РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Русе, 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми
състав, в публично заседание на 19 април, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ
административно дело № 169 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 211 от ЗМВР, във връзка с чл. 145
и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от И.Н.Т. *** против Заповед №
1983к-291 от 22.02.2021 г. на Директора на Главна дирекция “Пожарна безопасност
и защита на населението” (ГДПБЗН) – МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2,
т. 4, чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му
правоотношение в МВР.
В жалбата се навеждат доводи, че заповедта е
постановена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби.
Претендира се отмяна на оспорения административен акт,
както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, чрез процесуален
представител в депозирана по делото писмена защита и в съдебно заседание в хода
по същество на делото, счита, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата
срещу него - неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност,
както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установени следните
релевантни за спора факти:
Дисциплинарното производство е образувано спрямо
жалбоподателя по повод наличието на предварителни данни за извършено от него
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - „деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата“ се налага дисциплинарно наказание
„уволнение", изразяващи се в следното:
На 10.07.2020 г., около 22:25 часа, в гр. Русе,
ул. „Скопие“, младши инспектор И.Н.Т. - старши пожарникар в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бяла към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Русе при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, в качеството му на водач на личен
автомобил, марка „Фолксваген голф“ с рег. № Р5186РВ е спрян за проверка от екип
на Второ РУ при ОД на МВР - Русе. Впоследствие е бил повикан екип на сектор ПП при ОД на МВР – Русе за
оказване на съдействие, като служителят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в издишания от
него въздух. Съставен му е АУАН серия АА, бл. № 550430 от 10.07.2020 г., като
са му отнети СУМПС, втората част от свидетелството за регистрация на МПС и
регистрационните табели на автомобила. На младши инспектор Т. е бил издаден
Талон за медицинско изследване № 0038836 от 10.07.2020 г. за установяване на
наличието на алкохол в кръвта, но служителят не се е явил в посоченото време и
място да даде кръвна проба.
Със Заповед № 1983к-1074 от 03.08.2020 г. на Директора
на ГДПБЗН - МВР, издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР, е
образувано дисциплинарно производство срещу служителя. Заповедта съответства на
законово установените изисквания за форма и съдържание на административния акт.
С нея е определен и съставът на дисциплинарноразследващия орган (ДРО), който да
проведе дисциплинарното производство. Определен е срок за приключване на
работата на ДРО. Заповед № 1983к-1074 от 03.08.2020 г. е връчена на
жалбоподателя на 06.08.2020 г. в 9:15 часа лично срещу подпис. (л. л. 184 – 186
от преписката). Той е бил запознат с правото си да участва в производство и да
се защитава. Запознат е по същия ред и със Заповед № 1983к-1407 от 30.09.2020
г. за удължаване на срока на провеждане на дисциплинарното производство (л. 189
от преписката), както и със Заповед № 1983к-1817 от 09.12.2020 г. на
дисциплинарнонаказващия орган за събиране на допълнителни доказателства (л. л.
115 – 118 от преписката).
До жалбоподателя надлежно и своевременно са
отправяни покани за даване на пояснения и обяснения по случая и за запознаване
със съставените в хода на проверката документи: Покана за даване на обяснения
рег. № 7371р-507 от 25.09.2020 г., по която са постъпили такива рег. №
737100-72 от 30.09.2020 г. (л. л. 152 и 153 от преписката); Покана за
запознаване с обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или
възражения рег. № 7371р-636 от 20.11.2020 г., по която жалбоподателят не е
депозирал такива (Протокол рег. № 1090р-3306 от 25.11.2020 г. (л. л. 138 – 148
и л. 126 от преписката); Покана за даване на допълнителни писмени обяснения
рег. № 7371р-704 от 16.12.2020 г., по която са постъпили такива peг. № 1090р-3548 от 18.12.2020
г. (л. л. 91 - 93 от преписката).
В изпълнение на Заповед № 1983к-1074 от 03.8.2020 г. и на изискването на
чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, ДРО е изготвил Обобщена справка рег. № 7371р-635 от 20.11.2020
г. за резултатите от разследването, в която подробно и всеобхватно са
анализирани събраните доказателства. Същата ведно с приложените към нея
материали от проведеното дисциплинарно производство е представена на служителя
лично срещу подпис на 23.11.2020 г. (л. л. 139 – 148 от преписката). По същия
начин е процедирано и при съставянето на втората Обобщена справка № 7371р-712
от 21.12.2020 г. в изпълнение на заповедта на ДНО за събиране на допълнителни
доказателства (л. л. 100 – 111 от преписката). Уважена е и молбата му за
предоставяне на копия от всички материали от дисциплинарното разследване видно
от Приемо-предавателен протокол рег. № 737100-82 от 22.12.2020 г. (л. л. 44 –
47 от преписката). Жалбоподателят не се е възползвал от правото си на
обяснения/възражения по първата по ред обобщена справка (Протокол рег. № 1090р-3306
от 25.11.2020 г. на л. 126 от преписката), а по втората обобщена справка е
депозирал такива на 22.12.2020 г. (рег. № 109000-1196 от 22.12.2020 г. на л. л.
48 – 50 от преписката).
Спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
и дисциплинарнонаказващият орган е приел писмените обяснения на служителя преди
да вземе решение за налагане на дисциплинарното наказание. За извършването на
това действие до служителя е отправена покана за даване на писмени обяснения по
повод установеното нарушение на служебната дисциплина рег. № 1983р-1357 от 26.01.2021
г., която му е връчена лично срещу подпис на 28.01.2021 г. Служителят е
представил писмени обяснения рег. № 109000-71 от 29.01.2021 г. с приложени към
тях документи (л. л. 12 – 25 от преписката).
Заповед № 1983к-291 от 22.02.2021 г. е издадена от
Директора на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”
(ГДПБЗН) – МВР и с нея на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 204, т. 3 и чл. 197,
ал. 1, т. 6 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8
от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР (л. л. 1 – 10 от
преписката).
Съгласно
мотивите на оспорената заповед на младши инспектор
И.Н.Т. – старши пожарникар
в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бяла към
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението – Русе
при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение
в МВР за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 (деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата),
като ДНО приел за установени следните релевантни факти и
обстоятелства:
На 10.07.2020 г.,
около 22:00 часа, бил изпратен екип от двама служители на ГООР във Второ РУ -
Русе при ОД на МВР - Русе на сигнал, подаден от ЕЕНСП 112 за скандал между мъж
и жена в автомобил, спрян в посока обратна на движението на адрес: гр. Русе,
ул. „Доростол" в близост до магазин „Зари". Мъжът бил установен по
съответния ред като младши инспектор И.Н.Т. - старши пожарникар в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението" - Бяла към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - Русе при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. ДРО е
поискал от полицейския патрул сведение за възникналия скандал, като в доклада
си peг. № 3393р-9395 от 13.07.2020 г. (л. л. 171 и 172 от
преписката) полицейските служители, посочват че от разговора с Т. усетили, че
лъха на алкохол, но тъй като при тяхното пристигане автомобилите бяха паркирани
и не били го установили по време на шофиране, му разпоредили да заключи
автомобила и да се прибере без него. Докладвали за случилото се на дежурен на ОД
на МВР и продължили с патрулна скорост по улица „Доростол“. Непосредствено след
тяхното тръгване, забелязали в страничните огледала, че Т. се качва в
автомобила си и потегля по посока обратна на движението без включени светлини.
Предприели действия по спирането му, използвайки светлинен и звуков сигнал,
като Т. ***. Поискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“, за да вземат
отношение по случая. (Сведения peг. № 336р – 31712 от
15.12.2020 г. от младши инспектор С.Д.Д. и peг.
