№ 1896
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330204904 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-0432-001076 от
14.08.2022г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с
което на А. Н. Ш., роден на *** в ***, с документ за самоличност тип /№
Паспорт/***, издаден от ***, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в
размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят моли съда да
отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно. Оспорва
субективната страна на нарушението. Релевира доводи за приложението на
чл.28 от ЗАНН. Не претендира разноски. В съдебно заседание, редовно
призовани, не се явява, нито се представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и се прави искане за
потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските
за адвокатско възнаграждение. Не се претендира юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.08.2022г. около 17.20 часа в гр. Пловдив на ул. „Кукленско шосе“
до №45, в посока юг – север, свидетелят С. М. Б. – ***, проверил
управлявания от жалбоподателя А. Н. Ш. /гражданин на ***, без поС.ен адрес
в Република България, притежаващ СУМПС – чуждестранен образец, *** с
№**********, издаден от *** на ***/ лек автомобил „Фиат Улисе“, с рег.
№***, собственост на Р.Д.З.. Било установено, че водачът, който не бил
собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване
нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. С оглед на горното свидетелят Б. съставил АУАН
серия GA №695316/14.08.2022г. за извършено от жалбоподателя нарушение
на чл.638, ал.3 от КЗ. Преди подписването на акта от страна на
жалбоподателя на последния било разяснено на *** език извършеното
нарушение и последиците от същото. Това сторил полицейският служител
С.В., който владеел *** език.
Тъй като нарушителят нямал поС.ен адрес в Република България
съставеният акт бил предоставен незабавно на наказващия орган, съобразно
разпоредбата на чл.44, ал.4 от ЗАНН и въз основа на него на същата дата –
14.08.2022г. било издадено обжалваното НП, с което на А. Н. Ш. на
основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя С. М.
Б., който поддържа констатациите в акта. Съдът кредитира тези показания
като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени
доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ
към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
Нарушителят е *** гражданин и няма поС.ен адрес в Република България. В
този случай съгласно разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН приложима спрямо
нарушителя е процедурата по реда на чл.44, ал.4 от ЗАНН. Видно от
материалите по делото АУАН е предоставен незабавно след съставянето му
на административнонаказващия орган за произнасяне.
Само за пълнота следва да се посочи, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение при съставяне на АУАН, предвид неосигуряване на
преводач на нарушителя в рамките на развилото се
административнонаказателно производство, приключило с издаването на
процесното НП. В нормите на ЗАНН няма изрично предвидена уредба в този
смисъл, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН установява, че доколкото в този
закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Съответно,
субсидиарното прилагане на нормите на НПК, касаещи назначаване на
преводач в рамките на административнонаказателно производство, е
недопустимо на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като същите са приложими за
обжалване на НП пред съд.Според §5 от Закон за изменение и допълнение на
Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК), обнародван ДВ, бр.21 от
08.03.2014г., този закон въвежда изискванията на Директива 2010/64/ЕС на
3
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г. относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива
2010/64/ЕС). А според чл.1, §3 от Директива 2010/64/ЕС, когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено
за производството по обжалване пред този съд. Предвид изложеното следва
да се приеме, че за нуждите на административнонаказателни производства,
приключващи с издаване на НП, подлежащи на съдебно обжалване, не е
задължително участието на преводач, ако лицето, по отношение на което е
образувано производството, не владее езика, на който се води производството.
/В този смисъл е практиката на контролиращата съдебна инстанция - Решение
№1193/23.06.2022г., постановено по к.а.н.д. №1153/2022г. по описа на
Административен съд – Пловдив; Решение №344/24.02.2022г., постановено
по к.а.н.д. №3316/2021г. на Административен съд – Пловдив; Решение
№1528/10.07.2019г., постановено по к.а.н.д. №1539/2019г. по описа на
Административен съд – Пловдив/.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на А. Н. Ш. на разпоредбата
на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателят Ш. не е собственик на
управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са
собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен
4
договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също
безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ. Това обстоятелство не се оспорва
и от жалбоподателя. Последният оспорва единствено субективната страна на
извършеното административно нарушение, твърдейки, че е присъствал при
покупко – продажбата на лекия автомобил и нотариусът е заявил, че за
автомобила има сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тези твърдения въобще не се
установяват от доказателствата по делото. Отделно от това договорът за
покупко – продажба е бил сключен на 12.08.2022г., а нарушението е било
извършено два дни след това, което предполага възможност, че дори и към
12.08.2022г. да е имало действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, то към датата на нарушението същият вече не е
бил налице.
С оглед изложеното, съдът намира, че А. Н. Ш. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда
собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и
използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„ГО“ на автомобилистите.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Не може да не се отчете, че с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съобразявайки посоченото няма как да са налице основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Този извод не може да бъде променен от последващото
поведение на собственика на лекия автомобил по сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
5
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически
състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за
нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена
санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който
случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна
или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.2,
т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0432-001076 от
14.08.2022г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 01 Пловдив, с
което на А. Н. Ш., роден на *** в ***, с документ за самоличност тип /№
Паспорт/***, издаден от ***, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в
размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638,
ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6