Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./ ……...2019г.,
гр.Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV-ти състав в публично заседание, проведено на трети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА
при
секретаря Мариана Ангелова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 350 по описа за 2018г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образуването по искова молба от „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу В.С.В., ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД вр. чл.141 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Банка ДСК” ЕАД, твърди че на 27.05.2016 г. между „Банка ДСК" ЕАД и В.С.В. ЕГН **********
е сключено споразумение за обединяване на кредити. Съгласно т. 1 от цитираното
споразумение страните са се съгласили да обединят съществуващи задължения на В.С.В.
по договор за кредит за текущо потребление от 24.07.2014 г. и по договор за
кредитна карта от 19.12.2014 г. в един кредит под формата на кредит за текущо
потребление. Видно от текста на подписаното между страните споразумение, същото
съдържало изявления на страните, че кредитите, предмет на обединяване, са
изцяло усвоени като са посочени и дължимите суми по тях към този момент. Излага
се, че в резултат на обединяването на кредитите, вместо съществуващите
задължения по горепосочените договори за кредит е възникнало ново задължение на
В.В. към „Банка ДСК" ЕАД, което към датата на подписване на споразумението
е възлизало в размер на 10 484 лева. В рамките на уговорения срок за
издължаване на задължението - 120 месеца, кредитополучателят се е задължил да
престира частично чрез месечни вноски на всяко 5-то число на месеца.На
основание т. 5.1 от договора кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент,
който към датата на подписване на споразумението е бил 12,243 % годишно, формиран
от стойността на 6-месечен СОФИБОР с размер 0,594 % и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 11, 649 %, като крайният лихвен процент не можел да бъде
по-нисък от договорената фиксирана надбавка. В т. 1 от посочения договор е
уговорено лихвеният процент да се променя с промяната на 6-месечния СОФИБОР при
предпоставки, по реда и в сроковете, посочени в ОУ към договора.Наред с
горепосочените условия, кредитополучателят се е съгласил също с прилагането на
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица, както и с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните (Тарифата), които е
получил и приел с подписването им. Твърди се от ищеца, че обслужването на
кредита е продължило до 10.03.2017 г.,
когато е направено последното плащане по кредита в размер на 150,00 лева, с
което плащане е погасена частично дължимата месечна вноска с падеж 05.01.2017
г. и че към датата на подаване на настоящата исковата молба е налице било
неизпълнение на общо 15 броя месечни вноски, както следва:05.01.2017г.-39.97
лева; 05.02.2017г.-149.07 лева; 05.03.2017г.-149.21 лева; 05.04.2017г.-149.21
лева; 05.05.2017г.-149.21 лева; 05.06.2017г.-149.21 лева;05.07.2017г.-149.21
лева; 05.08.2017г.-149.21 лева; 05.09.2017г.-149.05 лева;05.10.2017г.-149.05
лева; 05.11.2017г.-149.05 лева; 05.12.2017г.-149.05 лева;05.01.2018г.-149.05
лева; 05.02.2018г.-149.05 лева и 05.03.2018г.-149.05 лева.
Предвид допуснатата забава при погасяване на дължимите
месечни вноски ищеца счита, че са настъпили обективните предпоставки за
упражняване правото на кредитора да превърне целия остатък от кредита в
предсрочно изискуем на основание т. 19.2. от ОУ. Съгласно същата разпоредба при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък
от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.Твърди, че
моментът, в който настъпва състоянието на предсрочна изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката за обявяването му за предсрочно
изискуем е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем.
С оглед
горното ищеца приема, че „Банка ДСК" ЕАД обявява вземането от В.С.В., ЕГН **********,
по договора за обединяване на кредити от 27.05.2016 г. за предсрочно изискуемо,
като считано от получаване на препис от настоящата искова молба, цялата
непогасена главница по договора става предсрочно изискуема и дължима. В този
смисъл приема исковата молба по естеството си да представлява покана за
плащане, като с нея могат да се упражняват и преобразуващи права, каквото е
правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на цялото
задължение.
Счита, че за кредитора е налице правен интерес да потърси
съдебна защита за събиране на всички свои вземания по горепосочения договор за
кредит, които към датата на подаване на исковата молба са както следва:
-сума в размер 10 073. 40 лева, представляваща дължима
главница по договора за обединяване на кредити,
-сума в размер 1 452.74 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 05/01/2017 г. до 20/03/2018 г.
-сума в размер 43.42 лева, представляваща обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 05/01/2017 г. до 20/03/2018
г.;
-сума в размер 120.00 лева, представляваща такса при изискуем
кредит, като претендиралата сума за главница се явява размера на остатъка от
главницата по договора за обединяване на кредити.Претендиралата договорна лихва
представлява възнаградителна лихва, дължима на основание чл. 5.1. от
представения договор за кредит, като периода на нейната дължимост съвпада с
периода на ползване на непогасения остатък от главницата - от последното
просрочено плащане на главница и лихва - 05.01.2017 г. – до 20.03.2018 г. -
датата на изпращане на исковата молба до съда. В тази връзка началния момент на
претендиралата лихва - 05.01.2017 г. е моментът, от който съгласно договора и
погасителния план към него е налице начисляване на възнаградителна лихва, която
се явява неплатена. Претендиралото обезщетение за забава, представлява
договорено между страните обезщетение /"наказателна надбавка"/,
дължимо на основание чл. 19.1 от ОУ, като същото е в размер на 10 % върху
частта от дължима и неплатена просрочена главница, натрупана за периода от
05.01.2017 г. до 20.03.2018 г.. Претендиралата сума в размер на 120,00 лева,
посочена като такса при изискуем кредит, е предвидена в представеното
„Приложение 3" за Таксите на „Банка ДСК" ЕАД и представлява разход
при изискуем кредит, дължим на основание чл. 10 от договора за кредит вр. чл. 8
от ОУ, във вр. с т. 6 от цитираното приложение.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят
е преустановил плащанията на задълженията – последно редовно плащане е
извършено на 10.03.2017 г., когато е направено последното плащане
по кредита в размер на 150.00 лева, с което плащане е погасена частично
дължимата месечна вноска с падеж 05.01.2017 г. и че към датата на подаване на
настоящата исковата молба е налице било неизпълнение на общо 15 броя месечни
вноски и на основание т. 20.1 от Общите
условия банката е упражнила правото си да обяви вземанията си по същия за
предсрочно изискуеми, като сочи исковата молба да представлява изявление за
упражненото от страна на кредитора право.
Предвид изложеното и сезира съда с искане за
осъждане на В.С.В. да
заплати на банката сумите, както следва: 10073.40 лева – дължима главница по
договора за обединяване кредити, 1452.74 лева – неплатена договорна лихва, начислена
за периода от 05.01.2017г. до 20.03.2018г., 43.42 лева – наказателна надбавка,
представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от 05.01.2017г. до
20.03.2018г., 120.00 лева – дължими такси изискуемост, на основание т. 15 от
договора за кредит, във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите,
които банката предлага по извършени услуги на клиенти, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 21.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
и сторените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответника В.С.В., чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
претенциите. Оспорва банката да е упражнила надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
От
приложените на л. 4-19 от делото споразумение за обединяване на кредити от
27.05.2016г., погасителен план и ГПР, както и ОУ за предоставяне на договор за
кредити за текущо потребление и на л.70-73 договор за кредит за текущо
потребление от 24.07.2014г. и договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица № 117 от 18.12.2014г., се
установява, че „Банка ДСК“ ЕАД е отпуснала на В.С.В. кредит в
размер на 10 484 лева, със срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано
от датата неговото усвояване. Уговорено е, че кредитът се погасява чрез
разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно
погасителен план, възлизащи в размер на по 151.80 лева /погасителен план и ГПР,
приложен на л. 7-12 от делото/, с падеж 5-то число на месеца. На основание т. 5.1 от договора кредитът се олихвявал с
променлив лихвен процент, който към датата на подписване на споразумението е
бил 12,243 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР с размер
0,594 % и фиксирана стандартна надбавка в размер на 11, 649 %, като крайният
лихвен процент не можел да бъде по-нисък от договорената фиксирана надбавка. В
т. 1 от посочения договор е уговорено лихвеният процент да се променя с
промяната на 6-месечния СОФИБОР при предпоставки, по реда и в сроковете,
посочени в ОУ към договора.Наред с горепосочените условия, кредитополучателят
се е съгласил също с прилагането на Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на физически лица, както и с Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните (Тарифата), които е получил и приел с подписването им. Обслужването
на кредита е продължило до 10.03.2017 г.,
когато е направено последното плащане по кредита в размер на 150,00 лева, с
което плащане е погасена частично дължимата месечна вноска с падеж 05.01.2017
г. и към датата на подаване на настоящата исковата молба е налице неизпълнение
на общо 15 броя месечни вноски, както следва:05.01.2017г.-39.97 лева;
05.02.2017г.-149.07 лева; 05.03.2017г.-149.21 лева; 05.04.2017г.-149.21 лева;
05.05.2017г.-149.21 лева; 05.06.2017г.-149.21 лева;05.07.2017г.-149.21 лева;
05.08.2017г.-149.21 лева; 05.09.2017г.-149.05 лева;05.10.2017г.-149.05 лева;
05.11.2017г.-149.05 лева; 05.12.2017г.-149.05 лева;05.01.2018г.-149.05 лева;
05.02.2018г.-149.05 лева и 05.03.2018г.-149.05 лева.
Предвид допуснатата забава при погасяване на дължимите
месечни вноски са настъпили обективните предпоставки за упражняване правото на
кредитора да превърне целия остатък от кредита в предсрочно изискуем на
основание т. 19.2. от ОУ. Съгласно същата разпоредба при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Моментът, в който настъпва
състоянието на предсрочна изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката за обявяването му за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем. „Банка ДСК"
ЕАД обявява вземането от В.С.В., ЕГН **********, по договора за обединяване на
кредити от 27.05.2016 г. за предсрочно изискуемо, като считано от получаване на
препис от настоящата искова молба, цялата непогасена главница по договора става
предсрочно изискуема и дължима. В този смисъл исковата молба по естеството си
представлява покана за плащане, като с нея могат да се упражняват и
преобразуващи права, каквото е правото на банката-кредитор да обяви предсрочна
изискуемост на цялото задължение, което към датата на подаване на исковата
молба е било както следва:
-сума в размер 10 073. 40 лева, представляваща дължима
главница по договора за обединяване на кредити,
-сума в размер 1 452.74 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 05/01/2017 г. до 20/03/2018 г.
-сума в размер 43.42 лева, представляваща обезщетение за
забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 05/01/2017 г. до 20/03/2018
г.;
-сума в размер 120.00 лева, представляваща такса при изискуем
кредит, като претендиралата сума за главница се явява размера на остатъка от
главницата по договора за обединяване на кредити.Претендиралата договорна лихва
представлява възнаградителна лихва, дължима на основание чл. 5.1. от
представения договор за кредит, като периода на нейната дължимост съвпада с
периода на ползване на непогасения остатък от главницата - от последното
просрочено плащане на главница и лихва - 05.01.2017 г. – до 20.03.2018 г. -
датата на изпращане на исковата молба до съда. В тази връзка началния момент на
претендиралата лихва - 05.01.2017 г. е моментът, от който съгласно договора и
погасителния план към него е налице начисляване на възнаградителна лихва, която
се явява неплатена. Претендиралото обезщетение за забава, представлява
договорено между страните обезщетение /"наказателна надбавка"/,
дължимо на основание чл. 19.1 от ОУ, като същото е в размер на 10 % върху
частта от дължима и неплатена просрочена главница, натрупана за периода от
05.01.2017 г. до 20.03.2018 г.. Претендиралата сума в размер на 120,00 лева,
посочена като такса при изискуем кредит, е предвидена в представеното
„Приложение 3" за Таксите на „Банка ДСК" ЕАД и представлява разход
при изискуем кредит, дължим на основание чл. 10 от договора за кредит вр. чл. 8
от ОУ, във вр. с т. 6 от цитираното приложение.
Предвид обстоятелството, че кредитополучателят
е преустановил плащанията на задълженията – последно редовно плащане е
извършено на 10.03.2017 г., когато е направено последното плащане
по кредита в размер на 150.00 лева, с което плащане е погасена частично
дължимата месечна вноска с падеж 05.01.2017 г. и че към датата на подаване на
настоящата исковата молба е налице било неизпълнение на общо 15 броя месечни
вноски и на основание т. 20.1 от Общите
условия банката е упражнила правото си да обяви вземанията си по същия за
предсрочно изискуеми, като сочи исковата молба да представлява изявление за
упражненото от страна на кредитора право.
За
доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, са ползвани
специални знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение като компетентно
дадено и неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира. От същото се
установява, че договорената между страните по споразумение за обединяване на
кредити от 27.05.2016г. сума в размер на 10 484 лева с годишен лихвен процент
12.243%. По кредита са налице плащания от страна на кредитополучателя на сума в
общ размер на 1166.76 лева, с която е погасена главница в размер на 410.6 лева
и договорна лихва в размер на 756.16 лева. Последното плащане е с дата
10.03.2017г. Заключава се от вещото лице, че към 20.03.2018г. дължимите суми по
кредита са както следва: главница – 10073.40 лева; договорна лихва за периода
от 06.01.2017г. до 20.03.2018г. е 1452.74 лева; наказателната лихва върху просрочената
главница за периода 06.01.2017г. до 20.03.2018г. е в размер на 43.42 лева и 120
лева такса изискуемост. Предвид липсата на извършени плащания за периода от
датата на исковата молба до датата на извършване на проверката от експерта,
последният сочи, че задълженията за главница, договорна лихва, наказателна
лихва са в рамките на посочени по-горе размери.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
От коментираното по-горе
доказателство, съдът намира за установено, че между ищеца и ответника е
съществувало валидно облигационно отношение, с характера на договор за заем, по
силата на което ищецът е предоставил на В. кредит в размер на 10484 лева.
Установи се от и от заключението на вещото лице, че така предоставената сума е
усвоена от ответницата, поради което и за нея е възникнало задължение за
връщането й на уговорените в договора падежи.
От
заключението на вещото лице се установи, че към дата на изготвяне на
експертизата, В. има задължение към банката, формирано от непогасена главница в
размер на 10 073.40 лева; договорна лихва за периода от 06.01.2017г. до
20.03.2018г. е 1452.74 лева; наказателната лихва върху просрочената главница за
периода 06.01.2017г. до 20.03.2018г. е в размер на 43.42 лева и 120 лева такса
изискуемост. Установи се от заключението на вещото лице, че последното плащане
по кредита от ответницата датира от 10.03.2017г. При това положение и съдът
намира, че се е сбъднало условието на чл. 20.1 от Общите условия към договора,
като за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Именно до надлежното упражняване на правото от страна на банката да отнеме
преимуществото на срока се свежда и спорния по делото въпрос.
Съобразно
дадените задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост
съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Съдът намира, че исковата молба има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, като връчването на препис на ответника обявява на последния
настъпването й /в този смисъл решение № 114 от 07.09.2016 год. на ВКС по т.д. №
362/2015 год., ІІ т.о./. Поради това, съдът приема, че условието за
изискуемост, на което се позовава ищецът, се е сбъднало по отношение на
кредитополучателя и последният е изгубил преимуществото на срока.
В
обобщение съдът намира, че ответникът дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, както
следва: 10073.40 лева – незаплатена част от предоставения на В.С.В. кредит,
1452.74 лева – договорна лихва, начислена за периода от 06.01.2017г. до 20.03.2018г.,
включително, 43.42 лева. - наказателната лихва върху просрочената главница за
периода 06.01.2017г. до 20.03.2018г., включително и 120.00 лева – такса
изискуемост.
Въз основа на направеното искане от
ищцовата страна в исковата молба и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за
заплатена държавна такса в размер на 561.05 лева, депозит за особен
представител в размер на 300 лева, депозит за вещо лице в размер на 200 лева,
такса за издаване на документ в размер на 5 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Или общо в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 1266.05 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Московска“
№ 19, сумите, както следва: 10 073.40
лева /десет хиляди и седемдесет и три лева и четиридесет стотинки/,
представляваща главница по договора за обединяване кредити от 27.05.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 21.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, 1 452.74 лева /хиляда четиристотин
петдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ – неплатена договорна лихва,
начислена за периода от 06.01.2017г. до 20.03.2018г., 43.42 лева /четиридесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ –
наказателна надбавка, представляваща обезщетение за забава, начислена за
периода от 06.01.2017г. до 20.03.2018г., 120.00
лева /сто и двадесет лева/ – дължими такси изискуемост, на основание чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ.
ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН **********, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Московска“ № 19, сумата от 1266.05 лева /хиляда
двеста шестдесет и шест лева и пет стотинки/, представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: