№ 190
гр. С., 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500234 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 186/11.06.2021г. ,постановено по гр.д.№ 152/2021г. по описа на С.ски
районен съд е признато за установено по отношение на Кооперация „Взаимоспомагателна
земеделска кредитна асоциация на частни стопани-с.Смилян“ с ЕИК ****, с адрес:
с.Смилян,общ.С., ул.“Девети септември“ № 113, че дължи на М. Р. П., с ЕГН **********, с
адрес:гр.С., ул.“Д.Б.“ № 16 сумата от 790 лева-главница,представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение по изп.дело № 915/2018г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, сумата от 80,10 лева
–законна лихва от 08.11.2019г. до 06.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2020г.
до изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.№ 1012/2020г. по описа на С.ски районен съд е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Осъдена е Кооперация
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани-с.Смилян“ с ЕИК ****, с
адрес: с.Смилян,общ.С., ул.“Девети септември“ № 113 да заплати на М. Р. П., с ЕГН **********, с
адрес:гр.С., ул.“Д.Б.“ № 16 разноски по водене на делото в размер на 385 лева, както и разноски в
заповедното производство в размер на 325 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3842/18.06.2021г. от
Кооперация „ВЗКАЧС-Смилян“, представлявана от председателя Сафидин Исенов Чикуртев, чрез
пълномощника му адв. Б.М. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния
закон и задължителната практика на ВКС. Излагат се доводи, че съдът е обосновал изводите си
само на част от цитираната съдебна- Определение № 618/03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 411/2009 г. на
ВКС относно приложимостта на общите правила на ГПК и към останалите производства,
1
уредени в същия кодекс, като е пропуснал да посочи, че „когато особеностите на производството
налагат отклонения от общия режим това е изрично уредено в закона-така чл. 79 ГПК урежда
изрично дължимите разноски по изпълнението.” Съдът е приел на основание чл.78 ал.4 ГПК,че
въпреки разпоредбата на чл.79 ГПК е възможно извън изпълнителното производство в заповедно и
исково да се присъдят разноски направени в изпълнителното. Правното основание за възникване
по основание и размер на вземането за разноски по изпълнително производство е актът на
съдебния изпълнител- Постановление за определяне на разноските във всеки един етап на това
производство.Този акт на съдебния изпълнител е приложим само в изпълнителното
производство,той не е облигационна връзка между взискателя и длъжника по изп.дело, която да ги
обвързва извън това производство и не обвързва и съда с доказателствена сила в заповедното и
исково производство.В жалбата се твърди още, че чл.79 ал.2 ГПК урежда иск в полза на частния
съдебен изпълнител относно незаплатени такси на ЧСИ,но такъв иск не е уреден за адвокатското
възнаграждение. Правилата относно адвокатското възнаграждение са изяснени от задължителната
практика на ВКС. Адвокатското възнаграждение на взискателя се определя въз основа на
действащите тарифи за адвокатски възнаграждения и правна помощ от съдебния изпълнител и се
събира чрез принудителните изпълнителни способи в това производство. Относно разноските е
предвидена защита по чл. 435 ГПК.Изпълнителното производство по изп.д.№ 915/2018 г. по описа
на ЧСИ Соня Димитрова е прекратено по искане на М.П. с Молба вх. № 10665/30.08.2019 г., с
Постановление на ЧСИ от 11.09.2019 г., като с молба на 13.09.2019г. от адв. Донева са предявени
разноски по изп.дело във вече прекратено изпълнително производство. В това им качество вече
М.П. има качеството на взискател относно разноските, а Кооперация "ВЗКАЧС" има качеството
на длъжник. Преди да е поискано прекратяване на изпълнителното производство е следвало да се
поискат от взискателя М.П. събиране на разноските в същото това производство, като се спазват
правилата чрез акт на ЧСИ за определяне на разноските, уведомяване на страните, покана за
доброволно изпълнение, при неплащане, принудителни способи и т. н., което не е осъществено.
Напротив, някои от тези действия са извършени след прекратяване на изпълнителното
производство. Подадената от кооперацията жалба срещу постановлението на ЧСИ за определяне
на разноските е отхвърлена от С.ския окръжен съд по В.ч.гр.д. №259/2020г. именно защото
производството по изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.З ГПК. Съгласно т.6 от ТР
№ 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени
за изпълнителни способи, които не са приложени.Това означава, че след като в самото
изпълнително производство не са поискани и предприети изпълнителни способи за събиране на
задължението не се дължи и възнаграждение, тъй като не са поискани и извършени принудителни
действията, за които е упълномощен адвоката. Разноските остават за сметка на взискателя. В тази
насока е и становището по т.5. на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3 / 2015 г. на ОСГТК,
съгласно което при липсата на поведение на длъжника, което да е станало пречка за реализирането
на изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на отговорността на
длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му бъде възложена отговорността за
извършените от взискателя във връзка с нереализирания изпълнителен способ разноски, а същите
следва да останат в тежест на извършилия ги, като в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР №
2/26.02.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Взискателят
може да избегне извършването на тези разноски, ако извърши предварително проучване на
имуществото на длъжника по чл. 431 ГПК и чл. 18 ЗЧСИ, като пропускът това да бъде направено
не може да се вмени във вина на длъжника. Посоченото ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015
г. на ОСГТК изяснява изцяло как се осъществява отговорността за разноски в изпълнителното
2
производство и че то не може да породи основание за плащане извън самото изпълнително
производство, както в случая е постановил С.ския районен съд. В т. 2 от същото е посочено, само
по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно,
за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми
са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е
възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по
изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението
разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски
по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа
на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист.
Затова този акт представлява пряко изпълнително основание. Съгласно чл. 434 ГПК съдебният
изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез
изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и
направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на
съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово
задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по
принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат
обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото
задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При липсата на такова законово
задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2
ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки
акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази
си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.
Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това
оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде
отхвърлен предявения иск.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
4249/08.07.2021г. от М. Р. П. чрез пълномощника му адв.Л.Д., в който оспорва същата като
неоснователна.Излагат се доводи, че за да постанови обжалваното решение съдът правилно и
законосъобразно е приел, че предвид обезсилването на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №
45/ 2014г. на СмРС, образуваното срещу М.П. изпълнително дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 3 от ГПК с постановление на ЧСИ. По изпълнителното дело са направени разноски за
адвокатско възнаграждение от длъжника П., които подлежат на възстановяване от Кооперацията -
взискател, с оглед незаконосъобразното завеждане на изпълнителното дело, тъй като в случая
намират приложение разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и чл. 79 от ГПК. Твърди се, че изложените във
въззивната жалба твърдения са необосновани, неподкрепени с доказателства и не се основават на
закона и са лишени от правна логика. Голяма част от твърденията в жалбата не касаят
съдържанието на първоинстанционния акт и са неотносими към правния спор. Декларативно се
сочи, че актът противоречи на материалния закон и задължителната практика на ВКС, без д а се
позовава на конкретни разпоредби и практика. Неоснователни са възраженията на кооперацията за
недължимост на претендираните суми, още повече при наличието на влезли в сила окончателни
3
съдебни актове в противен смисъл, които касаят същите разноски по изпълнителното дело-
Решение № 447/ 08.11.2019г. по В.гр.д. № 409/ 2019г. на СмОС и Решение № 20201/ 09.07.2020г.
по В.гр.д. № 259/ 2020г. на СмОС, по които кооперацията е страна и решенията са задължителни
за нея и за всички учреждения и съдилища, съгласно чл. 297 от ГПК. Както по сочените
граждански дела, касаещи разноските по изпълнителното дело, така и по първоинстанционното
дело се установява, че тези разноските са направени именно в изпълнителното производство.По
делото не е спорно,че изп. производство е прекратено от ЧСИ по реда на чл.433, ал.1, т.З ГПК -
поради обезсилване на изпълнителния лист. След като изп. производство е прекратено, то на
взискателя следва да се възложат и направените от длъжника разноски по него, като в случая това
следва да се извърши по реда на чл.79,ал.1,т.1 ГПК, както правилно е приел районният съд.
Разпоредбата се намира в общата част от ГПК - Раздел II, Държавни такси и разноски и същата
изрично указва за чия сметка са разноските, направени от страните в изпълнението. Длъжникът не
само не понася разноските на взискателя - инициатор на процес, който не е следвало да бъде
завеждан, но има право да възстанови собствените си такива.Съдебната практика е константна, че
заплащането на разноски в изпълнителния процес е проявление на общия принцип за репариране
на вредите на страната, която ги е претърпяла - в случая, когато длъжникът е бил принуден да
направи разноски в резултат на незаконосъобразните действия на взискателя в изпълнителното
производство. Затова и правният интерес от водене на делото пред СмРС е именно поставеното
изискване от ЧСИ за представяне на изпълнителен лист за репариране на заплатените разноски.
Безспорно, такъв изпълнителен лист не може да бъде издаден без наличието на постановен и
влязъл в сила съдебен акт, който да представлява основание по чл. 404 от ГПК. Именно такава е и
целта на търсената защита в проведеното производство пред СмPC, като постановеното решение е
правилно и законосъобразно,поради което моли да бъде потвърдено.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във възизвната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.
По делото се установява следното от фактическа страна:
Не е спорно, че по подадено от Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна
асоциация на частни стопани-с.Смилян“ заявление е издадена Заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 от ГПК № 25/16.01.2014г. по ч.гр.д.№ 45/2014г. по описа на РС-С. и изпълнителен лист
от 17.01.2014г. срещу В.Х. Т.,С. Ф. Ф. и М. Р. П., които солидарно да заплатят на Кооперация
„ВЗКАЧС“ с.Смилян сумата от 13 277,64 лева, ведно със законната лихва,считано от 15.01.2014г.
до окончателното плащане на сумата и разноски в размер на 615,55 лева, от които 265,55 лева ДТ и
350 лева адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на „ВЗКАЧС“ с.Смилян е образувано
изп.дело № 915/2018г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова срещу длъжниците В.Х. Т.,С. Ф. Ф. и М.
Р. П..
По подадено от М. Р. П. възражение по реда на чл.423 от ГПК и частна жалба по чл.419
от ГПК срещу заповедта за изпълнение с Определение № 712/26.06.2019г., постановено по в.ч.гр.д.
4
№ 199/2019г. по описа на С.ски окръжен съд е прието възражението, върнато е делото на Районен
съд-С. за даване указания по чл.415 от ГПК, отменено е разпореждането за незабавно изпълнение и
е обезсилен изпълнителния лист от 17.01.2014г., в частта му по отношение на М. Р. П..
С молба вх.№ 10655/30.08.2019г. М. Р. П. е поискал от ЧСИ Соня Димитрова да
прекрати изпълнителното производство по изп.д.№ 915/2018г. на основание чл.433,ал.1,т.3 от ГПК
поради обезсилване на изпълнителния лист.
С Постановление за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на
длъжник от 11.09.2019г. ЧСИ Соня Димитрова е прекратила изп.д.№ 915/2018г. с длъжник М.П.
поради обезсилване на изпълнителния лист на основание чл.433,ал.1,т.3 от ГПК.
С молба-допълнение с вх.№ 11122/13.09.2021г. до ЧСИ М.П. е поискал да му бъдат
заплатени на основание чл.79,ал.1,т.1 от ГПК направените от него разноски в изпълнителното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 790 лева.
С Постановление от 20.09.2019г. ЧСИ е отказал събирането на разноски за адвокатско
възнаграждение на длъжника М.П., като е изложил мотиви, че съдебният изпълнител не разполага
с правораздавателни функции и не е налице законово основание да присъжда направените от
длъжника разноски в тежест на взискателя при прекратяване на изп.дело.
По подадена от М.П. жалба срещу постановлението на ЧСИ за отказ да му присъди
разноските по изп.производство за адвокатско възнаграждение е образувано В гр.д.№ 409/2019г. С
Решение № 447/08.11.2019г. ,постановено по същото дело Окръжен съд –С. е отменил
Постановлението на ЧСИ от 20.09.2019г. по изп.д.№ 915/2018г. и е върнал делото на ЧСИ Соня
Димитрова за събиране и изплащане на длъжника М.П. на направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 790 лева, дължими от взискателя Кооперация „ВЗКАЧС-
с.Смилян“.
Въз основа на влязлото в сила решение М.П. е направил искане с вх.№
04204/20.05.2020г. до ЧСИ да предприеме действия за изпълнение на съдебното решение.
С Постановление за приемане на разноски от 21.05.2020г. ЧСИ Соня Димитрова е приела
за събиране в производството по изп.д.№ 915/2018г. разноски в размер на 790 лева дължими от
взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение от длъжника М.П. в размер на 790 лева,
поради прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.3 от ГПК.
Взискателят Кооперация „ВЗКАЧС-с.Смилян“ е обжалвал Постановлението от
21.05.2020г.,като по образуваното В.гр.д.№ 259/2020г. по описа на С.ския окръжен съд е
постановено Решение № 20201/09.07.2020г., с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.
С писмо изх.№ 6118/10.07.2020г. до длъжника М.П. ЧСИ Соня Димитрова му е указала,
че във връзка с постановеното от Окръжен съд-С. Решение № 20201/09.07.2020г.следва да
представи изпълнителен лист за претендираната от него сума от 790 лева за адвокатско
възнаграждение.
Във връзка с дадените указания М.П. е подал заявление срещу Кооперация „ВЗКАЧС-
с.Смилян“, по което е образувано ч.гр.д.№ 1012/2020г. по описа на Районен съд-С. и е издадена
5
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 426/12.11.2020г. срещу Кооперацията за сумата от 790
лева - главница, представляваща адвокатско възнаграждение, платено по изп.д.№ 915/2018г.
,ведно със законната лихва, считано от 06.11.2020г. и сумата от 80,10 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законна лихва, считано от 08.11.2019 г. -от влизане в сила на
решението по В.гр.д.№ 409/2019г. на СмОС до подаване на заявлението на 06.11.2020г. Заповедта
е връчена на длъжника на 25.11.2020г. В срока по чл.414,ал.2 е постъпило възражение от
длъжника. С Разпореждане № 2370/23.12.2020г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок
от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса. С Разпореждане № 64/15.01.2021г. Заповед № 426/12.11.2020г. е
допълнена в частта й за разноските, като е разпоредено длъжникът Кооперация „ВЗКАЧС-
с.Смилян“ да заплати на кредитора М. Р. П. сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Във връзка с даденото му указание М.П. в срок е предявил иск за установяване на
вземането си с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, по който е образувано гр.д.№ 152/2021г. по
описа на СмРС.
С обжалваното в настоящето производство Решение № 186/11.06.2021г., постановено по
гр.д.№ 152/2021г. по описа на СмРС, съдът е уважил предявеният иск, като е приел, че
разпоредбата на чл.79,ал.1 от ГПК не урежда процесуална възможност в случай на прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, съдебният изпълнител да има
правораздавателни функции и да присъжда в полза на длъжника направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, които да възлага в тежест на взискателя. С оглед на това и на
основание чл.78,ал.4 от ГПК отговорността за имуществените вреди, понесени от длъжника
поради незаконосъобразното завеждане на изпълнително дело срещу него следва да се понесе от
кредитора, инициирал изпълнителното производство. Тези изводи на районният съд са правилни.
Съгласно чл. 435, ал. 2,т.7 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за
разноски. От тълкуването на посочената разпоредба се налага извод, че постановлението за
разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата, когато с него се присъждат разноски
в полза на взискателя, които той е направил в хода на образуваното изпълнително дело, т. е. когато
произнасянето на съдебния изпълнител обременява правната сфера на длъжника. Именно когато
съдебният изпълнител определя заплащането на разноски от длъжника, последният разполага с
правна възможност и интерес да обжалва постановлението за разноски, съгласно чл. 435, ал.2, т.7
ГПК. Такава възможност изрично е предвидена от законодателя, тъй като актът, с който съдебният
изпълнител, на основание чл. 79 ГПК, определя размера на разноските в изпълнението, които
събира от длъжника, е пряко изпълнително основание, и отговорността на длъжника се реализира
в същото изпълнително производство, без да се образува ново такова. Обратното обаче не е вярно.
Законодателят не е предвидил възможност съдебният изпълнител, с постановление, да присъжда
разноски в полза на длъжника, направени в хода на изпълнителното дело, и този акт да съставлява
пряко изпълнително основание. Съдебният изпълнител не разполага с компетентност да се
произнася по отговорността за разноски в полза на длъжника при прекратяване на изпълнителното
производство, поради което такова произнасяне, респективно отказ да се присъдят разноски в
полза на длъжника, не е включено в предмета на обжалваемите от длъжника действия.
ГПК изрично ограничава кръга на изпълнителните действия, подлежащи на обжалване
от страна на длъжника и основанията за това, като отказът на съдебния изпълнител да присъди
6
разноските в полза на длъжника, които последният е направил в изпълнителното производство,
след прекратяване на същото, на основание чл. 433,ал.1,т.3 ГПК, няма как да попада в обхвата на
чл. 435, ал.2 ГПК. Допусне ли се разширително тълкуване, незаконосъобразно ще бъде разширен
обхвата на компетентността на съдебния изпълнител в изпълнителния процес. Още повече, че
взискателят, предвид разпоредбата на чл. 435, ал.1 ГПК, е лишен от възможността да обжалва
постановление на съдебния изпълнител за присъждане на разноските в полза на длъжника, което
подкрепя извода, че такова изобщо не е включено в компетентността на съдебния изпълнител.
Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена и произтича от
процесуалния закон и по действащата процесуална уредба се съдържа в общите правила на
ГПК.Действително, изпълнителният процес е продължение на исковия процес, но отговорността за
разноските, направени в съдебното изпълнение, е предмет на специална регламентация в нормата
на чл. 79 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично посочените изключения в чл.79,ал.1,т.1-3 ГПК, в хипотезите, когато
делото се прекрати /извън случая на плащане в изпълнителното производство/, ако
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда,както и
направените от взискателя разноски за изпълнителни способи, които не са приложени. Нормата на
чл.79,ал.1 ГПК е специална и посочва, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в изрично посочените хипотези, когато разноските остават за сметка на взискателя, но не
урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред разноските, направени от
длъжника в изпълнителното производство, в случай на неговото прекратяване в хипотезата на чл.
433, ал.1, т.3 ГПК. За длъжника в този случай остава открита възможността да установи
вземането си по исков ред, тъй като направените от длъжника разноски имат характер на
имуществени вреди, претърпени от него във връзка с прекратеното изпълнение, като въз основа на
влязло в сила уважаващо претенцията му съдебно решение той може да се снабди с изпълнителен
лист, съответно да събере по принудителен ред направените разноски. Без наличието на
изпълнителен титул обаче и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон, за длъжника не
съществува възможност да възстанови направените разноски в рамките на прекратеното
изпълнително производство, тъй като съдебният изпълнител не може да ги възлага в тежест на
взискателя. Следва да се отчита и обстоятелството, че обезсилването на изпълнителните действия
е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие, така, както се счита за непостановен
обезсиленият съдебен акт. Когато е проведено принудително изпълнение въз основа на заповед за
изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които впоследствие са обезсилени и
изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия се
обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат нито
процесуалноправни, нито материалноправни последици, в който смисъл е Решение № 285 от
06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., ІV Г. О. на ВКС. Постановлението на съдебният изпълнител
за прекратяване на изпълнителното производство не представлява изпълнително основание от
посочените в чл.404 от ГПК, поради което съдебният изпълнител не е компетентен да присъди
разноски в полза на длъжника и да ги събере от взискателя. Без наличие на изпълнителен титул и
при липсата на изрична уредба за длъжника остава възможността да претендира по общия ред от
взискателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производството при прекратяването му, като обезщетение за вреди, причинени му от
незаконосъобразно завеждане на изпълнително дело, инициирано от взискателя, какъвто е и
настоящия случай. Не е налице и пречка посочените вреди да се претендират и по реда на
7
заповедното производство.
По делото не е спорно, че М. Р. П. е упълномощил адв.Л.Д. да го представлява по изп.д.№
915/2028г. по описа на ЧСИ с рег.№ 917 и район на действие-ОС-С., като е сключил и Договор за
правна защита и съдействие, серия А, № 428305 от 03.01.2019г., с който е договорено адвокатско
възнаграждение за адв.Донева в размер на 790 лева, като в договора е отбелязано, че договореното
възнаграждение е платено в брой. Съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2021г. на
ОСГТК на ВКС писмената форма на договора за адвокатска услуга е форма за доказване, а
отразяване на обстоятелството, че договореното адвокатско възнаграждение е платено в брой има
характера на разписка, с която се удостоверява, че страната е платила договореното адвокатското
възнаграждение.
Ищецът е претендирал и мораторна лихва в размер на 80,10 лева, считано от 08.11.2019г. –
от влизане в сила на Решение № 447/08.11.2019г. ,постановено по В.гр.д.№ 409/2019г. по описа на
СмОС, с което е отменен отказа на ЧСИ и делото му е върнато за събиране и изплащане на
разноските на длъжника М.П. по прекратеното изп.д.№ 915/2018г. до завеждане на иска
06.11.2020г. ,както и законната лихва върху главницата от 790 лева, считано от 06.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. С въззивната жалба се обжалва изцяло решението на
първоинстанционния съд без да се съдържат конкретни оплаквания относно претенцията за
мораторна лихва. Въззивният съд счита, че решението, в частта му, с която е осъдена Кооперация
„ВЗКАЧС с.Смилян“ да заплати на М. Р. П. сумата от 80,10 лева, представляваща обезщетение за
забава на плащането в размер на законната лихва за периода от 08.11.2019г. до 06.11.2020г. е
неправилно и в тази част същото ще следва да бъде отменено и ще следва да бъде отхвърлена
претенцията за заплащане на посочената сума като неоснователна. Обезщетение за забава на
парично плащане в размер на законната лихва, съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на
забавата. В случая длъжникът Кооперация „ВЗКАЧС с.Смилян“ не е изпаднал в забава от влизане
в сила на посоченото съдебно решение, тъй като със същото сумата от 790 лева не е присъдена в
полза на М.П. и не е налице изпълнително основание. Посочената сума е претендирана пред
надлежния съд с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 06.11.2020г., поради което от тази
дата се дължи само законната лихва върху главницата, както правилно е присъдена от районния
съд.
По изложените съображения ще следва Решение № 186/11.06.2021г. ,постановено по гр.д.
№ 152/2021г. по описа на С.ски районен съд да бъде отменено в частта му, с която е признато за
установено по отношение на Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на
частни стопани-с.Смилян“ с ЕИК ****, с адрес: с.Смилян,общ.С., ул.“Девети септември“ № 113, че
дължи на М. Р. П., с ЕГН **********, с адрес:гр.С., ул.“Д.Б.“ № 16 сумата от сумата от 80,10
лева,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.11.2019г. до
06.11.2020г., както и в частта му за разноските над сумата от 326, 86 до 385 лева като неправилно
и вместо него ще следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва в размер на 80,10 лева като
неоснователен, както и претенцията за разноски съразмерна с отхвърлената част от иска за
разликата над 326,86 до 385 лева. В останалата част решението е правилно и ще следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде
осъден жалбоподателя Кооперация „ВЗКАЧС с.Смилян“ да заплати на М. Р. П. разноски по
8
делото за въззивна инстанция в размер на 272,38 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от жалбата. Неоснователно е искането за присъждане от въззивната инстанция
на направените от М.П. разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лева за обжалване на Разпореждане № 2207/12.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1012/2020г. по
описа на СмРС, тъй като такова искане не е направено с исковата молба, нито са представени
доказателства, че такива разноски са направени. Представената от адв.Донева разписка, че е
получила 200 лева за обжалване на посоченото разпореждане в изпълнение на договор за правна
защита и съдействие № 803500/05.10.2020г. не представлява доказателство за направени от М.П.
разноски в размер на 200 лева.С посочения договор с предмет: процесуално представителство за
завеждане на заповедно производство и получаване на дължимите суми по изп.д.№ 915/2018г. на
ЧСИ № 917, е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което е отбелязано, че
е получено в брой и същото е присъдено с обжалваното решение като разноски в заповедното
производство. Доказателства за допълнително договаряне на разноски от 200 лева не е
представено, поради което искането за присъждането им като разноски в заповедното
производство е неоснователно.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 186/11.06.2021г. ,постановено по гр.д.№ 152/2021г. по описа на
С.ски районен съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на Кооперация
„Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани-с.Смилян“ с ЕИК ****, с
адрес: с.Смилян,общ.С., ул.“Девети септември“ № 113, че дължи на М. Р. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ул.“Д.Б.“ № 16 сумата от сумата от 80,10 лева, представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 08.11.2019г. до 06.11.2020г., както и в частта му, с която
Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани-с.Смилян“ с
ЕИК ****, с адрес: с.Смилян,общ.С., ул.“Девети септември“ № 113 е осъдена да заплати на М. Р.
П., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“Д.Б.“ № 16 за разноски по делото за разликата над от 326,
86 лева до 385 лева като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. Р. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул.“Д.Б.“ № 16 иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани-с.Смилян“ с
ЕИК ****, с адрес: с.Смилян,общ.С., ул.“Девети септември“ № 113 му дължи сумата в размер на
80,10 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от 08.11.2019г. до
06.11.2020г., както и претенцията му за разноски по делото за разликата над 326,86 лева до 385
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/11.06.2021г. ,постановено по гр.д.№ 152/2021г. по
описа на С.ски районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА Кооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни
стопани-с.Смилян“ с ЕИК ****, с адрес: с.Смилян,общ.С., ул.“Девети септември“ № 113 да
заплати на М. Р. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“Д.Б.“ № 16 разноски по делото за
въззивна инстанция в размер на 272,38 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
9
отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10