Мотиви по НЧД № 923/2018г. по описа на СГС, НО, 21-ви с-в
Производството е по
реда на чл.32 ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа
на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение от
25.07.2017 година, издадено от несъдебен
орган P.C.V.O.M – У., К. Н., влязло в
сила на 05.09.2017 година, за налагане на
финансова санкция на Н.И.С. - роден на *** година, българка, българска гражданка, с постоянен адрес:***, ЕГН: **********, с което й е наложена глоба в размер на 209.00
евро.
В съдебно заседание
представителят на СГП поддържа становище за наличие на законовите предпоставки за
постановяване на решение, с което да бъде призната наложената финансова санкция
от 209.00 евро
на засегнатото лице с решението на
чуждестранния несъдебен орган.
Засегнатото лице С., редовно
призована за съдебното заседание, се явява лично. Поддържа, че не е платила
наложената й финансова санкция. Моли същата да бъде призната.
СЪДЪТ след
като прецени съдържанието на удостоверението, събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
Н.И.С. - роден на *** година, българка, българска гражданка, омъжена, с
висше образование, неосъждана, с постоянен
адрес:***, ЕГН: **********.
От приложеното по
делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се
установява, че с решение за налагане на финансова санкция от
25.07.2017 година, издадено от несъдебен
орган P.C.V.O.M – У., К. Н., влязло в
сила на 05.09.2017 година на засегнатото
лице Н.И.С. /с
установена самоличност/ е наложена
глоба в размер на 209.00 евро на основание
Закона относно административната уредба при нарушаване разпоредбите на чл.2 от
Кодекса за движение по пътищата, изразяващо се в това, че на 16.06.2017 година
в 11.58 часа на Vught, №65-HELVOIRTSEWEG-BIJ HMP 5,0 е превишила максимално допустимата скорост в населени
места с 22 км/ч..
На първо място, съобразно чл.31 ал.1 вр. чл.6 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, компетентен орган
в РБългария да признае и постанови изпълнение на цитираното по горе решение е Софийски градски съд,
поради обстоятелството, че засегнатото физическо
лице С. има постоянно местоживеене в същия съдебен окръг.
На следващо място, налице са и
формалните предпоставки, предвидени в чл.5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е
преведено надлежно на български език и отговаря на образеца по приложенията към
закона. Коментираното
решение е влязло в сила на 05.09.2017
година и
като такова представлява влязъл в сила в
държава членка на ЕС акт за задължение за плащане
на парична санкция, наложена във връзка с
нарушаване правилата за движение по пътищата на издаващата държава. Анализирайки
нарушението, извършено от засегнатото лице, съдът констатира, че то покрива юридическия състав, посочен в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС - поведение, което
нарушава правила за движение по
пътищата и за него не се изисква двойна наказуемост. Касае
се за наложена финансова санкция по смисъла на изричните предписания на чл.3
ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС. Независимо от горното, съдът е длъжен да отбележи, че това нарушение
има свой аналог в Закона за движението по пътищата на Р България. Обсъждайки възможността
за признаване на коментираното решение, съдът съобрази отделно от изложеното,
че засегнатото лице има местоживеене на територията на Р България /чл.30
ал.3 пр. последно от ЗПИИРКОРНФС/ - гр. София, ул.“**********.
При така установените
факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови предпоставки и липса
на нарочни пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция.
Не е налице и някое от
факултативните основания за отказ, визирани в чл.35 от закона. Удостоверението
съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната
давност за изпълнение на наказанието, няма имунитет или привилегии, определящи
като недопустимо изпълнението на решението, деянието е извършено на територията
на чуждата държава, т.е. не е налице някоя от хипотезите на чл.5, а санкцията,
която се претендира да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в
чл.35 т.6 от закона.
С оглед на
гореизложеното съдът реши, че следва да признае решението на чуждата държава, с
което е наложена посочената в него финансова санкция, като последната на
основание чл.32 ал.1 вр. чл.16 ал.8 ЗПИИРКОРНФС се преизчисли в български
левове, съобразно курса на БНБ за деня на постановяване на решението и се
равнява на сумата от 408.59 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него съдържание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.