Решение по дело №12690/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 343
Дата: 28 януари 2022 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20211110212690
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110212690 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 329992/13.02.2018 г., издадено от ******** – заместник-кмет на СО, на Д. Д.
П., с ЕГН **********,
за това, че на 24.01.2018 г., в 15.45 часа, пътува в гр. София в Тм 5 (с инвент. №
2417), констатирано след спирка: жк Красно село посока: Съдебна палата, район: Цар Борис,
без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана
от контрольор по редовността на пътниците, с което виновно нарушил чл. 18, т. 1, б. „а“, б.
„б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1, вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО, поради което на основание чл.
35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, му е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Д. Д. П., който в подадената жалба и в
писмено становище, депозирано за с. з., моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Изтъква се, че жалбоподателят разбрал за процесното НП от запорно
съобщение на съдия-изпълнител, като отрича въобще да му е било връчвано подобно НП.
Същевременно жалбоподателят не бил променял адреса си в гр. София, ул. Кореняците №
54. В допълнителното писмено становище се оспорва компетентността на актосъставителя и
се твърди за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП,
изразяващи се в непосочване на обстоятелствата около твърдяното нарушение, неговата
правна квалификация и конкретизация на превозното средство, в което била осъществена
проверката.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
В атакуваното НП № 329992/13.02.2018 г. е налице служебно отбелязване, че същото е
влязло в сила през м. юли (датата не се чете) 2018 г. От приложените допълнително
уведомление от 10.07.2018 г., протокол за залепване на уведомление от същата дата и два
броя протоколи по повторно посещение и връчване на НП от 15.06.2018 г. и 23.06.2018 г.
определено става ясно, че АНО се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
(„Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него
адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху
наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“), за да
приеме, че НП е влязло в сила. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН обаче няма предвид
фактическото ненамиране на нарушителя на адреса му на определена дата и час, а
безспорни факти, че към момента на посещението на длъжностните лица същият вече не
живее на адреса и кумулативно с това „новият му адрес е неизвестен“. Изричното уточнение
за това кумулативно обстоятелство от страна на законодателя е именно за да се отграничат
случаите на недостатъчно положени адекватни усилия по връчване на НП от
съставомерната хипотеза на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Видно от справка за постоянен адрес от
25.06.2018 г., считано от 2009 г. жалбоподателят Д. Д. П. е с постоянен адрес в гр. София,
ул. Кореняците № 54 и без данни за промяна на същия. Нещо повече – за нуждите на
настоящото въззивно съдебно производство жалбоподателят П. бе редовно призован именно
от посочения му постоянен адрес. В този смисъл, АНО неправилно се е позовал на
хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която не е била налице. С оглед горното, жалбата се
явява допустима и, доколкото не се установява противното, същата е подадена в срок.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от действащата към датата на твърдяното нарушение
НРУПОГТТСО и видно от приложено заверено копие на Заповед № СОА16-РД09-
1060/04.08.2016 г. на кмета на СО, с която на ******** – заместник-кмет на СО е възложено
да издава НП за нарушения на НРУПОГТТСО – относно компетентността на АНО и
приложено заверено копие от Заповед № РД-09-97/11.11.2016 г. на изп. Директор на ЦГМ –
относно компетентността на актосъставителя ГР. Б. М., вписан като контрольор под № 220 в
ЦГМ); обстоятелствата около твърдяното нарушение са посочени по достатъчно ясен и
изчерпателен начин (включително всички индивидуализиращи белези на превозното
средство от градския транспорт и неговия маршрут); налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта
фактическа обстановка и съответстващата правна квалификации; АУАН и НП са издадени в
сроковете на чл. 34 от ЗАНН, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от
ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят Д. Д. П. на 24.01.2018 г. в 15.45 часа пътувал в гр. София в превозно
средство от обществения градски транспорт – трамвай по линия 5 (с инвент. № 2417).
2
Непосредствено след спирка „жк Красно село“, посока Съдебна палата, район „Цар Борис“ в
трамвая била извършена проверка по редовността на пътниците от служители на ЦГМ, в
лицето на свидетелите Г.М. и Ц.Ц.. При проверката свидетелите установили, че
жалбоподателят П. пътува без редовен превозен документ и същевременно отказва да
закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
пътниците.
За констатираното св. М. съставил на място на Д.П. АУАН бл. № 0329992 от
24.01.2018 г. П. разписал акта, като в него и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
депозирал възражения.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетелите, участвали в проверката, в
лицето на Г.М. и Ц.Ц.. Безспорно е, че предвид изминалия период от време спрямо датата на
твърдяното нарушение (24.01.2018 г.) посочените свидетели нямаха конкретни спомени от
случая, както самите те декларираха. След предявяване на наличния по преписката АУАН
обаче същите потвърдиха положените от тях подписи, като св. Ц. допълнително уточни, че
към посочената дата на акта същият е работил в ЦГМ именно съвместно със св. М.. В този
смисъл, въпреки тяхната пестеливост, съдът следва да кредитира показанията им като
достатъчни по потвърждаване на описаната в АУАН фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, както и доколкото жалбоподателят не
е оспорил констатациите в АУАН както към момента на съставянето му, така и
впоследствие посредством възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира за доказано
по достатъчно безспорен начин, че на посочените в НП дата и място Д.П. е осъществил
формално нарушение на чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ („В превозните средства
на обществения градски транспорт: 1. пътниците са длъжни: а) (изм. - Решение № 270 по
Протокол № 12 от 14.04.2016 г.) да притежават редовен превозен документ при превоза и
при слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на
метрото; б) да предоставят превозния си документ на контролните органи за проверка, а
пътуващите с персонализирани карти да показват документ за самоличност при
поискване; в) (изм. - Решение № 617 по Протокол № 52 от 21.11.2013 г.) при констатирано
нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна
карта на електронен носител в тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство
на следващата спирка и да предоставят на контролните органи лична карта/личен
паспорт за съставяне на акт за административно нарушение“) от действащата към датата
на нарушението (24.01.2018 г.) НРУПОГТТСО (отм. на 05.04.2018 г.). Съгласно чл. 35, ал. 1
от НРУПОГТТСО (отм.), при отказ на пътника да закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник
с електронна карта в тролейбуси и трамваи, за всяко от тези нарушения, от
длъжностното лице по контрола на пътника се съставя акт за установяване на
3
административно нарушение по реда на ЗАНН, за което нередовния пътник слиза на
следващата спирка по маршрута на превозното средство.
С оглед гореизложеното, АНО правилно (и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
ЗАНН) е приложил действащата към датата на нарушението санкционна разпоредба на чл.
35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО (отм.), предвиждаща фиксирана глоба от 200 лева.
Същевременно обаче и по аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, след датата на нарушението и
преди влизането в сила на атакуваното НП е налице нова по-благоприятна санкционна
разпоредба, а именно тази на чл. 49 от сега действащата НРУПОГТТСО (в сила от
05.04.2018 г.), предвиждаща за нарушението на жалбоподателя П. глоба в размер на 50 лева.
Последното налага атакуваното НП да бъде изменено на основание чл. 63, ал. 7, т. 2, вр. ал.2,
т.4 от ЗАНН (в сила към момента на изготвяне на настоящото решение), в частта за размера
на наложената глоба, като вместо глоба в размер на 200 лева бъде определена глоба в
размер на 50 лева.
В рамките на въззивното съдебно производство АНО не е претендирал
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 329992/13.02.2018 г., издадено от ******** – заместник-кмет на СО,
на Д. Д. П., в ЧАСТТА за размера на глобата, като вместо глоба в размер на 200 лева,
ОПРЕДЕЛЯ глоба в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4