№ 9825
гр. С., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110111158 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. Б., ЕГН ********** срещу „Д.К.Б.“ АД,
ЕИК *******, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищцата твърди, че през 2012 г. срещу нея е образувано изпълнително дело №
20128440402906 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, въз основа на изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 4800/2012 г. по описа на СРС, 58 състав, за сумата от 2187 лв. –
главница, ведно със законната лихва от 01.02.2012 г. до окончателното плащане, лихва в
размер на 1203,12 лв., както и разноски в размер на 309,50 лв. Сочи, че на 04.10.2012 г. е
наложен запор върху притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на „Ес Джи
Консулт 9“ ЕООД, ЕИК *********, а на 10.10.2016 г. – запор върху трудовото й
възнаграждение, получавано от „Юлстрейд“ ООД, което е последното същинско
изпълнително действие срещу ищцата. За периода 10.10.2016 г. - 09.01.2020 г. по
изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, а наложеният на
22.01.2020 г. запор върху банкови сметки в „Е.“ АД е незаконосъобразен, с оглед изтичането
на двугодишен период, през който не са извършвани изпълнителни действия и настъпилата
на 10.10.2018 г. перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищцата твърди, че
погасителната давност е започнала да тече от предприемане на последното по време валидно
изпълнително действие - 10.10.2016 г. - налагане на запор върху трудовото възнаграждение,
не е била спирана или прекъсвана след 10.10.2016 г., поради което към 28.02.2022 г. е
изтекла погасителната давност за принудително събиране на вземането. Извършените в
периода 10.10.2018 г. - 28.02.2022 г. изпълнителни действия се явяват незаконосъобразни и
не водят до прекъсване на давността. Предвид изложеното, ищцата моли съда да признае за
1
установено по отношение на ответника, че последният няма право на принудително
изпълнение на посочените по-горе суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №
4800/2012 г. по описа на СРС, 58 състав, а именно: сумата от 2187 лв. – главница, ведно със
законната лихва от 01.02.2012 г. до окончателното плащане, лихва в размер на 1203,12 лв.,
както и разноски в размер на 309,50 лв., за събирането на които е образувано изпълнително
дело № 20128440402906 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, както и че същото е
прекратено по силата на закона на 10.10.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Д.К.Б.“ АД, с който
оспорва иска. Ответникът твърди, че от представените от ищцата доказателства не се
установява, че са настъпили предпоставки за перемиране на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и че е погасено правото на принудително събиране
на вземанията по изпълнителния лист. Сочи, че по изпълнителното дело регулярно са
извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали давностния срок. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20128440402906 по описа на ЧСИ
С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е образувано по
молба вх. № 35363/13.09.2012 г. на „Д.К.Б.“ АД против С. Г. Даскалова въз основа на
изпълнителен лист от 03.05.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 4800/2012 г. по описа на СРС, 58
състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2012 г.,
по силата на който ответницата е осъдена да заплати на „Д.К.Б.“ АД сумите в размер на
2187 лв., ведно със законната лихва за периода от 01.02.2012 г. до изплащане на вземането,
наказателна лихва в размер на 1143,12 лв. за периода 04.09.2009 г. - 01.02.2012 г., такса за
напомнително известие в размер на 60 лв. и 309,50 лв. – разноски по делото, а именно: 67,80
лв. - държавна такса и 241,70 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В молбата за
образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е
възложено да извърши цялостна проверка за имущественото състояние на длъжника,
поискано е налагането на запор на движими вещи и вземания на длъжника от трети лица,
върху дружествени дялове, собственост на длъжника, върху банкови сметки и възбрана
върху всички притежавани от длъжника недвижими имоти, включително и такива,
придобити по време на брака.
На 13.09.2012 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е на длъжника да се
изпрати покана за доброволно изпълнение, наложен е запор върху вземането на длъжника в
качеството му на управител на „Е.Д.Д.К. ЕООД, запор върху дружествените дялове на
длъжника в капитала на „Е.Д.Д.К. ЕООД, както и запор върху банковите сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи Б.“ АД.
На 29.09.2012 г. са връчени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и
2
„Юробанк И Еф Джи Б.“ АД, а на 30.09.2012 г. и на 04.10.2012 г. са връчени съобщения на
„Е.Д.Д.К. ЕООД за наложените запори, на същата дата на длъжника е връчена и покана за
доброволно изпълнение.
На 01.11.2012 г. е наложен запор върху мотопед „Вангие ВИ 50 КТ 4“ с рег. № С 6146 Р,
като запорното съобщение е връчено на Столична дирекция „Полиция“, отдел „Пътна
полиция“, на 05.12.2012 г.
На 29.12.2012 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи и МПС за 31.01.2013 г. от
12:00 часа, за което е залепено уведомление на адреса на длъжника, поради невъзможност за
лично връчване на съобщението. Няма данни за извършване на описа на посочената дата.
На 11.03.2013 г. е насрочен опис и оценка на МПС и движими вещи на адрес: гр. С., ж. к.
„Н. IV“ № 401, ет. 10, ап. 40 за 15.04.2013 г. от 12:00 часа, длъжникът е уведомен на
17.03.2013 г., за което е представен и протокол за опис и оценка на движимо имущество от
16.04.2013 г., видно от който на посочената дата помощник частен съдебен изпълнител се е
явил на адреса, в отсъствие на представител на взискателя и на длъжника, описът и оценката
не са извършени поради неосигурен достъп до апартамента на длъжника.
На 21.06.2013 г. е подадена молба от взискателя „Д.К.Б.“ АД за насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на адрес: гр. С., ж. к. „Н. 4“, бл. 401,
ет. 10, ап. 40 и опис и продажба на МПС, като с разпореждане от 26.06.2013 г. ЧСИ е
насрочил опис и оценка за 31.07.2013 г. от 11:00 часа.
На 13.02.2014 г. е подадена молба от взискателя „Д.К.Б.“ АД за насрочване на опис на
движими вещи, собственост на длъжника на известните по делото адреси и опис, оценка и
публична продан на МПС, като с разпореждане от 21.07.2014 г. ЧСИ е насрочил опис и
оценка на движими вещи, собственост на длъжника С. Г. Даскалова, находящи се на адрес:
гр. С., ж. к. „Н. 4“, бл. 401, ет. 10, ап. 40, както и на запорираното МПС – мотопед „Вангие
ВИ 50 КТ 4“ с рег. № С 6146 Р за 26.08.2014 г. от 12:00 часа, за което длъжникът е уведомен
на 02.08.2014 г. Съставен е протокол за опис и оценка на движимо имущество от 26.08.2014
г., видно от който на посочената дата помощник частен съдебен изпълнител се е явил на
адреса, в отсъствие на представител на взискателя и на длъжника, описът и оценката не са
извършени поради неосигурен достъп до апартамента на длъжника, поради което същите са
пренасрочени за 04.09.2014 г. от 15:00 часа, за което е залепено уведомление на адреса.
На 03.09.2014 г. от длъжника С. Г. Даскалова е постъпила молба с вх. № 39182, с която е
посочила, че е внесла сумата от 200 лв. (за което е издаден приходен касов ордер № 26845 от
03.09.2014 г.) и се е задължила всеки месец да внася по 100 лв. до пълното погасяване на
задължението, с искане за отмяна на насрочените описи, за което е съставен и протокол от
същата дата, подписан от длъжника.
На 03.09.2014 г. ЧСИ е пренасрочил описа на движими вещи за 03.10.2014 г. от 15:00
часа, за което длъжникът е уведомен на 03.09.2014 г.
На 03.10.2014 г. длъжникът е внесъл сумата от 100 лв. (за което е издаден приходен касов
ордер № 27541 от 03.10.2014 г.) и се е задължила всеки месец да внася по 100 лв. до пълното
3
погасяване на задължението, с искане за отмяна на насрочените описи.
Видно от отбелязването в изпълнителния лист плащания са постъпвали на 03.09.2014 г. и
на 06.10.2014 г.
На 03.10.2014 г. ЧСИ е пренасрочил описа на движими вещи за 03.11.2014 г. от 14:00
часа, за което длъжникът е уведомен на 03.10.2014 г.
На 19.05.2016 г. от взискателя е постъпила молба вх. № 025674 с искане за налагане на
запор на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, както и за извършване на опис
на движими вещи на известните по делото адреси на длъжника и налагане на възбрана
върху недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, предназначение – жилище,
апартамент, с площ от 72,900 кв. м., заедно със зимнично помещение № 21, стара имотна
партида: 109363, находящ се в гр. С., ж. к. „Н. 4“, бл. 401, ет. 10, ап. 40.
На 03.08.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Банка
ДСК“ ЕАД, насрочен е опис и оценка на движими вещи на 31.08.2016 г. от 16:00 часа, за
което длъжникът е уведомен на 13.08.2016 г.
Запорното съобщение е получено от банката на 11.08.2016 г.
На 10.10.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „Юлстрейд“ ООД, като запорното съобщение е получено от дружеството на
15.10.2016 г.
На 04.01.2018 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, открити в
„Райфайзен банк Б.“ ЕАД, „Банка Пиреос Б.“ АД, „Обединена българска банка“ АД и
„Сибанк“ АД, като запорните съобщения са получени от банките на 08.01.2018 г.
На 20.11.2019 г. е постъпила молба вх. № 055924 от взискателя с искане за извършване на
справки и налагане на запор върху новооткрити банкови сметки и МПС, запор върху
трудово възнаграждение/пенсия, възбрана врърху недвижими имоти, собственост на
длъжника, при наличие на такива, като с разпореждане от 03.12.2019 г. ЧСИ е разпоредил да
се извършат справки в НОИ, БНБ, ИКАР.
На 09.01.2020 г. е постъпила молба вх. № 000978 от длъжника с искане за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е оставено без уважение
с разпореждане на ЧСИ от 22.01.2020 г.
На 22.01.2020 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Е.“ АД,
съобщението за което е получено от банката на 28.01.2020 г.
На 25.08.2022 г. е спряно изпълнителното дело въз основа на издадена по настоящото
дело обезпечителна заповед № 781 от 15.08.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според която
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване
4
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (т. е.
факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение). В тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на наличието на правопогасяващи факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане
на законоустановения давностен срок. Срещу това ответникът следва да установи
осъществяването на юридически факти, водещи до спиране и/или прекъсване на давността.
В случая ищцата твърди, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК - погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност. Настоящият
състав намира, че процесните вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2
ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в
сила съдебно решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно
решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели
факти, стабилитет и изпълнителна сила - то спрямо същата не може да се отрече
приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително и относно
процесните лихви. Положението на кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно
вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той направо би
предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно, не би следвало се
приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила решение, но не и по
отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би означавало за
идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да се придадат
различни правни последици досежно течението на давността (в този смисъл определение №
318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №
50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). С оглед това, че
влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена по правни последици на влязлото в сила
съдебно решение, то приложим е петгодишният давностен срок, включително за изтеклите
лихви.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
5
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 10
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В тълкувателното решение е посочено още, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на
описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника
и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също така, че в
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
Съобразно изложеното и с оглед чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на
6
процесната заповед за изпълнение – в случая най - късно на 03.05.2012 г. (с изтичането на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в първоначалната му редакция, и издаване на изпълнителния
лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за различен момент
на влизане в сила на заповедта), е започнала да тече нова петгодишна давност, която към
момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело - 13.09.2012 г., не е
изтекла. Следва да се посочи, че с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на
ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, какъвто е
настоящият случай. С оглед задължителните постановки на посочените тълкувателни
решения следва да се обоснове извод, че в периода от 13.09.2012 г. до 26.06.2015
г. давност не е текла. След тази дата давността е била прекъсвана многократно както следва:
на 03.08.2016 г. с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД,
на 10.10.2016 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, на
04.01.2018 г. с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Райфайзенбанк Б.“
ЕАД, „Банка Пиреос Б.“ АД, „Обединена българска банка“ АД и „Ситибанк“ АД, както и на
22.01.2020 г. с налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Е.“ АД. В този
период не е налице срок, повече от две години, през който да не са били поискани от
взискателя или предприемани от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия, като
молбата на взискателя от 20.11.2019 г. с искане за извършване на справки и налагане на
възбрана и запор съдът приема, че е от естество да прекъсне срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
съответно изпълнителното дело не е прекратено поради настъпила перемпция към
22.01.2020 г., в каквато насока са твърденията на ищцата. От датата на последното валидно
изпълнително действие – 22.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба на
28.02.2022 г., а и към датата на устните състезания на 29.03.2023 г., не е изтекъл
изискуемият петгодишен давностен срок за погасяване на правото на принудително
изпълнение. В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“, или за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона. Дори
да се приеме, че след 22.01.2020 г. е изтекъл двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
(доколкото няма данни след тази дата да са искани или извършвани изпълнителни действия
до спиране на изпълнителното производство на 25.08.2022 г.), то от налагането на запора на
7
22.01.2020 г. не е изтекъл давностният срок за погасяване на вземанията по изпълнителния
лист. Перемирането на делото поради непоискването и неизвършването на изпълнителни
действия в продължение на две години е без правно значение по отношение на ефекта на
прекъснатата въз основа на валидно извършеното изпълнително действие погасителна
давност. Ето защо предявеният иск по чл. 439 ГПК е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Искането за прогласяване на настъпилата перемпция с нарочен диспозитив от настоящия
съдебен състав е недопустимо, тъй като компетентен да се произнесе дали са налице
основанията за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
включително след 22.01.2020 г. е частният съдебен изпълнител, а евентуално неговият отказ
подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК, за който ред няма данни в случая да е
бил спазен, поради което по това искане исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото в тази част – прекратено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. От същия обаче е
посочено, че претендира „присъждане на всички направени от ищеца разноски по делото“, т.
е. не става ясно дали се претендират сторени от ответника разноски и какви разноски се
претендират, поради което съдът не присъжда такива с решението си.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. 4“, ....,
срещу „Д.К.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ №
81Г, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата С. Г. Б. не
дължи на ответника „Д.К.Б.“ АД сумата от 2187 лв. – главница, ведно със законната лихва от
01.02.2012 г. до окончателното плащане, лихва в размер на 1203,12 лв. за периода 04.09.2009
г. - 01.02.2012 г. (включваща такса за напомнително известие - 60 лв.), както и разноски в
размер на 309,50 лв., по изпълнителен лист от 03.05.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 4800/2012
г. по описа на СРС, 58 състав, за събирането на които е образувано изпълнително дело №
20128440402906 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, поради погасяване на правото
на принудително изпълнение на вземанията с изтичането на петгодишен давностен срок.
ВРЪЩА искова молба вх. № 41544/02.03.2022 г., подадена от С. Г. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Н. 4“, ...., срещу „Д.К.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81Г, в частта, с която е поискано съдът да признае за
установено, че изпълнително дело № 20128440402906 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на
КЧСИ, образувано по искане на „Д.К.Б.“ АД срещу С. Г. Б. е прекратено по силата на закона
на 10.10.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, и прекратява производството по
делото в тази част.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 439 ГПК подлежи на обжалване
8
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните, а в
частта, с която е върната исковата молба (с характер на определение в тази част) - пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9