Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и шести
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Веселка Крумова,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2839 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.186,
ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Савадан“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.Варна,
ж.к.“Младост“, бл.109, вх.5, ет.2, ап.84, представлявано от управителя С.Д.Й.
против заповед № 376-ФК/14.10.19г. за налагане на принудителна административна
мярка, издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект- магазин за промишлени стоки, находящ се в
гр.Девня, бул.“Съединение“ №140 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на
основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че при
издаване на оспорената заповед не са взети предвид следните причини и
обстоятелства: дружеството в качеството на правоприемник на регистрираната през
2004г. фирма ЕТ“Савадан“ винаги е било изряден данъкоплатец, регистрирано е
съгласно ДДС и при множество проверки през годините от органите на НАП не са
били констатирани нарушения, свързани с издаването, отчитането и предаването на
данъчни документи; към датата на извършване на проверката дружеството не е
имало задължения към бюджета; при проверката са били представени всички
документи в изрядно попълнен вид и е оказано пълно съдействие; политиката на
дружеството винаги е целяла в обекта да се извършва търговска дейност,
съобразена с принципите на добросъвестност и законосъобразност. Предвид
посочените обстоятелства счита, че наложената мярка единствено ще утежни
дейността на дружеството и ще повлияе върху добрата му репутация, а
преустановяването на дейността за 14 дни ще доведе до изключително негативен
ефект върху финансовото му състояние и затруднения относно заплащане на дъжими
вноски за ДДС, социални и здравни осигуровки, както и трудовите възнаграждения
на персонала. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.
Ответната страна – началник
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Апостолова, в писмена молба поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се Заповед №
376-ФК/14.10.19г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена
от началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект- магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Девня,
бул.“Съединение“ №140 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание
чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
От протокол за
извършена проверка № 0352958/11.10.19г. се установява, че на 11.10.19г. при
извършена проверка в магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Девня,
бул.“Съединение“ №140 е извършена контролна покупка на лепило на стойност 3.90лв.,
заплатена в брой на място в обекта с два броя монети от по 2лв., върнато ресто
от 10 ст., като не е издаден фискален бон от наличното и работещо фискално
устройство, нито от ръчни касови бележки от кочан. Посочено е, че плащането е
получено от продавач консултант Анка Николова. Констатирано е, че книгата за
дневни фиансови отчети е водена редовно и хронологично. Не е засичана касова
наличност. Към протокола е приложен и изведения при проверката КЛЕН, видно от
който не е издадена ФКБ. От АУАН № F 516368/15.10.19г. се
установява, че е съставен на търговеца за това, че не е издаден фискален касов
бон за извършената продажба, с което е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 т.1
вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на Министъра на финансите.
От заповед №376-ФК/14.10.19г.
се установява, че началникът отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“ФК“ при ЦУ
на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на
нарушение, което изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС и основание
чл.186 ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Девня,
бул.“Съединение“ №140 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание
чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС. Относно размера на срока за запечатване на
търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че определеният от
законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва
значимостта на охраняваното обществено отношение, като в конкретния случай са
взети предвид тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото, вида и местоположението
на търговския обект- в гр.Девня, на булевард със значителен поток от хора, голяма
търговска площ от 110 кв.м., характера на дейността- продажба на промишлени
стоки и домашни потреби с голямо разнообразие на стоки, установено наличие на
непогасени публични задължения към бюджета, констатираното неиздаване на
фискални бонове от ФУ за извършените продажби, като може да се твърди, че
всички тези факти създават предпоставки с това свое поведение проверяваното
лице да накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата, тъй като укрива значителна част от своите продажби и като последица се
явява неправилното определяне на реализираните доходи, а също така това се
налага и за да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. Органът, издал оспорения акт е
посочил и че следва да се отчете фактът, че с нарушението се засяга утвърдения
ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за
проследяване на реализираните обороти, като издаването на касова бележка, правилното
отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите
по закон документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл.118 ЗДДС са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се
изпълняват при определени предпоставки, като извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и показва
организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочил е, че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена
мярката съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за
фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби
водещо до неправилно определяне на дължимите данъци. При определяне на срока е
съобразен и принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно
заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.18г. и заповед №ЗЦУ-928/02.05.18г.
Съгласно представените
от ответната страна справки за задълженията на дужеството, същото е имало към 14.10.19г.
публични задължения в размер на 379.85лв., а към 08.11.19г.-236.16лв.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването
пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи, че с АУАН № F
516368/15.10.19г.
е установено, че е извършено от „Савадан“ЕООД нарушение на чл.25, ал.1 т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно не е издаден фискален касов бон от наличното
в обекта фискално устройство за извършена от него продажба, за което в чл.185,
ал.1 ЗДДС е предвидено налагане на наказание-глоба или имуществена санкция.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. В конкретния случай дружеството не е изпълнило задължението
за издаване на касова бележка - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС.
Безспорно
неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба
- фискален бон е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл.186 от ЗДДС. В тежест на административнонаказващият
орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане
на ПАМ.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски
обект в случаите по чл. 186, ал. 1, б „а” ЗДДС има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност следва да е
мотивиран и обоснован, за да се направи извод, че нарушителят може да извърши
друго административно нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на
изискванията за форма на административния акт по чл.59 от АПК, издадена е в
съответствие с материалния закон, както и с целта на закона. Съдържа пълно и
точно описание на фактическите основания, обуславящи налагането на мярката,
като са посочени и нарушените правни норми, основание за издаването й.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от
него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая,
както бе посочено, безспорно е установено, че при извършена продажба и плащане
в брой не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо ФУ в
обекта. Едва в представената писмена защита в с.з. жалбоподателят твърди, че
служителите на НАП са взели стока от витрината за самообслужване, оставили са
две монети от по 2 лв. върху витрината и са напуснали обекти без да изчакат
своя ред и да получат ресто и фискален бон. Такова възражение не е направено
при извършената проверка, нито в подадената жалба, нито са направени искания за
събиране на доказателства във връзка с тях. Изрично в протокола за извършената
проверка е посочено, че плащането е получено от продавач консултант Анка Николова и
е върнато ресто от 10ст. Не са налице други доказателства. Неиздаването на
надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е предпоставка
за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
Изрично в заповедта административният орган е изложил мотиви относно необходимостта
за налагане на ПАМ и определяне на срока за запечатване на търговския обект,
като същият е определен с оглед установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и целите на закона, които
са защита на обществените интереси и с оглед постигане
целите на закона относно превъзпитанието на нарушителя.
Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях- чл.22 ЗАНН. Разпоредбата на чл.186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се
налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред
които е и неиздаването на съответен документ за продажба по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС. По принцип
принудителната мярка „запечатване на обект“ е с превантивна цел, която в случая
е налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е било
преустановило дейността си, т.е. съществува възможност за извършването и на
друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. Срокът
на наложената ПАМ е съобразен от административния орган при издаване на
оспорения акт, което изрично е посочено в него. Срокът е съобразен и с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и с
необходимото време за създаване на организация за отчитане на дейността от
търговеца.
Предвид горното заповедта за налагане
на ПАМ е законосъобразна.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта
или обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта
се налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на
обекта, поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на
ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1 ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл.187 ал.1 ЗДДС.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и
правилен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Савадан“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.Варна,
ж.к.“Младост“, бл.109, вх.5, ет.2, ап.84, представлявано от управителя С.Д.Й.
против заповед № 376-ФК/14.10.19г. за налагане на принудителна административна
мярка, издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект- магазин за промишлени стоки, находящ се в
гр.Девня, бул.“Съединение“ №140 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на
основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Савадан“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление –
гр.Варна, ж.к.“Младост“, бл.109, вх.5, ет.2, ап.84, представлявано от
управителя С.Д.Й. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: