№ 183
гр. Б., 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Б. Д. Г.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно административно
наказателно дело № 20221200600642 по описа за 2022 година
Производството по делото пред Окръжният съд е образувано по протеста на
прокурор от ТО гр.Р.към Районна прокуратура Б. и е за проверка на решение
№ 63 от 15.06.2022 год., постановено по нахд №98/2022 год., по описа на РС
гр.Р.
С цитираното решение, районният съд е признал обвиняемия А. Д. Д., с ЕГН
**********, от гр. Б., за невиновен, в това, че на 22.07.2021 г., около 23:40
часа в гр. Б., обл. Б., ул. „ВВ. Л.” № 2А не е изпълнил заповед за защита от
домашното насилие от 25.06.2020 г., издадена по реда на чл. 18, ал. 1 oт ЗЗДН
по гр. д. № 510/2020 г. по описа на Районен съд гр. Р. която го задължава да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо лице, с което се
намира в родствена връзка, а именно - неговия низходящ Д. А Д. от гр. Б.,
обл. Б., като извършил акт на психическо насилие спрямо него, изразяващ се в
отправяне па обидни думи и такива, съдържащи закани - наричал го копеле и
боклук, псувал го и крещейки му казал: „Ще те убия, ще те заколя“ като на
1
основание чл.9,ал.2 от НК го е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Недоволен от така постановеното решение останал прокурора, който в
протеста твърди, че атакуваното решение e неправилно, поради това, че
решаващия съд е извършил неправилен доказателствен анализ, в резултат на
което и е постановил незаконосъобразни изводи, че деянието е
малозначително и е приложил разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК. Според
прокурора, съвкупния доказателствен материал по категоричен начин
установява, че обвиняемия е осъществил състава на престъплението по
чл.296,ал.1 от НК, в което е обвинен, като счита, че това се установява и след
като от доказателствената маса се изключат показанията на пострадалия- Д.
Д., който в хода на съдебното следствие не свидетелства, възползвайки се от
правото си по чл.119 от НПК, тъй като останалите доказателства установяват
по несъмнен начин съставомерните признаци на деянието, вкл. и неговата
обществена опасност. Предлага Окръжният съд да отмени атакуваното
решение и да постанови ново такова, с което да признае подсъдимия за
виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.296,ал.1 от НК и да
го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура поддържа
протеста по изложените в него съображения, както и направеното искане.
Допълва доводите и с това, че в мотивите на съда има противоречие, тъй като
от една страна съдът е приел, че извършеното от Д. е малозначително, поради
което и е не е обществено опасно, а от друга страна има и доводи, че
извършеното не покрива състав на престъпление.
Обвиняемият се явява лично и със защитника си- адв.С.. Оспорват протеста и
съображенията на прокурора срещу атакуваното решение, като счита, че
изложеното от прокурора в протеста се базира само на част от
доказателствата- тези, които ползват обвинителната теза. Намира, че към
датата на деянието е нямало валидна заповед за защита от домашно насилие,
поради което и деянието е несъставомерно.
Обвиняемия А. Д. в право на последна дума сочи, че е невинен и иска
атакуваното решение да се потвърди.
Окръжният съд, в настоящият състав, след като взе в предвид изложеното в
2
протеста, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
както и след като извърши цялостна проверка на атакуваното решение и извън
основанията, посочени от страните, намира следното:
Районният съд е изяснил правилна фактическа обстановка, тъй като е сторил
това въз основа на верен анализ на доказателства и доказателствени средства,
събрани по предвидения процесуален ред и тя е следната:
Обвиняемия А. Д., с ЕГН **********, е от гр. Б. и е баща на Д. А Д..
Живеели в една къща, на различни етажи, но отношенията им се влошили,
поради което и синът Д. Д. подал молба до Районен съд - Р. с която поискал
налагане на мерки за защита срещу домашно насилие спрямо баща му, по
която било образувано гражданско дело № 510 от 2020 г. В хода на това
производство по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЗДП районният съд издал заповед за
незабавна защита от 25.06.2020 г., с която задължил А. Д. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д. Д. до приключване на
производството по гр. д. № 510 от 2020 г. с влязъл в сила съдебен акт. Със
същата заповед А. Д. е предупреден, че в случай на неизпълнение на взетата
спрямо него мярка за защита срещу домашното насилие, полицейският орган,
констатирал нарушението, ще го задържи и ще уведоми органите на
прокуратурата за образуване па наказателно производство за извършено
престъпление. Препис от заповедта е изпратен на РУ гр. Б., за да се връчи на
обвиняемия, което било възложено на полицейския служител Тодор Георгиев
Дунин. Последния връчил препис от заповедта, срещу подпис на
обвиняемия, като това станало на 26.06.2020 год. По време на действие на
заповедта за незабавна защита, обвиняемия и синът му са провеждали срещи,
за да подобрят отношенията си, при които въпреки заповедта решили да
заживеят отново заедно, за да преодолеят проблемите си, поради което и
поискали спиране на производството по посоченото гражданско дело. Тъй
като в шестмесечен срок не поискали възобновяването му, на 22.06.2021г. по
гр. д. № 510 от 2020 г. по описа на Pайонен съд - Р.е постановено определение
№ 502434 за прекратяване на производството и обезсилване на заповедта за
незабавна защита от 25.06.2020 г., с която съдът е задължил А. Д. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д. Д. до приключване
делото с влязъл в сила съдебен акт, както и да приближава обитаваното от Д.
Д. жилище- втори жилищен етаж на къща в гр.Б., ул. „ВВ. Л.“ № 2А. Препис
от това определение е връчен на Д. А Д. на 24.06.2021 г., а на А. Д. - на
3
22.07.2021 г. Определението е влязло в сила на 30.07.2021 г.
На 22.07.2021г., към 23:00 часа възникнал скандал между обвиняемия и
неговата майка и поради това, че към този час децата на Д. Д. вече спели / на
втори етаж на къщата/ в гр. Б., ул. „ВВ. Л.“ № 2А, Д. Д. помолил баща си да
бъде да не вика, за да не ги събуди. Независимо от това викането на висок
глас не преустановило, поради което и Д. Д. слязъл на първия етаж на къщата,
където се намирали баща му и баба му, за да види какво се случва. А. Д.
излязъл пред къщата, при него отишъл и сина му и видял, че бащата е във
видимо нетрезво състояние. Обвиняемият започнал да обижда сина си Д. и
размахвал препис от определението на съда за обезсилване на заповедта за
незабавна защита. Част от разправията между тях била възприета от
свидетелката А Д.а- снаха на обвиняемия, която се показала на терасата и
после на прозорец на втори етаж от къщата, като викала и съпруга си Д. да се
прибере. Същевременно тя подала сигнал на тел.112, като това бил сторил и
съпругът й- Д..
По получения сигнал на тел.112 на място пристигнали полицейските
служители- свидетелите Стефан Николов Г. и Кирил Георгиев М., които
видели пред къщата на ул. „ВВ. Л.“ № 2А, обвиняемия и сина му Д. да се
разправят, както и възприели, че обвиняемия е в нетрезво състояние.
От така установеното във фактическо отношение и настоящата инстанция,
както е приел районният съд се съгласява, че с действията си обвиняемия
формално е осъществил състава на деянието по чл.296,ал.1 от НК, в което е
обвинен, но същото е малозначително, в предвид обществените му
последици, поради което и не е обществено опасно.
На първо място при анализа на доказателствата следва да се посочи, че от
доказателствената маса се изключват показанията на свидетеля Д. Д., които
той е дал в хода на ДП, тъй като в хода на съдебното следствие същият се е
възползвал от процесуалното си право по чл.119 от НПК да откаже да
свидетелства.
Независимо от това, съвкупния анализ на останалите доказателства и
доказателствени средства установяват от обективна страна обстоятелството,
че обвиняемия Д., на 22.07.2021 год. не е изпълнил заповед за защита,
издадена по отношение на сина му Д. Д.. Следва да се посочи също така, че
няколко елемента от обективна страна на деянието са установени по
4
безспорен, категоричен начин, с доказателства, които не си противоречат, а
само се допълват за изясняване в пълнота на фактите по делото. На първо
място това са времето и мястото на деянието, установени както от
показанията на свидетелите А Д.а, М. Д., Р. Д., съседи, които непосредствено
са възприели скандала между бащата и сина и се опитали да го преустановят,
свидетелите Ф., М. и Г.- полицейски служители, посетили дома на Д.и.
Техните показания относно времето и мястото на деянието кореспондират и с
писмените- справката от телефон 112, приложена в хода на ДП и приобщена
към доказателствата в съдебното следствие, поради което и се кредитират
напълно като достоверно изясняващи възприетите от тях факти.
Относно това дали обвиняемия е нарушил заповедта за защита от домашно
насилие, в сила ли е била тя към момента на деянието или пък е влязло в сила
определението за обезсилването й, обвинението излага доводи в протеста, че
същата е била в сила, поради това, че определението за обезсилването не е
влязло в сила, а защитата намира, че тя е влязла в сила по отношение на Д. Д.,
като единственото лице което към датата на деянието е могло да я обжалва е
обвиняемия, който пък няма правен интерес от това. Поради това, счита, че
деянието е несъставомерно. Настоящата инстанция не се съгласява с тези
доводи на защитата, доколкото по делото е установено, че определението,
постановено по гр.д.№510 от 2020 год., на Районен съд Р. с което е
обезсилена заповедта за незабавна защита е връчено на обвиняемия на
22.07.2021 год. и е влязло в законна сила на 30.07.2021 год., видно и от писмо
на районен съд, приложено по цитираното гражданско дело от 08.12.2021 год.
Така по категоричен начин се установява, че към датата на деянието е била в
сила заповедта за незабавна защита от домашно насилие. Еднопосочно от
доказателствата се установява, че обвиняемия А. Д. не е изпълнил същата,
тъй като е влязъл в конфликт със сина си Д., в нарушение на посочената
заповед. Това се изяснява по делото по несъмнен начин от показанията на А
Д.а, от съседите-М. и Р. Д.и и частично от показанията на полицейските
служители. Всички те еднопосочно установяват обстоятелствата около
конфликта между двамата, на улицата, пред дома им, с което от обективна
страна налични по делото с необходимата доказателствена обезпеченост са
всички елементи от обективна страна на деянието по чл.296,ал.1 от НК, в
което е обвинен А. Д.. От субективна страна също е осъществено деянието,
тъй като подсъдимия е съзнавал, че по отношение на него има издадена
5
такава заповед и още при връчването му на същата, му е било разяснено, че в
случай на нарушението й ще бъде сигнализирана прокуратурата.
Въззивният съд обаче намира протеста за неоснователен, а атакуваното
решение- за правилно и законосъобразно, тъй като от фактите по делото се
установява, че деянието само формално осъществява признаците на
посоченото престъпление, но то е малозначително с оглед неговата
обществена опасност. Няколко са фактите и обстоятелствата, които
мотивират и настоящия състав да приеме наличието на предпоставки за
приложението на чл.9,ал.2 от НК. От една страна от показанията на
свидетелката А Д.а- съпруга на Д., които като достоверни и кореспондиращи с
останалите гласни доказателства се кредитират изцяло от съда, се изяснява
обстоятелството, че на посочената дата е възникнал скандал между
обвиняемия и неговата майка, в рамките на който се е включил и Д. Д., с цел
да преустанови същия, т.е. в настоящия случай инициатор на конфликт между
двамата баща и син не е бил бащата. Конфликта между двамата е възникнал
поради намеренията на Д. да преустанови вече започналия такъв между баща
му и баба му. От друга страна при преценка на обстоятелствата около
извършване на деянието следва да се има в предвид и факта, че по време на
действие на заповедта за незабавна защита от домашно насилие обвиняемия и
неговия син са разговаряли, правили опити да подобрят отношенията си и в
резултат на това и двамата са поискали спиране на висящото гражданско
дело, както и в указания им по това дело от съда шестмесечен срок не са
поискали отмяна на това спиране, поради което и заповедта за незабавна
защита е обезсилена, а делото- прекратено. Наред с това законосъобразни са и
изводите на РС, че към датата на деянието определението за обезсилване на
заповедта, макар и не влязло в законна сила /това е станало на 30.07.2021 год./
потенциално е могло да се обжалва само от обвиняемия, а той няма правен
интерес от това и макар заповедта да е била в сила, то към този момент вече е
било постановено определение за отмяната й, срокът за обжалване на което е
изтекъл по отношение на Д. Д.. В този смисъл са и доводите на решаващия
съд. Представителят на Окръжна прокуратура твърди, че мотивите на РС са
противоречиви, тъй като той от една страна е приел, че деянието е
несъставомерно, на основание чл.9,ал.2 от НК , поради малозначителността
на обществените последици, а от друга- съда приел, че не е съставомерно от
обективна страна. Настоящият състав не се съгласява с това възражение за
6
допуснато съществено процесуално нарушение- липса на мотиви, поради
противоречието им, тъй като видно от изложеното в мотивите към
атакуваното решение, съдът не е приел, че заповедта не е влязла в сила, а е
приел, че за обвиняемия не е бил наличен правен интерес да я обжалва, а за Д.
Д. този срок за обжалване е изтекъл, поради което и тя формално да не е
влязла в сила, от нея права ефективно не е могъл да черпи Д. Д.. Именно това
обстоятелство е послужило и на съда да приеме наличие на предпоставки за
приложение на чл.9,ал.2 от НК, с което се съгласява и настоящия състав.
Наред с това и обществената опасност на дееца е изключително ниска, тъй
като видно от свидетелството му за съдимост, същият е с чисто съдебно
минало и по делото няма данни за други негови противообществени прояви.
С деянието, предмет на настоящето производство се касае за незначително
засягане на обществените отношения, които нормата на чл.296,ал.1 от НК
охранява. Преценявайки всички обстоятелства около начина на извършване
на престъплението, предмета на същото, степента на засягане на
обществените отношения предмет на защита, данните за личността на
обвиняемия и анализирайки всички други обстоятелства имащи значение за
степента на обществената опасност, настоящият състав намира, че
решаващият съд правилно е отчел наличието на основания да приложи
хипотезата на чл.9,ал.2 от НК..
С оглед на изложеното, атакуваното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, поради което и на основание чл.334
т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 15.06.2022 год., постановено по нахд
7
№98/2022 год., по описа на РС гр.Р.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8