№ 724
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Петър Н. Славчев
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Р. Ст. Б.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100603410 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозиран протест от прокурор при СРП
срещу присъда на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 14 състав
,от 21.03.2022г., по НОХД 16642/2021г., с която подсъдимият Н. Д. К. е
признат за виновен в това,че: На 05.04.2021г.,около 13,40ч., в гр.София, по
ул.“Любен Каравелов“ в посока от ул.“Раковски“ към ул.“Хан Крум“
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „Сузуки“,модел
“Джимни“ с рег. № ****, след употреба на наркотично вещество-
марихуана/канабис/ с активно действащо вещество тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред, поради което и на основание
чл.343Б,ал.3;вр.чл.58а,ал.1;вр.чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1
НК е отложено за срок от три години,както и „глоба“ в размер на 500 лева.
Със същата присъда подсъдимият Н. Д. К. е бил признат за невиновен и
оправдан по обвинението за това,че: На 05.04.2021г.,около 13,40ч., в
1
гр.София, на ул.“Любен Каравелов“ ,кръстовището й с ул.“Шести септември“
без надлежно разрешително по ЗКНВП държал високорисково наркотично
вещество- коноп,с тегло 0,36 грама със съдържание на активно действащо
вещество тетрахидроканабинол 11%, на стойност 2,16 лева,като случая е
маловажен-престъпление по чл.354а,ал.5;вр.ал.3,т.1 НК.
С въззивния протест се иска отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която Н. К. да бъде признат за виновен и осъден и по
обвинението за престъпление по чл.354а,ал.5;вр.ал.3,т.1 НК, предявено му
пред първата инстанция. С протеста си прокурорът претендира на подсъдимия
К.,наред с наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“, да бъде наложено и
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 18 месеца за извършеното от него престъпление по чл.343Б,ал.3 НК,
за което е бил признат за виновен. Прокурорът намира, че в конкретния
случай не са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК спрямо
инкриминираното деяние по чл.354а,ал.5;вр.ал.3 НК осъществено от К., както
това е приел първоинстанционния съд. Наред с това прокурорът аргументира
искането си за налагане и на наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ на К. с разпоредбата на чл.343г НК,
предвиждаща необходимост от налагане и на такова наказание на подсъдимия
в условия на кумулативност с наказанията „лишаване от свобода“ и
„глоба“,наложени му за престъплението по чл.343Б,ал.3 НК.
В хода на въззивното производство пред настоящия съдебен състав
участващия в съдебното заседание прокурор от СГП поддържа изцяло
депозирания от СРП протест и изразява становище да бъде отменен
атакуваният първоинстанционен съдебен акт , който намира за неправилен и
незаконосъобразен в оспорените с протеста части, като предлага на въззивния
съд да постанови нова присъда, с която подсъдимия К. да бъде осъден и за
престъпление по чл.354а,ал.5;вр.ал.3 НК, както и да му бъде наложено и
кумулативно предвиденото в чл.343г НК наказание „лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за престъплението по чл.343Б,ал.3 НК.
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия изразява
становище, че протестът на прокурора е основателен в частта, с която се иска
налагане и на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за престъплението по чл.343Б,ал.3 НК, за което К. е признат за
2
виновен, но възразява срещу искането на прокурора подсъдимия да бъде
признат за виновен и осъден и за престъпление по чл.354а,ал.5;вр.ал.3 НК.
Защитникът изразява мнение,че първоинстанционния съд правилно е
приложил чл.9,ал.2 НК поради явната незначителност на осъщественото от К.
деяние по чл.354а,ал.5 НК и го е оправдал по това обвинение,като моли в тази
й част присъдата на СРС да бъде потвърдена. Подсъдимият К. поддържа
искането на своя защитник да бъде оправдан по чл.354а,ал.5 НК.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че протестът на прокурор при СРП е допустим ,тъй
като е депозиран своевременно и от легитимирана страна в наказателния
процес.
Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило
по реда на предвидената в глава 27-ма НПК диференцирана процедура и при
условията на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият К. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на внесения от СРП обвинителен акт и се
е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. След като е
констатирал,че събраните на досъдебното производство доказателства
подкрепят самопризнанието на подсъдимия и в съответствие с чл.372,ал.4
НПК, районният съд е обявил,че при постановяване на присъдата си ще
ползва признанията на К. и няма да събира доказателства за фактите,
изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и правилно на
основание чл.283 НПК е приобщил събраните на досъдебното производство
доказателства към материалите по образуваното пред него съдебно
производство.
При постановяване на своята присъда първоинстанционният съд
законосъобразно, предвид чл.373,ал.3 НПК, е приел за установени
обстоятелствата,изложени в обвинителния акт, като възприел изцяло
описаната там фактическа обстановка, която коректно пресъздал и в
изготвените към присъдата си мотиви, като се обосновал с направеното от
подсъдимия самопризнание и подкрепящите го други доказателства, събрани
на досъдебното производство. Доколкото тази фактическа обстановка не се
оспорва от страните и се споделя изцяло и от въззивния съдебен състав,
нейното възпроизвеждане за пореден път и в настоящото решение не е
необходимо.
3
Подробно описаната в обвинителния акт , пресъздадена в присъдата на
районния съд и възприета изцяло и от въззивния съд фактическа обстановка
непротиворечиво се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства, закрепени по съответния процесуален ред в показанията на
свидетелите Н.Н., А.С., Л.Й., С.К., в протокол за доброволно предаване,
протокол за оценка на наркотични вещества,протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби, в заключенията на извършените
физико-химична експертиза, химико-токсикологична експертиза и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, справка за
съдимост , справка-картон на водача, акт за установяване на административно
нарушение, в приобщеното веществено доказателство.
Правилно първостепенният съд е заключил,че анализираните от него
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство подкрепят изцяло направеното от подсъдимия К.
самопризнание. Показанията на свидетелите Н. и С. са носители на
доказателствена информация за времето и мястото на извършване на
инкриминираните деяния, за спирането на управлявания от подсъдимия лек
автомобил, за да извършат проверка в качеството им на полицейски
служители, за възприетите от тях състояние на подсъдимия и негови
изявления, че има в себе си „цигара марихуана“,която желае да предаде
доброволно и че е употребил такава преди това , за уведомяването и
пристигането на местопроизшествието и на други полицейски служители/Й. и
К./, които продължили проверката. Показанията на свидетелите Й. и К.
изясняват обстоятелствата,при които същите осъществили проверка на
подсъдимия К., за използваните от тях технически средства за проверка и за
резултатите,които показали , за съставения на К. акт за установяване на
административно нарушение и издадения му талон за медицинско
изследване, както и за транспортирането му до ВМА от свидетелите Н. и С.,
за извършване на това изследване. Показанията на тези свидетели са
последователни и съответстват помежду си, а така също се подкрепят и от
съставения протокол за доброволно предаване, от 05.04.21г., съдържащ и
саморъчното изявление на подсъдимия, че предадената „цигара“ била за
негова лична употреба. Изнесената, чрез тези доказателствени източници
информация, се подкрепя и от протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби и акт за установяване на административно нарушение.
4
Иззетите от подсъдимия биологични проби и приобщеното по делото
веществено доказателство са били подложени на експертно изследване от
компетентни вещи лица. Заключението на СХТЕ обосновава обстоятелството
за установен в кръвта и урината на подсъдимия специфичен метаболит,
доказващ употребата на марихуана от него. Вещото лице извършило ФХЕ е
дало подробно и обосновано заключение относно вида, теглото и
съдържанието на активния компонент на предаденото от подсъдимия
вещество. Съставеният протокол за оценка на наркотични вещества носи
информация относно стойността на това вещество. Заключението на КСППЕ
сочи на установена при подсъдимия симптоматика за епизодична употреба на
наркотични вещества без формирана зависимост към тях.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
източници, приобщени в хода на съдебното производство по съответния
процесуален ред,както и от приетото от районния съд на основание
чл.372,ал.4 НПК самопризнание на подсъдимия К., се установява, че на
посочените в обвинителния акт на СРП време и място Н. Д. К. е управлявал
моторно превозно средство- лек автомобил „Сузуки“,модел “Джимни“ с рег.
№ ****, след употреба на наркотично вещество- марихуана/канабис/ с
активно действащо вещество тетрахидроканабинол, установено по надлежния
ред, както и това,че по същото време и на същото място без надлежно
разрешително по ЗКНВП е държал високорисково наркотично вещество-
коноп,с тегло 0,36 грама със съдържание на активно действащо вещество
тетрахидроканабинол 11%, на стойност 2,16 лева.
Тези обстоятелства са били оценени и от прокурор при СРП, който с
изготвения обвинителен акт е предявил обвинение на Н. К. за осъществени
престъпления по чл.343б,ал.3 НК и по чл.354а,ал.5;вр.ал.3,т.1 НК.
След законосъобразно проведено, по реда на чл.371,т.2 и сл. НПК,
съкратено съдебно следствие и въз основа на извършен прецизен и
всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е
постановил присъдата си, с която е признал подсъдимия К. за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б,ал.3 НК и за невиновен по
обвинението му по чл.354а,ал.5;вр.ал.3,т.1 НК, което деяние е оценил, като
такова , разкриващо явна незначителност на обществената му опасност.
Основната претенция на прокурора е отправена към оценката на
5
първоинстанционния съд на предпоставките за прилагане разпоредбата на
чл.9, ал.2 НК спрямо инкриминираното по чл.354а,ал.5 НК деяние и
направения от него/съдът/ извод за тяхното наличие в този конкретен случай
и спрямо подсъдимия К..
Районният съд в своите мотиви е обсъдил коректно и в пълнота всички
установени по делото обстоятелства,които са от значение за определяне
степента на обществена опасност на това инкриминирано деяние и на дееца
К.. Правилно районният съд е акцентирал върху установените характеристики
на предмета на деянието,доколкото именно той има основен принос за
увреждане на обществените отношения, които са непосредствен обект на
защита. В конкретния случай инкриминираното наркотично вещество е в
много малко количество и на ниска стойност, а така също е и със сравнително
ниска концентрация на активния му „наркотичен“ компонент, поради което
негативното му влияние върху здравето на хората също е с по-ниска степен.
Неоснователен е упрека на прокурора, че районният съд е пренебрегнал
обстоятелството, че подсъдимият К. е бил освобождаван от наказателна
отговорност, на основание чл.78а НК, за предходно/през 2017г./ такова
деяние, което сочело на завишена степен на обществена опасност на дееца.
Районният съд е анализирал и това обстоятелство, като е дал мотивиран
отговор защо то не е в състояние да опровергае крайния му извод. От
значение за определяне степента на обществена опасност на подсъдимия К. са
и други обстоятелства, характеризиращи личността му. Такива обстоятелства
са неговата трудова и семейна ангажираност, както и това,че при него се
касае за епизодична употреба на наркотични вещества, без формирана
зависимост,което обективно сочи и на по-ниска степен на риск от
възобновяване на тази му деятелност. Всички тези обстоятелства и според
настоящият въззивен състав аргументират извод,че това осъществено от
подсъдимия К. деяние само формално осъществява признаците на състава на
престъпление по чл.354а,ал.5; вр. ал.3 НК, но не е престъпно, тъй като
неговата обществена опасност е явно незначителна. Поради това направения
от районния съд извод, че спрямо това деяние на подсъдимия К. са налице
предпоставките за приложение на чл.9,ал.2 НК, се явява обоснован и
правилен, а присъдата му, в тази й оспорена от прокурора част,
законосъобразна.
В депозирания пред въззивния съд протест, прокурорът отправя
6
критика към присъдата на първоинстанционния съд и в частта й, с която на
подсъдимия К. е било определено наказанието за престъпление по
чл.343б,ал.3 НК, в чието извършване е бил признат за виновен. С присъдата
си районният съд, след като е признал К. за виновен за престъпление по
чл.343б,ал.3 НК , в съответствие с изискванията на чл.58а,ал.1 НК, му е
определил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“
в размер на 500 лева,но не е включил към наказанието и кумулативно
предвиденото от императивната разпоредба на чл.343г НК, „лишаване от
право по чл.37,ал.1,т.7 НК“, а именно „лишаване от право да управлява
МПС“. С протеста си прокурорът, наред с твърдението си за
незаконосъобразност на този пропуск на районния съд, отправя искане до
въззивния съдебен състав да го отстрани, като наред с наказанията
„лишаване от свобода“ и „глоба“, да определи на К. и наказание „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 18 месеца. В тази
му част протестът на прокурора е основателен. В разпоредбата на чл.343г НК
е предвидено задължителното постановяване и на „лишаване от право по
чл.37,ал.1,т.7 НК“ за престъпления по чл.343б НК заедно с определените на
дееца и предвидени в санкционната част на съответния състав по чл.343б
НК/в случая по чл.343б,ал.3 НК/ други по вид санкционни мерки.
Изключение, извън хипотезата на чл.55,ал.3 НК, от този императив на
законодателя е допустимо единствено при невъзможност тази конкретна
санкционна мярка да бъде реално изпълнена поради това,че деецът не е
придобивал и притежавал такова право към момента на деянието. Спрямо
подсъдимия К. такова изключение не е налице, тъй като видно от
приобщените по делото писмени доказателства /справки от КАТ/, същия към
инкриминираната дата е бил придобил по съответния ред и е упражнявал
правото си да управлява моторно превозно средство. Като не е изпълнил това
свое задължение да постанови подсъдимия К. да бъде лишен за определен
срок от това си право по чл.37,ал.1,т.7 НК, наред и с определените му
„лишаване от свобода“ и „глоба“, районният съд е допуснал нарушение на
императивната материално правна разпоредба на чл.343г НК, което обуславя
извода,че този негов пропуск прави присъдата му незаконосъобразна в тази й
част. Така констатираното нарушение на материалния закон, допуснато от
районния съд може и следва да бъде отстранено от въззивната съдебна
инстанция, която разполага с такова правомощие, предвидено в разпоредбата
7
на чл.337,ал.2,т.1 НПК, както и с процесуалната възможност да го стори, тъй
като е налице и необходимия съответен протест от страна на прокурора.
„Наказанието“ и по смисъла на коментираната разпоредба на чл.337,ал.2,т.1
НПК, представлява онази съвкупност от различни по вид санкционни
мерки,изрично предвидени и обособени по вид и параметри в Общата част на
НК,като „видове наказания“ и конкретно посочени в съставите на отделните
престъпления, както и в някои „общи“ разпоредби от Особената част на НК,
каквато е и чл.343г НК,които репресивни мерки законодателят е предвидил да
бъдат налагани от съдилищата на извършителите на тези престъпления, в
резултат на упражнявана държавна принуда и за постигане на закрепените в
чл.36,ал.1 НК конкретни цели. За да бъде гарантирано постигането на тези
цели при осъществяване на правораздавателните функции от страна на съда и
да бъде осигурена необходимата съответност между наказание и
престъпление/чл.35,ал.2 НК/, на съда е наложено /кумулативност/ или му е
дадена възможност /алтернативност/, при определяне на конкретно наказание
за всяко отделно престъпление да включи в него две или повече отделни и
самостоятелни санкционни мерки, всяка от тях определена по вид и размер и
влияещи негативно върху различни права от правната сфера на дееца така, че
в съвкупност те да способстват в максимална степен за постигане целите на
наказанието. Увеличаване на наказанието се осъществява не само чрез
завишаване размера на някоя или няколко, наложени на подсъдимия с
присъдата, санкционни мерки, но и чрез налагане /добавяне/ на нова
санкционна мярка към вече определените му такива. В конкретния случай
спрямо подсъдимия К. следва да бъде сторено именно това. Отчитайки
императивния характер на чл.343г НК и съобразявайки обстоятелството,че
лишаването от такова право-да управлява моторно превозно средство, се
явява необходимо , за да бъде осигурено поправителното , превъзпитателното
и възпиращото въздействие на наказанието върху К., настоящият въззивен
съдебен състав намира, че следва да постанови спрямо подсъдимия и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 18
месеца, наред и с наложените му от районния съд „лишаване от свобода“ и
„глоба“ за извършеното от него престъпление по чл.343б,ал.3 НК. При
изпълнението на тази санкционна мярка „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ спрямо К. следва , на основание чл.59,ал.4 НК, да
бъде приспаднато времето,през което същия е бил лишен от това право по
8
административен ред въз основа на издадената ЗППАМ № 21-4332-
002590/05.04.2021г.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.4 НПК
районният съд е осъдил подсъдимия Н. К. да заплати и направени по делото
разноски в размер на 634 лева,както и 5 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Законосъобразно, предвид чл.354а,ал.6;вр.чл.53,ал.1,б.Б НК, районният
съд е отнел в полза на държавата иззетото от подсъдимия по делото
наркотично вещество, явяващо се предмет на инкриминираното деяние по
чл.354а,ал.5;вр.ал.3 НК.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда,от 21.03.2022г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 14 състав по НОХД 16642/2021г., в частта относно
наложеното на Н. Д. К. наказание за извършено престъпление по чл.343б,ал.3
НК и го УВЕЛИЧАВА ,като на основание чл.343г НК налага на подсъдимия
Н. Д. К. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 18 месеца, наред с определените му с присъдата „лишаване от
свобода“ и „глоба“.
На основание чл.59,ал.4 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ спрямо Н. Д. К. приспада
времето,през което същия е бил лишен от това право по административен ред.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
9
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10