Р Е Ш
Е Н И Е №832
гр. Бургас, 02 юли 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в
съдебно заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДЕЯН ПЕТРОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА КАХД № 711/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.Е.Й.
от гр. София против решение № 139/04.02.2020г.,
постановено по АНД № 5259/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С решението е потвърден електронен фиш серия К № 2928863 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР - Бургас, с който за нарушение на
чл.21, ал.2 във връзка с ал.1 ЗДвП и на осн. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.4 ЗДвП на Е.Е.Й., като законен представител на „ЕКСПРЕСКОМ“ ЕООД, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна
на електронния фиш. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил
материалния закон.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас
намира, че касационната жалба е неоснователна.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока
по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.
Този състав на съда намира възраженията, наведени с касационната жалба
за неоснователни:
1.
Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за
извършено нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Нормата предвижда наказание за водач, който превиши разрешената скорост
извън населено място от 31 до 40 km/h.
Установено е, че на 7.08.2019г. в 11,27ч. автомобил, собственост на
дружеството законен представител на което е Е.Й. се е движел по път II-99
километър 3+900 в местността „Ченгенескеле“ в посока от гр.Созопол към
гр.Бургас със скорост от 111 km/h при разрешена в пътния участък скорост от 80
km/h.
За това нарушение е бил издаден електронен фиш, връчен на собственика на
превозното средство, с указание за възможността по чл.189 ал.5 ЗДвП за подаване
на декларация с данни на лицето, което на посочения ден е управлявало
процесното МПС, каквато декларация не е била подадена.
Разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
След като законният представител на дружеството не е посочил лице, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство наказващият
орган е наложил предвиденото по този закон наказание- това по чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП при първата хипотеза на чл. 188, ал.2 от ЗДвП.
Непосочването на последната норма, като част от правната квалификация на
деянието в случая, не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото защитата на санкционираното лице се осъществява срещу фактите,
а не- срещу правото.
В електронния фиш изрично е записано, че наказанието се налага на
законния представител на фирма „ЕКСПРЕСКОМ“ЕООД- Е.Е.Й.. Т.е. за последния няма как да възникне съмнение в
какво качество е наказан.
Субектът на нарушението е определен правилно, а нормата на чл. 188, ал.2
от ЗДвП не предвижда, с оглед качеството на субекта, различно по вид и размер наказание
от определеното с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
2.
Неправилното изписване на нарушената норма, каквото нарушение в случая
не е и допуснато ( препращането към ал. 1 е дотолкова, доколкото цели яснота
относно случаите, в които ограничението на скоростта се сигнализира с пътен
знак), не представлява съществено нарушение на процесуалните правила при
прилагане на санкционна норма, която не е бланкетна.
Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП съдържа всички обективни и
субективни признаци на състава на нарушението. Поради това, няма неяснота
относно фактите, подлежащи на доказване, за да е възможно извършването на
преценка за съставомерност на деянието.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда
от заявените с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2
от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА № 139/04.02.2020г.,
постановено по АНД № 5259/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: