МОТИВИ
към Присъда №296/ 25.05.2016г.
по НОХД № 392/ 2016год.
по описа на СРС
Подсъдимата Г.П.Г. *** е предадена на съд за това,
че от 01.06.2014г. – 19.12.2015г. в гр. С., след като е осъдена с Решение №
523/ 19.07.2012г. по гр.д. № 1226/2012г. по описа на РС-С., влязло в сила на
19.07.2012г. да издържа свой низходящ- сина си Г.К.У. с ЕГН ********** като
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 / сто / лева чрез неговият баща и
законен представител К.Г.У., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила това
свое задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно 8 месечни
вноски за периода от 01.06.2014г.- 19.01.2015г. общо в размер на 800 лева, 4
месечни вноски за периода 19.03.2015г.- 19.06.2015г. общо в размер на 400 лева,
една непълна месечна вноска за м.юли 2015г. в размер на 50 лева, 1 месечна
вноска за периода 19.07.2015г.- 19.08.2015г. в размер на 100 лева, 1 непълна
месечна вноска за м.октомври 2015г. в размер на 20 лева, 2 месечни вноски за
периода 19.10.2015г.- 19.12.2015г. в размер на 200 лева, като общата дължима
сума за инкриминирания период възлиза на 1 570 / хиляда петстотин и
седемдесет / лева-
Престъпление по чл.183
ал.1 от НК.
Районна прокуратура- С.
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Подсъдимата Г.,
редовно призована, явява се лично и с защитник-адв.В.Великов при САК. Признава
се за виновна и дава обяснения от които е видно, че вече е заплатила всички
дължими от нея издръжки и към момента не дължи никакви такива спрямо детето си.
В това съдебно
заседание беше разпитан и бившият съпруг на подс.Г.- К.У. в качеството му на
свидетел. Същият даде своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи
като доказателства по същото. От своя страна св.У. заяви също, че към момента
всички дължими издръжки са били изплатени от подс.Г. и няма никакви претенции
спрямо нея, като уточнява, че една част от тях е била заплатена от Община-С.
Съдът след като
съобрази становищата на страните и обсъди събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, а именно- обясненията
на подсъдимата, свидетелските показания, свидетелството и за съдимост и останалите
материали по ДП № 1886 ЗМ 90/2016г. по описа на РУ на МВР-С., прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс.Г. и св.У. имали дете – Г.К.У., роден на *** г. След раздялата им с решение № 523 постановено
по гр.д.№ 1226/2012 г. по описа на РС – С., в сила от 19.07.2012 г. съдът
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Г. на
св.У.. Със същото решение подс.Г. била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка
за детето Г. в размер на 100 лв. до настъпване на обстоятелство изключващо
плащането. В показанията си св.У. заявява, че подс.Г. не изпълнявала
задължението си за издръжка, поради което се наложило да сезира компетентните
органи. Образувано било досъдебно производство, а в последствие и НОХД №
683/2014 г. по описа на РС – С. От приложеното към материалите по делото
свидетелство за съдимост се установява, че за периода м.ноември 2012 г. – 31.05.2014 г.
подс.Г. не е изпълнявала задължението си за издръжка, но тъй като до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд тя го изпълнила,
на осн. чл.183, ал.3 във вр. с ал.1 от НК съдът я признал за виновна, но не й
наложил наказание. След влизане в сила на съдебния акт по така посоченото
наказателно производство подс.Г. продължила да не изпълнява задължението си за
издръжка. В показанията си св.У. сочи, че налице били инцидентни плащания от
нейна страна, а също така получил превод за издръжки за минал период, с оглед
на което и съдът приел наличие хипотезата на чл.183, ал.3 от НК. С оглед
бездействието й той подал необходимите документи пред Община С., откъдето
получавал месечна издръжка за детето в размер на 80.00 лв., а също така
инициирал образуването и на изпълнително дело. В подкрепа на твърденията си
прилага извлечение от банковата си сметка. От приложеното по делото писмо от
СИС при РС – Силистра е видно, че по изпълнителното дело няма постъпления от
страна на подс.Г. в качеството й на длъжник.
Разпитана в хода на съдебното следствие подс.Г. не
отрича, че не е изпълнявала задължението си за издръжка, като сочи, че дълго
време не упражнявала трудова дейност, поради което нямала финансова възможност
за това. Сочи, че от м.декември 2015
г. започнала работа и след този период от време
ежемесечно изпълнява задължението си за издръжка. Потвърждава, че е изплащала инцидентно
издръжки, като не винаги паричния размер, който давала покривал дължимата от
нея издръжка. Към настоящия момент е изплатила всички дължими от нея издръжки
за детето си, което обстоятелство беше потвърдено и от св.У..
От така събраните гласни и писмени доказателства,
разгледани отделно и в тяхната съвкупност се налага следния правен извод:
От обективна страна с деянието си подс.Г. е осъществила
състава на престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като по безспорен начин се
доказа, че същата съзнателно не е изпълнила задължението си да заплаща
ежемесечната си издръжка в размер на повече от две месечни вноски или 17 месечни вноски от по 100 лева като
общия размер на дължимите издръжки е 1 570 лева. Независимо, че заявява, че не е
имала такава възможност подс.Г. не е направила дори и опит да заплати дължимото
към детето си. Същата не е декларирала доход през процесният период, но от
данните по делото може да се предположи, че същата е разполагала с такава
възможност.
Разпоредбата на чл. 143 ал. 2
СК (в сила от 01.10.2009 г.)
гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Съгл. чл. 146 ал. 1 СК паричната издръжка
се изплаща ежемесечно.
Реалните грижи за отглеждането и възпитанието на детето
са полагани от бащата- св.У.. Детето е все още малолетно и има специфични за възрастта
му нужди. Средствата за издръжка са необходими за задоволяване на потребностите
му. Налице е противоправно бездействие от страна на подс.Г. чрез неизпълнение
на задължението си в размер на две и повече месечни вноски.
От субективна страна подсъдимата е действала с пряк
умисъл като е съзнавала противоправността на извършеното от нея, предвиждала е
неговите обществено-опасни последици и е искала тяхното настъпване. Съзнавала и
знаела е, че дължи издръжка в размер на 100 лева ежемесечно, но съзнателно и
упорито не е изпълнила това си задължение. Изтъкнатите от нея доводи, че е била
финансово затруднена в този период, тъй като е нямала постоянна работа не я
освобождават от задължението и за издръжка. Невъзможността да се дава издръжка
не погасява правото на издръжка изобщо и завинаги, а само за времето докато тя
продължава. Не се освобождават от издръжка лицата, които са трудоспособни и
неоправдано не работят, а именно подс.Г. не би могла да бъде освободена на това
основание, тъй като същата е можела да работи всякаква работа тук или в чужбина
и от тази си дейност да реализира прилични доходи, чрез които да погасява
задължението си за издръжка към детето си.
Като причина за извършването на деянието съдът приема незачитането
от подсъдимата на правните норми, регламентиращи обществените отношения
свързани с младежта и семейството, ниското и правосъзнание и проявената от нея
немарливост, нехайство и неангажираност за положението на детето и.
При определяне на наказанието си и наказателната отговорност
на подсъдимата съдът отчете както смекчаващите, така и отежняващите вината
обстоятелства, а именно- факта, че подсъдимата е била осъждана неколкократно,
но същите осъждания нямат отношение към квалификацията на престъплението,
извършено от подс.Г., чувството и за самокритичност към извършеното от нея деяние,
дължимата от нея сума за издръжка към детето и, обхващаща период от около 1
година и половина, както и изплатените от нея всички дължими суми за издръжка
на детето и веднага след започването на постоянна работа и реализирането на
постоянни трудови доходи от нея. Като прецени личността на подсъдимата и
степента на обществена опасност на деянието, извършено от нея съдът намери, че
с постигане целите на чл.36 от НК следва да и бъде наложено наказание по вид
„пробация”. Но при превес на множеството смекчаващи вината обстоятелства,
посочени по-горе, както и като взе предвид обстоятелството, че от момента на
започване на трудова дейност до настоящия момент подс.Г. заплаща редовно
издръжката към детето си, и в предвид заложеното в чл.183 ал.1 от НК наказание
съдът счете за целесъобразно и правилно
да определи наказанието при приложението на чл.55 от НК. Съобразно
нормата на чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК наказанието „пробация” се заменя с наказание
„глоба” в размер от 100 до 500 лева, поради което съда счете за правилно да
определи наказание от този вид в размер над минималния т.е. при приложението на
чл.55 ал.1 т.2 б.”в” от НК съда определи наказание „глоба” в размер на 200 лева.
По тази причина съдът и определи горепосоченото наказание преценявайки целите
на наказанието по чл.36 ал.1 от НК, считайки, че същото би изиграло своята
възпираща и възпитателна роля.
Подс.Г. не може да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК,
тъй като въпреки, че задължението и е изпълнено, то същата е няколко кратно
осъждана и по този начин условието на чл.78а ал.1 б.”б” от НК не е налице.
Същата не би могла да се възползва и от привилегията на нормата на чл.183 ал.3
от НК, тъй като го е направила по предходното си осъждане, а именно, това по
НОХД № 683/ 2014г. по описа на РС-С., където съда я е признал за виновна за
извършеното от нея престъпление по чл.183 ал.1 от НК, но тъй като до приключване
на съдебното следствие подс.Г. е заплатила изцяло дължимата от нея сума за
издръжка на детето и, съда не и е наложил наказание, прилагайки нормата на
чл.183 ал.3 от НК. А съобразно нормата на чл.183 ал.3 изр.2 от НК тази
привилегия може да бъде прилагана само веднъж, поради което и към настоящия
момент подс.Г. не би могла да се възползва вече от нея след като спрямо нея
вече веднъж е била приложена нормата на чл.183 ал.3 от НК.
На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът в предвид наложеното
наказание на подс.Г. и с оглед събраните по делото доказателства относно
обществената опасност на деянието и дееца отмени взетата спрямо нея мярка за
неотклонение “ПОДПИСКА“.
Съдът счита, че в този вид и размер наложеното наказание
на подсъдимата ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/ М.
ХРИСТОВ /