Решение по дело №356/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 284
Дата: 27 юни 2025 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева-Панова
Дело: 20254400500356
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Плевен, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря Е.ИЯ ПЛ. Д.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500356 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 399 от 27.03.2025 г по гр. Дело № 5743/24 г по описа
на Пл РС състав на същия съд е ОСЪДИЛ Г. В. С. с ЕГН **********,
гр.********* за заплати на Р. А. П., с ЕГН **********, с адрес гр.******* на
основание чл.284 ал.2 ЗЗД сумата 9800 лева, ведно със законната лихва,
считано от 07.10.2024г. до окончателното плащане като за разликата до 17500
лева Е ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪДИЛ Е СЪЩО ТАКА Г. В. С. с ЕГН **********,
гр.********* за заплати на Р. А. П., с ЕГН **********, с адрес гр.******* на
основание чл.86 ал.2 ЗЗД сумата 200 лева представляваща лихва върху
главницата от 9800 лева за периода 05.0.3.2024г. – 07.10.2024г.
ОТХВЪРЛИЛ Е КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ
предявените от Р. А. П., с ЕГН **********, с адрес гр.******* с искове с
правно основание чл.284 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците
В. Г. Г. с ЕГН ***********, и Е. Ф. Е. при условия на солидарност с Г. В. С. с
ЕГН ********** да заплатят на ищцата Р. А. П., с ЕГН ********** сумите в
размер на 17500 лева главница и 200 лева мораторна лихва
1
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителните му части е
постъпила от Р. А. П., в която се възразява, че решението е незаконосъобразно
и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата. Взразява се,
че решението е постановено без по делото да е изслушана медицинска
експертиза за състоянието на въззивницата. Излагат се съображения, че
въззивницата не е имала представа каква земя притежава, не е разбрала какво
е подписала, а всички въззиваеми страни следва общо да понесат
отговорността, тъй като и тримата фигурират в подписаното пълномощно от
въззивницата. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковата молба изцяло.
Въззиваемите страни, редовно призовани, не вземат становище по
подадената въззивна жалба.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на договорни отношения
между страните, от какъв вид и изпълнени ли са задълженията в този смисъл

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че Не е било спорно между страните от фактическа
страна, че на 15.11.2021г. ищцата е упълномощила тримата ответници В. Г. Г.,
Е. Ф. Е. и Г. В. С. да продадат на когото намерят за добре и на цена каквато
преценят, включително да договорят сам със себе си, или с лица от които са
упълномощени на друго основание съгласно чл.38 ЗЗД, собствени (на ищцата)
и/или получени по наследство земеделски земи, посочени в пълномощното по-
горе, а именно имот №015021 с площ 11,000 дка, 4 категория, местността
„Комаревски дол“ и имот с площ 5,800 дка, 4 категория в местността „Клина“.
2
В пълномощното ищцата е упълномощила ответниците да получат цялата
продажна цена или част от нея в брой или по банков път. В т.15 от
пълномощното е отразено, че ответниците са освободени от отчетна сделка от
продавачите. Пълномощното е с нотариално заверен подпис на ищцата. Съдът
е приел, че от правна страна спорен е въпросът дали в случая е налице
упълномощаване по смисъла на чл.37 ЗЗД или сключен договор за поръчка.
Според РС съгласно чл.36 ЗЗД, едно лице може да представлява друго по
разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от
правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания. Видно е било от представеното пълномощно, че ищцата е
упълномощила ответниците да получат цялата продажна цена или част от нея
в брой или по банков път. След като ответниците имат право да получат
сумата от продажбата, а сумата не влиза в патримониума на ищцата в
качеството и на продавач, то съдът е приел, че в случая не е налице
упълномощаване по чл.37 ЗЗД, а договор за поръчка по смисъла на чл.284 ЗЗД.
Поради това и съдът е квалифицирал спора като искова претенция, която
черпи своето правно основание в нормата на чл.284 ал.2 ЗЗД вр. с общата
норма на чл.79 ал.1 ЗЗД, тъй като наведената фактическа обстановка сочи на
договорно неизпълнение. Упълномощаването е сделка с едностранен
характер. При упълномощаването, пълномощникът продава от името и за
сметка на упълномощителя негов недвижим имот, като правните последици
от сделката възникват направо в патримониума на упълномощителя. Видно е
било от нотариалния акт, продажната цена в размер общо на 19500 лева е
изплатена напълно по банков път изцяло по сметка на пълномощника Г. В. С.,
а не по сметка на ищцата, за да се приеме, че е налице само упълномощаване.
Превеждането на продажната сума по сметка на пълномощника установява, че
страните са сключили договор за поръчка, при което има упълномощаване и
отчетна сделка. В случай, че сумата е била преведена директно по сметка на
ищцата, то тогава би могло да се приеме тезата на ответниците, че е налице
само упълномощаване по чл.36, като съгласно чл.36 ал.2 последиците от
правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания. В случая ответникът Г. С. е разполагал с правомощията да
извършва правни действия от името на упълномощителя и за него е
възникнало и правното задължение да отчете получените в резултат на
сделката суми. Съдът не е споделил доводите на ответниците, че не следва да
3
отговарят по отчетната сделка, тъй като в пълномощното ищцата ги е
освободила. Това е така, защото правната доктрина приема, че отказът от
бъдещо вземане не е предвиден законодателно и е нищожен. РС е приел, че
отказ от бъдещо вземане между същите страни противоречи на добрите нрави.
Независимо дали се извършва с едностранна сделка или договорна клауза, то
той се приема традиционно за невъзможен, ако се отнася до бъдещи права и се
приравнява на отказ от правоспособност – едно лице се отказва от дадената от
закона възможност (установена с императивна норма) да придобива права за
себе си. При така изложеното, съдът е приел, че страните са обвързани с
облигационно отношение по силата на сключен договор за поръчка, като след
упълномощаването и сключване на договора за продажба, изпълнителят по
договора дължи отчитане на упълномощителя. Ищцата основава иска си на
неотчетена сума, получена от ответника Г. В., като пълномощник по сделката.
Съгласно чл.284 ал.2 ЗЗД, довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка
и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми
доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото.
Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. В случая ответникът
не отрича, че е действал като пълномощник на ищцата - продавач по сделката,
нито че е получил вместо него цената. Твърди, че е отчел на ищцата сума от
9700 лева. В противоречие с неговите твърдения са тези на ищцата, която
твърди получаване на сума от 2000 лева. За изясняване на това обстоятелство,
съдът е приел представена от ответника разписка за получена сума от 9700
лева, с оглед на която РС е счел, че ответникът е отчел на ищцата 9700 лева,
тъй като разписката носи подпис на ищцата за получената сума и не е
направено искане за оспорването на подписа на ищцата. Ищцата е оспорила
съдържанието на разписката относно размера на получената сума, но
събраните в тази връзка свидетелски показания, според съда, не могат да
оборят съдържанието на разписката. От една страна чл.164 ГПК забранява със
свидетелски показания да се установява договор на стойност над 5000 лева, а
от друга страна свидетелят Б. е заинтересован. При така изложеното съдът е
приел, че по отчетната сделка ответникът Г. В. е предал на ищцата сумата от
9700 лева. Видно е било , че в приетия по делото нотариален акт, ответникът е
получил от продажбата на земите сума в размер на 19500 лева, поради което
предявения иск се явява основателен до сума от 9800 лева, представляваща
4
разлика между получената от продажбата и отчетената на ищцата сума, като
за разликата до 17500 лева искът, според РС, следва да бъде отхвърлен.
Сумата се дължи само от ответника Г. В. С. като по отношение на другите
двама ответника предявения иск се явява неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен. За разлика от деликтната отговорност, при която лихва се
дължи от датата на увреждането, задължението на довереника по договора за
поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката,
което той е длъжен да отчете незабавно и без покана-задължение, следващо от
естеството на мандатното правоотношение, поради което мораторна лихва се
дължи от момента на получаване на сумата по договора за поръчка. (Решение
№11/03.02.2015г. по гр.д.№3889/2014г., IV г.о.) Лихвата върху главница от
9800 лева за периода от 05.03.2014г.- до 07.10.2024г. на основание чл.162 ГПК
съдът е приел, че следва да бъде определена в размер на 200 лева, което прави
основателен предявения иск за лихва.

РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно
РС е изложил мотиви за изводите си, които в по – голямата си част
се споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят.
Правилни са разсъжденията на съда относно правната квалификация
на предявените искове. РС е изложил и кратки мотиви за кредитирането на
свидетелските показания, но само на един свидетел, което е суверенно право
на всеки съд. РС не е обсъдил подробно показанията на свидетелите, но е взел
становище в тази връзка.
Следва да се отбележи, че свидетелските показания по делото са били
допуснати от съда във връзка с установяването на получаването на сумата от
2000 лв, а не за установяване на договор с размер над 5000 лв. За това е било
налице и съгласие от процесуалния представител на ответниците, заявено в
съдебно заседание на 27.01.2025 г.
От събраните по делото гласни доказателства показанията на св. Б.
касаят размера на получената сума от въззивницата. Показанията му са
противоречиви, свидетелства за две дадени суми от 1500 лв и 500 лв на
различни места като не става ясно на предаването на коя сума е присъствал,
дали са броени парите и от кого са получени. Св. Б. заявява в показанията си,
че пари са дадени и в присъствието на кмета на с. ********, но при разпита на
5
св. О. П., кмет на с. ********, същият отрича това да се е случило.- Същото се
отнася и за показанията на св. А. Г.а, която заявява, че в кметството пред нея и
кмета пари не са предавани. В този смисъл правилен е крайният изводът на РС
– Плевен.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за непълнота на
доказателствата и липса на съдебно – медицинска експертиза. РС е отказал
назначаването на такава с определение от открито съдебно заседание на 10
март 2025 г, което е било последното по делото и в него е и направено
искането за такава експертиза. РС е приел, че дали едно лице е вменяемо или
не се доказва с писмени доказателства. Това съображение на РС не е
правилно, но отказът за назначаване на съдебно – медицинска експертиза –
да. Искането не е било направено своевременно, а и изложените фактически
твърдения в исковата молба, независимо от споменаването на особеното
психическо развитие на ищцата, не са в посока, която да обуславя пороци в
сделката, свързани с възможността на ищцата пред първата инстанция да
разбира свойството и значението на постъпките си, което от своя страна да
обуславя необходимостта от назначаването на съдебно – медицинска
експертиза , за каквато в исковата молба изобщо не се говори.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение.Разноски не следва да се присъждат с оглед изхода на делото. Такива
не са и претендирани от страна на въззиваемите.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 399 от 27.03.2025 г по гр. Дело №
5743/24 г по описа на Пл РС КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в месечен
срок от съобщението до страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7