№ 93
гр. Севлиево, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100632 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „Банка ДСК“
ЕАД, искова молба против С. К. И., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искови претенции по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал.2
ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумите както следва: 922,95 лв. – неплатена главница по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта от 10.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 06.10.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 196,64 лв.
– дължима договорна лихва за периода от 11.10.2020 г. до 29.09.2021 г., 130,57 лв. –
дължими заемни такси (нереволвиране на минимални суми, теглене на суми от АТМ
банкомат, плащане на ПОС и др.), за които суми е издадена заповед за изпълнение и
изп.лист по ч.гр.д. № 1188/2021 г. по описа на РС Севлиево.
В исковата молба се твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от
10/02/2020 година "Банка ДСК" АД е предоставила на ответницата С. К. И. сума в
размер на 1000 лв. с възможност за револвиране/ползване на кредитния лимит при
заплащане на минимални месечни суми на определена от Банката месечна падежна
дата съгласно чл. 25 от Общите условия и приложение U20 за Условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти.
Уговорената с договора за кредит сума е усвоена па 11/10/2019 г. от ответника
чрез възможните on-line и off-line операции в България и чужбина неизчерпателно
1
посочени в чл. 6 от Общите условим. Поддържа се, че формата за действителност на
договори за кредит е спазена като същият е подписан писмено и съдържа
необходимите реквизити въведени от Закона за потребителския кредит относно този
вид договори, както и че на ответника е предоставена преддоговорна информация по
кредита съгласно чл. 5 от ЗПК видно от декларацията в чл. 8 от договора.
Излагат се съображения, че в срока за ползване на кредита и за усвоената част от
кредитния лимит чрез транзакции по чл. 6, ал.1 от ОУ, ответникът се е задължил да
заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита,
посочен в договора, която се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума.
Сочи , че кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 21,55 %, формиран oт стойността на референтен лихвен
процент в размер на 0,150 % и фиксирана надбавка в размер на 21,80 %.
В исковата молба се излагат съображения, че ответникът е следвало да заплаща на
падежната си дата минималната сума за револвиране. Същият е имал възможността да
погасява частично или изцяло задълженията си и във всеки един момент, чрез превод
или чрез вноски в брой на каса в поделение на банката. В такъв случай кредитният
лимит се е револвирал ежедневно с размера на погасената част.
Ищцовото дружество поддържа, че тъй като четири поредни месеца считано от
месечната падежна дата ответникът не е револвирал кредита или револвиране със суми
по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на
ползване на кредита е спряно от банката. Дължимата минимална сума за револвиране
не е внесена и до края на петия гратисен период и правото на ползване на кредита е
прекратено. Поддържа се, че от този момент нататък вземането на банката е станало
изискуемо за целия използван кредитен лимит. Твърди се, че банката е изпратила
Уведомление Изх.№0050-20-01613/22.04.2021 г. за изискуемостта на кредита. До
датата на уведомлението ответникът не е издължил 5 бр. минимални суми за
револвиране на кредита посочени подробно в извлечението от счетоводни книги по
Ч.гр.д. №1188/2021 г. PC Севлиево. Предсрочната изискуемост на кредита за Банката
кредитор е настъпила на 30/09/2021 г.
Ищецът излага доводи, че поради нереволвиране на миниматни суми, теглене на
суми от ATM банкомат, плащане на ПОС и др.по кредита е начислена и неплатена
такса в размер на 130,57 лв. Същата се дължи на основание чл.54 от Общите условия и
Приложение U20. Таксите са начислявани за заплащане преди кредита да стане
изискуем. Сочи се, че от сключения договор за кредит може да бъде ясно и точно
определен видът, размерът и действието, за което се събират таксите.
В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество претендираните суми
обективирани в издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител на ответника. В отговора се поддържа, че макар и приложен по
делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, носещ данните и евентуално подписа на ответницата С. К. И., то от
предоставените по делото доказателства не се установява по какъв точно начин е
усвоена сумата /макар неизчерпателно посочените в чл. 6 от ОУ възможности/,
твърдяна от ищеца, а само е представено общо извлечение от счетоводните книги, че е
усвоена, без да е предоставена детайлна справка относно това. Още повече, че е налице
разминаване касаещо датата за усвояване на сумата в исковата молба /11.10.2019 г/ и в
представеното извлечение от счетоводните книги на банката, в което е посочено, че
кредитът е усвоен на 10.02.2020 г. Действително всички документи са с дата 10.02.2020
г., но от тях не става ясно дали и кога е усвоена сумата... Налице е само бланкетно
позоваване на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ОУ.
В отговора са изложени съображения, че не се установява дали действително е
предоставена преддоговорна информация на ответницата, макар и посочено в чл. 8 на
процесния Договор, че същата е получила такава, което е задължително условие,
съгласно ЗПК. Предвид, че Договорът е сключен при Общи условия и клаузите са
предварително изготвени, то това не доказва твърденията на ищеца, че
кредитополучателката е запозната с условията и последиците по Договора.
Твърди се, че по отношение на Уведомлението за предсрочна изискуемост,
адресирано до ответницата, същото не отговаря на изискванията, визирани в чл. 60, ал.
2, т. 2 от ЗКИ, тъй като в него е посочено единствено размерът на главницата /1000
лева/, без да е посочен размерът и на лихвата /122.84 лева/, която е претендирана в
Заповедното производство, и която е включена при издаването на Заповедта за
изпълнение от 07.10.2021 г. по ч. гр. д. 1188/2021 г. по описа на Районен съд -Севлиево.
Поддържа се, че съгласно трайната съдебна практика, за да е валидно обявена
предсрочната изискуемост на кредита, волеизявлението на банката -кредитор следва да
е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора,
които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост
на кредита, и във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната
изискуемост следва да е изрично и недвусмислено.
Поддържа се , че чл. 1, ал. 2 от процесния Договор е неравноправна клауза,
съгласно чл. 143 от ЗЗП, която дава възможност на Банката едностранно да променя
лихвения процент, без да уведомява длъжника за това, като не е предвидена
възможност същата да бъде намалявана, чрез промяната, а е посечено, че не може да
бъде по-ниска от фиксираната надбавка в Договора. Т.е. следва изводът, че кредиторът
може да увеличава лихвата при наличието на обективни критерии за това, но се
изключва възможността за намаляването й при същите тези условия... Сочи, че няма и
3
клауза, която дава възможност на кредитополучателя да се откаже от Договора,
вследствие на едностранно изменената лихва и поради това, условието, което дава
право на банката да повишава лихвения процент, е неравноправно. Поемането
едностранно на всички разходи и вреди поставя кредитополучателя в изключително
неравностойно положение спрямо кредитодателя, и противоречи на добрите нрави.
На следващо място, се излагат съображения, че не става ясно за какви точно
предоставени услуги се дължат претендираните заемни такси в размер на 130.57 лева,
които не са предварително посочени нито в Договора, нито в ОУ към него, съответно
не могат да се изведат по логичен начин при разглеждането на останалите
предоставени документи. Това е изцяло в разрез с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК, която гласи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит, което в настоящия случай не е сторено. Също така, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради което претенцията за
заемни такси е в противоречие с посочената разпоредба.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал.2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 86, ал. 1
ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже че по делото пълно и главно
следните обстоятелства: че между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД е сключен Договор за
кредит за текущо потребление от 10.02.2020 г., по силата на който на С. К. И. е
предоставена сума в размер на 1000 лева, че длъжникът не е изпълнил договорното си
задължение да погасява дължимите месечни вноски в срок, поради което е възникнало
правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем, че е упражнила това
свое право като волеизявлението й е достигнало до длъжника, размера на неплатената
главница, че е уговорена и дължима възнаградителна лихва в общ размер на 196,64 лв.
за периода 11.10.2020 г. – 29.09.2021 г., и размера на вземането за договорна такса, в
това число и че клаузите за възнаградителна лихва, наказателна надбавка и договорна
такса, са валидно уговорени, не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП или че
тези клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП.
По делото се установява, че на 10.02.2020 г. между "Банка ДСК"ЕАД и
ответницата е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
ревполвиращ кредит за физически лица, по силата на който банката е предоставила на
ответницата правото да ползва кредитен лимит в размер от 1000 лв., който
4
кредитополучателят може да ползва посредством кредитна карта. Кредитополучателят
е поел насрещно задължение да заплаща ежемесечно главницата и възнаградителна
лихва, като кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 21,95% годишно или 0,06 % на де, а годишният процент на
разходите е в размер на 24,30.
Съгласно представените по делото Общи условия, подписани от ответницата,
договорът влиза в сила от момента на подписването му и е сключен за срок, съвпадащ
със срока на действие на картата, а срокът на валидност на картата е 3 години.
Предвидено е, че след изтичането на срока се издава нова карта и действието на
договора се подновява автоматично за нов период, равен на срока на валидност на
новата карта, ако някоя от страните не го прекрати по някой от предвидените в Общите
условия начини. За месена падежна дата в договора е определено всяко 10-то число на
месеца. Според договора при общи условия, с издадената на ответника кредитна карта
клиентът може да извършва операции до размера на достъпната наличност по
сметката, в рамките на определения по неговата карта лимит, който може да се
променя по желание на клиента. Съгласно същите, банката определя месечна падежна
дата и петнадесетдневен гратисен период, по време на който клиентът трябва да
револвира кредита си с определена минимална сума за револвиране, посочена в
месечното извлечение, като начинът на изчисляване на минималната сума за
револвиране е посочен в условията за издаване и обслужване на плащанията с
кредитните карти, част от договора. Предвидено е, че в случай, че четири поредни
месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си или
револвира със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния
период, правото на ползване на кредита се спира, а ако клиентът внесе дължимата
минимална сума за револвиране до края на следващия /пети/ гратисен период, правото
на ползване на кредита се възстановява /чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/. Съгласно чл. 35 от
ОУ, ако клиентът не погаси задължението и в срока по чл. 34, ал. 2, ползването на
кредитния лимит се прекратява, а вземането на Банката за целия използван кредитен
лимит става изискуемо и се олихвява със законната лихва.
От приложеното към делото уведомление от *** до ответника се установява, че
със същото е уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията по сключения
договор от 10.02.2020 г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, от което се установява, че размерът и падежът на
непогасени/чстично погасени месечни вноски по лихва и главница до датата на
изискуемостта са, както следва 02.09.2021 г. 16, 27 лв, 02.08.2021 г. – 17,40 лв,
02.07.2021 г. – 16,85 лв, 02.06.2021 г. – 14,04 лв., 02.05.2021 г. – 116, 37 лв., 14.04.2021
г. – 992, 95 лв., а размерът на непогасената договорна лихва за периода от 11.10.2020 г.
до 29.09.2021 г. е в размер на сумата 196, 64 лв., начислена е такса за теглене суми от
5
АТМ на други банки и невнвесени минимални суми съгласно условията за издаване и
обслужване на плащания с кредитни карти, в размер на 130, 57 лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно, пълно и компетентно.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че е преустановил плащането на
дължимите по договора минимални суми за револвиране на кредита, което се
установява от заключението на вещото лице. Ответникът не ангажира по делото
доказателства за плащане на исковите суми - както към посочения период, така и в по-
късен момент, които обстоятелства подлежат на установяване в негова тежест.
Категорично се установява, че с покана уведомление, връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК от 14.06.2021 г., ищецът е уведомил ответника, че обявява кредита за
предсрочно изискуем, с което кредиторът е упражнил предвиденото си в чл. 34 от
Общите условия към договора им право да обяви кредита изцяло за предсрочно
изискуем при неплащане на пет поредни месечни минимални суми за револвиране.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за неравноправност на
клаузата, която дава възможност банката едностранно да променя лихвения процент,
доколкото в проведеното открито съдебно заседание на 27.04.2023 г. вещото лице –
счетоводител изрично изясни, че лихвата не е била променяна, договорът е олихвяван с
фиксирана лихва, която не е била изменяна по никакъв начин.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответницата е използвала и не е погасила по време на действие на
договора кредит в размер на претендираната сума за главница в размер на 922,95 лв. и
договорна лихва в размер на 196,64 лв.за периода 11.10.2020 г. – 29.09.2021 г., поради
което и за нея е възникнало задължение за погасяване на сумите.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства за погасяване
на вземането, предявените искове за главница и лихва се явяват основателни и следва
да бъдат уважени.
По отношение претенцията за сумата в размер на 130, 57 лв – дължими заемни
такси, поради нереволвиране на минимални суми, съдът намира, че възражението
направено от ответника за недължимост на сумата е основателно, поради следните
съображения:
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на
закона, по отношение на него са приложими правилата на ЗПК. Съгласно чл. 33, ал. 1
от него при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, а според ал. 2, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Чл. 21, ал. 1 от закона предвижда, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. В настоящата хипотеза договорената такса нереволвиране,
6
независимо от названието й (такса), по същността си представлява установено
предварително по размер обезщетение поради неизпълнение на задължението за
заплащане на минимална сума за револвиране в срок, доколкото е предвидено като
условие за възникването й единствено неизпълнението на това задължение в срок, без
за кредитора да възниква насрещно задължение. Тоест същата има характер на
неустойка за забава. Клаузите, с които е предвидено заплащането на тази такса
противоречат на изискването на чл. 33, ал. 1 З., доколкото въвеждат задължение за
заплащане на предварително определена по размер сума при неплащане на
минималната сума за револвиране в срок. Освен това следва да бъде посочено, че тези
клаузи са нищожни и на основание чл. 146, ал. 1 З., тъй като са неревноправни по
смисъла на чл. 143 ЗЗД, за което съдът следи служебно, поради обстоятелството, че
размерът на таксата нереволвиране не е съобразен по никакъв начин с размера на
дължимата и неплатена сума, като дори е възможно в зависимост от конкретното
неизпълнение да надвишава неплатената сума, без да възникват каквито и да е
задължения за банката. Тези договорки са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително несъответствие между правата
и задълженията на страните по договора.
С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото клаузите, с които е предвидено
задължение за такса за невнесени изцяло или частично минимални суми за
револвиране са нищожни и съответно не са породили правни последици, за
ответницата не е възникнало задължение за заплащането им. Следователно искът за
сумата 130,57 лв. е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявените искове. За заповедното производство се
присъждат разноски в размер на 66,75 лева. За исковото производство 672 лева,
включващи доплатена държавна такса, заплатен депозит за съдебна експертиза,
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение определено в
размер на 100 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По изложените съображения Районен съд – Севлиево
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. К. И.,
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: ***, по предявения иск по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 9 ЗПК
главница по договор за кредит за текущо потребление от 10.02.2020 г. в размер на
7
922,95 лева /деветстотин двадесет и два лева и деветдесет и пет ст./, 196,64 лева /сто
деветдесет и шест лева и шестдесет и четири ст./ договорна лихва за периода от
11.10.2020 г. до 29.09.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата от
06.10.2021 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 668 от 07.10.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1188/2021 г.
на Районен съд – Севлиево, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване съществуването на
вземане в размер на 130,57 лева /сто и тридесет лева и петдесет и седем ст./,
представляващо дължими заемни такси за нереволвиране на минимални суми.
ОСЪЖДА С. К. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "Банка ДСК"
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, разноски по делото
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 672 лева /шестотин седемдесет
и два лева/, включващи доплатена държавна такса, заплатен депозит за съдебна
експертиза, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, както и разноски в заповедното производство в размер на 66,75
лева /шестдесет и шест лева и седемдесет и пет ст./, също по съразмерност.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
8