Решение по дело №190/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано по жалби на А. Н. А. с [ЕГН] от [населено място], ул. ****** № **, срещу:

Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище /л.7-8 от адм.д. № 105/2023 г. на АС – Търговище/. С него е потвърдено Разпореждане № ********** от 29.03.2023 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Търговище /л.16 от адм.д. № 105/2023 г. на АС -Търговище/, с която на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС административният орган е възобновил и намалил личната пенсия на оспорващия считано от 15.02.2023 год. до 01.02.2024 год.;

Решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище / л.7-8 от адм.д. № 127/2023 г. на АС – Търговище/. С него е потвърдено разпореждане № ********** от 26.05.2023 год. / л. 12-13 от адм.д. № 127/2023 г. на АС – Търговище/ на ръководителя по „ПО” при ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 5 от КСО служебно е преизчислена личната пенсия за ИОЗ на оспорващия, считано от 01.04.2023 год.

Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище /л. 7-8 от адм.д. № 146/2023 год. на АС – Търговище/. С него е потвърдено разпореждане № 6252331901522 от 30.06.2023 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Търговище /л.12 от адм.д. № 146/2023 г. на АС – Търговище/, с което на основание чл. 100 от КСО е осъвременена личната пенсия за ИОЗ на оспорващия считано от 01.07.2023 год.

Делото се разглежда от АС – Разград, тъй като с определение № 10319 от 30.10.2023 год. по адм.д. № 10039/2023 год. ВАС Шесто отделение е определил Административен съд – Разград да разгледа производството по делото.

В жалбата и в писмената защита се твърди, че оспорените решения са неправилни и незаконосъобразни - налице са основанията визирани в чл. 146 от АПК за отмяната им. Оспорващият твърди, че в първото решение неправилно административният орган е приел, че в случая е налице забавяне на преосвидетелстването му по негова вина, че след като решението на ръководителя на ТП на НОИ е постановено на 16.05.2023 год. той е следвало да отмени разпореждането и да върне преписката за служебно преизчисляване на пенсията му считано от 01.04.2023 год. с оглед разпоредбите на КСО. На следващо място твърди, че решаващият орган неправилно е приложил коефициент от 0,5 за признатия му осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО , а е следвало да приложи коефициент 0,7. Излага доводи, че административният орган неправилно се е позовал на влязлото в сила ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ - Търговище" АД № 23 от 15.02.2023 год. поради необжалването му от оспорващия относно причината за забавеното преосвидетелстване, като сочи, че евентуалното обжалване на това решение от негова страна е процесуално недопустимо, поради липсата на правен интерес. Също така твърди, че при определяне на пенсията му с обжалваното разпореждане от 29.03.2023 год. е следвало да се вземе предвид допълнителния му осигурителен стаж от 6 м. и 7 дни, придобит през 2022 год. По отношение на решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 год. и Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 год. оспорващият твърди, че неправилно административният орган е преизчислил стаж, който вече е бил признат за такъв с коефициент 0.5 вместо с 0.7 . Наред с това оспорващият не разбирал, как така към 2020 г. е имал общ стаж 28 години, а през 2023 год. стажът му вече е 27 години. От съда се иска да отмени оспорените решения.

Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ – Търговище, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г. С.-Т. в писмен отговор л.54-56/, намира жалбите за неоснователни и иска от съда да ги отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане № ********** от 19.11.2020 год. /л 418/ на оспорващия А. е изменена отпуснатата лична пенсия за ИОЗ считано от 21.06.2020 год. до 01.07.2020 год. Разпореждането е издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 б. „д” от КСО във връзка с ЕР № 1843 от 26.06.2020 год. на ТЕЛК към „МБАЛ – Търговище” АД /л. 35 от а.д.105/2023/, с което на оспорващия е определена 80% ТНР, с дата на инвалидизиране 01.06.2020 г. и срок за една година до 01.06.2021 г. С разпореждането е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО до 21.06.2020 год. в размер на 28 г., 10 м. и 27 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 г. 9 месеца. По отношение на признатия осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО, пенсионният орган е приложил коефициент 0,7, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 2 от КСО. При тези данни на оспорващия е определена лична пенсия за ИОЗ в размер на 245, 69 лв., считано от 21.06.2020 год. и в размер на 262,50 лв. считано от 01.07.2020 год.

С разпореждане № ********** от 01.04.2021 год. / л. 421/ отпуснатата на А. лична пенсия за ИОЗ служебно е преизчислена на основание чл. 102, ал. 1, т.1 от КСО с допълнително придобит осигурителен стаж от 1 месец и 2 дни след отпускане на ЛП за ИОЗ. С разпореждането е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО до 21.06.2020 год. в размер на 28 г., 10 м. и 27 дни, осигурителен стаж след датата на инвалидизиране в размер на 01 м. и 02 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 г. 8 месеца, съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Определен му е размер на пенсията за получаване от 01.04.2021 год. в размер на 315 лв.

Със заявление вх. № ТГ-З-228 от 21.04.2021 год. до ТЕЛК чрез РКМЕ гр. Търговище /л.142/ оспорващият е поискал да бъде преосвидетелстван поради изтичане срока на последното експертно решение. В заявлението е посочил адрес за кореспонденция в гр. Варна, телефон за връзка и електронен адрес, както и че получава пенсия и номера на пенсионната преписка. Съдът констатира, че във връзка с това заявление в медицинското експертно досие /МЕД/ на оспорващия липсва съобщение по чл. 39, ал. 1, т. 2 от ПРАВИЛНИКА за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ДВ бр. 34/2010 г./, издадено от председателя на ТЕЛК до оспорващия. В досието е налично само известие за доставка RN 226 /л. 141/ за пощенска пратка до оспорващия А., без в него да е отбелязано какво съдържа пратката. Върху известието е положен печат на ТЕЛК при МБАЛ – Търговище с отбелязване „НЕ СЕ ЯВИ” и дата 22.06.2021 г./

Със заявление вх. № ТГ-З-304 от 19.05.2022 год. до ТЕЛК чрез РКМЕ гр. Търговище /л.129/ оспорващият е поискал да бъде преосвидетелстван за ТНР поради изтичане срока на последното експертно решение. Към заявлението са били приложени медицинско направление за ТЕЛК от личен лекар /л.130-131/ с приложени към него медицински документи /л.132-138/. В заявлението е посочил адрес за кореспонденция в гр. Варна, телефон за връзка и електронен адрес, както и че получава пенсия и номера на пенсионната преписка. Съдът констатира, че във връзка с това заявление в МЕД на оспорващия се намира съобщение по чл. 39, ал. 1, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ издадено от председателя на ТЕЛК до оспорващия /л.127/. Същото е без дата и без регистрационен деловоден номер. В досието е налично известие за доставка RN 298 /л. 128/ за пощенска пратка до оспорващия А., без в него да е отбелязано какво съдържа пратката.

Съдът констатира, че в МЕД на оспорващия се намира ксерокопие на пощенски плик с клеймо от 11.07.2022 год. на „Български пощи” АД /л.108/ за изпратена пратка от оспорващия А. до РКМЕ – Търговище. В досието също така се констатираха етапна епикриза от 06.07.2022 год., заедно с амбулаторни листи, издадени от д-р Х. – кардиолог от МЦ „Клиника Нова” /л.112 и л. 115/ с приложени разпечатки на проведени изследвания - ЕГК на 06.07.2022 г. и ВЕТ тест на 07.07.2022 г. /л.113,114, 116-124 /.

На 15.02.2023 год. ТЕЛК при МБАЛ-Търговище” АД е издала ЕР № 101 от 15.02.2023 год. /л. 107/, с което на оспорващия е призната ТНР от 50%, с дата на инвалидизиране 21.06.2020 год., със срок за една година до 01.02.2024 год. В ЕР е посочено, че същото е взето по документи на основание чл. 40, ал. 1, т.1 , от ПУОРОМЕРКМЕ. Също така е посочено, че лицето е призовано да се яви на 22.06.2021 год. с ОР № 226, но не се е явило, че са внесени нови медицински документи в РКМЕ с вх. № 94-146/19.05.2022 год. Отбелязано е, че лицето било отново призовано да се яви на ТЕЛК за 25.07.2022 г. – отложено за допълнителни изследвания, че към датата на издаване на експертното решение лицето не представя нова медицинска документация, както и че закъснението е по вина на лицето. ЕР е връчено на оспорващия на 15.02.2023 год., като на същото е отбелязано, че е влязло в сила на 07.03.2023 год.

Със заявление вх. № 2107-25-18 от 15.02.2023 год. до ръководителя на ТП на НОИ – Търговище оспорващият е поискал да му бъде отпусната /л.25/ лична пенсия за ИОЗ.

С разпореждане № ********** от 29.03.2023 год. /л.16-17 от а.д. № 105/2023 г. на АС – Търговище/ ръководителят по ПО е приел, че оспорващият А. е получавал от 21.06.2020 год. до 31.12.2022 год. лична пенсия за ИОЗ по чл. 74, ал. 1 от КСО за 80 % ТНР. С оглед на ЕР № 101 от 15.02.2023 год., с което на оспорващия е призната ТНР от 50% е възобновил и намалил пенсията на оспорващия считано от 15.02.2023 год. до 01.02.2024 год. С разпореждането е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО до датата на инвалидизиране в размер на 28 г., 10 м. и 27 дни , осигурителен стаж след датата на инвалидизиране в размер на 01м. и 02 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 г. 8 месеца. По отношение на признатия осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО, пенсионният орган е приложил коефициент 0,5, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО. При тези данни на оспорващия е определена лична пенсия за ИОЗ в размер на 403,26 лв., считано от 15.02.2023 год.

По преписката няма данни, кога разпореждането е връчено на А., но същото е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Търговище в предвидения от закона срок с жалба вх. № 1012-25-27 от 26.04.2023 год. /10-11 от а.д. №105/2023 г./. В жалбата си А. оспорва обстоятелството, че забавянето на преосвидетелстването му е по негова вина, като излага подробни съображения и представя писмени сведения от трети лица /л.13,14 от а.д. № 105/2023 г./. Оспорва също така началния период за получаване на пенсията, като сочи, че той следва да е от 01.01.2023 год., оспорва приложения от административния орган коефициент по чл. 75, ал. 2 от КСО, както и размера на осигурителния стаж. Излага доводи, че има допълнителен осигурителен стаж с осигурителен доход над 10 000 лв. от 23.06.2022 год. до 30.03.2023 год., като прилага извлечение от НАП /л.12 от а.д. № 105/2023 г./.

С Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 год. ръководителят на ТП на НОИ – Търговище /л.7-8 от адм.д. № 105/2023 г. на АС – Търговище/ е отхвърлил жалбата на А. и е потвърдил разпореждането. Административният орган е приел че А. е преосвидетелстван по-късно по негова вина, като се е позовал на отбелязването в ЕР № 101 от 15.02.2023 год. и на факта, че то не е обжалвано и е влязло в сила. Изрично е посочил, че НОИ работи по влезли в сила ЕР.Административният орган е отхвърлил и останалите възражения на А., като е изложил мотиви в тази насока. Решението е връчено на оспорващия на 24.05.2023 год. по електронен път и е обжалвано пред АС – Търговище на 25.05.2023 год.

С разпореждане № ********** от 26.05.2023 год. / л. 12-13 от адм.д. № 127/2023 г. на АС – Търговище/ ръководителят по „ПО” при ТП на НОИ - Търговище на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 5 от КСО служебно е преизчислил личната пенсия за ИОЗ на оспорващия, считано от 01.04.2023 год. съобразно данните в информационната система към 01.03.2023 год., отнасящи се за времето до 31.12.2022 год., като е взел предвид ЕР № 101 от 15.02.2023 год., с което на оспорващия е призната 50 % ТНР. С разпореждането е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО до датата на инвалидизиране в размер на 28 г., 10 м. и 27 дни , осигурителен стаж след датата на инвалидизиране в размер на 07 м. и 10 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 г. 2 месеца, съгласно чл. 26, ал. 1 от НПОС. По отношение на признатия осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО, пенсионният орган е приложил коефициент 0,5, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, т. 3 от КСО. Изчислил е размера на пенсията по реда на § 7ж от ПЗР на КСО в размер на 406.86 лв. и по реда на § 7, ал. 1, т. 1 и 2 в размер на 316, 22 лв. При тези данни и позовавайки се на § 7, ал. 3 от ДР на КСО на оспорващия е определена лична пенсия за ИОЗ в размер на 406.86 лв. лв., считано от 01.04. 2023 год. Няма данни, кога разпореждането е връчено на оспорващия – по негово признание на 13.06.2023 год., но е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ с жалба вх. № 1012-25-37 от 14.06.2023 год. В жалбата е посочено, че разпореждането е издадено, преди да приключи правния спор по адм.д. № 105/2023 год. на АС – Търговище, който според оспорващия е преюдициален. С Решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 год. ръководителят на ТП на НОИ – Търговище / л.7-8 от адм.д. № 127/2023 г. на АС – Търговище/ е отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваното разпореждане. Решението е връчено на оспорващия на 04.07.2023 год. по електронен път и е обжалвано пред АС – Търговище на 04.07.2023 год.

С молба вх. № 1030-25-287 от 11.07.2023 год. /л.14 от адм.д. №146/2023 год. на АС – Търговище/ оспорващият е поискал да му бъде изпратено разпореждане, касаещо увеличението на пенсията му от 406 на 455 лв., тъй като не му било ясно как е определен новия размер на пенсията му. На 12.07.2023 год. по електронен път му е връчено Разпореждане № 6252331901522 от 30.06.2023 г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Търговище /л. 12 от адм.д. № 146/2023 год. на АС Търговище/, с което на основание чл. 100 от КСО във вр. с Решение на Надзорния съвет на НОИ по протокол № 7 от 05.06.2023 год. и Закона за бюджета на ДОО е осъвременена личната пенсия за ИОЗ на оспорващия считано от 01.07.2023 год. с 12 на сто. Разпореждането е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Търговище с жалба вх. 01012-25-45 от 13.07.2023 год. Оспорващият твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като е обжалвал две предходни разпореждания, с които му е определена пенсия в по-нисък размер според него, което се отразява на настоящото разпореждане. На следващо място сочи, че в ТП на НОИ – Търговище на 02.05.2023 год. е заведена молбата му за преизчисляване на пенсията от 30.04.2023. год., /л.20 от адм.д. № 146/2023 год. на АС – Търговище/ по която не е налице произнасяне.

С Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 год. ръководителят на ТП на НОИ – Търговище /л.7-8 от адм.д. №146/2023 год. на АС – Търговище/ е отхвърлил жалбата и е потвърдил обжалваното разпореждане. Решението е връчено на оспорващия на 20.07.2023 год. по електронен път и е обжалвано пред АС – Търговище на 21.07.2023 год.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши проверка по реда на чл.168 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбите, като подадени от надлежна страна, срещу индивидуални административни актове, подлежащи на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, са процесуално допустими.

Оспорените решения са издадени от компетентен орган съобразно чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО, в предвидената от закона писмена фирма. Същите са мотивирани съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и съдържа реквизитите, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Доколко изложените в решението фактически обстоятелства са доказани и дали са подведени под съответните материалноправни норми е въпрос на материална законосъобразност на административния акт.

Съдът намира, че оспореното решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище /л.7-8 от адм.д. № 105/2023 г. на АС – Търговище/ е постановено при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 5 от КСО пенсията се прекратява с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан. Според чл. 97, ал. 2 от КСО прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от: т. 1. - датата на която е отпаднало основанието за прекратяването ѝ, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това – от датата на заявлението и т.2. - датата на прекратяването ѝ, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини – в случаите по чл. 96, ал. 1, т. 5.

Съгласно чл. 30, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /ред. ДВ бр. 49/2018 г./ преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. Когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната.

В чл. 30, ал. 4 от НПОС е предвидено, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната.

В настоящият случай с ЕР № 1843 от 26.06.2020 год. на ТЕЛК към „МБАЛ – Търговище” АД /л. 35 от а.д.105/2023/ на оспорващия е определена 80% ТНР, с дата на инвалидизиране 01.06.2020 г. и срок за една година до 01.06.2021 год. Това ЕР е запазило и продължило действието си до 31.12.2022 год. на основание § 20, ал. 1 и § 20а, ал. 1 от ПЗР на ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ДВ бр. 28/2020 г./, тъй като срокът за инвалидност, посочен в него, е изтекъл в периода от 13.03.2020 год. до 30.06.2022 г. и оспорващият А. е подал молба за заявление-декларация за преосвидетелстване от ТЕЛК в периода от 13 март 2020 г. до 15 юли 2022 г.

С подаване на заявление-декларация с вх. № ТГ-З-304 от 19.05.2022 год. до ТЕЛК чрез РКМЕ гр. Търговище е образувано ново производство по преосвидетелстване на оспорващия А., което е завършило с издаване на ЕР № 101 от 15.02.2023 год. на ТЕЛК към „МБАЛ – Търговище” АД, въз основа на което е издадено потвърденото с оспорения административен акт разпореждане на органа по ПО при ТП на НОИ – Търговище.

Административният орган е приел, позовавайки се на отбелязванията във влязлото в сила ЕР, че преосвидителстването е извършено след 31.12.2022 год. по вина на оспорващия и обстоятелството, че той не е обжалвал ЕР, е приложил разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от НПОС.

Съдът намира този извод на административния орган за неправилен, поради допуснато нарушение на принципа на истинността, регламентиран в чл. 7 от АПК, принципа на служебното начало по чл. 9 и на чл. 35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

В производството по отпускане, прекратяване и възобновяване на лична пенсия за ИОЗ единственият компетентен орган, който преценява дали преосвидетелстването е извършено след изтичане на срока до който е отпусната пенсията по неуважителна или уважителна причина за лицето или по негова вина, е органът по пенсионно осигуряване. ТЕЛК не са компетентни да правят преценка за това обстоятелство. Съдържанието на ЕР, издавани от ТЕЛК е императивно определено в чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и тя не съдържа реквизит по чия вина е просрочено преосвидетелстването. В разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ е посочено, че в решението си ТЕЛК отбелязва само закъснението и причината за това, когато преосвидетелстването е след крайната дата на инвалидизиране, но не и дали тези причини са уважителни или неуважителни за лицето и по чия вина.

Ето защо ЕР на ТЕЛК няма доказателствена сила по отношение на обстоятелството дали закъснялото преосвидетелстване е по уважителна или неуважителна причина за лицето или по негова вина и органа по пенсионно осигуряване следва да извърши самостоятелна проверка и преценка за това обстоятелство като събере съответните доказателства в т.ч. и ако е необходимо данни от МЕД на лицето, находящо се в РКМЕ.

По аргумент от чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето относно предмета на обжалване на експертните решения, то следва да се приеме, че въпросът относно вината за закъснението за преосвидетелстване не се разрешава с решението на ТЕЛК. Затова позоваването на административния орган че преосвидетелстваното лице е следвало да обжалва ЕР относно констатацията за вината за закъснението и след като не го е сторило, то констатацията следва да се приеме за вярна, е неоснователно и в нарушение на принципите на истинността и служебното начало. В този смисъл е и трайната практика на ВАС изразена в Решение № 12114 от 14.10.2014 г. по адм.д.№ 6084/2014 г., на ВАС - VI отд., Решение № 6398 от 29.05.2020 г. по адм. д. № 14315/2019 г., на ВАС - VI отд., Решение № 15858 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 11042/2020 г. - VI отд.

Административният орган по силата на принципите на истинността по чл. 7 и на служебното начало, регламентиран в чл. 9, както и на чл. 35 от АПК, е следвало да събере всички необходими доказателства дори да няма искане на заинтересованото лице, както и да му окаже процесуално съдействие в административното производство за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая с оглед постановяване на законосоъбразен административен акт.

Административният орган не е сторил това, въпреки възраженията на оспорващия А. в тази насока, поради което този спорен за случая въпрос, е останал неизяснен. От МЕД на оспорващия А. се установява, че макар да не е надлежно уведомен в нарушение на 39, ал. 1 т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ за датата на явяване пред ТЕЛК / в уведомлението не е посочена датата на явяване, и същото не му е изпратено на посочения от него електронен адрес, което е императивно изискване на разпоредбата/, той се е явил на 25.07.2022 год. пред ТЕЛК при „МБАЛ – Търговище” АД и е представил съответните медицински документи. В ЕР е посочено, че е бил отложен за допълнителни изследвания, но в МЕД няма никакъв писмен документ или каквото и да е друго доказателство, в което да са посочени указанията на ТЕЛК до А. какви допълнителни изследвания следва да представи и в какъв срок, нито пък е задължен да се яви повторно пред ТЕЛК.

Наред с това от процесното ЕР е видно, че същото е взето при условията на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно който ТЕЛК може да вземе решение само по документи без преглед на лицето, когато представената медицинска документация обективизира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации. След като ТЕЛК – Търговище е взела процесното ЕР само въз основа на първоначално представените от А. медицински документи, остава неясно защо ЕР е взето на 15.02.2023 год. - шест месеца и половина след 25.07.2022 год., когато А. се е явил на преглед пред ТЕЛК, а не преди 31.12.2022 год., когато е изтичал срокът на действие на предходното ЕР № 1843 от 26.06.2020 год. Нито в ЕР, нито в МЕД на оспорващия са посочени причини, които да обосновават такова закъснение от 6 месеца и 21 дена.

С оглед на горното съдът намира, че липсват доказателства оспорващият А. да не се е явил пред ТЕЛК, още по-малко пък това да е станало по неуважителни за него причини или по негова вина, което да е довело до преосвидетелстването му след изтичане на срока до който е била отпусната личната му пенсия за ИОЗ – 31.12.2022 год.

Допуснатите нарушения на административно-производствените правила са съществени, тъй като са довели до неправилни фактически констатации относно причините за просроченото преосвидетелстване. Тези нарушения от своя страна са довели до неправилно приложение на материалния закон от административния орган при постановяване на оспореното решение.

Предвид установените от съда факти в случая е била приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3, изречение трето от НПОС, тъй като преосвидетелстването на А. е извършено след срока, до който е била отпусната пенсията му не по негова вина и личната му пенсия за ИОЗ е следвало да бъде възстановена от 01.01.2023 год.

Като е приел противното, че пенсията следва да бъде възобновена от 15.02.2023 год. и на това основание е издал оспореното решение, с което е потвърдил обжалваното пред него разпореждане, на ръководителя по ПО, административният орган е нарушил материалния закон.

На следващо място съдът счита, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не са съобразени с разпоредбите на чл. 101б, ал. 2 от Закона за здравето /ДВ бр. 8 от 21.01.2023 г./ и § 5 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания /ДВ бр. 8/2021 г./, които са действащи към момента на издаването им.

Съгласно чл. 101б, ал. 2 от ЗЗ, когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и от ТЕЛК не са установени видът и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението, е налице забавяне в медицинската експертиза и се удължава валидността на последното издадено експертно решение до издаване на ново експертно решение. Тази норма е приложима в производството по преосвидетелстване на оспорващия А. по силата на § 5 от ПЗР на ЗХУ, съгласно който започнатите и неприключени до влизането в сила на този закон производства по преосвидетелстване на лицата пред органите на медицинската експертиза, както и започнатите и неприключени производства до 4 месеца след влизането му в сила, се довършват при прилагане на чл. 101б от Закона за здравето, независимо от срока на подаване на заявление-декларация от лицата или от упълномощени от тях лица, или от законните им представители.

Неоснователно е твърдението на оспорващия, че при постановяване на процесното разпореждане е следвало да се зачете и осигурителния му стаж придобит през 2022 год. Този стаж, придобит след предходното преизчисляване на пенсията му с разпореждане № ********** от 01.04.2021 год. /л. 421/, не може да бъде зачетен при възобновяване на пенсията му, а е зачетен при преизчисляване на пенсията на оспорващия по реда на чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО с разпореждане № ********** от 26.05.2023 год. /л. 12-13 от адм.д. № 127/2023 г. на АС – Търговище/, потвърдено с Решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 год., което е оспорено и е предмет на настоящото дело. В случая не е налице първоначално отпускане на пенсия в хипотезата на чл. 26, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, при която размерът на пенсията при отпускането ѝ се определя според наличния осигурителен стаж и осигурителен доход към датата на отпускане на пенсията, когато придобитият осигурителен стаж след датата на инвалидизиране се представя заедно със заявлението за първоначално отпускане на пенсията след двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО.

С оглед на изложеното пенсионния орган е следвало да издаде разпореждане, с което възобновява пенсията за ИОЗ на оспорващия считано от 01.01.2023 год. на основание чл. 30, ал. 3, изречение трето от НПОС и ЕР № 1843 от 26.06.2020 год. на ТЕЛК, което е било валидно по силата на чл. 101б, ал. 2 от ЗЗ и § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗХУ до издаване на ново експертно решение, а след постъпване на ЕР № 101 от 15.02.2023 год. да постанови разпореждане за изменение на пенсията, съобразно признатия с него нов процент работоспособност.

По изложените съображения Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане № ********** от 29.03.2023 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ следва да бъдат отменени, като постановени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване указанията за тълкуване и прилагане на закона, съобразно гореизложените мотиви.

Съдът намира, че при издаване на Решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 год. и Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същите съдържат фактически и правни основания, а доколко фактите са доказани и правилно ли са подведени под съответната правна норма е въпрос на материална законосъобразност. Основното възражение на оспорващия относно допуснатите съществени процесуални нарушения при тяхното постановяване касае обстоятелството, че потвърдените с тях разпореждания са издадени преди да е приключило производството по обжалване на предходните разпореждания.

Съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал.1, т. 2, каквито са процесните разпореждания, не спира тяхното изпълнение, а според чл. 118а, ал. 1 от КСО обжалването пред съда на решенията на ръководителя на ТП на НОИ, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им.

По отношение съответствието на Решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище с материалния закон съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от КСО пенсиите, свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, може да се преизчисляват по един от следните начини: 1. служебно – с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията; 2. по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията.

С оглед разпоредбата на чл. 102, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 пенсията се преизчислява служебно, когато пенсионерът е придобил осигурителен стаж пред предходната календарна година и ако до 30.03. на текущата година не е подал заявление по чл. 102, ал. 2, т. 2 от КСО за преизчисляване с допълнително придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. Преизчисляването се извършва към първи април на съответната година, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4, т. 1, а за самоосигуряващите се лица – данните от внесените осигурителни вноски,, които се отнасят за времето до 31.12. включително на предходната календарна година.

Съгласно чл. 102, ал. 5 от КСО преизчисляването на пенсиите по този член се извършва по реда на чл. 70, съответно на чл. 75 – 77. При преизчисляването на пенсията се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото ѝ отпускане, а за пенсия, отпусната до 1 януари 2000 г. – средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г., след което полученият размер се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията. При преизчисляването осигурителният стаж, положен след 31 декември 2010 г., не се превръща по реда на чл. 104.

В настоящия случай към 30.03.2023 год. оспорващият не е бил подал заявление за преизчисляване на пенсията му по реда на чл. 102, ал.1, т. 2 от КСО. А от данните по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО към 31.12.2022 год. е видно, че същият има придобит осигурителен стаж през предходната 2022 год. в размер на 06.м. и 08 дни / виж справката от персоналния регистър на осигурените лица /л. 426 / и опис на осигурителния стаж /л. 428 гърба/.

Административният орган в съответствие с данните за осигурителния стаж към 31.12.2023 год. е приел в потвърденото с оспореното решение разпореждане , че оспорващият има осигурителен стаж преди инвалидизирането в размер на 28 г. 10 м. и 27 дни, както и осигурителен стаж след инвалидизирането в размер на 7 м. и 10 дни равни на сбора от осигурителния стаж в размер на 1 м. и 02 дни придобит в периода 21.06.2020 – 31.12.2020 год. и 6 м. и 08 дни осигурителен стаж придобит през 2022 год. / виж описа на осигурителния стаж към 17.05.2023 л. 428/. В съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от КСО е признал за осигурителен стаж 5 години и 2 месеца – време което не му достига за навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО считано от датата на инвалидизиране равни на разликата от 5 г. и 9 м. признати му при отпускане на ЛПИОЗ минус 7 м. придобит осигурителен стаж след идвалидизирането, съгласно чл. 26, ал. 1 НПОС.

Въз основа на средномесечния осигурителен доход за страната за периода м. 06. 2019 г. – 05. 2020 г. в размер на 1016, 32 лв., съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО, умножен по индивидуалния коефициент на лицето – 0, 6821, определен по реда на § 7 от ПЗР на КСО е определен доходът за изчисляване на пенсията в размер на 693. 23 лв. Доколкото пенсията се преизчислява служебно само с придобития осигурителен стаж, то при определяне на нейният размер не се променят индивидуалния коефициент и административният орган правилно е приложил индивидулния коефициент на оспорващия към 01.09.2021 г., определен по реда на § 7д от ПЗР на КСО /виж данни за ИК л. 425 гръб таблица 2 последен ред/.

В съответствие с чл. 75, ал. 1 от КСО административният орган е умножил осигурителния стаж от 29 год. и 6 месеца с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците, което е равно на 39,83%. Правилно е умножил и признатия по реда на чл. 75, ал. 2 от КСО стаж от 5 г. и 2 с процент 1,35 всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците, което е равно на 6,98 %. В съответствие с разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изречение 2, т. 3 от КСО така получения процент 6,98 за този стаж е умножен с коефициент 0,5, тъй като на оспорващият А. от 15.02.2023 год. му е била призната 50 % ТНР с ЕР № 101 от 15.02.2023 год., на ТЕЛК, при което процентът за този вид осигурителен стаж е равен на 3,49%.

При тези изчисления общият процент осигурителен стаж на оспорващия А. по чл. 75 е 43,32 % равен на сбора от 39,83% плюс 3,49%. С оглед на така установените данни административният орган правилно е преизчислил пенсията на оспорващия в размер на 300.31 лв. Така полученият размер на пенсията е осъвременена по реда на чл. 100 от КСО с 5 %, съгласно Решение на Надзорния съвет на НОИ от 03.06.2021 год. https://nssi.bg/wp-content/uploads/reshenie_NS_03062021.pdf , а така полученият размер от 315,33 лв. е увеличен, съгласно §7ж от ПЗР на КСО с 10 процента като към полученият размер от 346,86 лв. са прибавени 60 лв. по ПМС № 479 от 30.12.2021 год. / ДВ бр. 1/2022 год./, при което е определен размер на пенсията от 406,86 лв.

Административният орган е преизчислил пенсията и по реда на § 7з ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО при което пенсията на оспорващия е в размер на 316.22 лв. и на основание $ 7з, ал. 3 от КСО е определил по-високият размер от 406,86 лв. Така определеният размер не е по-нисък от минималния размер на пенсията за инвалидност по чл. 75, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 70, ал. 12 от КСО във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на ДОО за 2023 год., който за периода от 01 януари до 30.юни 2023 год. е 396.95 лв. равни на 467 лв. по 85 %.

Неоснователно е твърдението на оспорващия / виж жалбата му на л. 5 от адм.д. 127/2023 год. на АД Търговище /, че административният орган е намали признатия размер на осигурителния му стаж от 28 г. през 2020 год. на 27 год. през 2023 год. Видно от данните по делото през 2020 год. при отпускане на ЛП за ИОЗ му е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО в размер на 28 г. 10 м. и 27 дни и осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО в размер на 5 год. и 9 месеца, а при служебното преизчисляване на пенсията му с разпореждане № ********** от 26.05.2023 год. е признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО в размер на 29 г. 6 месеца и 07 дни от които 28 г. и 10 м. 27 дни осигурителен стаж преди инвалидизирането, и осигурителен стаж след инвалидизирането от 1 м. и 02 дни придобит в периода 21.06.2020 – 31.12.2020 год. и 6 м. и 08 дни осигурителен стаж придобит през 2022 год.

Неоснователно е и твърдението на оспорващия, че по отношение на осигурителния му стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО следва да се прилага коефициент 0,7, тъй като разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от КСО е материално правна и след като от 15.02.2023 год. на оспорващия е призната 50% ТНР, то размерът на пенсията му след тази дата следва да се определи с прилагане на коефициента по чл. 75, ал. 2, изречение второ, т. 3 от КСО, а именно 0,5 по отношение на признатото за осигурителен стаж време на основание чл. 75, ал. 2 изречение първо от КСО.

Неоснователно е и възражението, че административният орган при постановяване на решението не е взел предвид подадената от него молба за преизчисляване на пенсията от 30.04.2023. год., /л.20 от адм.д. № 146/2023 год. на АС – Търговище

Ето защо съдът намира, че оспореното решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане № ********** от 26.05.2023 год. съответстват на материалния закон, поради което оспорването им следва да се отхвърли.

По отношение материално-правното законосъобразност на Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, потвърждаващо разпореждане № 6252331901522 от 30.06.2023 г. /л.12 от адм.д. № 146/2023 г. на АС – Търговище/, съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от КСО пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. С т. 1 от Решение от 05.06.2023 год. https://www.nssi.bg/wp-content/uploads/reshenie_NS_05062023.pdf Надзорният съвет на НОИ е приел пенсиите отпуснати до 31.12.2022 год. да се осъвременят от 01.07.2023 год. с 12 %.

В производството по чл. 100 от КСО не се променя осигурителния доход, нито индивидуалния коефициент, нито признатия осигурителен стаж. Не се признава и новопридобит осигурителен стаж. Единственото, което административният орган е длъжен да направи по силата на тази разпоредба, е да изчисли новия размер на пенсията, като умножи получавания към 30.06. на съответната година размер на пенсията с процента на осъвременяване, както и да съобрази дали така определеният размер не е по-малък от минималния размер на пенсията за инвалидност, регламентиран в разпоредбата на чл. 75, ал. 4 от КСО.

В случая към 30.06.2023 год. личната пенсия за ИОЗ на оспорващия е била в размер на 406.86 лв., определена с Разпореждане № ********** от 26.05.2023 год. Макар и обжалвано това разпореждане е било действащо. Спрямо този размер е приложен коефициента за осъвременяване от 12 %, при което осъвремененият размер на пенсията на оспорващия е 455.68 лв.

Съгласно чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 за лицата с ТНР/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто. Според чл. 70, ал. 12 от КСО минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. С чл. 10, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2023 г. / дв. Бр. 66/2023 г./ минималният размер на пенсията за ОСВ по чл. 68, ал. 1 от КСО от 01.07 до 31.12.2023 год. е в размер на 523.04 лв.

С оглед на горното минималния размер на инвалидната пенсия за лицата с ТНР/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто. по чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО от 01.07.2023 год. до 31.12.2023 год. е 444,58 лв., т.е. осъвремененият размер на пенсията на оспорващия от 01.07.2023 год. е по-висок от минимално предвидения в закона размер.

Неоснователно е и възражението, че административният орган при постановяване на решението не е взел предвид подадената от него молба за преизчисляване на пенсията му от 30.04.2023. год., /л.20 от адм.д. № 146/2023 год. на АС – Търговище/. На първо място както беше посочено по-горе при хипотезата на чл. 100, ал. 1 от КСО не се взема предвид новопридобит осигурителен стаж. На следващо място от представеното писмо на АС – Шумен и приложенията към него /л.33-40 /, е видно, че по молбата на оспорващия за преизчисляване на пенсията му има постановено разпореждане № ********** от 09.08.2023 год. с което на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО пенсията му е преизчислена, а на основание чл. 100 от КСО е осъвременена. Разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-25-53 от 19.09.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, обжалвано е по съдебен ред, като по жалбата е образувано адм.д. № 310/2023 год. на АС – Шумен.

Ето защо съдът намира, че Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище съответства на материалния закон, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Търговище и потвърдено с него Разпореждане № ********** от 29.03.2023 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Търговище .

ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на А. Н. А. с [ЕГН] от [населено място], ул. ****** № **, срещу Решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 год. и срещу Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 год., издадени от ръководителя на Териториално поделение на НОИ – Търговище.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.