№ 52
гр. гр. Добрич, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500844 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 10106/28.10.2021 год. на “Енерго-про продажби”АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.В., „В. Т.- Г”, бул.“В.В.”№*** срещу
решение № 451/08.10.2021 год. по гр.д.№ 20213230100855 /2021 год. на
Районен съд Добрич,с което са отхвърлени исковете му срещу Г. П. К., ЕГН
**********, от гр.Д., ЖК“Д.”, бл.**, вх.*,ет.*,ап.* за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
1718/2020 год. по описа на ДРС, както следва: 2349.29 лв., представляваща
главница за незаплатена цена за електрическа енергия по фактура №
**********/16.10.2019 год., начислена за периода от 06.11.2017 год. до
05.11.2018 год. за обект на потребление с адрес: гр.Д., ул.”Б.**, с клиентски
№ ********** и абонатен № ***, както и сумата в размер на 140.31 лева,
представляваща мораторната лихва за забава, за периода от падежа на
горепосочената фактура - 28.10.2019 год. до 26.06.2020 год., ведно със
законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК в съда до окончателно изплащане на задължението.
1
С доводи ,че обжалвания съдебен акт е необоснован и постановен в
отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за
цялостната му отмяна и такова за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски за две съдебни инстанции.
В жалбата повторно се възпроизвеждат излаганите пред първата
инстанция фактически твърдения, оспорвания и правни доводи на
дружеството ,вкл. анализ на промените в нормативната уредба и приложима
съдебна практика, във връзка с основателността и доказаността на
претенцията му.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 20.10.2021 год.,жалба рег.№ 10106/28.10.2021 год. е подадена
в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна -Г. П. К.,от гр.Добрич счита жалбата за
неоснователна и настоява да не бъде уважавана . По съществото си била
бланкетна и в нея не се съдържали правни доводи срещу мотивите на ДРС,с
които претенцията на дружеството била отхвърлена.
Както жалбата на “Енерго-про продажби”АД,така и предявеният от
дружеството иск са неоснователни. Спорните въпроси досежно доставката на
процесното количество електричество,корекционното основание на вземането
и надлежното осъществяване на процедурата за установяване на неговите
предпоставки , следва да се разрешат в полза на ответника Г. П. К.,като
исковата претенция се отхвърли ,а обжалваното решение се потвърди.
Обжалваното решение е постановено по заявен от “Енерго-про
продажби”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.В., „В. Т.-
Г”, бул.„В.В.”№*** иск срещу Г. П. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.Д.,
ж.к.”Б.** за установяване съществуване на вземания , за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ № 1718/2020 год. на Pайонен съд Добрич
,черпещ правното си основание в разпоредбите на чл.422 от ГПК ,във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК и чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6, б."а" от Закон за
енергетиката.
Първоинстанционният съд е посочил,че спорното правоотношение се е
развило по време, в което ПИКЕЕ от 2013 год. са отменени и липсва
специална подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за
електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане на част от
2
действително потребената електрическа енергия,измерена в невизуализиран
регистър на СТИ,в резултат на установено софтуерно въздействие върху
същото от страна на крайния битов потребител. Позовал се е на вече трайно
установената практика на ВКС,че е допустимо електроразпределителното
дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал
период ,независимо от липсата на приложима специална подзаконова
нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия в
тези случаи, тъй като приложение намират общите норми на ЗЗД досежно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. В
съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но по грешка то е отчетено в по-малко и съответно е
заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане
на разликата. В този смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната
жалба,че първоинстанционният съд е отрекъл правото на дружеството да
претендира заплащане на стойността на доставена и потребена от абоната
електрическа енергия ,в случай на отчитането й в скрит регистър.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за
техническо измерване, той дължи да заплати реално потребената
електроенергия - ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер. ДРС е приел ,че електроразпределителното
дружество е доказало неправомерното вмешателство в софтуера на
средството за техническо измерване, както и извършването му след
монтиране на средството в обекта на абоната.
Отхвърлянето на иска е постановено въз основа на фактически
констатации и правни изводи както следва:
Съгласно Констативен протокол №1202488/05.11.2018 год. в
изпълнение на чл.13 и в съответствие с чл.34 от ОУ на ДПЕЕЕМ, е извършена
техническа проверка на процесното средство за търговско измерване от
служителите на „Електроразпределение Север ” АД/ „Енерго - Про Мрежи”
АД/ в отсъствието на клиента и присъствието на двама свидетели. Единият
свидетел е Т.Д.И. от ап.11. Имената на втория свидетел са изписани на
латиница и са нечетливи. Вписано е в протокола,че свидетелите са запознати
с текста и констатациите на този протокол и са присъствали при неговото
съставяне. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран
3
уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 12357
кВТч, В регистър 1.8.1. са отчетени 000780 кВТч, в регистър 1.8.2. - 001780
кВТч, в регистър 1.8.3. - 012357 кВТч, в регистър 1.8.4. - 000000 кВТч, а в
сумарен регистър 1.8.0. - 014918 кВТч. Вписано е , че процесният електромер
е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба №507280 и е предоставен за метрологична експертиза в
БИМ. С.Т.Г. , служител на ЕРП „Север“ АД, сектор „Енергиен контрол“,
участвала в проверката и подписала процесния протокол е дала показания,че
случая проверката е извършена поради сигнал за трафопост №*** гр.Д. със
завишен процент загуби. Процесния електромер се намирал в главно
разпределително табло на партера на бл. №1 в ЖК“Б.“ до входната врата. За
процесния електромер, вписан в протокола с фабричния номер се установило,
че в трета невизуализирана тарифа на електромера има скрити киловтчаса.
Собственика на апартамента не бил открит. Протокола бил подписан от лице,
което споделило, че е съпруг на някаква К., немец и живущ във входа- Т..
Проверяващите съобщили, че електромера ще бъде проверен в БИМ. След
това електромера бил демонтиран, поставен в безшевна торба с пломбата,
която е описана в протокола и изпратен в БИМ за проверка. Изслушан като
свидетел Т.Д.И., съсед от ап.11 в същия вход е дал показания,че се прибирал
от работа и като влязъл във входа, таблото било отворено. Служителите,
които проверявали таблото го попитали дали живее във входа и след като
получили утвърдителен отговор го помолили да слезе по-късно за да се
подпише като свидетел. И. се качил в апартамента си. След около половин
час, проверяващите му звъннали да слезе долу. Дали му протокол и помолили
да се подпише. Имената му вече били написани. Протоколът бил попълнен,
така че свидетелят само се разписал. Служителите не са показвали на
свидетеля цифри на дисплея на електромера, нито на компютър, никакви
показания не е виждал, нито е бил при демонтажа на електромера и
запечатването му в торба. В този момент никой друг не присъствал на
проверката. По искане на ответната страна е изслушана и свидетелката Г.Д.С.,
братовчедка на ответницата. Процесния имот бил продаден от Г.К. през
лятото на 2019 год., но година преди това тя се изнесла от имота с багажа си и
ел.уредите,т.е. лятото на 2018 год. и преди проверката.
С оглед на горното са направени изводи,че ищецът носи
доказателствената тежест да установи чрез допустимите в ГПК
4
доказателствени средства релевантните факти, а именно за количеството
отчетена по скритата тарифа електроенергия. Констативния протокол бил
оспорен от ответника досежно верността на записванията с оглед
възраженията, че действията на проверяващите не са удостоверени от трети
лица, които не са служители на „Електроразпределение Север“ и като частен
документ, който в случая не носи подписа на потребителя, документираните в
него факти не са обвързващи. Така, демонтирането на процесния електромер
и поставянето му в безшевна торба с пломба, гарантираща предаването му на
БИМ във вида и състоянието при проверката следвало да се установи с
всички доказателствени средства, допустими в процесуалния
закон.Показанията на свидетелката С.Г. и тези на съседа Т. И. си
противоречат по относимия въпрос за демонтажа и „запечатването” на
електромера. Свидетелят И. твърди, че не е възприел нищо от процедурата по
извършената проверка и сваляне на електромера, нито относно неговото
пломбиране в безшевна торба,нито от съставянето на протокола и вписаните в
него данни. ДРС е счел,че от данните по делото не може да се направи
категоричен извод, че при демонтажа му електромерът е бил именно в
състоянието, в което е представен за метрологична експертиза, извършена
почти една година след това и при липса на пряко и главно доказване на
релевантните факти, формиращи притезанието на ищеца за исковата сума по
заявения главен иск е постановил отхвърлянето му.
Въззивният съд споделя тези изводи.Основанието за дължимостта на
цената по сключения между страните договор за покупко-продажба при ОУ е
получаването на съответното количество електроенергия,което по делото не е
доказано.Установеното в чл. 61 от ОУ изискване за подписване на
констативния протокол от лице,което не е служител на дружеството е в
защита както на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните
по договора за продажба на електроенергия .Смисъла на изискването е
третото лице да присъства на фактическото извършване на техническата
проверка на СТИ,по който начин да възприеме обстоятелствата по
извършването й и се запознае с текста и констатациите в протокола,който я
документира ,като гаранция за достоверност на отразените в него факти.С
оглед опорочаване на процедурата по съставяне на констативен
протокол,същият не е годен да установи надлежно наличие на потребление и
действителния му размер,поради което претенцията е неоснователна.
5
Обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде
потвърдено,а като последица на въззиваемата страна присъдени разноските за
процесуално представителство от адвокат в производството пред
ДОС.Заплатено е било адвокатско възнаграждение в размер от 410 лв.,който
съобразно защитавания материален интерес от 2 489.60 лв. е в минимално
предвидения по чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,т.е. не е
прекомерен.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 451/08.10.2021 год. по гр.д.№ 20213230100855
/2021 год. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА “Енерго-про продажби”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.В., „В. Т.- Г”, бул.“В.В.”№*** ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. К., ЕГН
**********, от гр.Д., ЖК“Д.”, бл.**, вх.*,ет.*,ап.* сумата от 410 лв.,сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6