№ 336р – 31713 от 15.12.2020 г. от младши инспектор К.И.К. на Второ РУ при ОД
на МВР – Русе на л. л. 80 – 83 от преписката).
Чрез ОДЧ при ОД на МВР - Русе от дежурните
служители бил повикан за съдействие екип от Сектор „Пътна полиция" към ОД
на МВР - Русе. След пристигане на екипа, младши инспектор И.Т. е отказал на
бъде изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер" 7510, с
инв. № ADRN 0010 за установяване на концентрацията на алкохол в издишания от него
въздух, отразено в докладна записка peг. № 1085р-6282 от 13.07.2020 г., изготвена
от младши инспектор А.Н. Д. (л. 169 от преписката), в която се посочва, че на 10.07.2020 г. за
времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 11.07.2020 г. бил назначен наряд с
колегата младши автоконтрольор Т.Г.. Около 22:25 часа, ОДЧ ги изпратил да
окажат съдействие на екип на Второ РУ, които били спрели за проверка лек
автомобил, марка „Фолксваген Голф“ с рег. № Р5186РВ. При пристигане на място установили
водача на лекия автомобил, който бил И.Н.Т., служител в системата на МВР.
Лицето отказало да му бъде извършена проба за употреба на алкохол, за което му
съставил АУАН № 550430 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и му бил
издаден Талон за медицинско изследване № 0038836 (л. л. 163 и 164 от
преписката).
На младши
инспектор И.Т. бил издаден Талон за изследване
за установяване на наличието на алкохол в кръвта № 0038836 от 10.07.2020 г., но
служителят не се е явил в посоченото време и място (Спешно отделение към УМБАЛ „Канев"
гр. Русе), да даде кръв за кръвна проба за лабораторно медицинско изследване.
След отказа да бъде изследван на И.Т. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА, бл. № 550430 от 10.07.2020г., в който е описано, че отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер"
7510, с инв. № ADRN 0010,
установяващо концентрация на алкохол в издишания въздух и не е изпълнил
предписание за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване
за установяване на концентрация на алкохол в кръвта.
От
служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
- Русе били издадени и заповеди за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1085-000781 от 13.07.2020
г. по чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, с която е иззето СУМПС № ********* /оспорена от страна на жалбоподателя пред АдмС – Русе, който с Решение №
44 от 20.10.2020 г., постановено по адм. дело № 423/2020 г. по описа на съда е
отхвърлил оспорването като неоснователно/ и с № 20-1085-000783 от 13.07.2020
г. по чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, са отнети СРМПС № ********* и 2
броя регистрационни табели на автомобила с рег. № Р5186РВ (л. л. 165 – 168 от преписката).
С Писмо
peг. № 737100-67 от
27.08.2020 г. до УМБАЛ „Канев" гр. Русе е поискано сведение и копие от
журнала, удостоверяващ явяването на младши инспектор И.Н.Т. за химическо
лабораторно изследване на посоченото място в издадения му Талон
за медицинско изследване № 0038836 от 10.07.2020 г. (до 40 мин. от връчването
на талона). В отговор с Писмо peг.
№ 4814-1 от 21.09.2020 г. от УМБАЛ „Канев" гр. Русе потвърждават, че
младши инспектор И.Н.Т. с Талон за медицинско
изследване № 0038836 от 10.07.2020г. не е посещавал Спешно отделение към УМБАЛ
„Канев" гр. Русе (л. л. 202 – 203 от преписката).
ДНО е приел, че с описаните неправомерни действия младши инспектор И.Н.Т. е
допуснал нарушение на правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з - 348/25.07.2014 г., (обн. ДВ, бр.67 от
12.08.2014 г.), изменен с МЗ № 8121 з - 581/08.06.2016 г. и МЗ № 8121 з -
821/13.07.2018 г., посочени в:
-
т. 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява“ - младши инспектор И.Т. в качеството си на
водач на лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № Р5186РВ е спрян за проверка от
служители на Второ РУ при ОД на МВР - Русе, като същият е отказал да му бъде
извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство.
С неправомерното си поведение - отказ да изпълни разпореждане на служители
от сектор ПП за извършване на проверка за употребата на алкохол с техническо
средство (удостоверено в Талон за изследване № 0038836 от 10.07.2020г., където
е записано „отказва проба“), с неявяването за даване в срок на кръвна проба за
химическо изследване в Спешно отделение към УМБАЛ „Канев" гр.Русе (Писмо peг. № 4814-1 от
21.09.2020 г., в което се потвърждава, че младши инспектор И.Т. с Талон за
изследване № 0038836 от 10.07.2020 г. не е посещавал Спешно отделение към УМБАЛ
„Канев" гр. Русе), е извършил деяние, с което е възпрепятствал
установяване на действителната концентрация на алкохол в кръвта му на
10.07.2020 г., което формира впечатление в служителите на ОД на МВР - Русе и
Спешно отделение към УМБАЛ „Канев" гр. Русе, че служителят е употребил
алкохол и се намира в привилегировано положение спрямо останалите граждани, при
което служителите на МВР могат да управляват безнаказано МПС, като отказват да
бъдат проверени за алкохол, в нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
-
т. 20 „Държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“
- с нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на 10.07.2020г. младши
инспектор И.Т. дава лош пример на гражданите да не спазват нормативноопределените
правила на ЗДвП, като при наличие на ясни критерии и разбирания за това кое е
дължимото поведение на държавен служител от МВР, от ГДПБЗН - МВР към
обществото, то в този случай, фактическото поведение на младши инспектор И.Т.
може да бъде дефинирано и като морално укоримо.
-
т. 28 „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството
си на участник в пътното движение се подчинява: б. „в“ на разпорежданията на контролните органи относно
установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на
алкохол или на друго упойващо вещество“ от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР и т. 5 „Разпорежданията
на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество са
задължителни за всички служители на МВР“ от МЗ № 8121з – 396 от 05.08.2014 г.,
относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР,
свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества.
Гореописаните
етични правила са приложими спрямо държавните служители за техните действия и
поведение в работно и в извън работно време, изискват определено поведение от
служителя не само във връзка с изпълнение на неговите служебни задължения, но и
в обществения му живот.
Младши
инспектор И.Т. се е запознал със съдържанието на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и неговите изменения
срещу подпис и МЗ № 8121 з - 396/05.08.2014 г., относно недопускане нарушения на
служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол,
наркотични или други упойващи вещества, отразено в протоколи, саморъчно
подписани от служителя - peг. №
РД – 733 от 09.12.2016 г. и peг. № РД – 1305 от 18.08.2018
г. (л. л. 174 - 178 от преписката).
С оглед изясняване на релевантни за правния спор факти
и обстоятелства по делото са разпитани свидетелите К.И.К. и С.Д.Д., които са
полицейските служители на ГООР във Второ РУ при ОД на МВР – Русе, посетили
адрес: гр. Русе, ул. „Доростол“ в близост до магазин „Зари“ по подадения от
ЕЕНСП 112 сигнал на процесната дата около 22:00 часа, както и свидетелите Т.Я.Г.
и А.Н.Д., автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР – Русе, които са били
повикани на процесната дата, за да окажат съдействие на първите и да извършат
проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол. Тези свидетели излагат подробно фактическа обстановка, идентична на
тази, възприета от ДНО и която съдът намира за безспорна и непротиворечива, кореспондираща
на останалите доказателства по делото. От показанията на св. А. Д. се
установява по несъмнен начин, че той познава жалбоподателя лично и служебно,
като е имал служебни отношения с него, но не може да посочи конкретна дата. Жалбоподателят
също признава факта, че с един от полицейските служители от проверката - А.Н.Д.,
се познават и този служител е знаел какво работи Т. (л. л. 30 – 34 от делото).
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане – подадена е от лице с надлежна
процесуална легитимация – адресат на издадената заповед.
Спазен е преклузивният 14-дневен срок за обжалване по
чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 211 от ЗМВР - заповедта е връчена лично на
адресата на 23.02.2021 г., като жалбата срещу нея е подадена чрез
административния орган на 08.03.2021 г.
Оспорва се индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол.
По същество, жалбата е неоснователна.
В случая е оспорена заповед на Директора на Главна
дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, за налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР на служител на длъжност
младши инспектор – старши пожарникар в Районна служба „ПБЗН” – Бяла към
Регионална дирекция „ПБЗН” – Русе при ГДПБЗН - МВР.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР,
съгласно която разпоредба,
наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за
служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на
младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни
и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т.1 - 3.
Заповедта е издадена
в установената в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР форма и съдържа всички посочени в тази
норма елементи: извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа
на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Извършено е пълно и
детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
В хода на дисциплинарното производство са
спазени всички законови изисквания, които гарантират правото на служителя на
пълно, обективно и всестранно разследване в рамките на дисциплинарното
производство, съгласно изискването на т. 100 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ, бр. 67 от
12.08.2014 г.; изм., бр. 47 от 21.06.2016 г.; изм., бр. 5 от 17.01.2017 г.;
доп., бр. 64 от 03.08.2018 г., утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014
г. на министъра на вътрешните работи, ЕКПДСМВР), в т.ч. и правото на защита.
В хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е
предоставена възможност да дава своите обяснения, да прави възражения, да
представя доказателства и да посочва доказателства, които желае да бъдат
събрани. Дадените от него обяснения в отговор на отправените покани, както и
възраженията му по съставените обобщени справки, са обсъдени, както от ДРО в
хода на извършването на проверката, така и от дисциплинарнонаказващия орган
преди да наложи наказанието.
Дисциплинарното производство е проведено в съответствие
с изискванията на Глава осма от ЗМВР „Дисциплинарна отговорност" и
Инструкция № 8121з-470 от 24.04.2015 г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от
министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ. бр.34 от 12.05.2015 г.).
Спазено е изискването на чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР, като ДНО е приел писмени обяснения /възражения/ от страна на
служителя. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е надлежно
връчена. Налице са данни, че в хода на проведената процедура е давана
възможност на служителя да се запознава със заповедите на ДНО за образуване на
производството и за удължаване срока за разследване, за допълнително събиране
на доказателства, с изготвените от ДРО обобщени справки, със събраните писмени
доказателства, да дава допълнителни обяснения, да представя доказателства.
Наказанието е
наложено при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 196,
ал. 2 от с.з. дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ
орган. В случая материалите са постъпили при дисциплинарнонаказващия орган на
датата, когато в съответната структура (Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението" - Бяла е регистриран придружаващият ги документ - Писмо
peг. № 7371р-639 от 24.11.2020 г. до директора на ГДПБЗН -
МВР). Съгласно чл. 195, ал. 3 от ЗМВР сроковете по ал. 1 и ал. 2 не текат, когато
държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за
неотклонение задържане под стража или домашен арест. Служителят е
бил в отпуск поради временна неработоспособност от 01.11.2020 г. до 06.01.2021
г. (видно от БЛ на л. л. 52 – 54 от преписката), следователно двумесечният срок
за налагане на наказанието е започнал да тече не от датата на постъпването на
преписката при дисциплинарнонаказващия орган, а от 07.01.2020 г. Нарушението е
извършено на 10.07.2020 г., следователно е спазен и двугодишният срок, съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР.
Оспорената заповед е
издадена при правилно приложение на материалния закон. Възприетата от дисциплинарнонаказващия орган
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от доказателствата,
събрани в хода на дисциплинарното производство, които са достатъчни, за да
обосноват ангажирането на дисциплинарната му отговорност на посоченото в
заповедта правно основание. Освен това в хода на съдебното производство съдът е
събрал гласни доказателства, които кредитира изцяло, като същите напълно
съответстват на събраните от ДНО писмени доказателства и на установената въз
основа на тях фактическа обстановка.
Вмененото на Т. дисциплинарно нарушение
е с правна квалификация по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203,
ал. 1, т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата). Действията,
нарушаващи Етичния кодекс на държавните служите в МВР са обстоятелствено
описани, както в самата заповед, така и в другите документи, предхождащи
издаването й (становища, обобщени справки). Въз основа на всички събрани по
делото писмени доказателства същите могат да бъдат обобщени по следния начин: на 10.07.2020 г., около 22:25 часа, в гр. Русе,
ул.„Скопие“, младши инспектор И.Н.Т. - старши пожарникар в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бяла към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението – Русе при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“, в качеството му на водач на личен
автомобил, марка „Фолксваген голф“ с рег. № Р5186РВ е спрян за проверка от екип
на Второ РУ при ОД на МВР - Русе. Впоследствие е бил повикан екип на сектор ПП при ОД на МВР – Русе за
оказване на съдействие, но служителят е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване на концентрацията на алкохол в издишания от него
въздух. Съставен му е АУАН серия АА, бл. № 550430 от 10.07.2020 г., като са му
отнети СУМПС, втората част от свидетелството за регистрация на МПС и
регистрационните табели на автомобила. На младши инспектор Т. е бил издаден
Талон за медицинско изследване № 0038836 от 10.07.2020 г. за установяване на
наличието на алкохол в кръвта, но служителят не се е явил в посоченото време и
място да даде кръвна проба.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че
извършената поправка на часа на връчване на талона за изследване № 0038836
прави този документ недействителен и поради тази поправка той обективно не е
могъл да изпълни разпореждането на контролните органи да се яви в медицинско
заведение за даване на кръв за медицинско изследване на съдържанието на алкохол
в кръвта. В талона ясно се чете, че лицето следва да се яви до 40 минути от
връчването му. Нечетлив час на връчване на талона за изследване би могло да има
значение, ако лицето се е явило за даване на кръвна проба, за да бъде проверено
дали е спазил указания срок за явяване. Но в настоящия случай И.Т. въобще не се
е явявал за даване на кръвна проба в УМБАЛ "Канев", като това
обстоятелство не се и оспорва от негова страна. Жалбоподателят се е подписал на
талона за изследване при връчването му без каквито и да било възражения. На
талона е положен неговия подпис, което означава, че той е възприел отразеното в
талона насочване към лечебно заведение, в което трябва да се яви за вземане на
кръвна проба за извършване на медицинско и химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и срока, в който трябва да
стори това. В талона съгласно чл. 6, ал. 4 от Наредбата е отразен изборът на
проверяваното лице за вида на изследването - медицинско и химически или с
доказателствен анализатор. Видно е, че жалбоподателят при предоставените му две
възможности е избрал медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
за което е положил подпис. Същият не е изпълнил това задължение.
Неоснователно е и
възражението, че Талон за изследване № 0038836 не съответства на образеца,
съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 (предишно Приложение № 1 към чл. 4,
ал. 3, изм., ДВ, бр. 81 от 2018 г.) от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, установяването на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно § 25 от преходните разпоредби
на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (Обн., ДВ,
бр.81 от 2018 г.), бланките на талон за медицинско изследване по Приложение № 1 към чл. 3,
ал. 2 от отменената Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
(обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23 от 2006 г.; отм., бр. 61 от
2017 г.) и на талон за изследване по Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3,
отпечатани преди влизане в сила на тази наредба, се използват до изчерпване на
отпечатаните количества.
По отношение на
твърдението, че за отказ на лице от проверка на съдържанието на алкохол в кръвта
с техническо средство не може да му бъде налагано наказание, защото това е
негово право, следва да се посочи следното.
Действително водачът
има право да откаже проба с техническо средство, но тогава следва да се съобразят
разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. За от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, които предвиждат, че при извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества и техни
аналози - с тест. Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества и техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Т.е. първата
разпоредба предвижда използване на техническо средство за установяване на
употребата на алкохол „на място" при извършване на проверката. Втората
цитирана разпоредба предвижда изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
чрез доказателствен анализатор или медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване при три отделни случая. Анализът на
цитираните разпоредби води на извод, че целта е лицето да
бъде проверено във всички случаи, а не при определени обстоятелства проверката
да бъде осуетявана. Отказът от извършване на проверка с
техническо средство, какъвто е случаят с жалбоподателя, поражда необходимостта
от проверка с доказателствен анализатор или посредством кръвна проба (в случая
избрания от Т. начин).
По делото безспорно
се установява, че И.Т., в качеството на водач на МПС, отказва да бъде изпробван
на място с техническо средство за установяване употребата на алкохол, след като
полицейски служители лично са възприели поведението му как се е качил в
автомобила и го е привел в движение. Безспорно е и че впоследствие не се е явил
да даде проба за кръвно изследване /избрания от него начин за установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта/. Тези две деяния са възприети от дисциплинарнонаказващия
орган като фактическо основание за издаване на оспорената заповед,
квалифицирани са като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на ЕКПДСМВР, а именно: на т. 19
„Държавният служител пази доброто
име на институцията, която представлява", т. 20 „Държавният служител насърчава хората да
спазват закона, като дава личен пример с поведението си", т. 28
„Държавният служител независимо от
заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява:
б. „в" на разпорежданията на контролните органи относно установяване на
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго
упойващо вещество“ от ЕКПДСМВР и т. 5 „Разпорежданията на контролните органи относно установяване на
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго
упойващо вещество са задължителни за всички служители на МВР“ от Заповед
на министъра на вътрешните работи peг. № 8121з-396 от 05.08.2014 г.
за недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани
с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества.
При постановяване на оспорената
заповед са спазени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При описаните по-горе факти и обстоятелства в
конкретния случай, в условията на кумулативност са налице двете
материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата.
Под деяние, несъвместимо с етичните правила на
поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се
установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто
име на институцията, към която служителят се числи, каквото поведение безспорно
е установено в хода на дисциплинарното производство.
По отношение на понятието „деяние, уронващо престижа
на службата” следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС становище, че това деяние трябва да
е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверието от страна на обществото в полицейската институция, като не е
задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са
станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се
отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи.
В случая въз основа на събраните по делото писмени
доказателства действията на жалбоподателя са станали достояние на служители на
сектор ПП при ОД на МВР – Русе, както и на служители на ГООР във Второ РУ на
МВР - Русе, а впоследствие деянието е било отразено в ежемесечно издавания в
МВР бюлетин за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика, с което
несъмнено се уронва престижа на институцията, която Т. представлява.
В съответствие с установените факти
и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган законосъобразно е наложил на извършителя
на такова деяние предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание
„уволнение”, обосновало прекратяване и на служебното правоотношение.
При издаването на заповедта дисциплинарнонаказващият
орган е съобразил, приложил и мотивирал прилагането на елементите по чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР - взета е предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на
вината и цялостното поведение на служителя по време на службата му.
Поради гореизложеното оспорената заповед е
законосъобразна и оспорването срещу нея следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5
от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И.Н.Т. ***
против Заповед № 1983к-291 от 22.02.2021 г. на Директора на Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с която на основание
чл.194, ал. 2, т. 4, чл. 204, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, във вр. с
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на Т. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното
му правоотношение в МВР.
ОСЪЖДА И.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” –
МВР сума 100.00 (сто) лева за разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването и изпращането му на страните.
СЪДИЯ: