решение от 19.11.2020г.
относно възражението за прекомерност. Същите са мотивирани и основани на
събрания доказателствен материал касаещ въпроса с разноските. Това, че съдът е
препратил с обжалваното му определение към съображенията изложени в
първоначалното му съдебно решение не е основание за извод за необоснованост.
В случая, правилно е преценено, че са налице писмени доказателства
установяващи направените разходи от страна на ответниците.
От друга страна, категорична е разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Това в случая правилно е
преценено от районния съд, като настоящата инстанция не намира основание да
ревизира изводите на първия.
При тези данни и несподеляне на изложените възражения в подадената
частта жалба, последната като неоснователна следва да се остави без уважение, а
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно се потвърди.
С оглед изхода на делото, в
тежест на жалбоподателят следва да се присъдят направените от страна на Г.З.П. съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв.
Предвид на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260239/19.11.2020г., постановено по гр.д.№558/2020г. по описа
на РС- Пазарджик.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260069/27.01.22021г., постановено по гр.д.№558/2020г. по
описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.П..,
община Л.., представлявано от М.Д.С., да ЗАПЛАТИ
на Г.З.П., с ЕГН ********** ***, Л.З.М., с ЕГН ********** *** и С.З.Т. с
ЕГН ********** *** сумата от 600/шестотин/лв., представляваща разноски по за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването до страните, при
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.