Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.01.2021
година Град Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД І граждански състав
на петнадесети
декември през две хиляди и двадесета година,
в публично
заседание, в състав:
СЪДИЯ : ЖИВКА П.
При секретаря: Ангелина Добрева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 616/ 2020 година по описа на
съда, намери за установено следното:
Производството е
образувано по искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
Ищците Н.И.Д., К.Н.Д. и М.Н.Д. – непълнолетна, действаща лично
и със съгласието на своята майка и законен представител Н.И.Д., всички с адрес: ***, искат от Съда да осъди ответника „Болагро“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
250 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.12.2019г. /датата на увреждането/ до окончателното й изплащане,
претърпени поради смъртта на Н. К.Д. - съпруга на първия ищец и баща на втория
и третия от тях, настъпила вследствие на трудова злополука.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на
покойния Н. К.Д., с ЕГН **********, починал на 09.12.2019 година, като Н.И.Д. била негова преживяла съпруга, а К.Н.Д.
и М.Н.Д. – негови деца. Наследодателят им Н. К.Д. работил при ответника
- работодателя „Болагро“ ООД, на длъжност „монтьор,
ремонт на машини и оборудване“, на основание на Трудов договор №48/16.09.2018г.
На 09.12.2019г., в около 8,30 часа, в новостроящ
се обект „Маслодобивна фабрика“, подпроизводствен
цех „Пресов“ на „Болагро“ ООД в гр. Любимец, Гаров район, Индустриални зона, на който работил Н. К.Д.,
настъпила трудова злополука, вследствие на която последният починал. В деня на
злополуката, след като разпределили работата за деня, Н. К.Д., В.Г.К., М.А.М.и П.Д.П.,
последните трима на длъжност „общ работник“, по устно нареждане на
производствения директор А.А.трябвало да извадят мини челен товарач /бобкат/, който бил останал в новостроящ се обект „Маслодобивна фабрика“ подобект „Пресов“, а се налагало да
се използва за друга дейност. Пътят към изхода на бобката
бил затворен от цистерна за нерафинирано масло. За да
се освободи място за преминаване на товарача, който се намирал във вътрешния
десен ъгъл на новостроящия се пресов цех, четиримата работници, заедно с А.А.,
огледали местоположението на мини челния товарач и решили да избутат цистерната
към изхода с негова помощт. С бобката
избутали на около два - три метра цистерната, на разстояние, позволяващо
излизането му, като оставало само да се укрепи цистерната. След като изместили
цистерната на определеното място и повдигнали единия долен крак, работниците
тръгнали да търсят дървени греди, с които да я застопорят.
Н. Д. пръв открил греда, която да използва. Той и колегата му М.М.били от
едната страна на цилиндричната цистерна. Н. Д. се опитал да подпре цистерната
от вдигнатия край с подпора /дървена греда/. В този момент цистерната, която
била повдигната на сантиметри от земята от бобката,
се завъртяла, наклонила се към него, така че вдигнатият крак на резервоара го
затиснал в областта на кръста. Веднага с бобката
повдигнали цистерната, а Н. Д. сам се преместил встрани от нея на безопасно
място, бил адекватен и разговарял с колегите си, и нямал външни кървящи рани.
Впоследствие Н. Д. се почуствал зле, но бил жив
докато дошла повиканата линейка. Медицинският екип на спешна помощ извършил
преглед на Д. и констатирал голямо синьо петно в областта, където бил
притиснат. Положен бил в носилка и качен в линейката, където починал.
Лекарският екип, още на място в предприятието, констатирал смъртта му. Съгласно
Съобщение за смърт № 284 от 10.12.2019г., изготвено от д-р Христо Еленски —
паталогоанатом в отделение по Съдебна медицина на „МБАЛ - Хасково“ АД, причината
за смъртта на Н. Д., установена с аутопсия, била „Коремна травма“, като смъртта
настъпила от злополуката.
Злополуката била декларирана пред ТП на НОИ –
гр.Хасково от осигурителя „Болагро“ ООД и вследствие
на извършената проверка бил съставен Протокол № 5103-26-1 от 15.01.2020г. и издадено Разпореждане № 5104-26-1
от 15.01.2020г., с което декларираната злополука била приета за трудова.
Внезапната смърт на наследодателя на ищците била
приета от тях тежко и се отразила изключително зле на емоционалното им
състояние. Когато разбрала за смъртта на съпруга си, ищецът Н.Д. изпаднала в
шок, плачела по цели дни и нощи. Ищците М.Д. и К.Д., като дъщеря и син на починалия,
също не можели да преодолеят мъката от смъртта на баща си, с когото ги
свързвала не само кръвна, но и силна духовна връзка. След смъртта на
наследодателя им и тримата ищци се променили изцяло - затворили се в себе си,
не излизали навън, силно ограничили контактите си и почти не се срещали с хора,
не можели да се зарадват на нищо, загубили съня си. Станали потиснати, демотивирани и депресирани, наложило се да посещават
психолог, за да се опитат, макар и в минимална степен, да преодолеят
психическата травма.
Поради изложеното, от съда се иска да уважи
предявените искове и да присъди на ищците направените от тях разноски по делото.
Ответникът, в
указания му срок, е представил отговор, с който оспорва предявените искове. Счита, че исковете са неоснователни, като
завишени по размер и нарушаващи принципа на справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Претендираният размер на обезщетенията не бил
съобразен и с обстоятелството, че пострадалият Н. Д. допринесъл за трудовата
злополука, довела до смъртта му, като допуснал груба небрежност, което
намалявало отговорността на работодателя, съгласно чл.201, ал.2 от КТ.
Ответникът не спори, че смъртта на Н. Д. е в
резултат на злополука, станала на 09.12.2019г., в около 8.30 часа, в новостроящ
се обект „Маслодобивна фабрика“, подобект
производствен цех „Пресов“ на „Болагро“ ООД, намиращ
се в гр. Любимец, Гаров район, Индустриална зона. Не
спори, че злополуката е станала при изпълнение на трудовите задължения на Н. Д.,
съгласно Трудов договор № 48/16.09.2019г., сключен с ответното дружество, и
Допълнително споразумение към него № 21 от 01.10.2019г. от 02.01.2019г., по
силата на който е изпълнявал длъжността „монтьор,
ремонт на машини и оборудване“. Не спори също, че злополуката е приета
за трудова с Разпореждане № 5104-26-1 от 15.01.2020г. на НОИ, ТП – гр.Хасково,
въз основа на разследване, за резултатите от което е съставен Протокол №
5103-26-1 от 15.01.2020г., както и че в Съобщение за смърт № 284/10.12.2019г.,
подписано от д-р Еленски, като причина за смъртта е посочената „коремна
травма“.
Ответникът сочи, че в Протокол № 5103-26-1 от
15.01.2020г. било установено, че работодателят изпълнил задълженията си по
чл.281 от КТ да инструктира Н. Д. по безопасните методи на работа, като в
изпълнение на Заповед № 9/ 01.02.2010г., издадена на основание Наредба № РД
-07-2 на МТСП от 16.12.2009г., му е провел начален инструктаж и инструктаж на
работното място, видно от положени подписи в инструктажните книги и издадената
служебна бележка № 80/16.0.2019г.
Относно общата характеристика на работата,
извършвана от пострадалия Н. Д. преди злополуката и механизма на самата трудова
злополука, в Протокол № 5103-26-1 от 15.01.2020г., преразказан и в
обстоятелствената част на исковата молба, било установено, че по устно
нареждане на производствения директор А.А.и в негово присъствие четирима работници на ответното дружество,
сред които и Н. Д., следвало да извадят мини челен товарач /бобкат/
от обекта „Маслодобивна фабрика“, което налагало
преместване на цистерна за нерафинирано масло
/резервоар едностенен с маса 1800 - 2000 кг. с четири метални крака от по 2.90
м. и обща дължина 7 м/, разположена хоризонтално на земята, и препречваща пътя
към изхода на бобката от обекта. А.А.и работниците
решили да преместят цистерната с помощта на бобката,
управлението на който поел В.Г.К.. С бобката успели
да преместят цистерната на около 2 – 3 м. и пътят за излизането му от обекта
бил освободен. Решили също да подпрат цистерната с дървени греди от двете й
страни. Н. Д. взел дървена греда и се опитал до подпре цистерната от единият й
край. При внезапното завъртане на цистерната единият й крак блъснал странично Н.
Д. и го затиснал в областта на кръста. Васил Колев веднага повдигнал цистерната
с бобката и Д. сам излезнал
на безопасно място. Първоначално бил адекватен, разговарял и нямал външни
видими наранявания, но впоследствие се почувствал зле и починал в пристигналата
линейка.
Като причина за злополуката в Протокол №
5103-26-1 от 15.01.2020г. било посочено, че при избутване на цилиндричния
резервоар /цистерната/ работодателят не бил осигурил предпазни мерки по
отношение обезопасяване на резервоара срещу преобръщане и завъртане, както и
мерки за застопоряване на съда след повдигането му, с което било допуснато
нарушение на Приложение № 6 към чл.12, т.6 от Наредба № 12 от 30.12.2005г. Като
конкретни нарушения се посочвали т.т. 89, 90, 90.1, 90.3, 98 от цитираното Приложение
№ 6, изискващи оценяване на риска и взети мерки за безопасност при товарене,
разтоварване и претоварване на тежки товари, повдигането им посредством
подходящи товарозахващащи приспособления, захващането им при товарене на
определени за целта места и осигуряване срещу завъртане и преобръщане, както и
захващане симетрично най-малко на две места. Посочено било и изискването да не
се стои под вдигнат товар или в опасна близост до него /т.98/. В протокола се
посочвало също, че мини товарачът /бобката/ бил
управляван от Васил Колев без да притежава правоспособност за това, че тази
машина не притежава товарозахранващи приспособления, поради което е повдигала
последователно долните крака на резервоара, който в нарушение на т. 90.3 от
цитираното Приложение № 6 не е бил захванат симетрично най-малко на две места.
В Протокол № 5103-26-1 от 15.01.2020г. били посочени и други нарушения от
страна на работодателя на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и оценка на риска, вкл. чл.166, ал.2 от Наредба № 7 от 1999г.
В Протокол № 5103-26-1 от 15.01.2020г. не било
констатирано с поведението си пострадалият да е допринесъл за станалата трудова
злополука. Независимо от това, с оглед установените при разследването
фактически обстоятелства, довели до злополуката, както и въз основа на
събраните писмени доказателства, ответникът заявява насрещното твърдение, че с
действията си пострадалият Д. е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност по
смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, поради което следвало да се намали отговорността
на ответното дружество. С решението си да подпре цистерната от единия й край с
греда, поставена хоризонтално по дължината на цистерната, а не перпендикулярно,
при което се доближил на опасна близост до нея, без да се вслуша в съветите на
колегите си да се отдръпне на безопасно разстояние, както и без да отчете
нестабилността на цистерната и опасността от завъртане, Н. Д. пренебрегнал
основни правила за безопасност и не положил дължимата грижа, която и най-небрежният
би положил в подобна обстановка, с което именно допринесъл за трудовата
злополука, в резултат на която получил увреждания, довели до смъртта му.
Ответникът посочва, че не оспорва твърденията на
ищците, че те са понесли болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща,
но оспорвал твърдението, че обезщетение в размер на общо 750 000 лв. /по 250 000
лв. за всеки един ищец/ следва да обезщети техните страдания. Посочва, че не
оспорва и представеното заключение на частна психологическа експертиза,
изготвена от Петя Дамянова Тухлева - психолог, и констатациите
в нея, като счита за неверни изложените в заключението твърдения от ищците, че
ръководството на „Болагро“ ООД не проявило нужната
съпричастност и не им оказало помощ след смъртта на Н. Д.. Напротив, ответното
дружество заплатило доброволно суми за обезщетение на понесените от ищците щети
в резултат на смъртта на техния наследодател, както следва: На 12.12.2019г. с
РКО № 1613/12.12.2019г. била заплатена на ищцата Н.Д. сумата 1000 лв., като
обезщетение за смъртта на Н. Д.; На 18.12.2019г. с платежно нареждане по банковата
сметка на ищцата Н.Д. била преведена сумата 3000 лв., с основание „авансова
вноска обезщетение за Н.“; На 16.01.2020г. с платежно нареждане по банковата
сметка на ищцата Н.Д. била преведена сумата 2000 лв., с основание „авансова
вноска обезщетение за Н.“; На 11.12.2019г. с фактура № 65/11.12.2019г.
ответното дружество заплатило сума в общ размер 1413 лв., представляващи
разходи за погребението на Н. Д.; На 12.06.2020г. с фактура № 96/12.06.2020г.
ответното дружество заплатило сумата 130 лв. за некролози на Н. Д. по повод 6
месеца от смъртта му.
Изложените факти напълно опровергавали
твърденията на ищците в психологическата експертиза за липса на съпричастност
от страна на ръководството на ответното дружество и липса желание да обезщети
понесените от тях неимуществени щети. От значение било и обстоятелството, че на
ищците било предложено заплащане на окончателния размер на обезщетението по
споразумение, но такова споразумение не било постигнато, поради високия размер
на претенцията на ищците.
Въз основа на изложените твърдения и на
основание чл.200, ал.4 от КТ, ответникът моли Съда да намали размера на
дължимото на ищцата Н. Д. обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ със сумата 6000
лв., заплатена като обезщетение за понесените неимуществени щети от смъртта на Н.
Д., тъй като с това плащане ответното дружество доброволно обезщетило част от
понесените неимуществени вреди.
Поради изложеното, ответникът иска от съда да
уважи исковете за неимуществени вреди частично, като намали отговорността на
работодателя и се съобрази с нормите на справедливостта. Претендира и
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е, че ищците
Н.И.Д., К.Н.Д. и М.Н.Д. са наследници по закон на Н. К.Д., като първата е
негова преживяла съпруга, а вторият и третата – негови деца. В тази връзка е и
представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за наследници
изх. № 781/12.12.2019г., издадено от Община Харманли, видно от което
наследодателят им е починал на 09.12.2019г. в гр. Любимец.
Безспорно е също, а и
това се установява от представения Трудов договор № 48/ 16.09.2019г., че Н. К.Д.
е работел в ответното дружество „Болагро“ ООД, считано
от 16.09.2019 година, на длъжност „Монтьор, ремонт на машини и оборудване”, като трудовото му правоотношение е било прекратено
със Заповед № 6 от 10.12.2019 година, поради смъртта му – на основание чл.325,
т.11 от КТ.
Видно от Съобщение за
смърт № 284/10.12.2019г., издадено от д-р Христо Еленски от Съдебна медицина
при „МБАЛ Хасково“ АД – гр. Хасково, причина за настъпилата смърт на Н. К.Д. е
„коремна травма“.
На основание чл.146,
т.3 и т.4 от ГПК, по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че Н. К.Д. е починал на 09.12.2019г. в резултат на трудова
злополука, настъпила в новостроящ се обект „Маслодобивна
фабрика“, подобект производствен цех „Пресов“ на „Болагро“
ООД, намиращ се в гр. Любимец, Гаров район,
Индустриална зона, по време на изпълнение на трудовите му задължения в
ответното дружество, в което Н. Д. работил по трудов договор № 48/16.09.2019г.,
по силата на който изпълнявал длъжността „монтьор, ремонт на машини и оборудване“, както и че причината за
смъртта му е „коремна травма“.
От показанията на
свидетелите М.А.М., В.Г.К. и П.Д.П., ангажирани от ответното дружество и колеги
на починалия, също се изяснява, че смъртта на Н. К.Д. е настъпила през
времетраенето на трудовото му правоотношение, при изпълнение на служебните му
задължения. Посочените свидетели са присъствали на инцидента, станал в гр.
Любимец на 09.12.2019г., и описан в исковата молба и в отговора, и потвърждават
изложеното относно механизма на настъпване на злополуката. От показанията на
същите свидетели се установява и причинната връзка между злополуката и смъртта,
т.е. че настъпилата злополуката е довела до смърт на наследодателя на ищците. В
показанията си свидетелите, ангажирани от ответника, акцентират на това, че
покойният Н. Д. искал да подпре цистерната с подпора /греда/, но вместо да я
сложи напречно, той я сложил надлъжно спрямо цистерната. Д. застанал много близо до цистерната, извикали му да
се отдръпне, но той не се отдръпнал.
За станалия инцидент, от
страна на работодателя „Болагро“ ООД е била подадена
Декларация за трудова злополука с вх. № 5101-26-49 от 13.12.2019г., приложена
към исковата молба и приета капо писмено доказателство. По делото е приложена и
преписката /досието по чл.59, ал.1 от КСО/ на НОИ, ТП – Хасково, във връзка с
подадената Декларация за трудова злополука с вх.№ 5101-26-49 от 13.12.2019г. С
Протокол № 5103-26-1 от 15.01.2020 г. за резултатите от извършено разследване
на злополуката, станала на 09.12.2019г. с Н. К.Д., са установени мястото и
времето на злополуката; пострадалият и преките свидетели; работата, извършвана
от пострадалия преди злополуката; специфичното физическо действие, извършвано
от пострадалия в момента на злополуката и свързания с това действие материален
фактор; отклонения от нормалните действия и материалния фактор, свързан с тези
отклонения; начина на увреждането и материалния фактор, причинил увреждането;
причината за възникване на злополуката – „допуснати пропуски в обезопасяването
на цилиндричния съд при преместването му“; допуснатите нарушения на
нормативните актове и лицата, които са допуснали нарушенията. Така установените
с Протокола обстоятелства са възпроизведени в исковата молба и са беспорни между страните. С Разпореждане № 5104-26-1 от 15.01.2020
година на НОИ, ТП-Хасково, злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Макар върху разпореждането да не
е отразено, съдът приема, че е то влязло в законна сила, доколкото липсват
данни за обжалването му и доколкото процесуалният представител на ответника изрично
заявява в открито съдебно заседание, че последният не оспорва факта, че смъртта
на пострадалото лице е настъпило
вследствие на трудовата злополука, както и не оспорва установените с Протокола
факти, в това число фактът, че работодателят е допуснал нарушения на съответни
нормативни актове.
В Протокол № 5103-26-1
от 15.01.2020г. не е установено работодателят да е нарушил задължението си по
чл.281 от КТ да извърши инструктаж на работника за безопасността на труда. От
представените с отговора заверени преписи от извадки от инструктажната книга на
работодателя е видно, че такъв е бил извършен. Установено е обаче в Протокола
от НОИ, като нарушение от страна на работодателя, неизвършването
на конкретен инструктаж, за конкретната работа, възложена на работника на
19.12.2019г. Това обстоятелство също е безспорно по делото.
Видно от представените
с отговора писмени доказателства, на 12.12.2019г. с РКО № 1613/12.12.2019г. работодателят
„Болагро“ ООД е заплатил на преживялата съпруга Н.Д.
сумата 1000 лв., като „обезщетение за Н. Д.“. На 18.12.2019г. с платежно
нареждане „Болагро“ ООД е превело на Н.Д. сумата 3000
лв., като „авансова вноска обезщетение за Н.“. На 16.01.2020г. с платежно
нареждане „Болагро“ ООД е превело на Н.Д. сумата 2000
лв., с основание „авансова вноска обезщетение за Н.“. На 11.12.2019г. с фактура
№ 65/11.12.2019г. ответното дружество е заплатило сумата 1413 лв.,
представляващи разходи за погребението на Н. Д.. На 12.06.2020г. с фактура №
96/ 12.06.2020г. ответното дружество е заплатило сумата 130 лв. - за некролози
на Н. Д..
По делото са
ангажирани гласни доказателства и от страна на ищците – чрез разпита на
свидетелите М.П.В., Д.Г. М.и
Я.Н.В.. От техните покозания се установява, че
семейството на покойния работник Н. Д. е било сплотено, отношенията между
членовете му са били много добри, те много се уважавали и много се обичали
помежду си. Според свидетелите, смъртта на наследодателя на ищците, който бил работлив,
скромен и прекрасен човек, е била неочаквана и силно травмираща за съпругата и двете му деца, които са я преживяли
тежко, а и все още не можели да я преживеят. Преди били усмихнати, весели, а
сега - винаги тъжни. Видно от свидетелските показания покойният Д., съпругата и
децата им живеели в едно домакинство, като Н. Д. носил основните
доходи в семейството. След смъртта му ищците изпитвали финансови
затруднения. На М., която била ученичка, се наложило да работи през лятото, за
да се издържа и да помага на майка си финансово. К. също започнал работа след
смъртта на баща си.
По искане на ищците по
делото е назначена и изслушана съдебно – психологична експертиза, изготвена от
вещото лице д-р С.Д., от заключението на която се установява следното: От
изследваните симптоми на посттравматичен стрес при
ищцата Н.Д. се проявяват 10 от 20 симптома, при ищцата М.Д. – 12 от 20
симптома, а при ищеца К.Д. – 8 от 20 симптома. По отношение на всички ищци
вещото лице е установило наличие на посттравматичен
стрес, независимо от това, че при К. симтпомите се
под 50%. В съдебно заседание вещото лице е обосновала този си извод с уточнението,
че резултатите от другите тестове са показали, че при К. травмата е
най-дълбока, въпреки по-малко проявените от него симптоми на посттравматичния стрес. Видно от заключението, към момента
на изследването не са били установени когнитивни промени /т.е. промени в
нормалното функциониране на вниманието като когнитивен процес и
абстрактно-конкретното мислене/ в личността и на тримата ищци. Вещото лице е
уточнило пред Съда, че независимо, че когнитивните процеси функционират
нормално при ищците, при същите не е проявена способността на личността да се
изправя в такива ситуации, да продължава напред. Вещото лице определя Н. и К.
като „раними личности“, т.е. такива, които не могат
да се развиват успешно при големи трудности. Единствено М. била „съпротивляваща
се личност“, но въпреки това и въпреки подкрепата, която получавала от приятеля
и от учителите си, при нея били проявени най-много симптоми на посттравматичния стрес. Според вещото лице травмата от
смъртта на Н. Д. може да бъде преодоляна единствено и само при майката, защото
при нея може да се прояви компенсаторен механизъм. При децата обаче травмата не
можела да бъде преодоляна напълно, според вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1
от КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Т.е. отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е обективна и безвиновна, с
гаранционно-обезпечителен характер.
В случая, за да
бъде ангажирана отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за
вредите, понесени от наследниците на неговия починал работник, следва
да са налице
едновременно следните предпоставки: наследодателят
на ищците да е работил по трудово правоотношение с ответника; по времетраенето
на трудовото му правоотношение, при изпълнение на служебните му задължения, да е
настъпила твърдяната злополука; същата да е призната
за трудова, по смисъла на чл.55 от КСО, по съответния ред; злополуката да е
довела до смъртта на наследодателя на ищците; в резултат на смъртта на
наследодателя, настъпила при злополуката, ищците да са претърпяли
неимуществени вреди – твърдените болки и страдания,
които да са последица, в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
трудовата злополука.
С оглед събраните по
делото доказателства, Съдът намира, че предявените искове по чл.200 от КТ са
доказани по своето основание, доколкото по делото се установи наличието на
всички гореизброени предпоставки: към датата на инцидента – 09.12.2019 г., Н. Д. и „Болагро” ООД са били в трудово правоотношение, обективирано в трудов договор; налице е разпореждане по
чл.60, ал.1 от КСО на НОИ, ТП – Хасково, за приемане
на злополуката за трудова, по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО /разпореждането има
доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 от КТ, съгласно
константната практика на ВКС/; безспорно
съществува и пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между злополуката и смъртта на работника; налице са
и твърдените от ищците болки и страдания, причинени
от загубата на починалия работни, установени със свидетелските показания и
съдебно-психологичната експертиза.
Всъщност, по тези въпроси и липсва спор между
страните. Спорът се свежда до въпросите, относно размерите на дължимите
обезщетенията за неимуществени вреди, относно наличието на съпричиняване
от страна на пострадалия Н. Д., поради причинена от същия груба небрежност и
относно намаляване размера на дължимото на ищцата Н. Д. обезщетение със сумата
6000 лв. (по последния въпрос ищците не излагат становище).
По силата на чл.200,
ал.1 от КТ ответникът-работодател дължи обезщетение за установените
неимуществени вреди, като същото се определя с оглед на принципа, залегнал в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта
на пострадал от трудова злополука възмездява страданията и загубата на морална
опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Справедливостта, като
критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова, справедливостта по
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Принципът на
справедливостта изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени на наследниците на пострадалото лице като се имат предвид множество
обстоятелства и взаимовръзки, както и следва да се преценят редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., а при причиняването на смърт, както е в
случая,
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
Съобразно указанията, дадени с ППВС №4/1968 година Съдът следва да прецени
интензивността и проявлението на болките и страданията на наследниците от загубата на починалия при трудова злополука,
както и проявлението на тези болки и страдания с оглед спецификата на връзката
между пострадалия и преживелите го наследници.
При определяне размера
на обезщетението, Съдът взе предвид показанията на свидетелите М.П.В., Д.Г. М.и
Я.Н.В., които изясниха, че семейството на покойния работник Н. Д. е било
сплотено и между членовете му е имало силна емоционална връзка, взаимна обич и
уважение. Смъртта на Н. Д., който е бил физически здрав и работоспособен човек, в
разцвета на житейските и трудовите си сили - на 44 години, е
била неочаквана и силно травмираща за съпругата и
двете му деца, които са я преживели трагично, т.е. налице са психически болки и
страдания, и емоционален дискомфорт у неговите
наследници. Установи се посредством разпита на горепосочените свидетели, че ищците,
след загубата на наследодателя си, са променили коренно своето поведение - от
жизнерадостни и весели хора, същите се превърнали в тъжни такива.
Съдът взе предвид и
заключението на съдебно-психологическата експертиза по делото, съгласно което
тези болките и страданията от загубата на любимия човек не се ограничават само
до изживените в момента на самата злополука болки и страдания, а продължават и
след това, а и до днес. Ищцата Н.Д., след смъртта на съпруга си Н. Д. е била
неспособна да продължи напред, а ищците М.Д. и К.Д. са били лишена от бащината подкрепа
и обич, което никога нямало да успеят да превъзмогнат.
От друга страна, по
отношение на ищцата Н.Д. съдът намира, че независимо, че пострадалият Д. е
подкрепял морално и финансово съпругата си, то тя е в работоспособна
възраст, по делото липсват данни да страда
от заболявания, които да се
явяват пречка за упражняването на трудова дейност
и следователно сама може да
се издържа, като работи и да продължи да живее
своя съзнателен живот. В тази връзка,
съдът кредитира заключението на вещото лице д-р Д., че при съпругата ще е
по-лесно да се преодолее травмата, отколкото при децата, поради наличие на
т.нар. „компенсаторен механизъм“ при нея, какъвто при децата липсва. Затова,
според Съда, на ищцата Н.Д. следва да се присъди обезщетение в малко по-нисък
размер, отколкото на децата.
С оглед изложеното и предвид
обстоятелствата, свързани с възрастта на ищцата Н.Д. и ищците М.Д. и Килир Д., от една страна, възрастта на починалия работник,
от друга страна, внезапността на смъртта му, близките
взаимоотношения и силната емоционална връзка между ищците и починалия работник,
страданията, които смъртта е причинила и продължава да причинява на всеки от ищците,
страданието, което ищците ще търпят от загубата на съпруга и бащата, Съдът
определя, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо се на
преживялата съпруга следва да е 96 000 лв., а на децата – 100 000 лв.
С оглед факта, че ответникът вече е изплатил на съпругата на починалия работник
обезщетение в размер на 6000 лв., то на ищцата Н.Д. следва да се присъди
обезщетение в размер на 90 000 лв.
Съдът счита, че с
оглед общия критерий за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 от ЗЗД, посочените
размери на обезщетението са адекватни, за да репарират причинените на ищците от
смъртта на наследодателя им Н. Д. неимуществени вреди. Освен това, справедливостта изисква също
сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява
съдебната практика в сходни хипотези (Решение № 139 от 09.10.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 873/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 163/ 01.07.2016
г.
по гр. д. № 411/2016 г., ІV г. о. на ВКС и цитираните
в него предходни актове на ВКС по същия въпрос). По настоящето дело на обезщетяване подлежат
вреди от края на 2019 г. В тази връзка съдът съобрази формираната най-нова
съдебна практика - Решение № 180 от
5.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2018 г., III г. о., ГК, Решение
№ 129 от 19.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 516/2020 г., III г. о., ГК, Определение № 741 от 30.11.2020 г. на ВКС по гр. д.
№ 2477/2020 г., IV г. о., ГК.
Предвид горното, съдът
счита,
че размерът
на претендираните обезщетения за неимуществени вреди
е завишен, поради което за разликата над горепосочените суми до пълния предявен
размер от по 250 000 лв., исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Тъй като се касае за
отговорност за увреждане, работодателят, по силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД е в
забава от датата на злополуката или от 09.12.2019 година, поради което и следва
да се присъди законната лихва за забава върху определеното обезщетение за
неимуществените вреди от тази дата до окончателното изплащане.
Така определеното
обезщетение не следва да бъде намалявано поради съпричиняване
от страна на починалия работник, тъй като неговите действия не съставляват
груба небрежност. По делото не е установено, към момента на злополуката –
09.12.2019г., починалият работник да е получил конкретни инструкции за
възложената му работата, нито при изпълнението й да е нарушил някакви
установени правила. Респективно, няма никакви данни неговото поведение или
евентуално негово нарушение на инструкциите/ правилата да е в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат – неговата смърт. Действително, свидетелите
на ответника посочват, че ако починалият Д. бил подпрял цистерната напречно, а
не надлъжно, то тя нямало да го затисне. Това обаче са предположения, т.е. не
са събрани по делото доказателства, че ако работникът беше положи греда
напречно, а не надлъжно на цистерната, то не би настъпила същата вреда или вредата
не би била със същия интензитет.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, и с
оглед изхода на делото по исковете с правна квалифищкация чл.200 от КТ, ответникът „Болагро” ООД следва да заплати в полза на ВСС по сметка на Районен съд – Свиленград държавна такса в размер на 11 600,00 лв., както и сумата
162,75 лв., представляваща съответно на уважената част от
исковете възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-психологично експертиза
в общ размер на 420,90 лв., като останалата част следва да остане за сметка на
Съда, предвид частичното отхвърляне на исковете.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва
в полза на пълномощниците на ищците да се
присъдят
част от направените
по делото разноски в размер на 7330,00 лв.,
а в полза на ответника „Болагро” ООД - в размер на 6133,33 лв. - за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Болагро“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.200, ал.1 от КТ, да заплати на Н.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 90 000,00 лв. (деветдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на настъпилата смърт на съпруга й Н. К.Д., с ЕГН: **********, в резултат на
трудова злополука от дата 09.12.2019 година, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 09.12.2019 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 90 000,00 лв. до пълния
претендиран размер от 250 000,00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Болагро“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.200, ал.1 от КТ, да заплати на К.Н.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 100 000,00 лв. (сто хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на настъпилата смърт на баща му Н. К.Д., с ЕГН: **********, в резултат на
трудова злополука от дата 09.12.2019 година, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 09.12.2019 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 100 000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 250 000,00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Болагро“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.200, ал.1 от КТ, да заплати на М.Н.Д., с
ЕГН: **********, непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка
и законен представител Н.И.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
100 000,00 лв. (сто хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на настъпилата смърт на баща й Н. К.Д., с ЕГН: **********,
в резултат на трудова злополука от дата 09.12.2019 година, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 09.12.2019 година до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер
от 100 000,00 лв. до пълния претендиран размер
от 250 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Болагро“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Адвокатско дружество „Й., Чочеви и Партньори“, с Булстат:
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 6, сумата 7330,00 лв. -
разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.И.Д., с ЕГН: **********, К.Н.Д., с ЕГН: **********, и М.Н.Д., с ЕГН: **********,
непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Н.И.Д., с ЕГН: **********, да заплати на „Болагро“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата 6133,33 - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Болагро“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на ВСС по сметка на Районен съд – Свиленград държавна такса в размер на 11 600,00 лв. и разноски в размер на 162,75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:..................................