№ 7346
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕ.НА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕ.НА ЯН. В.А
като разгледа докладваното от АДЕ.НА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело №
20231110148147 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210, ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл.422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът Е. К. е предявил установителни искове да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 250 евро ,
представляващи обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № FB6881 по направление Варна-Тел Авив на
12.09.2018г. , закъснението по който е било повече от три часа, и 102,15 лв ,
представляващи мораторна лихва за периода от 20.08.2019г. до 06.09.2021г. , заедно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на зявлението по чл.410 ГПК -
13.09.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№ 53280/2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по
чл.414,ал.1 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното призводство пълномощниците на ищеца поддържат исковете.
При устните състезания в заседанието на 22.03.2024г. пълномощник на ищеца е пледирал
за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представената на
25.03.2024г. писмена защита от адвоката на ищеца.
Ответникът Б.Е.АД не е представил отговор на исковата молба в срока по
чл.131,ал.1 ГПК , който е изтекъл на 13.10.2023г. , тъй като преписите от исковата молба и
от приложенията към нея са му връчени на 13.09.2023г. видно от приложената по делото
1
призовка.
С писмено становище , озаглавено „отговор” , заведено в СРС с входящ
№314653/06.11.2023г. юрисконсулт на ответника е оспорил исковете, но с протоколно
определение, постановено в заседанието на 29.11.2023г. , е ОСТАВЕНО БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.133 ГПК това становище като депозирано след изтичане
на срока по чл.131,ал.1 ГПК.
В заседанието на 22.03.2024г. , в което е даден ход по същество на делото, не е
присъствал представител на ответника.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им, тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
53280/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно наличието на представителната власт на пълномощниците на заявителя в
заповедното производство (ищец по настоящото исково дело), включително относно
действителността на представеното пълномощно , е налице произнасяне на въззивния
съдеблен състав с въззивно определение № 2128/14.03.2022г. по ч.гр.д. № 2364/2022г. на
СГС , ЧЖ-VІ-Е състав , с което е ОТМЕНЕНО определението № 3881/14.02.2022г. на СРС,
68 състав за ПРЕКРАТЯВАНЕ на заповедното гр.д. № 53280/2021г. поради недоказаност на
представителната власт на адвоката на заявителя с оглед представянето на ненадлежно
пълномощно. Това определение на СГС е задължително за първоинстанционния състав с
оглед изричната разпоредба на чл.278,ал.3 ГПК, който е изпълнил указанията на СГС с
цитираното въззивно определение да продължи разглеждането на съдебното производство
по заявлението по чл.410 ГПК чрез извършването на следващите процесуални действия.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.
Ответникът не е оспорил , че ищцата е закупила самолетен билет за полет № FB 6881
по направление Варна –Тел Авив на 12.09.2018г., както и , че този полет е осъществен със
закъснение повече от три часа. По делото не е спорно и, че разстоянието на полета е било
до 1 500 км.
По дебото не са представени надлежни доказателства за закъсняване на конкретния
полет поради извънредни обстоятелства по смисъла на чл.5, т.3 от регламент № 261/2004г.
2
Следователно за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по
чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004 срещу ответника за заплащане на
обезщетение за закъснял полет № FB 6881 по направление Варна–Тел Авив на
12.09.2018г.,, в размер на 250 евро.
Възраженията на ответника са предявени след изтичането на срока по чл.131,ал.1
ГПК , поради което с оглед чл.133 ГПК са преклудирани и не следва да бъдат разгледани.
Въпреки това следва да се отбележи , че тези възражения касаят само изправността на
ищеца като пътник относно явяването му за осъществяване на полета. Това възражение е
бланкетно и неконкретизирано, доколкото не се посочва ищецът да е закъснял за процесния
полет или по друг начин да е нарушил задълженията си на пътник. Ответникът не е
изпълнил задължението по чл.190 ГПК , което му е възложено с протоколно определение в
заседанието на 29.11.2023г. по искане на ищеца , и не е представил по делото списък на
всички пасажери , допуснати до борда на полет № FB 6881 по направление Варна –Тел
Авив на 12.09.2018г. , като е неговият пълномощник е посочил в писмено становище от
11.12.2023г. , че данните от този списък са унищожени според изискванията на чл.42б, ал.2 ,
т.18 ЗДАНС и Приложение № 1 към Регламент (ЕС) № 1321/2014от 26.11.2014г.
Същественото е , че по делото няма нито твърдения , нито доказателства ищецът да е
закъснял за прецесния полет. По делото няма спор , че полетът е осъществен и ищецът
като пътник е бил на борда на самолета като всички останали пътници. Няма нито
твърдения, нито доказателства закъснението на полета да се намира в каквато и да е
причинна връзка с поведението на ищеца като пътник преди или по време на процесния
полет.
Доколкото претендираното от ищцата вземане е възникнало , предявеният
установителен иск по чл.422 ГПК във връзак с чл.7,т.1, буква”б” от Регламент (ЕС) 261/2004
е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Основателен е и акцесорният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за
мораторната лихва върху главницата за процесния перио от 20.08.2019г. (когато е
предявена извънсъдебната покана от ищеца до ответника за плащане на дължимото
обезщетение, представена с исковата молба заедно с превод на български език-б.с.) до
06.09.2021г. , чийто размер, определен по реда на чл.162 ГПК , е 102,15 лв (изчислен
според левовата равностойност на обезщетението – 488,96 лв). Тази сума следва да бъде
присъдена на ищеца , доколкото няма доказателства да е платена от ответника.
Установителният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото -
платената държавна такса (75 лв) и адвокатско възнаграждение (400 лв).
Възражението на ответната страна за прекомерност на платения от ищеца адвокатски
хонорар е неонователно и следва да бъде отхвърлено, защото в конкретния случай не е
налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице прекомерност на платеното
3
адвокатско възнаграждение , тъй като уговорения и платен хонорар от 400 лв не
надвишава размера на полагащото се адвокатско възнаграждение съгласно чл.7,ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004г. на ВАС, който е 400 лв.
На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са уважени
изцяло.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса (25
лв), както и адвокатско възнаграждение (300 лв), присъдени му със заповедта по чл.410
ГПК , а също и платената държавна такса за предявяване на частна жалба до СГС (15 лв). .
Ответникът (длъжник в заповедното производство) не е извършил разходи по
заповедното дело, а и претенцията срещу него е уважена изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК, че Б.Е.АД, ЕИК: **** гр.София,бул. „***, дължи на Е. К., роден на
**********г. , гражданин на Израел, със съдебен адрес : град София, ул. *** , чрез
Адвокатско дружество „ В. и партньори” , чрез адв. К. В., следните суми : 250 евро (двеста
и петдесет евро), представляващи обезщетение по регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. за закъснял полет № FB6881 по
направление Варна-Тел Авив на 12.09.2018г. , закъснението по който е било повече от три
часа, и 102,15 лв (сто и два лева и петнадесет стотинки), представляващи мораторна лихва
за периода от 20.08.2019г. до 06.09.2021г. , заедно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на зявлението по чл.410 ГПК - 13.09.2021г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 53280/2021г. по описа на
СРС,68 състав.
ОСЪЖДА Б.Е.АД, ЕИК: **** гр.София,бул. „***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. К., роден на
**********г. , гражданин на Израел, със съдебен адрес : град София, ул. *** , чрез
Адвокатско дружество „ В. и партньори” , чрез адв. К. В., следните суми: 475 лева
(четиристотин седемдесет и пет лева), представляващи направените от ищеца разноски по
настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на
исковата молба и адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.1 ГПК), и 340 лева (триста и
четиридесет лева), представляващи направените от ищеца разноски по заповедното
4
производство по гр.д. № 53280/202г. по описа на СРС,68 състав – платените държавни
такси за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и частна жалба и адвокатско
възнаграждение (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5