№ 271
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20221001000268 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).
Образувано е по жалба срещу решение на Благоевградски окръжен съд,
с което е потвърден отказ на длъжностно лице по регистрацията при
Агенцията по вписванията (АВ) към Министъра на правосъдието (МП) за
вписване в регистъра на промени във вписаните обстоятелства за търговец, а
именно – увеличаване на капитала на акционерно дружество, чрез
увеличаване на номиналната стойност на издадените от дружеството акции.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното решение, иска се отмяната му и указване на Агенцията по
вписванията (АВ) да впише в регистъра заявените за вписване промени във
вписаните обстоятелства за търговеца.
Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Софийски апелативен съд, като извърши проверка на редовността на
въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно
решение, намира следното:
1
Жалбата, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно по същество, поради следното:
Първоинстанционният съд правилно е анализирал разликата в правния
режим на членството в акционерно дружество /АД/, каквато е
правноорганизационната форма и на заявителя – жалбоподател в настоящото
производство, и което е изцяло капиталово такова, в отлика от другите
дружества на търговското право, в които има в по-голяма /пр. събирателни и
командитни/, или по-малка /ООД/ степен, и личен елемент /ООД е
определено от закона като капиталово такова – чл. 64 от ТЗ, но в отлика от
АД, в ООД съдружниците имат и задължения да участват в управлението и
дейността на дружеството, да оказват съдействие за постигането на целите на
дружеството – чл. 124 ТЗ и др.п., които са характерни за персоналните
дружества, и които липсват въобще в законовата уредба на АД, поради което
и ООД следва да се определи като смесена форма между персоналните, и
капиталовите търговски дружества/.
Все в тази връзка следва изцяло да се споделят изводите на
първоинстанционния съд в насока на това, че акционерът не може да бъде
задължаван да участва в увеличаването на капитала на АД, каквото
увеличаване на капитала е заявено за вписване в конкретното регистърно
/охранително/ производство, против неговата воля или най-малкото при
липсата на изричното му или конклудентно /пр. – чрез записване и изплащане
на част от стойността на увеличението, и др.п. действия/, негово съгласие.
Изложеното в жалбите, с които както БлОС, така и настоящата въззивна
инстанция са сезирани, и отнасящо се принципно към начините за
увеличаване на капитала на АД, не държи сметка за съществената разлика в
последствията при неупражняването на правата на заварените акционери при
иначе законоуредените начини за увеличаване на капитала на АД, и
конкретното, твърдяно да е осъществено такова увеличение, последиците от
което са заявени за вписване.
2
При първоначална регистрация /записване на акции от учредителната
емисия на АД/, както и чрез увеличаване на капитала чрез записване на нови
акции, на разположение на акционерите е правото да изберат дали въобще да
участват /в учредяването, респ. – увеличаването на капитала/, при
конкретните условия, при които това бива осъществявано. Ако и доколкото
същите се възползват от това си право и го упражнят, едва тогава и като
последствие от изразената им воля за това, възникват задължения – да
заплатят определената в устава или решението на ОСА, минимална стойност
на акциите, които са записали, съответно – да изплатят в определен срок
пълната им емисионна стойност, и едва при неизпълнение на последното им
задължение /което обаче е следствие все пак и единствено на упражненото им
право да участват в учредяването/увеличението на капитала/, същите биват
заплашени от фингираното им изключване в случай, че не платят и след
покана.
Нищо такова не е налице като правна възможност за акционерите в
случая. Същите биват по задължителен за тях начин подчинявани на волята
на мнозинството, достатъчно за приемане на съответните решения в ОСА, и
без никаква възможност /ако са миноритарни такива/, да им влияят, на
наложено им, възможно и против волята им, участие в увеличаването на
капитала на АД, под угрозата в случай, че ако не участват в същото,
включително и до последната му фаза – заплащайки стойността на
увеличението до пълната нова номинална стойност на акциите им, то и биха
загубили акциите си, веднъж изцяло законосъобразно и съобразно устава на
АД, придобити от тях, и вече изцяло изплатени, каквато хипотеза и
въззивният съд, както и първоинстанционния такъв, намира за недопустима,
съобразно принципите за организация и работа на АД.
Точно защото, както това се твърди и в жалбата, дружеството не може
да има акции с различен номинал, и при съобразяване на изтъкнатия по-горе и
в мотивите на първоинстанционния съд, на правата на акционерите, които
вече са изплатили акциите си по старата им номинална стойност /или
съответната им емисионна такава, съобразно конкретните условия на всяка от
изпълнените, и изплатени емисии/, и на които не може да бъде налагано
против волята им ново увеличение под угрозата да изгубят вече изцяло
изплатените си акции, то и процесното увеличение по начина, по който
3
конкретно е осъществено, се явява недопустимо за вписване в регистъра.
По никакъв начин изложеното не противоречи на също приетото в
мотивите на първоинстанционния съд и критикувано в жалбата досежно
приложимостта на увеличаването на капитала чрез увеличаване номиналната
стойност на акциите, но само със собствени на дружеството средства, при
което увеличаване за акционерите не възникват парични задължения, а само
право да се възползват от увеличената номинална стойност на вече
записаните и изцяло изплатени от тях акции, и което би било изцяло
допустимо, в отлика на процесното.
При така изложеното жалбата, с която настоящата въззивна инстанция е
сезирана, се явява допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея
първоинстанционно решение, като валидно, допустимо и правилно по
същество, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
С оглед изхода на делото в настоящата въззивна инстанция, въззивният
състав на основание чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на
обжалваното първоинстанционно решение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение,
Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 31. 01. 2022 г., постановено от
Благоевградски окръжен съд, Тринадесети състав по т.д. № 221 по описа на
съда за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4