ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№225
гр. Перник, 13.10.2020
г.
Административен съд – Перник, в закрито заседание проведено на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Иванова
Като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 414/2020г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по молба депозирана от адв. К.С., в качеството
му на пълномощник на М.П.Б. с искане за изменение на съдебно решение № 315 от 17.07.2020г., постановено по
КАНД № 414/2020г. по описа на Административен съд-Перник в частта му, с която
са присъдени разноски. Счита, че
присъдените за въззивното производство разноски са в по-нисък размер от
заявените такива, тъй като при присъждането им по компенсация съдът неправилно
ги е пресметнал.
С оглед на това прави искане за изменение на оспорения акт в частта на
разноските.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна, на която е предоставена възможност за отговор. В
указания срок не е депозиран отговор.
Според чл.
248 от ГПК, приложим във вр. с чл. 144
от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като
съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за
представяне на отговор в едноседмичен срок. Определението за разноските се постановява
в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по
който подлежи на обжалване решението.
Съдебното Решение, чието изменение
се иска с процесната молба в частта относно разноските, е от
17.07.2020г. и влиза в сила от датата на произнасянето му, тъй като е
необжалваемо. Молбата е подадена на 14.08.2020г..
Искането е недопустимо, въпреки че е направено в срока по чл.
248, ал. 1 от ГПК, по следните съображения:
Съгласно изменение на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ бр. 94/2019г. в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. При определяне на разноски в съдебното производство е приложима
разпоредбата на чл.
143 от АПК. Тази разпоредба не урежда изчерпателно възможните хипотези,
поради което и на основание чл. 144
от АПК следва да се приложат правилата на ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай
същата страна няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. В този смисъл е дадено задължително тълкуване с ТР № 6/06.11.2013 г.
по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, т. 9 от същото. Допълването на решението в
хипотезата на чл. 248, ал. 1 от ГПК е свързано с
наличието на следните предпоставки: представяне на доказателства за направени
разноски; депозирано искане в срок /до приключване на делото/ и списък на
разноските. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно. Не е
спорно обстоятелството по делото, че не е представен списък на разноските,
което е довело до собствени изчисления на съдебния състав.
Изискването за списък представлява абсолютна процесуална предпоставка, от
вида на положителните, за валидно упражняване на правото по чл. 80
от ГПК да се иска изменение на решението в частта за разноските. Списъкът
на разноските по чл.
80 от ГПК трябва да съдържа изрично посочване на вида и на размера на
разноските и трябва да е представен до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Липсата на представен списък на разноските, пред
касационната инстанция, преклудира за страната правото й да иска изменение на
постановеният съдебен акт в тази му част.
Отделно от това изложеното в
искането, с което е сезиран настоящия състав по същината си представлява
несъгласие с присъдения размер на разноските, т.е. счита, че разноските са
присъдени в по-нисък размер. Така възприето това е обжалване на съдебен акт, а
не изменение на съдебно решение, поради
което искането е също недопустимо. Следва да се отбележи, че доколкото по
делото първоинстанционня съд е приел, че
вмененото деяние е осъществено, т.е
извършено е административно нарушение, но
НП е незаконосъобразно, в частта относно размера на наложеното
административно наказание, то присъдените от касационната инстанция разноски в
полза на всяка от страните са при половин размер и при съобразяване с отменен и
уважен размер.
Водим от изложеното и на
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, Административен съд-Перник
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане искане за изменение на съдебно решение № 315 от 17.07.2020г., постановено по
КАНД № 414/2020г. по описа на Административен съд-Перник в частта му, с която
са присъдени разноски.
Определението може да се обжалва пред Върховен административен съд на
Република България в 7-мо дневен срок от съобщаването му.
Председател:/п/
Членове:/п/
/п/