№ 20401
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110130705 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Т. М., чрез адвокат П. П. /пълномощно на лист
12 по делото/, срещу „В.К“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „В.К“ АД.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.06.2025 г. от
14:00 часа, за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
посочи банкова сметка или друг начин за плащане съобразно с изискванията на чл. 127, ал. 4
ГПК
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от М. Т. М. срещу „В.К“ АД обективно евентуално
съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 4 от договор за потребителски кредит № ************* г.
В исковата молба се твърди, че 10.04.2023 г. между М. Т. М. и „В.К“ АД е бил
сключен Договор за паричен заем № ********, по силата на който ищцата е получила в заем
сумата от 700,00 лева, при задължение да я върне в рамките на 8 месеца, като в договора
било уговорено, че се дължи и неустойка в размер на сумата от 156,52 лева. По този начин
общото задължение по договора било в размер на 1 187,81 лева. Излагат се подборни
аргументи за нищожност на клаузата на чл. 4 от договора, в която е предвидено заплащането
на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Заявява се, че клаузата на чл. 4 от
договора не е индивидуално уговорена. Поддържа се, че същата противоречи на добрите
нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като води до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договора, а размерът на неустойката е
прекомерен спрямо получената сума и е необосновано висок. Излагат се съображения, че
подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
1
върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Поддържа се, че с клаузата се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се излагат
аргументи, че с търсената неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, в левове и във валута,
определена ПМС № 426/2014 г., и се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Поддържа се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не
е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Излагат се твърдения, че въведените
изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства, тъй като кредиторът изисква от него да предостави като обезпечение банкова
гаранция или поръчител, които следва да отговарят на многобройни изисквания. Поддържа
се, че неустойката е излязла извън присъщата й обезщетителна функция, тъй като не зависи
от размера на вредите от неизпълнението на същинското договорно задължение и по
никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, както и извън присъщата й
обезпечителна функция поради това, че не служи за обезпечаване на изпълнение на
основната престация, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Поддържа се, че
поради това, че неустойката е скрита лихва, кредиторът не е изпълнил условията на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал в съдържанието на договора действително
приложената в правоотношението договорна лихва. Моли се за уважаване на иска.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „В.К“ АД, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва изложените в исковата молба съображения за недействителност на клаузата на чл. 4
от договора. Оспорва твърденията, че разходът за неустойка е следвало да бъде включена в
ГПР по договора. Оспорва доводите, че клаузата за неустойка е неравноправна. Моли
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА да бъде оставено без уважение, евентуално върху
определеното възнаграждение да не бъде начисляван ДДС. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на процесния договор за
заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е
клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата
обезпечения, както и че клаузата за обезпечение е нищожна на заявените с исковата молба
основания – на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4
ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест е да докаже
възраженията си, в това число, че клаузата за неустойка е действителна и индивидуално
уговорена.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото съдебно заседание да изразят
становище по въпроса за наличие/липса на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
2
настоящото определение да представи заверен по реда на чл. 183 ГПК препис от сключения
между страните Договор за паричен заем № ************* г. При неизпълнение, съдът ще
приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните по реда на чл. 190 ГПК,
като ненеобходими.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищцата – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3