Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 31.07.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На петнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2503 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
Областна администрация гр.Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“
№44 против Т.Г.Н., с адрес *** иск по чл.422 ГПК, за установяване вземане на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, връчено на ответника по реда на чл.415, ал.2 ГПК.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№1538/2018г. на КРС е издадена в полза на ищеца
заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 1897.59
лв.-обезщетение за ползване на част от недвижим имот, собственост на Държавата,
а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №41112.500.354.1.2, с
площ от 110 кв.м. по КККР на гр.Кюстендил, находащ се на втори атаж, с адрес в
гр.Кюстетдил, ул.“Места“ №23 за периода 08.04.2015г. до 30.06.2018г., ведно със
законна лихва, считано от 24.07.2018г. до окончателното изплащане.
Тази заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, като с разпореждане на съда от 05.11.2018г. е указано на заявителя да
предяви искове за установяване съществуването на вземанията си.
Твърди се по исковата молба, че съгласно Акт за
държавна собственост №1430/04.12.2014г., недвижим имот, представляващ ½
ид.част от самостоятелен обект в сградас идентификатор №41112.500.354.1.2 с
площ от 110 кв.м, с предназначение-за жилище, на втори етаж, с адрес в
гр.Кюстендил, ул.“Места“ №23 бил частна държавна собственост под управлението
на областния управител на Област Кюстендил.Имотът станал държавна собственост
по реда на чл.11 ЗН след направен отказ от наследство на наследниците на Георги
Григоров Георгиев.Другата ½ ид.част от този имот била собственост на
ответника Т.Г.Н., придобит по наследство от майка й М. С. Г..
Гореописания имот бил предаден от представители на
община Кюстендил с протокол №РД-18/29.04.2014г. в присъствието на И. В. Н.-син на Т.Н..
С писмо изх.№94-Т-17/09.12.2014г. Т.Н. била уведомена,
че следва на основание чл.31, ал.1 ЗС да предостави възможност на ищеца да
ползва собствената си част от имота, като за целта е необходимо да допусне
негов представител на 19.12.2014г. в 11.00 часа.Това писмо било връчено на И. В.-син на ответника и живущ на адреса.
С протокол от 19.12.2014г. било констатирано, че И. В. Н. ползва целия имот, като служителите
на Обрастна администрация не са допуснати да влязат в жилището и не е
предоставен ключ.
Месечното обезщетение за ползването на частта на
Държавата било в размер на 48.95 лв., определено по реда на чл.33 и чл.34 от
Правилника за прилагане на ЗДС.
С писмо от 26.03.2015г. Т.Н. била уведомена, че от
моманта на полумаването му дължи месечен наем в размер на 48.95 лв., платима до
5-то число на съответния месец.Това писмо било получено на 07.04.2015г.За
периода от време 08.04.2015г. до 30.06.2018г. дължимото обезщетение за лишаване
от ползване било в размер на 1897.59 лв.
По делото са представени и приети като доказателства:
АДС №1430/04.12.2014г., копие от протокол №РД-18-65/29.04.2014г., копие от
писмо изх.№94-Т-17/09.12.2014г., копие от протокол №Рд-18-187/19.12.2014г.,
писмо изх.№94-Т-187, удостоверение, издадено от КРС за отказ от наследство,
удостоверение за наследници, удостоверение за родствени връзки, удостоверение,
издадено от ГНС, копие от НА №90, т.2, д.№5271968г.1 АДС №1512 от 06.08.1976г.,
заявление, жалба и конструктивно становище, удостоверение за постоянен адрес на
И. В. Н.
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстанвока:
Страните по делото са съсобственици на описания в
исковата молба имот, като съсобствеността е възникнала на посочените основания
и правата на страните са по ½ ид.част.С писмо от 09.12.2014г. е поискано
от Т.Н. да осигури възможност на Областния управител да ползва държавната част
от имота.Това писмо е връчено на И. В. Н.-син на съсобственика, който
обяснил, че майка му работи в Гърция, получил писмото и заявил, че желае да
ползва целия имот и е готов да заплаща обезщетение.
По реда на чл.34, ал.1 и 2 ППЗДС, с акт „Определяне на
наемна цена“ е определена месечна наемна цена в размер на 48.95 лв.С писмо с
изх.№94-Т17/26.03.2015г., изпратено до Т.Н. и И. Н. е поискано заплащане на месечен
наем в размер на 48.95 лв.двете писма са получени на адреса-гр.Кюстендил,
ул.“Места“ №23 от Т.Н., като в обратните разписки е посочено, че се връчва документ
с №94-Т-17/26.03.2015г., като и двете са връчени на 07.04.2015г.
При описаната фактическа обстанвока, съдът намира, че
предявения иск е изцяло основателен, като съображенията в тази насока са
следните:
Според разясненията, дадени в ТР № 7/2012г. ОСГК на
ВКС, съсобствеността е правно състояние,при което
едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на
различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения
между съсобствениците по повод използуването на общата вещ, които са
регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС. В съдебната практика се приема, че
употребения в ал.1 на чл.31 от ЗС термин ”си служи” е синоним на използвания в
ал.2 на същия член термин „се използва лично”.Използва лично общата вещ оня съсобственик,който
я употребява такава, каквато е,за постигане на цели,за задоволяване на интереси
и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение,без да
разрушава,променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й.Тъй като
всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от
размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ,
без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение
съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене
без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено
от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с
общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило
за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик
започва да пречи,когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с
вещта,което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта,
съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да
ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да
ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него
обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи
обезщетение. Касае се до имуществено право,установено като коректив при
настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на
съпритежателите на общата вещ.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин,че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно
предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва
лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ.За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез
непосредствени свои действия,чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил.От
значение е само обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите
съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59
от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от
страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение –
на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право
да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал.1 да не се пречи
и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС – право на обезщетение.Последното
е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да
си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация
срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците.Поради това,че не може
да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността –
съсобственикът има право на парично обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно
волеизявление за заплащане на обезщетение,на което законодателят е
регламентирал единствено формата,но не и съдържанието. Равнозначно е на
поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в
забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече
срокът на общата пет годишна погасителна давност.Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността
или се прекрати ползването от съсобственика.
Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема,за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това :
- той или член на
неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи с цялата обща
вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на
семейството си/ потребности,без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,
- той или член на
неговото семейство не си служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ,но
имайки достъп до нея,не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например
като държи ключа/,
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор
за заем за послужване/ трето за собствеността лице,което само или заедно с него
ползва общата вещ.
В конкретния случай, безспорно се установи, че имота
се е ползвал от И. Н.-син на ответника.Искането за
предоставяне ползване е връчено на него по реда на чл.46, ал.2 ГПК на И. Н., а искането за заплащане на наем в
размер на 48.95 лв. е получено лично от Т.Н., като върху обратната разписка е
отразено какъв документ се връчва.Обезщетението, в размер на наемната цена е
определено по реда на чл.33 и 34 от ППЗДС и искането за заплащането му е
връчено на 07.04.2015г.В този иска за заявения период 08.04.2015г. до
30.06.2018г. е основателен и следва да се уважи от съда.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 638.73 лв., от които
38 лв.-разноски по ч.гр.д.№1538/18г. и 600.73 лв. по гр.д.№2503/2018г./37.90
лв.-държавна такса, 362.83 лв.-внесени разноски за особен представител и 200
лв. юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.25, ал.1 ЗПП/.
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Т.Г.Н., с адрес
***, че вземането на Областна администрация
Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, ул.“Демокрация“ №44 в размер на
1897.59 лв.-обезщетение за ползване на част от недвижим имот, собственост на
Държавата, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№41112.500.354.1.2, с площ от 110 кв.м. по КККР на гр.Кюстендил, находащ се на
втори атаж, с адрес в гр.Кюстетдил, ул.“Места“ №23 за периода 08.04.2015г. до
30.06.2018г., ведно със законна лихва, считано от 24.07.2018г. до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1538/2018г. на
КРС, съществува.
Осъжда Т.Г.Н. да заплати на Областен управител на
област Кюстендил деловодни разноски в размер на 638.73 лв., от които 38
лв.-разноски по ч.гр.д.№1538/18г. и 600.73 лв. по гр.д.№2503/2018г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Райнен
съдия: