Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
гр. Русе, 30.11.2020
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II състав, в публичното заседание на четвърти ноември
през 2021 год. в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 205 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Товарни превози“ АД,
гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от И.Г.К. –
изпълнителен директор, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 30-ФК от 02.02.2021г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-53/09.03.2021 г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК при ЦУ на НАП. С административния акт на
дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание
чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС - „запечатване
на търговски обект - бензиностанция,
находяща се в гр.Русе, бул.“Трети март“ № 74, стопанисван от „Товарни превози“
АД, гр.Русе и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“.
В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност
на заповедта поради неправилно приложение на материалния закон, както и несъответствие
с целта на закона. Изтъкват се съображения по наведените основания, като
основните са за несъобразяване с установените по преписката обстоятелства, в
резултат на което крайните изводи на административния орган за допуснато от
жалбоподателя нарушение се явяват необосновани. В приложените писмени бележки
процесуалният представител излага допълнителни доводи с оглед събраните в хода
на съдебното производство доказателства.
Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Претендират се и разноски
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция
„Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед и счита
жалбата за неоснователна. Иска се да бъде оставена жалбата без уважение
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
От
представените от
оспорващата страна и с административната преписка писмени
доказателства,
се установява, че на 19.11.2020
г. в 13:30 ч. е извършена проверка на търговски обект – бензиностанция,
находяща се в гр.Русе, бул.“Трети март“ № 74, стопанисван от „Товарни превози“
АД, гр.Русе, документирана с Протокол за извършена проверка (ПИП) №
038620/19.11.2020 г. (л.л.25-27 от делото. При тази проверка не са констатирани
нарушения в обекта, но са изискани от проверяваното дружество да представи
допълнително изрично посочени документи. На 20.11.2020 г. упълномощено лице е
представило исканите документи, което е отразено в ПИП № 038620/19.11.2020 г.
(л.26 - гръб от делото).
На 28.01.2021 г. в ТД на НАП – Варна, офис Русе, е извършена
проверка на представените документи, както и е направена и „Справка за
регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4293063 ЕИК ********* Товарни
превози АД гр.Русе, бул.“Трети март“ 74 за периода 21.10.2020 г. до 10.11.2020
г.“ (л. 36 и л.л.43-53 от делото). Направените констатации са отразени в ПИП №
0432770/28.01.2021 г., който е връчен на същата дата на упълномощено лице
(л.л.19-23 от преписката). В протокола е посочено, че при извършен анализ и
съпоставка по цитираната справка е установено, че „Товарни превози“ АД като
получател на течни горива, за които е подал данни чрез НИС, не е подал данни за
доставено количество гориво в момента на постъпването му на 10.11.2020 г. чрез
ЕСФП на документите за доставка на следното гориво: за АДД с УКН №
0000000005659522/10.11.2020 г. – 15 972.60 л., Бензин А-95.
Въз основа на така установеното при проверката била
издадена процесната ЗНПАМ № 30-ФК от 02.02.2021г. от
Началник на отдел „Оперативни дейности“
– Варна в дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен
със Заповед № ЗЦУ – 1148
от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на
НАП (л.л.27-28 от
преписката). С нея, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „г“ от ЗДДС и
чл. 187, ал.1 от ЗДДС, за допуснато нарушение на чл.59а ал.
1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., на търговското дружество е наложена
принудителна административна мярка „запечатване
на търговски обект - бензиностанция,
находяща се в гр.Русе, бул.“Трети март“ № 74, стопанисван от „Товарни превози“
АД, гр.Русе и забрана за достъп до него за срок от 14 дни“. При описание на
нарушението административният орган е посочил, че в хода на проверката е
установено, че дружеството не е подало в НАП данни за доставките на получените
количества течни горива при постъпването им, като документите за доставки,
съдържащи уникален контролен номер (УКН) на еАДД, не са въведени чрез баркод
четец при постъпването им, чрез което е нарушило реда и начина за подаване на
данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП.
Заповедта е била обжалвана с жалба вх.№ 5106/26.02.2021
г. пред по-горестоящия орган по реда на чл. 81 и следващите АПК. С Решение №
ГДФК-53/09.03.2021 г. на Директора на дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е отхвърлена жалбата срещу
ЗНПАМ № 30-ФК от 02.02.2021г. (л.л.6-10 от преписката). За да постанови
решенето си административният орган е преценил, че обжалваната ЗНПАМ е законосъобразна,
издадена от компетентен орган, като са спазени изискванията за форма на
административния акт и не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила в хода на административното
производство. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта се е
позовал на разпоредбата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.“г“ ЗДДС, като е преценил, че
по преписката са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извода, че
жалбоподателят не е спазил реда или начина за подаване на данни по чл.118 ЗДДС
в НАП, поради което задължително следва да се наложи ПАМ „запечатване на обект“
за срок до 30 дни. В подкрепа на този извод са посочени протокола за извършена
проверка и справката от програмен продукт „ФУДВ“. По отношение на възраженията
на жалбоподателя за подадени данни за процесната доставка още на 10.11.2020 г.,
е посочено само, че след извършена служебна проверка не се е установило
твърдяното обстоятелство. В заключение е посочено, че оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като цели постигане на промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект с оглед
правилното отчитане на движението на количествата гориво, гарантиране
преустановяването на нарушението и недопускане на вреда за фиска. Решението е
било връчено на пълномощник на дружеството на 16.03.2021 г.
В хода на съдебното производство
оспорващият представя писмени доказателства – дневен финансов отчет – 3 бр.
листи; ЕДП от 29.01.2021 г.; Абонаментен договор № **********/01.01.2020 г. (л.14-24
от делото); Свидетелство № 4-Р124-2/10.06.2020 г.(л.56 от делото); Сервизен
протокол № 4003228/26.07.2021 г. (л.61 от делото); електронен документ за
доставка (ЕДД) № 0021-839613-10.11.2020/10.11.2020 г. (л.л.64-65 от делото).
Ответната страна е представила ПИП от
19.11.2020 г. и приложените към него писмени доказателства (л.л.25-38 от
делото), както и „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 4293063 ЕИК ********* Товарни
превози АД гр.Русе, бул.“Трети март“ 74 за периода 21.10.2020 г. до 10.11.2020
г.“
Събрани са и гласни доказателства – показанията на св.Д.С.Т.
– управител на фирма ДИАНЕЛ СЕРВИЗ“ ЕООД, извършваща сервизно обслужване и
ремонт на ФУ, нивомерната система и измервателните колонки в процесния
търговски обект. Свидетелят изключително подробно и аргументирано излага факти, свързани с устройството и
функционирането на нивомерната система, с
нормативно признатите грешки при измервателните уреди, както и с начина на
функциониране на фискалното устройство и по-конкретно реда, по който се предава
постъпилата информация за извършените доставки/продажби на течни горива в
търговския обект към НАП. По отношение на фискалното устройство, което е
функционирало на бензиностанцията на „Товарни превози“ АД на 10.11.2020 г.
свидетелят посочва, че към този период са имали софтуерен проблем не само с
това фискално устройство, а и с други такива ФУ в още около 400 обекта в цялата
страна. Проблемът се изразявал в това, че буферът на ФУ е имал капацитет да
помни 10 доставки (по нивомер, по документи, фискални бонове) и когато дойде
единадесета доставка, буферът се препълвал и блокирал. Дори и да се възстанови
след това връзката с НАП, ФУ предава 10-те доставки, но не и 11-тата. За да
стане предаване и на 11-тата доставка следвало да се рестартира ФУ. Св.Т.
предполага, че именно поради този проблем на ФУ процесната доставка по документ
не е била предадена, но знаел, че след рестартирането на устройството
информацията за доставката е била предадена на НАП. В тази връзка свидетелят
посочва, че през периода 15-ти юли – 15-ти август 2021 г. са направили
обновление на версията на ФУ именно за да бъде отстранен този проблем с буфера.
По правото
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Оспорената в настоящото производство заповед е връчена на представляващия
дружеството на 16.02.2021 г. (л.14 от преписката). „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ АД е упражнило правото
си на жалба по административен ред по чл.81 и сл. АПК в законовия срок, като
директорът на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП се е произнесъл
с Решение № ГДФК-53/09.03.2021 г. Това решение е връчено на пълномощник на
дружеството на 16.03.2021 г. (л.10 от преписката), което е упражнило правото си
на жалба чрез Директора на дирекция „ОД“, ГДФК при ЦУ на НАП, до съда на 26.03.2021г.,
т.е. в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК. При тези данни съдът намира
производството за допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган - в
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в приобщената
към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал.
1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните дирекции на НАП и
Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителни административни мерки „Запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л.л. 27-28 от преписката). Не се спори, че издателят
на заповедта заема длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в
дирекция „Оперативни дейности“, ГДФК в ЦУ на НАП. При тези данни се налага
извод, че заповедта е постановена от оправомощен орган, в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект,
който да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Всички действия на органите по приходите по
извършване на проверката и установяване на нарушението са документирани по
надлежния ред – Протокол
за извършена проверка № 0432770
от 28.01.2021 г., връчен на пълномощник на търговеца,
който може да се приеме и като уведомление за започналото административно
производство, съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК.
В протокола са посочени проверените документи,
както и събраните при проверката доказателства.
Заповедта
е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Записано е
за какво нарушение, допуснато от страна на дружеството, се налага процесната
ПАМ, а именно – „ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ АД не е подало в НАП данни за
доставките на получените течни горива при постъпването им, като документите за
доставки, съдържащи уникален контролен номер (УКН) на еАДД, не са въведени чрез
баркод четец при постъпването им, с което е нарушило реда или начина за подаване
на данни по чл. 118 в НАП. С посоченото деяние е дружеството е
нарушило/осъществило състава на чл. 59а ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ,
във вр. с чл. 118 ал. 4 т. 3, което е
основание по смисъла на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.“г“ ЗДДС за прилагане на ПАМ. В
заповедта са изложени и мотиви досежно продължителността на наложената
принудителна административна мярка. Неизпълнението на задължението се
обосновава с разминаване между данните за получените горива по документи и
автоматично подадените данни към НАП от нивомерната измервателна система по 5
бр. доставки на бензин А-95 и по неуточнен брой доставки на дизел и
пропан-бутан в периода 01.10.2019 г. –
13.11.2019 г., както и с неотразяване на доставки на дизелово гориво и
пропан-бутан на 08.10.2019 г.
Заповедта
обаче е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при
несъблюдаване целта на закона, след като не са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение по случая. Основанията за тези изводи са следните:
Разпоредбата
на чл. 186, ал. 1, б. "г" от ЗДДС предвижда, че
процесната ПАМ се прилага и по отношение на лице, което не спази реда или
начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП. Според чл. 118, ал. 10 от ЗДДС данъчно задълженото лице – получател
по доставка на течни горива, е длъжно да подава в НАП данни за доставката и
движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях.
Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване
на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен
подпис. Текстът на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС гласи, че данни по ал. 10 не се
подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез
електронната си система с фискална памет (ЕСФП). Как следва да стане
предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в Глава девета "а" от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г.
В чл. 59а, ал. 3, т. 1 от същата, в съответствие с чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС, е предвидено, че получателят по
доставка на течни горива подава ЕДП (електронен документ за получаване)
съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво, с изключение на
случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. В тези случаи, според чл. 59а, ал. 1, изр. трето от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г.,
въвеждането на УКН (уникален контролен номер) на еАДД за доставените количества
горива по документ, постъпили в обекта с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец
при постъпването им.
От анализа на горепосочените
разпоредби може да се направи извод, че задължението на лицето по чл. 118 ал. 10 ЗДДС (доставчик/получател по доставка на течни
горива) е такова за поведение, а не за резултат. Търговецът е длъжен да подаде
данните за получените доставки към НАП чрез ЕСФП, без за него да съществува
задължение да гарантира, че така изпратените данни са и получени от приходната
администрация. Следователно, ако те са надлежно подадени към НАП, но не са
получени поради технически причини, които не могат да бъдат вменени във вина на
търговеца, то посоченото задължение следва да се счита изпълнено, а редът за
подаване на данните - спазен.
В настоящия случай
единственото доказателство, въз основа на което административният орган приема,
че дружеството-жалбоподател е нарушило реда и начина за подаване на данни по
чл.118 ЗДДС в НАП, е Справка 31 по ПП „ФУДВ“, приложена по делото на л.36. В
тази справка според ответника липсвали данни за документа за доставка на
следното гориво: по АДД с УКН № 0000000005659522/10.11.2020 г. – 15 972.60
л., Бензин А-95 в литри на доставено гориво в резервоар при 15 С от 10.11.2020
г., като документа за доставка не бил въведен с баркод четец при постъпването
му и не е неличен със съответния УКН в ПП „ФУДВ“. Същевременно не се отрича, че
в нея е налична информация, че търговеца е подал данни за това гориво чрез НИС
(нивомерна измервателна система).
От представените от
жалбоподателя писмени доказателства обаче - ЕДП №0021-839599-10.11.2020 от 10.11.2020 г. и
ЕДД №0021-839613-10.11.2020 от 10.11.2020 г. (и двете със статус „приет“) е
видно, че дружеството веднъж е подало по електронен път към НАП за получаване
18073 л. бензин с код по КН 27101245 по еАДД с УКН №
0000000005659522/10.11.2020 г. именно на 10.11.2020 г. и втори път, на същата
дата е подало по електронен път към НАП информация за доставка на 2000 л.
бензин със същия код по КН по същия еАДД с УКН № 0000000005659522/10.11.2020 г.
Т.е. в обекта по цитирания еАДД са останали 16 073 л. бензин, което
съответства на регистрираната доставка по нивомер – 15 972 л., след като
се приспадне допустимата грешка от 0.3% обема на резервоара, съгласно свидетелството
за калибриране № 4-Р124-2/10.06.2020 г.
(л.56 от делото). Тези два документа не са оспорени от ответника, същите
са генерирани от Информационна система „Контрол на горивата“ от официалния сайт
на НАП и свидетелстват както за подадената от жалбоподателя информация за
полученото гориво по еАДД, така и за доставена част от това гориво. Дали това е
станало в момента на получаване, респективно на доставяне на това гориво, в
случая е без значение, тъй като видно от двата цитирани документа – ЕДП и ЕДД,
тази информация е постъпила в НАП именно в деня на доставката – 10.11.2020 г.
Забавянето, ако въобще е имало такова, е било по независещи от търговеца
причини с оглед показанията на св.Т. за наличието на софтуерен проблем с ФУ по
това време. В крайна сметка дружеството е изпълнило вмененото му с разпоредбата
на чл.59а ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. задължение да предаде в НАП
данни чрез ЕДД или ЕДП за доставката и движението на доставените/получените
количества течни горива в деня на доставянето/продажбата, което се установява
от двата документа. Колкото до обстоятелството дали това е станало чрез баркод
четец или чрез подаване на ЕДП и ЕДД в настоящия случай не е от такова
съществено значение, защото задължителната информация, която е следвало да бъде
подадена до НАП съгласно закона, е подадена. Обстоятелството, че не е намерила
отражение в цитираната Справка 31 не може да се вмени във вина на дружеството и
само въз основа на нея не може да се прави извод за неправомерно поведение на
търговеца – нарушение на реда и начина за подаване на данни към НАП по смисъла
на чл. 186, ал. 1, б. "г" от ЗДДС, като основание
за налагане на процесната ПАМ. Още повече, че в крайна сметка на 10.11.2020 г.
НАП са получили, чрез инсталираната в търговския обект ЕСФП, информация за
постъпилото в бензиностанцията количество бензин и по нивомер, т.е. не е налице
укриване на данни за получените количества горива.
При
така събраните доказателства съдът намира, че жалбоподателят е изпълнил
задължението си по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, респ. чл. 59а, ал. 3, т. 1 и т. 2 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.,
да подава чрез ЕСФП данни в НАП за доставката на получените количества течни
горива като данните са подадени в деня на получаване на горивото.
На следващо място, заповедта
е издаден и в несъответствие с целта на закона. Дори и да се приема, че дружеството
не е въвело документите за доставка чрез баркод четец, то с издаването на
заповедта и налагането на ПАМ не се постигат целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН, а именно ПАМ да е наложена за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая, данните
по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС са били подадени на 10.11.2020 г.
чрез цитираните ЕДП и ЕДД, тоест в деня на извършване на доставката и преди
извършване на проверките за спазване на данъчното законодателство на 19.11.2020
г. и на 28.01.2021 г. Ето защо, не би могло да се приеме, че в случая се цели
преустановяване на извършеното чрез бездействие нарушение за подаване на данни
към НАП, тъй като това бездействие, дори и да е било налице, вече е
преустановено от лицето. Не се установява и че със заповедта се цели
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението, тъй като
наличието на такива въобще не се твърди. Същевременно не се установява и че със
заповедта се предотвратява извършването на други административни нарушения, още
повече, че при извършената на място проверка на 19.11.2020 г. не е установено
неиздаване на касови бележки, несъответствие в касовата наличност или други
административни нарушения извършени от жалбоподателя. Не е без значение и
факта, че проверявания от НАП период от време е с изключително голям обем на
доставки – 65, през който период не се твърди за други несъответствия между
изпратените от обекта данни и получените в НАП.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен - при
несъблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде
отменен.
При
този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски по приложен списък (л.62 от делото) в общ
размер на 550 лв., в т.ч. разноски за изплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 000456/19.05.2021 г. (л.13 от делото) в
размер на 500лв., изплатено по банков път на 19.05.2021 г. (л.63 от делото) и
д.т. в размер на 50лв., които на основание чл. 143 ал. 1 АПК следва да се
възстановят от ответника НАП като ЮЛ, в чиято структура е издателят на
отменената заповед.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ“ АД ,
гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от И.Г.К. – изпълнителен директор, Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 30-ФК от 02.02.2021г.,
издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдена с Решение
№ ГДФК-53/09.03.2021 г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“,
ГДФК при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) на основание чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС - „запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр.Русе,
бул.“Трети март“ № 74, стопанисван от „Товарни превози“ АД, гр.Русе и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни“.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „ТОВАРНИ
ПРЕВОЗИ“ АД гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от И.Г.К. – изпълнителен
директор, разноски в размер на 550(петстотин и петдесет) лева.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: