№ 241
гр. София , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В в закрито заседание на четвърти
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100506833 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
С жалба с вх.№ 029734/12.05.2021 г. В. Т. Д., гр.София, действащ чрез процесуалния му
представител адв.Енева, в качеството му длъжник в изпълнението, обжалва отказ на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ, обективиран в разпореждане от
29.04.2021 г., да спре изп.дело № 20218410401061 по неговия опис, постановен по подадена
от него молба на 09.04.2021 г.
В жалбата са наведени доводи, че изпълнителното производство е образувано по
изпълнителен лист, издаден въз основа на невлязло в сила решение № 12265/06.11.2020 г.,
постановено по в.гр.д.№ 23/2020 г. на САС, 10 състав; че Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и практиката на
СЕС не допускат правна уредба на държава-членка, която не предвижда възможност в
производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение
за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителният
титул; че случаят е именно такъв – както в исковия процес, така и в изпълнителното
производство длъжникът твърди неравноправност на клаузи от договора за банков кредит,
приети правилно за неравноправни във въззивното производство, срещу което банката е
подала насрещна касационна жалба. Освен това се поддържа, че жалбоподателят от 2010 г.
живее в процесния апартамент със семейството си, като същият винаги е заявявал желание
пред банката да погаси ипотечния си кредит, стига да се установи точния размер като
редовен кредит, а не като предсрочно изискуем, както и че ако изпълнението не бъде спряно
е възможно процесният апартамент да бъде продаден на публична продан преди
приключване на касационното производство и ако ВКС отхвърли предявените от банката
искове, последващата защита на жалбоподателя чрез получаване на обратен изпълнителен
1
лист ще е непълна и неефективна, тъй като няма да може да предотврати окончателната
загуба на жилището му, а съгласно изискванията на Директива 93/13/ЕИО предвидените
санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Моли съда да отмени атакувания отказ на ЧСИ и да се спре изпълнението по
изп.дело № 20218410401061 по описа на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ до преключване на
съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Претендира присъждането на разноски
по делото.
С молба с вх.№ 5166/2021 г. молителят е представил заверен препис от определение
№ 60007 от 18.06.2021 г., постановено по т.д.№ 871/2021 г. по описа на ВКС, І ТО, с което
на основание чл.282, ал.2 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение №
12265/06.11.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 23/2020 г. на САС.
Ответникът по жалбата – „У.Б.“ АД, гр.София, в срока по чл.436, ал.3 ГПК е подал
възражение срещу жалбата, в което са изложени аргументи, че не са налице основания за
спиране на принудителното изпълнение, че е налице специален ред за спиране на
изпълнението на влезлите в сила въззивни решения – чл.282, ал.2 ГПК, като жалбоподателят
е направил искане за спиране на изпълнението пред некомпетентен орган, както и че
постановеният от ЧСИ отказ за спиране не противоречи на цитираната в жалбата практика
на СЕС, тъй като длъжникът не е лишен от възможност да иска спиране на изпълнението.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 841 на КЧСИ – Н.М. по реда на
чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като изложените
в жалбата основания и аргументи не могат да бъдат изобщо съобразявани или обсъждани от
съдебния изпълнител, доколкото не се свързани с изпълнителното дело и изпълнителните
действия.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ
на съдебен контрол валиден акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение,
като е безспорно, че атакуваното действие попада в кръга на установените от законодателя
такива във визираната норма.
Неоснователни са и инвокираните в жалбата доводи, че в случая са налице
предпоставки за спиране на изпълнителното производство от страна на съдебния
изпълнител. В разпоредбата на чл.432, ал.1 ГПК са регламентирани хипотезите, при които
изпълнителното производство се спира от съдебния изпълнител, като заявеното от
длъжника-жалбоподател искане не попада в нито една от тях.
От книжата по изпълнителното делото се констатира, че същото е образувано по
издаден изпълнителен по осъдително решение на въззивен съд, невлязло в сила. При
наличие на висящо исково производство съдът е единственият компетентен орган да спре
2
изпълнението, като в случаите на чл.404, т.1, пр.2 ГПК – това е ВКС по реда на чл.282, ал.2
ГПК, е не съдебният изпълнител. При произнасянето си по реда на чл.282, ал.2 ГПК съдът
служебно следи относно приложението на правото на ЕС, в т.ч. и по въпроса дали защитата
на потребителя, регламентирана във визираната норма на ГПК отговаря на условията за
ефективност по Директива 93/13/ЕИО.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното действие на
ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ е правилно, предвид което подадената от В.Т. жалба се явява
неоснователна и като такава последната трябва да бъде оставена без уважение.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че жалбоподателят надлежно
е защитил правата си срещу предварителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително
въззивно решение по реда на чл.282, ал.2 ГПК, с оглед данните от представеното
определение № 60007 от 18.06.2021 г., постановено по т.д.№ 871/2021 г. по описа на ВКС, І
ТО.
При приетия изход от разглеждането на жалбата на жалбоподателя не се следват
разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Поради липсата на заявено искане по чл.78, ал.3
ГПК съдът не дължи произнасяне на това основание.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В. Т. Д. с вх.№ 029734/12.05.2021
г. по изп.дело № 20218410401061 по описа на частен съдебен изпълнител Н.М., рег.№ 841
на КЧСИ, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3