Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 24.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шести март през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4138 по описа за 2020 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за З.то, от И.М.А.
(конституиран на мястото на първоначалната ищца А.Е. Б.) срещу ЗАД „ОЗК З.“ АД.
Претендира се сумата от 26 666,66 лв. (1/3 от 80 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неговия наследодател А.Е.
Б., в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.09.2019 г., около 11,30 ч. в
гр. София, в салона на автобус „МАН“, с рег. № СВ ****ХС, управляван от Б.Б.Я., ведно със законна лихва, считано от 14.01.2020 г. -
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на
застрахователя.
В исковата молба се излага, че на горепосочената дата и място, автобус „МАН“,
с рег. № СВ ****ХС, управляван от Б.Б.Я.,*** с посока
от бул. „Черни връх“ към ул. „Луи Айер“, като в
района на спирка „МГТ“ № 1801, в салона му пада пътничката А.Е. Б., при което
са настъпили травматични увреждания за нея. Поддържа се, че процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило по вина на водача на автобуса, който е
длъжен преди потегляне е да осигури условия за безопасното превозване на пътниците.
Поддържа
се, че местопроизшествието е посетено от дежурен от ПТП - ОПП при СДВР, който е
съставил констативен протокол № К-530/11.09.2019 г. След произшествието
пострадалата А.Е. Б. е откарана в болница „Токуда“,
като окончателната диагноза е следната: счупване на гръбначния стълб в поясната област (3-ти поясен прешлен)
закрито, контузия на долната част на гърба и таза, други повърхностни травми на задната
стена на гръдния кош, травма на гръдната кухина, контузия на раменния пояс и
мишницата. Поддържа се, че пострадалата повторно е посетила лечебното
заведение, за извършване на цялостна сцинтиграфия на
кости, съчетана със SPECT-CT, при които са установени данни за вторични
костни лезии, на фона на изразени дегенеративни
изменения в скелета.
В
исковата молба се поддържа, че в резултат на уврежданията от произшествието
ищцата А. Б. е търпяла болки и страдания, които все още са интензивни.
Пострадалата сочи, че трудно се придвижва, всяка физическа активност е съчетана
със силни болки, като предвид възрастта й, възстановяването коства дълъг и
болезнен период, като пълно оздравяване не може да се очаква. Поддържа се, че
ответното дружество е уведомено за претенцията за заплащане на обезщетение с
молба с вх. № 99-4499/14.10.2019 г., за което е образувана щета № 0411-195-0016-2019
г.
Ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва изцяло исковата молба по
основание и размер, като счита, че не е спазена процедурата по чл. 380 КЗ. Признава
наличието на валидно правоотношение по застраховка „ГО“. В отговора на исковата
молба по чл. 131 ГПК сочи, че не е налице деликт и
оспорва механизма на произшествието. Поддържа, че става въпрос за случайно
събитие и не е налице вина във водача на процесния
автобус, в който е пътувала пострадалата. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като твърди, че ищцата не
предприела действия да предпази себе си, возейки се в автобус - не е пътувала
седнала, пътувала е права без да се държи, като по този начин е допринесла за
произшествието.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 от КЗ.
С
постановление от 06.01.2020 г., образуваното досъдебно производство №
11316/2019 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 39990/2019 г. по описа на
СРП, за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342,
ал.1, пр. 3 от НК (за причинена средна телесна повреда), във връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие, е прекратено на основание чл. 24, ал. 1 т. 9 от НПК.
Видно от
удостоверение за наследници изх. № 982/02.07.2020 г., издадено СО, район
„Триадица“, първоначалната ищца А.Е. Б. е починала на 28.06.2020 г., като е
оставила за наследници своите деца Л.М.Н., В.М.С. и И.М.А..
С влязло
в сила определение от 18.02.2021 г. по настоящето дело, спрямо новоконституираните ищци Л.М.Н., В.М.С. производството е
прекратено, на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от исковете.
Въз основа на представения по делото
констативен протокол К-530 от 11.09.2019 г., протокол за оглед на
местопроизшествието и скица, фотоалбум, показанията на свидетелите (Б.Б.Я. и Б.Й.И.) и заключението на комплексната експертиза, се
установява следния вероятен механизъм на ПТП:
На 11.09.2019 г. около 11,30 ч. автобус
„МАН“ с рег. № СВ ****ХС управляван от Б.Б.Я.,*** с
посока от бул. „Черни връх“ към ул. „Луи Айер“. Времето
е ясно, слънчево. Когато се е приближил
към спирката на МГТ № 1801 „Иван Андонов“, в автобуса с лице срещу третата
врата са пътували като правостоящи пострадалата А.Е. Б., на 83 г. от ляво към
предната част на автобуса и Б.Й.И.. А.Е. Б. се е държала с лявата си ръка за
предната вертикална тръба до третата врата, а в дясната ръка е държала торба с
продукти и дамската си чанта. От дясно на нея към задната му част също пред
третата врата е стояла Б.Й.И., която се е държала с дясната ръка за задната
вертикална тръба до същата врата. Преди мястото на автобусната спирка има
повдигната пешеходна пътека, поради което водачът Б.Я. е намалил скоростта на
автобуса, с която е преминал пешеходната пътека. Към този момент пътничката Б.И.е
възприела, че автобусът няма да спре на спирката, което често се е случвало, затова е натиснала бутона за
сигнализиране на водача, че има слизащи за спирката пътници. След това, водачът
е задействал спирачките по-рязко от нормалното, в резултат на което А. Б. е
паднала и е получила травматични увреждания.
Съобразно изложеното,
настоящият състав приема, че вина за настъпване на ПТП има водача на автобуса,
който е нарушил чл. 132, т. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно който
при превозване на пътници, водачът е длъжен преди потегляне и по време на
движение да осигури всички условия за безопасното им превозване.
Видно от представената по делото справка
от Гаранционен фонд, за автобус „МАН“, с рег. № СВ ****ХС, е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ по полица № BG/23/118003005363/20.10.2018 г.
Предвид изложеното, настоящият състав
приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост.
Критериите за определяне на този размер вида
и степента на травматичните увреждания, установени с комплексната експертиза, а
именно: счупване на трети поясен прешлен, причинило
трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни,
контузия на лявато рамо, причинила временно разстройство
за здравето, неопасно за живота. След катастрофата, А. Б. не е можела да ходи,
била много отслабнала и е имала болки в гърба, съгласно показанията на
свидетеля Б.Й.И.. Като взе предвид, интензитета на уврежданията и възрастта на
пострадалата, както и социално - икономическите условия в страната, съдът
намира, че сумата от 35 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП, като съобразно
наследствената квота и размера на настоящия иск, в полза на И.М.А. следва да
бъде присъдена сума размер на 11 666,66
лв. (1/3 от 35 000 лв.), т.е. искът следва да отхвърлен до
пълния предявен размер от 26 666,66 лв. (1/3
от 80 000 лв.)
С молба – претенция от 14.10.2019 г. А.Б.
е депозирала искане за изплащане на застрахователно обезщетение по процесната полица, като законна лихва върху обезщетението
следва да бъде начислена от датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне, т.е. считано от 14.01.2020 г. до плащане на обезщетението.
Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
Съдът кредитира показанията на
комплексната експертиза в автотехническата част,
направени на база на анализ на показанията на свидетелите и уврежданията, като приема, че пострадалата А. Б. е била
хваната с лявата ръка за вертикалната тръба в автобуса, когато е паднала, до
третата врата. Причина за ПТП е рязкото спиране на автобуса, като няма данни по
делото, че пострадалата е обусловила или допринесла с поведението си за
настъпването на травматичните увреждания. Следователно, възражението е
неоснователно.
Относно разноските
В полза на ищеца И.М.А. на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в общ размер на 1 859,23
лв., от които 466,67 лв. за заплатена държавна такса, 175 лв. за комплексна
експертиза и 1 217,56 лв. за възнаграждение за адвокат.
На ответника „ОЗК - З.” АД, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат присъдени направените разходи в размер на 225
лв. за депозит за комплексна експертиза и 1 977,75 лв. за възнаграждение за
адвокат, с включено ДДС (същото не е
прекомерно, защото е съобразено с НМРАМ),
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, гр. София, ул. ****, да заплати на И.М.А., ЕГН **********,***,
конституиран по чл. 227 ГПК на мястото на първоначалната ищца А.Е. Б., представляван
от адв. Я.Д.,***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сума в размер на 11 666,66 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.09.2019г.,
около 11,30 ч. в гр. София, в салона на автобус
„МАН“, по вина на Б.Б.Я., чиято гражданска
отговорност за вреди, причинени при управление на автобус с рег. № СВ ****ХС, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума от 14.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 26 666,66 лв.
ОСЪЖДА
Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК - З.” АД, ЕИК **** да заплати на И.М.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, деловодни разноски в общ размер на 1
859,23 лв.
ОСЪЖДА И.М.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.”
АД, ЕИК ****, гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски
за адвокат в размер на 1 977,75 лв. с
ДДС и за комплексна експертиза в размер на 225 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: