№ 1217
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206951 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 11-01-403/30.09.2021 г. на
директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на Х. Н. Е.
на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 от Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор.
Жалбоподателят чрез процесуалния му представител моли да се отмени НП.
Аргументите са свързани с недоказаност на деянието, необоснованост на обжалвания
акт, нарушаване на чл. 34 от ЗАНН, несключване на договор от страна на ***а на ***,
наличието на решение на общинския съвет за закупуване на автомобил, липсата на
пълно описание на съставомерни обстоятелства и приложението на института на
маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна АДФИ, чрез процесуалния си представител, моли съда да
потвърди НП като законосъобразно. Предлага подробен анализ на възраженията от
жалбата. Приема, че нарушението не е маловажно и е установено по безспорен начин.
Твърди да не са нарушени процесуалният и материалният закон. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
От фактическа страна съдът установи следното:
Към 17.07.2020 г. жалбоподателят Х.Е. бил *** на ***. В това му качество той
бил отговорен за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички
ръководени от него структури, програми, дейности и процеси при спазване на
1
принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност, както и
отговарял за определяне на целите на организацията, идентифициране на рисковете за
постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово
управление и контрол в съответствие с изискванията на ЗФУКПС.
В *** имало изградена действаща Система за финансово управление и контрол
(СФУК), която била утвърдена със Заповед № 63/01.03.2002 г. В *** има издадени
правила за основаните работи и процедури от СФУК, чиято версия е от 01.01.2007 г.,
но за тях няма издадена заповед на ***а за утвърждаването им. Съгласно основна
процедура „Поемане на задължение“ от Система за финансово управление и контрол
на *** „предварителен контрол“ означавало осъществяване на вътрешни контроли
преди извършването на определено действие или дейност и гарантиращи протичане на
същите в рамките на предварително набелязаните параметри. Процесът на поемане на
задължени предшествал всяко извършване на разход, като изключение правят
разходите за електроенергия, телефон, ВиК услуги и отпускането на еднократна
финансова помощ по решение на Общинския съвет, при които се прилага само
процедурата за предварителен контрол преди извършване на разход (ОП 02-02), т.е.
преди поемане на ангажимент се осъществяват осем контролни дейности, а преди
извършване на разход – седем контролни функции, в това число дейност по проверка
на първичните документи за съответствие, включително за аритметична вярност. При
заложените процедура финансовият контрольор следва да се изразява писмено си
становище по отношение поемането на задължение в заявка по образец (ДОК 02-01-01)
и по искането за извършване на разход (ДОК 02-02-01). Въз връзка с изградената
система в *** имало предвидена длъжност „***“, която се заемала от В. И..
С докладна записка вх. № 144/12.06.2020 г. до Общински съвет – Брезово ***ът
на *** Х.Е. е отправил предложение за закупуване на един брой употребяван лек
автомобил с висока проходимост за нуждите на горско-стопанската единица, поради
натрупана значителна амортизация в притежаваните такива. Предложено е още
разходите да са за сметка на собствените приходи на ***, определен е лимит на
разходите до 7000 лв. с ДДС и да се приеме решение по възлагане на ***а за
предприемане на необходимите действия. Предложението на ***а на *** е
съпроводено с писмо за разходите за ремонт на наличния автомобил от същата
категория, както и доклад на главния счетоводител за разходите за ремонт пак на
същия автомобил.
С решение № 125 от 25.06.2020 г. на Общински съвет – Брезово е прието да бъде
закупен такъв лек автомобил съгласно предложението на ***а на ***, като е определен
за лимит на разходите 12 000 лв., които да бъдат покрити от собствените средства на
***.
В изпълнение на взетото решение на 17.07.2020 г. между Й. С. С. и Г. Б. С. и
***, представлявана от ***а й, Х.Е., чрез пълномощник – И. П. Т., е сключен договор
за покупко-продажба на МПС лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с
рег. № ***. За целта Т. бил упълномощен с пълномощно с рег. № 220/16.07.2020 г.
Договорът бил регистриран под № 4179 по описа на нотариус Ф. Ш. с район на
действие Районен съд Петрич. Съгласно договор цената на закупения автомобил бил
11 000 лв. без ДДС, която е заплатена с платежно нареждане № 594125 от 16.07.2020 г.
Със заповед № ФК-10-65/12.01.2021 г. на зам.-директора на АДФИ била
възложена на Н. Д. на длъжност *** да извърши финансова инспекция на ***
съобразно посочените в заповедта точки. Със заповед № ФК-10-177/02.02.2021 г.
проверката е спряна, считано от същия ден, а със заповед № ФК-10-231/12.02.2021 г.
възобновена до 11.03.2021 г. като е включен в екипа и П.П.. Със заповед № ФК-10-
371/11.03.2021 г. срока на проверката е удължен до 08.04.2021 г.
2
По повод на извършената проверка на *** от служител на АДФИ с писмо вх. №
12-00-122/23.03.2021 г. по описа на *** са изискани относими документи при поемане
на задължение и извършване на разходи съгласно действащата СФУК в ***, касаещи
разхода по закупуване на въпросния лек автомобил. С писмо до финансовата
инспекция с изх. № 12-00122-1 от 25.03.2021 г., подписано от ***а на *** е постъпил
отговор, че *** няма налични документи по СФУК.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 11-01-403/07.04.2021 г. за нарушение на чл.
13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и
жалбоподателя. Срещу акта е постъпило допълнително писмо възражение с вх. № 11-
01-403/15.04.2021 г.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. за същото нарушение на
основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. В постановлението са обсъдени оплакванията от
писменото възражение срещу акта.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката
П.П. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал, включително АУАН, писмено възражение вх. № 11-01-403/15.04.2021 г.,
заповед № ФК-10-65/12.01.2021 г. на Зам.-директора на АДФИ, заповед № ФК-10-
177/02.02.2021 г. на Директора на АДФИ, заповед № ФК-10-231/12.02.2021 г. на
Директора на АДФИ, заповед № ФК-10-371/11.03.2021 г. на Директора на АДФИ,
справка за отговорните длъжностни лица при *** за периода от 01.01.2014 г. до
01.12.2020 г., система за предварителен контрол при поемане на финансово
задължение и извършване на разход - Основана процедура „Поемане на задължение“
(ОП 02-01), версия 1 от 01.01.2007 г., Работна инструкция „Поемане на задължение“
(РИ 02-01), „Заявка за поемане на задължение“ (ДОК 02-01-01), Работна инструкция
„Извършване на разход“ (ОП 02-02), Работна инструкция „Извършване на разход“ (РИ
02-02), „Искане за извършване на разход“ (ДОК 02-02-01), Работна инструкция
„Съставяне на досие на задължение/разход“ (РИ 02-03), „Контролен лист“ (ДОК 02-03-
01), Работна инструкция „ Действия на финансовия контрольор при предварителния
контрол“ (РИ 02-04), препис от решение № 125 от 25.06.2020 г. на Общински съвет гр.
Брезово, копие на докладна записка от Х.Е. – *** на *** вх. № 144/12.06.2020 г., копие
на доклад от Ф. Г. – *** в ***, писмо относно ремонт на МПС, копие на договор за
продажба на МПС от 17.07.2020 г., копие на бележка за преводно нареждане № 594125,
писмо от АДФИ до Х.Е. с вх. № 12-00-122/23.03.2021 г. ведно с кореспонденция по
електронна поща, писмо от Х.Е. до АДФИ с изх. № 12-00-121-1/25.03.2021 г., заповед
№ 63/01.02.2002 г на ***а на *** ведно с правила за предварителен контрол и система
за дойния подпис
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че проверката е
извършена и на базата на представените пред агенцията документи, които са били
изрично изискани от служителя. Актосъставителят се е запознал с правилата по СФУК,
които не са били въведени чрез заповед на ***а. Установил е, че *** има назначен ***,
както и че по направените разходи и поети задължения няма предварителен контрол от
контрольора, за което и не са издадени документи.
Показанията му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства,
основна тежест ред които има писмото, изходящо от ***а на ***, където ясно е
посочено, че документи за извършен предварителен контрол не са били издадени,
3
което пряко и непротиворечиво потвърждава показанията на свидетеля, поради което
им дава вяра.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя. Материалната компетентност на актосъставителя и
наказващия орган произтича пряко от закона – чл. 35 от ЗДФИ, който овластява
финансовите инспектори да издават актове, а директора на агенцията - наказателни
постановления.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено
правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да
направи и писмени възражения по него, от което се е и възползвал. Актът е съставен в
присъствието на свидетел и лично на жалбоподателя. Актът е издаден в шестмесечен
срок от установяване на нарушителя и нарушението съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото това е станало едва с постъпване на писмото от ***а на *** изх. № 12-00-
122-1/25.05.2021 г., а актът е издаден на 07.04.2021 г. Едва от този момент за
държавната администрация е станало известно обстоятелството за липсата на
изпълнение на законово задължение, т.е. за параметрите и елементите на нарушение и
неговия нарушител.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за издаването на наказателно постановление, доколкото същата
разпоредба овластява държаните органи да издават наказателни постановление в 5-
годишен срок от извършване на нарушението, когато то касае разпоредбата на чл. 32,
ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, какъвто е настоящият случай. Постановлението е издавено в този
срок, доколкото е от дата 30.09.2021 г.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, регламентиращи
изпълнението на политики и процедури за предварителен контрол за
законосъобразност.
За неоснователни съдът прие възраженията, свързани с липсата посочване на
датата на откриване на нарушението и нарушителя. Същото не представлява
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление съгласно чл.
57, ал. 1 от ЗАНН и на акта съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. По изложените
съображения не се прие и възражението за допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН
относно сроковете за издаване на актове в административнонаказателното
постановление. Ясно посочено е, че мястото на извършване на нарушението е в гр.
Брезово, а датата е на 17.07.2020 г., в която връзка не се възприеха и възраженията от
4
жалбата. Доколкото нарушението се изразява в бездействие и затова то не може да се
прояви в конкретен акт от обективната действителност. По тази причина не може и да
се посочи кога точно е извършено конкретното нарушение, а последния възможен
момент, в който е следвало да се извърши. В конкретния случай това е моментът, в
който е извършен разходът или е поето финансово задължение. Това е ясно отразено
като дата 17.07.2020 г., поради което и съдът не намери, че е извършено нарушение
свързано със съдържанието на наказателното постановление.
От правна страна съдът намира следното:
Съдът като съобрази доказателствата по делото, намира, че от обективна и
субективна страна се доказа извършването на административно нарушение от
дружеството жалбоподател. Установява се извършването от обективна и субективна
страна на нарушението, за което е наказан жалбоподателят.
Съгласно чл. 4, т. 1 от ЗДФИ *** попада в обхвата на държавната финансова
инспекция като бюджетна организация, както е и организация от публични сектор по
смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗФУКПС. Съгласно пар. 1, т. 8 от ДР към ЗФУКПС
„Ръководители“ са лицата, управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи
ръководни функции и носещи управленска отговорност. За държавните предприятия по
чл. 2, ал. 2, т. 7 и търговските дружества по чл. 2, ал. 2, т. 8 и 9 ръководители са лицата,
които са овластени да ги управляват. Следователно ръководител на организацията е и
***ът на съответната община, а в случая ***ът на *** – Х.Е.. Ръководителите на
организациите по чл. 2 отговарят за осъществяване на финансовото управление и
контрол във всички ръководени от тях структури, програми, дейности и процеси при
спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и
прозрачност – чл. 3, ал. 1 от ЗФУКПС, т.е. ***ът е отговорното лице за неспазване на
съответните правила. Затова и той отговаря за определяне на целите на организациите,
идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и
ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията
на този закон, в който смисъл е чл. 4, ал. 1 от ЗФУКПС.
По отношение на финансовото управление и контрол ясен е законът в чл. 5, ал.
2 от ЗФУКПС, че това се осъществява чрез системи за финансово управление и
контрол, включващи политики, процедури и дейности, въведени от ръководството на
организациите по чл. 2, с цел да се осигури разумна увереност, че целите на
организациите са постигнати чрез съответствие със законодателството, вътрешните
актове и договори; надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната
информация; икономичност, ефективност и ефикасност на дейностите; опазване на
активите и информацията.
Във връзка с осъществяването на контрол ръководителите на съответните
организации осигуряват дейности, включващи писмени политики и процедури,
създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите
граници, определени в процеса на управление на риска – чл. 13, ал. 1 от ЗФУКПС.
Следователно ***ът е длъжен да осигури такава процедура, че да се намали риска за
организацията, както и да я прилага винаги, когато е необходимо. Това именно е и
създаването на СФУК, каквито са съществували, независимо дали са били въведени
със заповед или не.
Съгласно разпоредба на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС контролните дейности се
прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите.
Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват
най-малко политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. Като
редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол се определя от
ръководителя, въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите и в
5
съответствие с указанията на министъра на финансите. Същевременно цитираната
разпоредба създава задължение за прилагане на контролните дейности.
Установява се по делото, че в публичната бюджетна организация, каквато е ***,
съществуват писмени политики и процедури, удостоверяващи създадените контролни
дейности по отношение на предварителния контрол върху изпълнението на поетите
финансови ангажименти и плащания към контрагнети. Впрочем съществуват две
определени политики и процедури в същия смисъл. Първите по време са въведени със
заповед № 63 от 01.03.2002 г., а вторите са с версия 1 от 01.01.2007 г., без обаче да са
въведени със заповед на ***а. Съгласно последните с Работна инструкция „Действия
на финансовия контрольор при предварителния контрол“ (РИ 02-04) е уреден статутът,
ролята и правомощията на длъжността на финансовия контрольор. Той извършва
предварителен контрол и дава становища за законосъобразност и целесъобразност на
поетите задължения за извършване на разходи. От друга страна въведените със заповед
№ 63 от 2002 г. правила изискват предварителен контрол от главния счетоводител чрез
проверка на документацията.
Финансовият контрольор се определя със заповед на ***а на ***, именно за да
изпълнява контролните си функции при провеждането на политиките и правилата на
организацията при поемането на задължение и извършването на разход. Установява се
че към 2020 г. е имало назначено лице на длъжността *** в *** и това била В. Г. И..
Това обаче не освобождава ръководителя на организацията от неговата отговорност за
създаване и спазване на създадените политики – чл. 9, ал. 2 от ЗФУКПС.
Безспорно се установи по делото, че от ***а на *** до общинския съвет е
направено предложение за закупуване на лек автомобил при определени
характеристики и условия, включително и за цената му. По него е било взето решение
№ 125 от 25.06.2020 г. да бъде закупен такъв автомобил като е била определена по-
висока стойност на покупката. Възложено е на ***а за извърши необходимите
действия по сделката. В изпълнение на взетото решение на 17.07.2020 г. между ***,
представлявана от Х.Е. (жалбоподателя), действащ чрез пълномощник – И. Т.,
упълномощен с пълномощно рег. № 220/16.07.2020 г., от една страна като купувач, и
от друга Й. С. С. и Г. Б. С., като продавачи, е сключен договор за покупко-продажба на
МПС – лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № *** на стойност от 11 000 лв.
без ДДС. За същата покупка обаче от страна на *** не е извършен предварителен
контрол за законосъобразност преди поемане на задължението за разход при
сключването на договора. Липсват попълнени и подписани контролни листа или
каквито и да е било други документи от съответното длъжностно лице в ***, в това
число нито финансовия контрольор, нито главния счетоводител. Последният само е
дал своя доклад относно разходите за ремонт на наличния в *** лек автомобил,
извършващ същите функции като този, а който се прави предложение за закупуване, но
този доклад не представлява проверка на документацията по закупуването на новия. В
този смисъл независимо, че ***ът е делегирал правомощията си по осъществяване на
предварителен контрол на определено длъжностно лице, задължението за прилагане на
политиките и процедурите за предварителен контрол за законосъобразност се
осигуряват от ръководителя и не освобождава ръководителя от отговорност за
изпълнение на делегираните правомощия. В резултат на това, че жалбоподателят не е
приложил политиките и процедурите в съответната област, не е и осъществен и
предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължението за
разход, не е и въвел чрез нарочна заповед актуалната версия на СФУК. В горния
смисъл е изцяло отразеното лично от отговорното лице в писмо до АДФИ с рег. № 12-
00-122-1/25.03.2021 г., че няма налични документи по СФУК относно тази сделка,
което доказва извършването на нарушението от обективна страна.
6
Нарушението е извършено виновно, при вид на вината непредпазливост,
доколкото нарушителят е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици на
постъпката си, а именно съгласно разпоредбите на закона е следвало да осигури
контрол на поемане на задължение и извършване на разход, и е могъл да ги предвиди,
но не го е направил.
По изложените по-горе съображения съдът намери и възраженията от жалбата за
липсата на установеност на нарушителя и на признаците от обективна страна на
нарушението за неоснователни.
По наказанието:
Описаното нарушение е правилно съотнесено към санкционната разпоредба на
чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, която предвижда, че при упражняването на инспекционна
дейност по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по
граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява
престъпление, се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в
съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв. В самия ЗФУКПС лисва
санкционна разпоредба на конкретното нарушение, следователно и правилно е
приложена общата разпоредба от ЗДФИ, доколкото се касае за нарушение на
нормативен акт, уреждащ финансовата дейност на определени лица и организации.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил санкция в нейния
минимален размер от 200 лв.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, които биха били постигнати с наказанието в наложения размер, като не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на
НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност,
при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено
административно наказание „глоба“ за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗФУКПС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение
на задължения към държавата при осъществяване на контролната й дейност в сфера с
висока степен на риск и с изключителна степен от необходимостта за защита на
обществените интереси. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат, но то на практика може
да доведе до сериозно застрашаване на финансовата стабилност на публичните
бюджетни организации, както и до възпрепятстване на контролната дейност на
държавата. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС няма
отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на „маловажния случай“ по пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН.
„Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
7
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Не могат да бъдат възприети като основателни възраженията на жалбоподателя
за наличието на основания да се приеме за приложим маловажния случай. Относно
липсата на вредни последици съдът вече изложи аргументите си. Неприлагането на
въпросния институт не може да се счете за неправно третиране в обществото.
Всъщност конкретният случаи по нищо не се различава от обикновените случаи на
нарушения от същия вид, а именно ръководител на организация да не приложи
определена в закона политика или процедура. Самото нарушение не зависи от размера
на поетото задължение. По тези причини съдът прие, че наложената санкция е
законосъобразна и справедлива.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН на
въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по
делото. Същото е направено в предвидения в закона срок и следва да бъде определено
в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а
именно в размер на 80 лв., доколкото именно той съвпада с фактическата и правна
сложност на делото.
Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е наложил
санкция в минимума за физическите лица от 200 лв., което съдът намира за
законосъобразно и справедливо. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна
отговорност. Същевременно наказателното постановление е съобразено с
процесуалния и материалния закон, поради което настоящият съдебен състав като
намери, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и правилно, то следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 11-01-403/30.09.2021 г. на
директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на Х. Н. Е. с ЕГН
********** в качеството му на *** на *** на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за
държавната финансова инспекция е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл. 13, ал. 3, т. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния
сектор.
ОСЪЖДА „Х. Н. Е. с ЕГН ********** да заплати на Агенцията за държавна
финансова инспекция сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8
9