№ 270
гр. гр.Несебър, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20222150100834
по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „К.“ ЕООД, ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „........“, бл. ...., ап. ...., представлявано
от управителя М.Т.К. против Х. Ш. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.“, № ....
Твърди се, че в периода юли 2020 г.- октомври 2021 г. ищцовото дружество придобило
17 самостоятелни обекта в построената в поземлен имот с идентификатор 51500.505.13
по КККР на гр.Несебър сграда с идентификатор 51500.505.... - „Р.П.“, и заедно с тях
над 30% идеални части от общите части на сградата. Сочи се, че съгласно
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 387/07.12.2008 г. на Община Несебър,
сградата представлявала жилищна сграда за сезонно ползване с ресторант, нощен бар,
магазин, басейн и сградни ВиК връзки и Ел. захранване. При встъпването си във
владение в сградата през 2020 г., дружеството заварило сутеренния етаж на кота -3,00
м. за подобект фитнес – клуб, както следва: от асансьора тръгвал коридор, който водел
към двора на сградата, където бил разположен външният басейн. Теренът бил с голяма
денивелация, поради което от тази страна на сградата (западната) въпросният коридор
излизал на нивото на терена, а от северната страна сутеренът бил изцяло вкопан, като
намиращият се от север, към улицата, главен вход за сградата, попадал на горния
партерен етаж. Вдясно на процесния коридор в сутерена били разположени тоалетни,
несвързани с никой от самостоятелните обекти на етажа, и очевидно проектирани като
такива за общо ползване на етажните собственици и посетители на външния басейн.
След тях се намирал входа за фитнеса, а след него врата, водеща към помещение,
обозначено на проекта като „Интернет“. Заявява се, че въпросният коридор се явявал
1
обща част на сградата, доколкото не само осъществявал излаз от най-долната спирка на
асансьора към двора на сградата с басейна, но и осигурявал втори /евакуационен/ изход
за нощния бар, находящ се на същия етаж. Обръща се внимание, че самата стълбищна
клетка не осигурявала връзка на сутерена с горния партерен етаж, където бил главният
вход за сградата, посредством стъпала. Единствената връзка между етажите бил
асансьора. На място между асансьорната шахта и вратата към процесния коридор била
изградена стена, като цялото пространство вляво и зад асансьора било недостъпно от
общите части на сградата. Вдясно от вратата на асансьора в сутерена било разположено
машинното. Ищцовото дружество сочи, че не му било известно дали въпросното
пространство, което принципно би следвало да е част от стълбищната клетка, е
присъединено/приобщено към някой от съседните обекти на етажа или не. На място,
единствената вертикална комуникация между осигуряващия изход към басейна
сутерен и достъпните през главния вход откъм улицата партер и надземни етажи, се
осъществявала посредством асансьора. Твърди се, че по данни на етажни собственици,
обитаващи сградата от построяването й, тя била изградена в този й вид още през 2008
г. и той никога не бил променян. В този вид била заварена сградата и от ищцовото
дружество, а външната врата на процесния коридор към басейна винаги била
отключена. От въвеждането на сградата в експлоатация, собствениците и обитателите й
били слизали с асансьора до кота -3,00 м. и минавали през описания коридор, за да
излязат на външния басейн. Това е правил и ищецът, чрез своите представители и
лица, на които предоставял достъп до обектите си, още от датата на придобиване на
първите шест обекта в сградата на 23.07.2020 г. От тази дата насетне ищецът, в
качеството си на етажен собственик, притежаващ съответния процент идеални части от
общите части на сградата, имал непрекъснат и необезпокояван достъп до коридора- до
месец май 2022 г., когато заварил външната врата на коридора и басейна заключена, с
подменени брави и ключалки. Впоследствие станало ясно от разговор с обслужващия
асансьора в сградата техник, че асансьорът ще бъде спрян, тъй като новият собственик
на фитнеса заключил единствената врата, осигуряваща достъп (не чрез асансьор) до
находящото се на същата кота -3,00 м. машинно помещение на асансьора. Сочи се, че
видно от Постановление за възлагане от 01.12.2021 г. по изп.дело № 844/2015 г. на
ЧСИ Д.Н., въпросният собственик се явявал ответника- Х. Я.. При отправено към него
запитване, последният действително обяснил, че коридорът е негов и принадлежи към
фитнеса, а не е обща част, поради което преустановява достъпа до него. В тази връзка
ищцовото дружество изискало от община Несебър да бъде снабдено с копие от
инвестиционния проект, въз основа на който била изградена сградата. От получения от
общината чертеж, показващ разпределението на кота -3.00 м. се установявало, че била
предвидена връзка посредством стълбище между партерния и сутеренния етаж,
каквато на място липсвала (на този проект вляво от асансьора не била указана
съществуващата на място стена, а пространството зад асансьора водил о към стъпала,
2
които извеждали нагоре към партера), както и че в двата края на разположеното
непосредствено пред вратата за асансьора пространство имало по една врата: тази от
ляво водила към фитнес залата, а тази от дясно- към подземен гараж, който
понастоящем съставлявал нощен бар. Фитнесът действително бил показан като
включващ процесния коридор, означената с „Интернет“ на предходния чертеж и
съществуваща в същия вид на място стаичка не била обособена самостоятелно, а била
включена в общото пространство на фитнес залата, а тоалетните за общо ползване не
били отворени към коридора, каквото е и фактическото положение, а навътре към
съблекалните и душовете на фитнеса. Твърди се, че от представител на дружеството-
възложител на сградата („Рамина“ ООД) ищцовото дружество узнало, че сутеренът
никога не е бил изграждан във вида, показан на чертежа от 2005 г. (одобрен от община
Несебър на 31.08.2005 г.). Извършени били промени по време на строителството, чрез
които целият подземен паркинг, предвиден по първоначалния проект от 2005 г ., бил
преустроен в нощен бар през 2006 г. докато сградата се е строяла. Проектирането на
нощния бар изисквало осигуряването на втори вход/изход, за да бъдат спазени
съответните нормативни изисквания за безопасност, противопожарни и евакуационни
правила, във връзка с което промени претърпял целият сутеренен етаж- южната част от
фитнеса била преустроена в общ коридор на сградата, за да може през него да се
осигури вторият изход от нея за посетителите на бара (другият вход/изход на бара е от
срещуположната- източна страна на сградата), тоалетните са били обърнати по начина,
че да се ползват като обща част към басейна, а входът за фитнеса бил преместен в ляво
от тоалетните във въпросния новообразуван коридор. Сочи се, че на място вместо
подземен гараж действително бил изграден нощен бар, който съществувал като такъв
още към 2007 г., а през 2021 г. бил възложен на публична продан отново като нощен
бар. Твърди се, че приложените документи потвърждавали извършването на цялостно
преустройство на етажа още през 2006 г., по време на строителството, с което
преустройство част от първоначално проектираната като част от фитнеса площ, била
обособена като общ коридор, свързващ асансьорната площадка с басейна. Излага се, че
като един от етажните собственици в сградата от 2020 г. насам ищецът имал пълен
достъп до изградения, съществуващ и функциониращ като обща част на сградата
коридор, осигуряващ втори вход/изход от сградата, посредством връзка между
асансьорната площадка на кота - 3.00 м. и разположения западно от сградата двор с
басейн. Твърди се, че упражняването на тази фактическа власт продължило
непрекъснато повече от шест месеца и може да бъде защитавано срещу нарушението
на ответника, който я отнел. Навежда се, че отнемането станало чрез насилие или по
скрит начин, доколкото била употребена фактическа сила по отношение на самата вещ
чрез разбиване на ключалката и монтиране на нова. Отбелязва се, че дори разбиването
и подмяната на ключалката да не бъдат определени като скрит начин за отнемане на
владението, на ищцовото дружество отново се следва защита за отнетото владение.
3
Предвид изложеното се моли да се постанови решение, с което да бъде осъден
ответника да предаде на ищеца фактическата власт, респ. да му предостави достъп до
гореописания коридор, индивидуализиран както следва: общ коридор от около 20 кв.м.,
разположен в сутерена на сграда с идентификатор 51500.505.... по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Б., с адрес: гр. Несебър,
Р.П., разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.505.13 по КККР на
гр.Несебър, който коридор осигурява втори вход/изход от сградата, посредством
връзка между асансьорната площадка на кота -3.00 м. и разположения западно от
сградата двор с басейн, и който коридор поради грешка в кадастралната карта е
нанесен на картата като част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.505.....3 с адрес: гр. Несебър, Р.П., ет. 0, с предназначение „за спортна и
развлекателна дейност“ (по проект фитнес- клуб), и обхваща цялото пространство
между южната ограждаща стена на посочения самостоятелен обект и разположените
срещу нея врати. С нарочна молба се прави конкретизация на претенциите, като се
сочи, че се желае съдът да се произнесе по иск по чл.75 ЗС, а при условията на
евентуалност- по чл.76 ЗС. В последното съдебно заседание, съобразно заключението
на вещото лице по СТЕ, се конкретизира, че се претендира предаване фактическата
власт на коридор с площ от 17.14 кв.м., оцветен в жълто в заключението.
В срокът по чл. 131 ГПК постъпи писмен отговор от ответната страна, с които се
изразява становище за неоснователност, недоказаност и недопустимост на исковата
претенция. Възразява се срещу иска и срещу всички обстоятелства, на които се
основава. Излага се, че Х. Я., като физическо лице, участвал в публично оповестена
продажба на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
51500.505.....3, област Б., община Несебър, гр. Несебър, п.к. 8230, Р.П., ет. 0, тип- за
спортна и развлекателна дейност, брой нива 1, площ по документ 129.76 кв.м., заедно с
3,337 % (21.89 кв.м.) идеални части от общите части на сградата, като обекта се намира
в сграда с идентификатор 51500.505...., област Б., община Несебър, гр. Несебър, п.к.
8230, Р.П., с функционално предназначение- хотел. Участието му завършило с акт за
собственост- Постановление за възлагане № ..., том 1 от 01.12.2021 г. по изпълнително
дело № 844/2015 г. на ЧСИ Д.Н. с рег.№ ... при КЧСИ, вписано в AB-Несебър под № ...,
том 1, от 20.01.2022 г. След като бил обявен за собственик, той получил ключ от
съдебния изпълнител и веднага затворил врата, водеща към външния двор на сградата
и находяща се в неговия имот. Навежда се, че през месеците от началото на годината
ответника еднолично се представял за собственик и заявявал на всички, че е единствен
собственик на описаното помещение, заедно с процесните части от него. Твърди се, че
по никакъв начин представител на ищеца не е оспорвал, че не ползва неговата
собственост. Цяло лято никой не бил предявявал претенции към това помещение,
включително и към части от него. Никой не го ползвал, нито проявявал признаци на
владение, както се описва в исковата молба. Никой от представителите на дружеството,
4
нито някой от наемателите/ползватели не се бил афиширал, като владелец на имота му.
Изтъква се, че откакто е собственик на имота, ответника е и владелец на имота.
Неговото владение не е било прекъсвано от никой по никакъв начин. Заявява се, че
иска с правно основание чл. 76 от ЗС е предявен извън преклузивния срок от шест
месеца и не следва да се разглежда от съда.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.75 ЗС, а при условията на
евентуалност- чл.76 ЗС.
По иск с правно основание чл.75 от ЗС предмет на защита е владението като
фактическо състояние, като ищеца следва да докаже, че е владелец на процесния имот,
за период повече от 6 месеца, както и че му е нарушено владението от страна на
ответника.
В случая предмет на делото е коридор, който според ищеца съставлява обща
част, а според ответника- част от придобития от него обект- фитнес. Съобразно
разпоредбата на чл. 357, ал.1 от ГПК, по тези производства съдът проверява само
факта на владението и на нарушението му. По делото няма спор, че ищеца притежава
обекти в процесната сграда, както и че ответника е собственик на находящия се на ет.0
от сградата фитнес. В тази връзка се твърди от ищцовото дружество, че от юли 2020 г.
осъществява фактическата власт върху процесния коридор, до месец май 2022 г.,
когато установили, че достъпа до коридора бил ограничен от ответника. Предвид
твърденият от ищеца период на осъществяване на владение и доколкото исковата
молба е подадена в съда на 01.08.2022 г., претенцията се явява допустима. Същата
обаче, съдът намира за неоснователна по следните съображения:
Както бе посочено по- горе една от предпоставките за уважаване на посесорната
защита е ищеца да е владял спорния имот за срок не по- малък от 6 месеца назад от
датата на твърдяното нарушение. От показанията на св. Ангелов се установява, че през
месец юни 2022 г. същия е бил повикан от съпруга на управителката на ищеца, за да
погледне водомера на сградата по повод съмнение за неизправност на клапана. Тогава
се установило, че достъпа до водомера, за който няма спор, че се намира в процесния
коридор, е ограничен поради заключване на вратата, стигаща до него. Само това обаче,
е крайно недостатъчно да се приеме, че ищеца е осъществявал фактическа власт върху
спорното предверие за период от 6 месеца назад, считано от месец май 2022 г., както се
твърди в исковата молба. Фактът, че едно лице е придобило собствеността върху един
имот не го прави автоматично и само на това основание безусловен владелец.
Фактическата власт е възможно да бъде осъществявана от трето лице, независимо, че
същото не е собственик. В тази връзка в тежест на ищцовото дружество бе да докаже с
5
допустимите в ГПК доказателства, включително и гласни такива, че за периода от
месец декември 2021 г. до месец май 2022 г. е владял коридора, като е осъществявал
фактическа власт върху него, съобразно правилата на чл.69 ЗС. Доказателства в тази
връзка обаче, по делото не бяха ангажирани. Показанията на св. Шаламанова и Кумар
също не навеждат на този извод. Дори напротив, и двамата заявиха, че не са виждали
някой да преминава през въпросния коридор. Ответникът твърди, че е заключил
вратите и е ограничил достъпа до предверието още през месец януари 2022 г., което
твърдение не бе оборено по никакъв начин от ищеца. Действително от страна на Х. Я.
не се ангажираха доказателства в подкрепа на твърдението му, но тежестта на
доказване факта на владение е изцяло на ищеца, включително и да обори твърденията
на ответника. Ето защо, само на това основание претенцията по чл.75 ЗС следва да
бъде отхвърлена.
Със същите доводи и евентуално предявения иск по чл.76 ЗС следва да бъде
отхвърлен, тъй като и тук законодателя е предвидил изискване владението да е било
осъществявано поне за срок от 6 месеца, като е безпредметно да се изследват
останалите предпоставки на претенцията.
Съдът намира за нужно да посочи, че очевидно в случая е налице спор за
собственост между страните върху процесния коридор, който въпрос не може да бъде
предмет на разглеждане и установяване при предявен владелчески иск, каквато е
ноторно известна съдебната практика. Безспорно е, че в даден момент ответникът е
ограничил възможността да се ползва предверието, но дали същото е обща част или
съставлява част от самостоятелния обект, придобит от ответника, е въпрос на друго
производство, което страните следва да си проведат по общия исков ред. В този смисъл
твърдяната от ищеца грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно
включване на коридора, като част от придобития от ответника обект, не следва да се
преценява. Както бе посочено, предмет на защита е владението като фактическо
състояние, каквото в случая не е осъществявано от ищеца в изискуемия от закона срок,
в смисъла, заложен в нормите на чл.75 и чл.76 ЗС.
С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, върху
ищеца следва да бъде възложено заплащането на направените от ответника разноски,
които съобразно представения списък се претендират в размер на 2200 лв., от които
200 лв.- такси по делото, и 2000 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. От страна
на ищеца бе направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение,
което съдът не споделя. Съобразно цената на иска /15014.66 лв. изчислена на базата на
приложената данъчна оценка/, и предвид факта, че по делото се проведоха 5 заседания,
заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля предвидените в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. минимален размер, поради което исканите разноски следва да бъдат
възложени в цялост. Не без значение е и обстоятелството, че са предявени два иска,
макар и в условията на евентуалност.
6
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ж.к. „........“, бл. ...., ап. ...., представлявано от управителя М.Т.К.
против Х. Ш. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.“, № .... иск с правно
основание чл.75 ЗС, за осъждане на ответника да предаде на ищеца фактическата власт
върху, респективно да предостави достъп до коридор, находящ се на кота -3.00 м. в
сграда с идентификатор 51500.505....-„Р.П.“, разположена в поземлен имот с
идентификатор 51500.505.13 по КККР на гр. Несебър, оцветен в жълто на схема,
находяща се на л.4 от изготвената по делото СТЕ на арх. М. А., и на л.176 от делото,
който коридор съобразно заключението е с полезна /светла/ площ от 17.14 кв.м. и
застроена площ от 19.12 кв.м., която схема се ОБЯВЯВА за неразделна част от
решението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ж.к. „........“, бл. ...., ап. ...., представлявано от управителя М.Т.К.
против Х. Ш. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.“, № .... при условията на
евентуалност иск по чл.76 от ЗС, за осъждане на ответника да предаде на ищеца
фактическата власт върху, респективно да предостави достъп до коридор, находящ се
на кота -3.00 м. в сграда с идентификатор 51500.505....- „Р.П.“, разположена в поземлен
имот с идентификатор 51500.505.13 по КККР на гр. Несебър, оцветен в жълто на схема,
находяща се на л.4 от изготвената по делото СТЕ на арх. М. А., и на л.176 от делото,
който коридор съобразно заключението е с полезна /светла/ площ от 17.14 кв.м. и
застроена площ от 19.12 кв.м., която схема се ОБЯВЯВА за неразделна част от
решението.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. Б.,
ж.к. „........“, бл. ...., ап. ...., представлявано от управителя М.Т.К. да заплати на Х. Ш.
Я., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.“, № .... сумата от 2200 лв., представляващи
заплатени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Б. в двуседимчен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7