Определение по дело №113/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София  16 април 2020 г.

 

           Софийски окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                 Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                        Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА

                                                                         КРИСТИНА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.ч.н.д. № 113 по описа за 2020 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

          Производството е по реда на гл.ХХІІ, във вр. с чл.306 ал.3, вр. ал.1, т.4 от НПК.

          С определение от 26.02.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.о.х.д. № 653/2019 г. по описа на същия съд, е осъден  на основание чл.189 ал.3 от НПК, Б.Р.Д., с ЕГН **********, от гр.С., Софийска област, да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 270 лева /двеста и седемдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита в двете фази на наказателното производство по посоченото дело.

          Срещу така постановеното определение, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от осъдения Б.Р.Д. с искане за неговата отмяна, поради неправилността и незаконосъобразността му. Излагат се единствено доводи за прекомерност на възложените на подсъдимия разноски, предвид несъобразяването на размера им с предмета на делото.

          С. окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира следното:

           С влязла в сила на 29.11.2019 г. присъда /споразумение/ на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 653/2019 г. по описа на същия съд, жалбоподателят /тогава подсъдим/ Б.Р.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.234в ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация, при пробационните мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 5 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 5 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 96 часа годишно, за срок от 1 година.

            В досъдебното производство по посоченото наказателно дело, процесуалното представителство на подсъдимия Б.Р.Д. е било осъществявано от служебен защитник – адв.Д. Г. от САК, назначен с постановление от 19.07.2019 г. на разследващ полицай от РУ С.. Последният е бил определен от съответния адвокатски съвет и избран от Националния регистър за правна помощ, по реда на чл.25 ал.4 от Закона за правната помощ, в изпълнение на решение за предоставяне на правна помощ на подсъдимия Д., взето от органа на досъдебното производство, на основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от Закона за правната помощ, приложени във връзка с разпоредбата на чл.94 ал.1, т.9 от НПК. Така определеният процесуален представител – адв.Д. Г. е участвал като служебен защитник на подсъдимия Д. и по образуваното съдебно производство по н.о.х.д. № 653/2019 г. по описа на РС С..

          Видно от решение № СФ-16032-24692/17.12.2019 г., представено от НБПП по н.о.х.д. № 653/2019 г. на РС - гр.С., след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, Националното бюро за правна помощ е изплатило на адв.Д. Г. сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от него правна помощ на подсъдимия Б.Д. по посоченото наказателно дело, в двете фази на наказателното производство.

          При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна, че частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок и от надлежно лице, но разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното определение на районния съд – законосъобразно.

           С атакуваното определение, постановено по реда на чл.306 ал.1, т.4 от НПК, първостепенният съд е ангажирал отговорността на осъдения подсъдим /настоящ жалбоподател/ Б.Р.Д. за заплащане на разноските за служебен защитник по наказателното производство, като е присъдил същите в полза на Националното бюро за правна помощ. Приел е, че разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е приложима в настоящия случай, тъй като Д. е признат за виновен и следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, в частност адвокатско възнаграждение и други разноски за служебно назначения му по реда на ЗПП адвокат. Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях съдебен акт, са правилни и са в съответствие с регламента, установен в процесуалния закон. Последният, в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е предвидил, че „когато подсъдимия бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане”. Посочената разпоредба намира приложение във всички случаи, когато подсъдимия е признат за виновен, в това число и когато защитата му е била осъществявана от назначен му по реда на Закона за правната помощ служебен адвокат, в който случай възнаграждението на последния се заплаща в полза на Националното бюро за правна помощ, каквато е и настоящата хипотеза /аргумент от чл.27а от Закон за правната помощ/. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. на ВКС.

Въззивният съд намира за несъстоятелно заявеното с жалбата искане за намаляване на присъдените по размер в полза на НБПП,  разноски за адвокатска защита на подсъдимото лице, поради тяхната прекомерност. Разпоредбата на чл.301 ал.1, т.12 от НПК задължава съда да обсъди и реши въпроса „на кого да се възложат разноските по делото“, като техния размер се определя от съда според броя на подсъдимите и постигнатия резултат по предявените им обвинения, по правилата на чл.188-190 НПК. За разлика от изрично предвидената в разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК възможност за присъждане в по-нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски /в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение/ при прекомерност, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, НПК не съдържа подобна уредба. Настоящият състав на въззивния съд, обаче счита, че визираната норма на гражданския процесуален закон не може да намери приложение в конкретния случай. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.88 ал.1 от НПК /регулираща правилата за разглеждане на предявения в наказателното производство граждански иск/ препраща за неуредените въпроси към ГПК, но единствено относно реда за разглеждане на предявения иск, но не и по въпроса на кого да се възложат разноските по делото и в какъв размер. Въпросът за разноските, направени от страните в наказателния процес, са уредени изрично в разпоредбите на чл.188-190 НПК, като закона не е предвидил възможност при прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, същото да бъде намалено при направено възражение от противната страна. С оглед на това, СОС намира заявеното в жалба искане за намаляване на присъдените на НБПП разноски за възнаграждение на служебен адвокат по делото, поради прекомерния им размер, за недопустимо в наказателния процес.

          Гореизложените съображения на въззивната инстанция налагат извода, че атакуваното определение на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.  

          Водим от горното, С. окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 1208 от 26.02.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.о.х.д. № 653/2019 г. по описа на същия съд.

          Определението е окончателно.

 

 

                                                                    Председател:                            

 

 

                                                                         Членове: 1.

 

   

                                                                                          2.