РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110215300 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от “СМАРТ САЙБЕР” ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. С, район В, ул. “Т К” № , вх. , ет. , ап. , представлявано от адв. Г М У, чрез
адв. Ц. З., срещу наказателно постановление № 23-2300475/04.10.2023г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр. София към
Главна Дирекция “Инспектиране на труда”, с което на “СМАРТ САЙБЕР” ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди лева/ лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 20.07.2023г.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление, както и за неправилно прилагане на материалния закон. Сочи, че
административнонаказващият орган не е обследвал и взел предвид представените в хода на
извършената проверка документи и не е отчел дадените обяснения от работодателя. Твърди,
че не са налице мотиви защо не е приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ. Оспорва, че
фактическата обстановка, описана в наказателното постановление, не отговаря на
действителната такава, както и сочи, че неправилно е определена датата на нарушението.
Поддържа, че е неясно и основанието за налагане на административното наказание - дали е
неизпълнение на задължително предписание или нарушение на за неизплащане на трудово
възнаграждение. Заявява, че не са взети предвид доводите на работодателя, че е налице
друго съдебно производство, което е за присвоени движими вещи от страна на работниците
1
от работодателя. Сочи за неналичие на вредни последици за трудовия правен статус на
работника, тъй като последният бил недобросъвестен и е взел от работодателя движими
вещи, които неправомерно задържа у себе си. Счита наложеното наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за неправомерно. твърди, че за едно и също нарушение
наказващият орган е наложил единадесет на брой наказания, като всяка от тях е на стойност
2000 лв., което утежнявало положението на работодателя. Сочи, че нарушението следва да
бъде прието като маловажно.
На проведеното на 11.12.2023г. съдебно заседание въззиваемата страна, надлежно
уведомена, се представлява от юрк. И, с пълномощно. За дружеството-жалбоподател,
редовно призован по телефона чрез адв. З., не се явява управителят му, нито пък
упълномощено лице.
В дадения ход по същество юрк. Иванов моли жалбата да се остави без уважение, като
излага подробни доводи за нейната неоснователност. Сочи, че съобразно чл. 272 КТ се
забранява удръжката от заплати, освен в изрично предвидени в закона случаи, какъвто
настоящият такъв не е. Твърди, че нарушението няма как да се квалифицира като маловажно
по ред на чл. 415в, ал. 1 КТ. Твърди, че размерът на имуществената санкция е правилно
определен, а именно под средния такъв, и изтъква множество нарушения от работодателя.
Сочи, че датата на нарушението е правилно определена и се съдържа в НП и АУАН, както и
че има съответствие в правната квалификация на извършеното нарушение. Моли
наказателното постановление да се потвърди. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и като провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна, по
съображения, както следва:
В периода от 08.06.2023 г. до 19.06.2023 г. била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на „Смарт Сайбер“ ЕООД, гр. С, от служители на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“. Проверката приключила с издаването на протокол
изх. № ПР2321506/19.06.2023 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение
задължителни предписания. Предписание № 9 било в насока работодателят „Смарт Сайбер“
ЕООД да изплати начисленото трудово възнаграждение за месец април 2023 г. на Л С П по
ведомост, срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки или по писмено искане на работника или служителя на влог по посочена от него
банка, за положения труд през месец април 2023 г., съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 2
КТ вр. чл. 270, ал. 3 КТ, в срок до 19.07.2023 г. Предписанието не било обжалвано и влязло в
сила.
2
Впоследствие, за времето от 20.07.2023 г. до 04.08.2023 г. свидетелите И. и Катерина
Кулева, инспектори при Д „ИТСО“, извършили последваща проверка по спазване на
трудовото законодателство на „Смарт Сайбер“ ЕООД. В хода й установили, че не е
изпълнило задължителното предписание № 9, дадено с протокол изх. №
ПР2321506/19.06.2023 г., в рамките на указания срок, доколкото от страна на дружеството
не били представени документи, удостоверяващи изплащането на начисленото на Лилия
Стилиянова Петрова трудово възнаграждение за месец февруари 2023 г. Съответната
констатация била обективирана в протокол № ПР2328858/04.08.2023 г.
Предвид това на 04.08.2023 г., в присъствието на представител на дружеството-
жалбоподател, свид. Гюров съставил срещу „Смарт Сайбер” ЕООД АУАН № 23-
2300474/04.08.2023 г., в който описал подробно времето, мястото и обстоятелствата по
извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ - неизпълнение на
принудителни административни мерки, а именно предписание № 7, дадено с протокол изх.
№ ПР2321506/19.06.2023 г. АУАН бил връчен и подписан без възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентичн фактическо
описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация съобразно
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, директорът на Д „ИТСО” издал срещу „Смарт Сайбер”
ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
415, ал. 1 КТ му наложил имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля Г, и писмени - призовка ПР 2328858/2023г. на
основание чл. 45, ал. 1 АПК, идентификационна карта на дружеството - жалбоподател,
протокол за извършена проверка № ПР2328858 от 04.08.2023г.; протокол за извършена
проверка № ПР 2321506 от 19.06.2023г., сведения от “СМАРТ САЙБЕР” ЕООД от
20.07.2023г., сведение от “СМАРТ САЙБЕР” ЕООД от 04.08.2023г.; покана по реда на чл.
40, ал.1 от ЗАНН; заповед № З-0864/17.10.2022г.; заповед № 878/24.06.2022г.; длъжностна
характеристика за длъжността главен инспектор; заповед № ЧР- 43/30.01.2023г.; длъжностна
характеристика за длъжността директор на Дирекция “Инспекция по труда Софийска
област”; обратна разписка за известие, както и всички други писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдебният състав кредитира в цялост събраната по делото доказателствена съвкупност,
намирайки гласните и писмени доказателства и доказателствени средства за относими,
обективни, безпротиворечиви и допълващи се взаимно.
От показанията на свид. Гюров, както и от приложените по делото протокол за извършена
проверка № ПР2328858 от 04.08.2023г.; протокол за извършена проверка № ПР 2321506 от
19.06.2023г., сведения от “СМАРТ САЙБЕР” ЕООД от 20.07.2023г., сведение от “СМАРТ
САЙБЕР” ЕООД от 04.08.2023г.; покана по реда на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, се установяват
обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател проверки по спазване
3
на трудовото законодателство, както и направените при същите констатации. Посредством
цитираните доказателствени източници се изясняват конкретно установеното при първата
проверка нарушение, както и констатираното при втората проверка обстоятелство, че
работодателят не е изпълнил даденото му задължително предписание да изплати в пълен
размер трудовото възнаграждение за месец февруари 2023 г. на Л С П, ЕГН: ********** и
други по представена справка, съгласно чл. 128, т. 2 КТ, в срок до 19.07.2023г.
С оглед на това съдебният състав намира за установен по категоричен начин както факта
на осъществяване на нарушението /неизпълнение на даденото предписание/, така и момента
на извършването му, а именно на 20.07.2023г. /доколкото срокът за изпълнението му е бил
до 19.07.2023г./.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и
административнонаказавнащия орган, с оглед заеманите длъжностни качества, следват по
силата на закона - чл. 416, ал. 1 КТ, респективно чл. 416, ал. 5 КТ, Устройствения правилник
на ИА „ГИТ“ - чл. 21, ал. 4, изр. 2 вр. чл. 23, ал. 1, т. 3 УПИАГИТ, респективно чл. 20, ал. 2,
т. 2 УПИАГИТ, и от представените от въззиваемата страна заповеди и длъжностна
характеристики.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав намира от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената
от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред
и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице
е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на дружеството-жалбоподател.
Наред с това съдът намира, че съставените АУАН и наказателно постановление отговарят
на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на
нарушението, включително датата на извършването му, а обстоятелствата при извършването
му са достатъчно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото
административно нарушение. Като място на извършване на нарушението следва да се
приеме седалището на дружеството, доколкото именно там са били дадени предписанията,
откъдето следва, че там е следвало и същите да бъдат изпълнени. Налице е съответствие
между фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация.
Нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН също не се констатира, доколкото
наказващият орган, преди да се произнесе по преписката с издаване на наказателното
постановление, е извършил дължимата проверка на акта, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост.
Не представлява процесуално нарушение и издаването на единадесет отделни
4
наказателни постановления спрямо жалбоподателя /съобразно изложените в жалбата
твърдения/, тъй като административнонаказателното производство, за разлика от
наказателното, не познава института на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26
НК. Аргумент в тази насока следва от изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, съгласно
която, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Настоящият съдебен състав е
компетентен да се произнесе по обосноваността и справедливостта единствено на
конкретната санкция, наложена с атакуваното НП, предмет на съдебен контрол в рамките на
настоящето производство.
Наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.
Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа кредитираната доказателствена
съвкупност се установи безспорно, че с противоправното си бездействие, неизпълнявайки до
изтичането на дадения от контролните органи срок /до 19.07.2023 г. включително/
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство - предписанието да изплати начисленото във ведомостта за месец
април 2023 г. трудово възнаграждение за извършената работа на Л С П, ЕГН: **********, в
качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, „Смарт Сайбер“ ЕООД е
осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ. Нарушението
е извършено на 20.07.2023 г., както правилно е посочено в АУАН и НП. То е осъществено
чрез бездействие в рамките на предоставения за изпълнение на предписанието срок, след
изтичането на който нарушението е налице. Предписанието е било задължително за
работодателя, доколкото е дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ и не е било оспорено в
законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в
който смисъл за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението за изпълнението му
в указания срок. С оглед на това, доколкото включително в рамките на проведеното
първоинстанционно съдебно производство не бяха ангажирани доказателства в насока
изпълнението му, наведените в жалбата аргументи, включително за финансови затруднения
и осъществени от служителите му неправомерни действия спрямо имущество-собственост
на дружеството, са ирелевантни.
Нарушението е формално и е осъществено чрез бездействието на работодателя да изпълни
даденото предписание в указания срок, което бездействие само по себе си е въздигнато от
законодателя в административно нарушение. Предвид бездействието в дадения от
инспекторите срок, нарушението следва да се счита за осъществено в деня, следващ след
изтичането на срока, а именно 20.07.2023г., както правилно е посочено в АУАН и
наказателното постановление. В тази връзка се явява неоснователно наведеното възражение
от жалбоподателя за неправилно определена дата на нарушението.
Във връзка с обективната съставомерност на нарушението следва да се отбележи, че
задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е принудителна административна
мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК - чл. 405, изр. 1 КТ. По делото няма данни
предписанието да е оспорено и/или отменено по административен и/или съдебен ред.
5
Последица от необжалването е влизането му в сила, с което се преклудира възможността да
се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на
НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е единствено фактът на
неизпълнение на влязло в законна сила предписание като основание по чл. 415, ал. 1 КТ.
Отрицателна предпоставка за ангажиране административнонаказателната отговорност би
била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като
само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не се констатира.
При това, след като процесното задължително предписание не е било обжалвано по
надлежния ред пред съответния административен съд, то е станало задължително за
изпълнение, независимо дали е било правилно или не, като предметът на настоящето
производство е органичен до проверката било ли е изпълнено. Отговорността на
юридическите лица е обективна /безвиновна/, поради което субективната съставомерност на
осъщественото нарушение се презумира и не следва да бъде обсъждана. Наведените от
управителя твърдения, че предписанието не е изпълнено поради причини от обективен
характер, а именно задържане на движими вещи от работниците и недобросъвестното им
поведение и на просения такъв и наличието на други съдебно производство във връзка с
това, дори да бъдат кредитирани, не могат да бъдат приети като аргумент в насока отпадане
съставомерността на нарушението, предвид формалния му характер и безвиновната
отговорност, присъща на юридическите лица. Освен това следва да се отбележи, че
работодателят не ангажира никакви доказателства в тази насока, поради което и същото
това твърдение се явява недоказано.
Не са налице основания за преквалифициране на случая в маловажен по смисъла на чл.
415в, ал. 1 КТ, доколкото от страна на дружеството-жалбоподател не бяха ангажирани
доказателства нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в КТ. С оглед на това и релевираните в тази насока възражения в жалбата са
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ предвижда за процесното нарушение виновното лице да
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Определената на
„Смарт Сайбер“ ЕООД имуществена санкция е индивидуализирана в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв., явяващ се близък до законоустановения минимум, с оглед на което и предвид
конкретиката на случая настоящият съдебен състав я прецени като обоснована, справедлива
и съответна на обществената опасност на извършеното нарушение. Предвид това
оплакванията относно размера й също са лишени от основание.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като
неизпълненото предписание касае основно трудово право на работника, а именно
получаването на трудово възнаграждение за положения труд, което право се ползва от
особено засилена законова защита, и не може да бъде дерогирано за сметка на корпоративни
интереси.
За констатираното нарушение разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ предвижда имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.
6
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ предвижда за процесното нарушение виновното лице да
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. Определената на
„Смарт Сайбер“ ЕООД имуществена санкция е индивидуализирана в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв., явяващ се близък до законоустановения минимум, с оглед на което и предвид
конкретиката на случая настоящият съдебен състав я прецени като обоснована, справедлива
и съответна на обществената опасност на извършеното нарушение. Предвид това
оплакванията относно размера й също са лишени от основание.
Водим от горното, съдът прие, че атакуваното НП е правилно - законосъобразно и
обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при
съобразяване с процесуалните правила. Основания за отмяната или изменението му не се
констатираха. Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставен без уважение.
При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д
„ИТСО“, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 вр. ал.
4 ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в
едно открито съдебно заседание, следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и
чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2300475/04.10.2023г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ против „Смарт Сайбер“
ЕООД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, за което на основание
416, ал. 5 КТ вр. чл. 415, ал. 1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „Смарт Сайбер” ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С, район „В,
ул. „Т К“ № , вх. , ет. , ап. , ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ гр. София сума в размер на 80 /осемдесет/ лв. - юрисконсултско възнаграждение за
една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7