Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 24.11.2017г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№2504 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен иск за делба на
съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС и е във фазата по
допускане на делбата. Движи се по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
В исковата молба се
излагат твърдения, че ищецът П.К.Г. и
ответниците Д.Й.Г., Б.Г.П. и Й.Г.К. са съсобственици на недвижим имот, находящ
се в гр.*****, местност "*******а именно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********, който обект се намира в сграда №*, разположена в ПИ с идентификатор ********, с площ 53,20 кв.м,
описан в исковата молба. Сочи се, че през 1958г. наследодателят К К. закупил 1
дка пустеещо място, като впоследствие заедно със съпругата си Б К извършили
ремонт и реконструкция на съществуващата в имота сграда и през 1998г. с покупко-продажба
прехвърлили на сина си Г К.Г. втория жилищен етаж от двуетажната жилищна
постройка. Ищецът твърди, че до февруари 2016г. първият жилищен етаж от
сградата/предмет на делбата/ се води в отдел "Местни данъци и такси" при Община **** на името на
наследодателите К и Б К. Ищецът заявява, че след смъртта на наследодателя К К. в процесния жилищен етаж, без съгласие на
ищеца, се настанила да живее със семейството си ответницата Б.П.. Ищецът
твърди, че многократно разговарял с нея, че му създава пречки да ползва
съсобствения имот, като на 07.06.2017г. изпратил нотариална покана, с която
претендира от ответницата П. обезщетение за лишаване от възможност да ползва
съсобствения имот. Ищецът излага твърдения, че с ответниците не могат
доброволно да прекратят съсобствеността върху процесния имот и отправя искане
към съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния недвижим
имот в гр.*****, при следните квоти:
3/6 идеални части за ищеца и по 1/6 идеална част за всеки от тримата ответници.
По делото е постъпил
отговор на исковата молба, в който е изложено, че отвентиците оспорват иска за
делба, като считат твърденията на ищеца, че имота е съсобствен за
неоснователни. Ответниците правят възражение, че са придобили собствеността
върху целия процесен имот/първи жилищен етаж/ на основание изтекла 10 годишна
придобивна давност, като са упражнявали фактическа власт върху имота. В
отговора се излагат твърдения, че данъка за имота и такса смет, считано от
2006г. са заплащани само от ответницата Д.Г.. В хода на производството, след
събиране на гласните доказателства в проведеното открито съдебно заседание на
26.10.2017г. ответниците направиха лични изявления, че не оспорват участието на
ищеца в съсобствеността на процесния имот.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №
********* за покупко-продажба, К Г.К. закупил 1 дка пустеещо място в землището на *****, бивше лозе, заедно с построената в него колиба, застроена на 26 кв.м, при посочени в нотариалния акт
граници. Впоследствие К К. и съпругата му Б К извършили ремонт, преустройство и
пристрояване на съществуващата сграда по одобрен на 13.04.1998г. архитектурен
проект.
С нотариален акт №*********. на нотариус при ВТРС, КГ.К. и съпругата му Б П К
продават на сина си Г К.Г. 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в гр.*******, с площ цялото от
1000 кв.м, представляващо дворище пл.№****, заедно
с втория жилищен етаж от двуетажна жилищна постройка в това дворище, с площ 100
кв.м, състоящ се от дневна, спалня, столова, кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна.
Видно от
представените по делото доказателства с одобрен архитектурен проект от 1998г. е
разрешено извършване на преустройство и пристрояване на съществуваща сграда,
като съгласно обяснителната записка към проекта от съществуващата и нова площ
на пристройките се обособяват общо три самостоятелни жилища, едно от които е
процесното жилище с площ от 53,20 кв.м за съпрузите К К. и Б К.
Видно от
представената по делото схема на самостоятелен обект, процесния недвижим имот
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.*********, находящ се в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение- жилище с площ 53,20 кв.м, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: над обекта **********
Видно от представеното по делото удостоверение
за наследници, К Г.К. е починал на 18.12.2006г., като е оставил наследници по
закон-синовете му/ищеца П.К.Г. и Г К.Г./. Съпругата на К Г.К.- Б П К е починала
на 07.04.2003г.
Видно от
представеното с исковата молба удостоверение за наследници, Г К.Г. е починал на 16.04.2014г., като след смъртта си
е оставил следните наследници по закон-ответниците Д.Й.Г.-съпруга, Б.Г.П.-дъщеря
и син Й.Г.К..
Видно от
представеното по делото удостоверение за данъчна оценка, данъчната оценка на
процесния имот е 5 434,40лв.
По делото са
представени приходни квитанции за платен данък сграда за процесния имот.
С нотариална
покана от 01.06.2017г. ищецът е поканил ответницата Б.П. за заплащане на
парично обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС за лишаване от възможността да ползва
съсобствения имот. В депозирания отговор на нотариалната покана е оспорена претенцията за обезщетение.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е И, Ж А и В
И. Разпитаните свидетели заявиха, че процесния имот е етаж от къща, в който
преди смъртта си живеели наследодателите Б. и К Г. На втория етаж на къщата
живеят ответниците Д. и Й.. Свидетелите казаха, че около една, две години след
смъртта на наследодателя К Г. в имота дошла да живее ответницата Б. със
семейството си, направили ремонти. Свидетелката И каза, че ответницата Д.
помагала на наследодателя К приживе с готвене, пране и др., като дядото им казвал,
че "един ден ще остане всичко за вас".
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск за делба на
съсобствен недвижим имот е допустим. Разгледан по същество, същият е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Съгласно разпоредбата на чл.34 от
ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго, или това е несъвместимо с естеството и предназначението на
вещта.
В случая безспорно
се установи, че е налице съсобственост между ищеца и ответниците по отношение
на процесния недвижим имот, находящ се в гр.***** представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*********, находящ се в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, с предназначение- жилище с площ 53,20 кв.м, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: над обекта *******.
Тази съсобственост произтича от наследяване.
Процесният
имот е принадлежал на К Г.К. и съпругата му Б П К. След смъртта си те са
оставили наследници двамата си сина- П. и Г Г, които съгласно правилата на чл.5
ал.1 от ЗН наследяват равни части от притежавания от родителите им имот, т.е.
всеки от двамата синове по пътя на наследяването от своите родители придобива по 1/2 идеална част от
процесния имот. Установи се, че през 2014г. Г К.Г. е починал, като е оставил
наследници-съпруга /ответницата Д.Г./, дъщеря /ответницата Б.П./ и син /ответника
Й.К./. Тримата наследници на Г Г., съгласно правилата на чл.5 ал.1 от ЗН и чл.9
ал.1 от ЗН наследяват равни части от притежаваната от наследодателя Г Г. 1/2
идеална част, което представлява по 1/6 идеална част от процесния имот за всеки
от тримата му наследници. Останалите 3/6 идеални части от съсобствеността върху
делбения имот се притежават от ищеца П.К.Г.. В хода на производството ответниците
направиха изявления, че не оспорват участието на ищеца в съсобствеността. Само
за пълнота на изложението и доколкото в отговора на исковата молба беше
наведено възражение, че имота е изцяло собствен на ответниците, придобит на
основание давностно владение, както и бяха събрани доказателства във връзка с
направеното възражение, следва да се отбележи, че от събраните писмени и гласни
доказателства не се установи по безспорен начин придобиване на собствеността
върху целия имот от страна на ответниците на основание давностно владение. В
задължителната съдебна практика се посочва, че ако
съсобствеността върху един недвижим имот е възникнала от наследяване, се
приема, че упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее
своята идеална част и държи частите на останалите сънаследници, като в този
случай, за да се приеме, че владее целия имот, само и изключително за себе си,
е необходимо този сънаследник да е противопоставил на останалите своето
намерение за това. В съответствие с разпоредбата на чл. 79 от ЗС, съдът при преценка дали са налице всички
елементи от фактическия състав на това придобивно основание приема, че по делото не се установи
наличието на съответните фактически действия от страна на ответниците, целящи
да отблъснат владението на ищеца, както и тези действия да са достигнали до
знанието му, поради което не може да се приеме, че ответниците или само някой
от тях е придобил по давност и частите на останалите съсобственици.
Неупражняването на фактическа власт върху съсобствения имот, само по себе си,
не представлява отказ от права. Манифестирането
на намерението да се свои целия имот в случая е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание, поради което дори и
да се приеме, че само един от ответниците е
упражнявал фактическа власт върху имота, въз основа само на този факт не
може да се обоснове извод за придобиване по давност и на непритежаваните
от този ответник идеални части
от имота. Промяната в намерението, с което сънаследникът упражнява фактическата
власт върху имота, следва да бъде демонстрирана по категоричен начин и не може
да се предполага. То трябва да се противопостави на останалите сънаследници,
като в исковия процес следва да бъде установено, че противопоставянето е
достигнало до знанието им. Следва да се отбележи, че за придобиване на
имота по давност само по себе си обстоятелството кой наследник е полагал грижи
за наследодателя преди смъртта му е ирелевантно. Без правно значение за
придобиване по давност на имот е и какви са били желанията респ. намеренията на
наследодателя за кого да остане имота след смъртта му, доколкото няма изразена
воля по предвидения в закона ред, а именно наследодателят да се е разпоредил
приживе със собствеността върху имота в полза на някой от наследниците или в
полза на друго лице.
Наведеното в открито съдебно заседание от страна на пълномощника на
ответниците искане по реда на чл.12 от ЗН не следва да бъде разглеждано в
настоящата фаза на производството по делба, доколкото същото се отнася до
евентуални претенции по сметки, които се предявяват и разглеждат във фазата по
извършване на делбата.
С
оглед изложеното съдът намира, че се установи участието на всички съделители в
съсобствеността и следва да се допусне съдебна делба на процесния имот между
страните при посочените квоти, а именно: 3/6 идеални части за ищеца П.К.Г. и по
1/6 идеална част за всеки от тримата ответници- Д.Й.Г., Б.Г.П. и Й.Г.К..
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да се извърши между П.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, Д.Й.Г. с ЕГН **********,***, Б.Г.П. с ЕГН **********, с адрес *** и Й.Г.К. с ЕГН **********, с адрес *** по
отношение на следния недвижим имот, находящ се в гр.*****, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на *******, с адрес **********, находящ се в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор *********, с предназначение- жилище
с площ 53,20 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти: над обекта **********., при следните
квоти от правото на собственост:
- 3/6 ид.части за П.К.Г.;
- 1/6 ид.част за Д.Й.Г.;
-1/6 ид.част за Б.Г.П.;
-1/6 ид.част
за Й.Г.К..
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, делото да се докладва
за предприемане на последващи процесуални действия във връзка с подготовката и
провеждането на втората фаза на делбата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: