5 5
С присъда № 33/20.03.2006 година, постановена по НОХД № 38/2006 година по описа на Момчилградския районен съд, Рафет Махмуд Хасан от гр. Момчилград е признат за виновен в това, че на 23.02.2006 година в гр. Момчилград, при управление на МПС – л.а. “ВАЗ” с ДК № К 00 15 АВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда- 2.47 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, както и на кумулативното наказание глоба в размер на 150 лева. С присъдата съдът е постановил Рафет Махмуд Хасан от гр. Момчилград да изтърпи на основание чл. 68 ал.1 от НК отложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален “общ” режим по влязла в сила на 18.08.2005 година присъда № 116/10.08.2005 година по НОХД № 190/2005 година по описа на Момчилградския районен съд. Присъдени са направените по делото съдебни разноски. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Рафет Махмуд Хасан от гр. Момчилград, който обжалва присъдата като неправилна и необоснована, а наложеното наказание като явно несправедливо. От престъплението не били настъпили отрицателни последици. При постановяване на присъдата, съдът не бил отчел обстоятелството, че нямал други нарушения, не бил осъждан за друг вид престъпления; не бил отчел личностната му характеристика, която била положителна. Имал три деца, за които полагал грижи. Считал, че така наложеното му наказание лишаване от свобода било прекалено тежко, завишено и не съответствало на извършеното престъпление. Моли обжалваната присъда да бъде изменена и да му бъде наложено по-леко наказание, като бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и му бъде определено наказание “пробация”. Не сочи нови доказателства. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата си и моли наложеното наказание “лишаване от свобода” да бъде изменено и да му бъде наложено наказание “пробация”, тъй като счита, че били налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваната присъда на Момчилградския районен съд, като правилна и законосъобразна, а наложеното наказание счита за справедливо, предвид предишните осъждания на подсъдимия. Окръжният съд, провери изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 НПК и констатира следното: Жалбата е неоснователна. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като в проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани всички необходими за доказване на обвинението доказателства, които са подложени на подробен и точен анализ от съда. Нови доказателства не се сочат от страните, като не се е наложило провеждането на допълнителни или повторни процесуално- следствени действия по чл. 327 НПК. Така от фактическа страна е безспорно следното: на 23.02.3006 година през деня подсъдимият Рафет Махмуд Хасан от гр. Момчилград с компания се намирал в заведение в гр. Момчилград, като всички от компанията, включително и той консумирали алкохол. Около 14.30 часа подс. Хасан решил да отиде за вода до чешма в близост до хижа “МG”, намираща се край града. Връщайки се обратно, подсъдимият изгубил контрол над управлявания от него лек автомобил “ВАЗ” с ДК № К 00 15 АВ и се блъснал в крайпътно дърво. На местопроизшествието пристигнал патрулен полицейски автомобил от РПУ Момчилград. При извършената проверка на водача с ТС “Дрегер 7410” с ф. № 0161 било констатирано наличие на алкохол в кръвта му от 2.80 на хиляда. На подс. Хасан бил издаден талон за медицинско изследване, като химическият анализ на кръвта му показал наличие на етилов алкохол от 2.47 на хиляда. На водача бил издаден акт № 100/ 23.02.2006 година за административно нарушение по чл. 20 ал.2 чл. 5 ал.2 т.3 и чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДП. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Трифонов и Трингов, от заключението на химическата експертиза, от писмените доказателства по делото всички във връзка с частичните самопризнания на подсъдимия. Всички събрани доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви, като по несъмнен начин установяват фактите по извършване на престъплението. Първоинстанционният съд ги е подложил на задълбочен анализ, поради което допълнително обсъждане на доказателствения материал не се налага. Правилни, изцяло кореспондиращи с установените по делото фактическите обстоятелства по делото са изводите на съда, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а именно: на 23.02.2006 година в гр. Момчилград, при управление на МПС – л.а. “ВАЗ” с ДК № К 00 15 АВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда- 2.47 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред. Така, подсъдимият е осъден с влязла в сила на 18.08.2005 година присъда № 116/10.08.2005 година по НОХД № 190/2005 година на Момчилградския районен съд за извършено на 10.08.2005 година престъпление по чл. 343б ал.2 във вр. с ал.1 от НК, а с влязла в сила на 17.09.2002 година присъда № 156/ 27.08.2002 година по НОХД № 167/2002 година на същия съд за извършено на 03.07.2002 година престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. Т.е. подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.343б ал.1 НК. Правилни са изводите на съда относно субективната страна на деянието, а именно извършване на деянието при наличието на пряк умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него. Въззивната жалба касае наложеното от съда наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяването му, като оплакването е за явна несправедливост на същото. В подкрепа на това се твърди, че жалбодателят се грижел единствен за трите си малолетни деца и работел в строителството, но нямал трудов договор; както и че от деянието нямало настъпили общественоопасни последици. Били налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които не били отчетени от районния съд при определяне на наказанието. В тази връзка, оплакването за явна несправедливост на наказанието е неоснователно. При определяне на вида и размера на наложеното наказание, съдът е отчел висока степен на обществена опасност на деянието предвид проявената упоритост на дееца при осъществяването му; отчетени са миналите му осъждания за същите по вид престъпления. Отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства са частичните самопризнания и затруднено материално положение, като наказанието е наложено при превес на този вид обстоятелства. В подкрепа на твърдението си във въззивното съдебно следствие, че се грижи за три малолетни деца, подсъдимият не представя нито гласни, нито писмени доказателства. Относно това обстоятелство не може да се направи извод и от приложената в досъдебното производство декларация за семейно и имотно състояние на подсъдимия, в която е отразил собственоръчно, че живее на съпружески начала с друго лице, като няма данни от съвместното им съжителство да имат родени деца. Така, освен отчетените от районния съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, други такива не са налице. А отчетените не са многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК, когато и най-лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Напротив, очевидно е, че наложените предишни по-леки по вид наказания – глоба и условно осъждане с влезли в сила присъди за същите по вид престъпления, не са постигнали целите на наказанието- да поправят и превъзпитат подсъдимия към спазване на закона, както и да го възпрат от извършването на други престъпления. Налице е престъпна упоритост в поведението на подсъдимия, като очевидно, че целта на наказанието, а именно да му се отнеме възможността да извърши отново същото престъпление, може да бъде постигната единствено чрез наказанието лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно така, както е постановено от районния съд. Наред с това, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия при управлението на МПС на инкриминираната дата, значително надхвърля минималното допустимо количество от 0.5. на хиляда, което на свой ред завишава обществената опасност на деянието, още повече, че подсъдимият е управлявал автомобила в пияно състояние в активната част на денонощието- между 14.00 и 14.40 часа, като е представлявал потенциална опасност за движението и за себе си. Що се отнася до довода, че от деянието нямало настъпили общественоопасни последици следва да бъде отбелязано, че общественоопасно и наказуемо е самото управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона, като, ако бяха настъпили и други общественоопасни последици, то деянието би било съставомерно по друг престъпен състав от наказателния закон. Ето защо този довод е несъстоятелен, още повече, че от деянието са настъпили общественоопасни последици, а именно автомобилът се е блъснал в крайпътно дърво, вследствие на което е бил напълно смачкан и негоден за управление. Друг е въпросът, че обвинението не се е занимало със стойността на причинените на лекия автомобил, чужда собственост, имуществени вреди и дали същите са значителни по своя характер, което би довело до съставомерност на деянието по чл. 343а ал.1 б.”а” от НК. Предвид обсъденото, като е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи, както и кумулативното наказание глоба в размер от 150 лева, районният съд не е наложил явно несправедливо наказание. Същото съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и на всички обстоятелства от значение за наказателната му отговорност. Заменянето на така определеното наказание с наказанието пробация, би представлявало проява на неоправдан либерализъм по отношение на подсъдимия и извършеното от него престъпление. При това положение правилно на основание чл. 68 ал.1 от НК районният съд е постановил и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца по влязла в сила на 18.08.2005 година присъда № 116/ 10.08.2005 година по НОХД № 190/2005 година по описа на Момчилградския районен съд, изтърпяването на което е било отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години и деянието по настоящото обвинение е извършено в изпитателния срок на условното осъждане. Правилно, съобразено с тежестта на деянието и практиката на съда е и размерът на определеното наказание лишаване от право да управлява МПС за три години, поради което не са налице условия за изменение на присъдата и в тази й част. Предвид изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338 ал.1 т.1 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, , Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 33/20.03.2006 година, постановена по НОХД № 38/2006 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|