Р Е Ш Е Н И Е № 205
Гр. Сливен, 01.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 288 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от И.А.Й., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0804-000406/11.07.2021 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението
по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Сливен,
с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за 365 дни. Оспорването намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението
по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл.
от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения, доколкото в същата не е посочено мястото на извършване
на нарушението. Посоченото понятие „улица без име“ не съществувало по
кадастралната карта на града, а в тази насока винаги можело да се посочат
ориентири съобразно посоките на света и намиращи се наблизо други улици или
сгради, което не било сторено от административния орган. Жалбоподателят сочи
като порок и липсата на уточнение колко свидетелства за управление на МПС са
отнети, къде са издадени и с каква валидност са. Моли съда за отмяна на
оспорения административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. административният орган Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.07.2021 г. около 13.30 ч. в гр. Сливен, входа на кв. „Н.“ на
улица без име полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Сливен спрели за проверка лек автомобил марка „БМВ“ модел „Х5“ с рег. № ………..,
управляван от И.А.Й.. Водачът бил приканен да му бъде направена проверка с
техническо средство Дрегер Дръг
Чек 3000 с фабр. № ARNK-0961 за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози, на което същият отказал. Издаден му бил талон за медицинско
изследване, на който водачът Й. отказал извършване на същото. Установеното било
възприето от полицейските служители като административно нарушение и
квалифицирано като такова по чл. 174 ал. 3 предл.
второ от Закона за движението по пътищата в съставен срещу И.А.Й. Акт за
установяване на административно нарушение № АА401290/11.07.2021 г.
На 11.07.2021 г. Началник Сектор „Пътна полиция” издал Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0804-000406 по чл. 171 т.
1 б. „б” от ЗДвП, с която разпоредил по отношение на И.А.Й. временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС № U11S28919P) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а
именно за 365 дни. Заповедта била връчена на Й. на 29.07.2021 г. Жалбата срещу
същата е подадена до настоящия съд на 03.08.2021 г.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която измежду оправомощените
длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171
т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а”, т. 6 и 7 от ЗДвП е и Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е направено
в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес
от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началника „Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална
компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като
валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издадена при спазване на съществените административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни норми,
при следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за срок до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В настоящия случай от
компетентни длъжностни лица при ОД на МВР Сливен е съставен по реда на чл. 189
ал. 1 от ЗДвП Акт за установяване на административно нарушение, съгласно който И.А.Й.,
при управление на моторно превозно средство и извършена проверка от контролните
органи, е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство се
установява от акта, а и противното не се твърди от жалбоподателя. Т.е. фактическите обстоятелства, установени в
акта се подкрепят от събраните по делото доказателства и не са оборени по
надлежния ред от оспорващата страна. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими
доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН
досежно установената в същия фактическа обстановка. Съобразно нормата на чл. 5
ал. 3 т. 1 от ЗДвП, визирана в цитирания акт, на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Разпоредбата, квалифицираща отказа за провеждане на тест за
установяване на горното обстоятелство като административно нарушение е чл. 174
ал. 3 от ЗДвП, съгласно който, водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2 000 лв. Следователно, отказът в цитирания смисъл е
прогласен от законодателя като противоправно деяние, за което се следва и
съответната углавна юридическа отговорност. В случая е налице виновно
неизпълнение на императивно вменено нормативно задължение на водач, което води
като логична последица и до негативни за извършителя санкции, в т.ч. и административни
такива. Както се отбеляза по – горе,
целта на принудителните административни мерки е преустановяване и
предотвратяване на административни нарушения, а приложената в случая от
административния орган норма на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП е пряко обвързана с
допуснатото и извършено от Й., установено по надлежния ред и доказано по
безспорен начин нарушение на закона. Изложените от издателя на процесната
заповед мотиви се подкрепят от събраните доказателства. В настоящия случай с
управлението на автомобил и заявен отказ за извършване на тестова проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, оспорващият е допуснал
отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство,
въведен от законодателя в ЗДвП и това се доказва със съставения АУАН, чиято
доказателствена сила не е оборена от оспорващия Й. в хода на настоящото съдебно
производство. Нещо повече, същият е отказал и извършване на
химико-токсикологично изследване в тази насока, въпреки предоставения му за
целта талон от контролните органи. Противно на твърдяното в жалбата, непосочването
в процесната заповед на точното място на извършване на нарушението, посредством
посоките на света, улици и сгради, не може да се приеме като допуснато от
органа – издател съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. На първо място в тази връзка съдът намира, че извършената от
административния орган локализация на мястото на извършване на нарушението –
входа на кв. „Н.“ на гр. Сливен в достатъчна степен го конкретизира и второ,
предвид вида на извършеното административно противоправно деяние, такава
конкретика не е абсолютно и безусловно необходима. Такава би била от съществено
значение в други случаи на допуснати и извършени нарушения на правилата за движение
по пътищата, а именно: при неправилно паркиране и престой, при движение със
скорост над допустимата за съответния участък или населено място и др. В
процесния случай достатъчно за съставомерността на
деянието е безспорното установяване на управление на пътно превозно средство и
обективиран чрез волеизявление отказ за извършване на проверка (тест) със
специализирано техническо средство.
Видно от доказателствата, и двете обстоятелства са установени и доказани по
несъмнен начин, поради което и съдът приема, че нарушението е извършено, а
соченият в тази насока от жалбоподателя порок на заповедта е несъществен.
Необосновано е и твърдението за процесуална незаконосъобразност на акта,
доколкото в същия не било посочено какъв брой СУМПС се отнемат. В оспорената
заповед ясно е изписано, че се отнема СУМПС, издадено в И. с № U11S28919P, а липсата на вписване в акта на
валидността на същото не може да се приеме като порок, тъй като нито е измежду
задължителните реквизити на тази категория административни актове, нито е
пречка за индивидуализацията на съответния документ.
Както се отбеляза
по – горе, чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в
актовете за установяване на административни нарушения по този закон, до
доказване на противното. Както в хода на административното производство, така и
в настоящото съдебно такова оспорващият Й. не твърди, а и не ангажира годни
доказателства, оборващи констатациите в акта. Тези констатации са абсолютна
законова предпоставка за образуване на административно производство по
прилагане на принудителна административна мярка по реда на глава шеста от
Закона за движението по пътищата и издаване на индивидуален административен акт
по чл. 172 ал. 1, във вр. с ал. 2 т. 3 от ЗДвП.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0804-000406/11.07.2021 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за
365 дни е материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на
закона. Жалбата срещу нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.А.Й., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0804-000406/11.07.2021 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР Сливен, с която е разпоредено временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца, а именно за
365 дни, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не
подлежи на обжалване.
Административен
съдия: