Присъда по дело №456/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 16
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 13 юни 2022 г.)
Съдия: Яника Тенева Бозаджиева
Дело: 20211800200456
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 16
гр. С., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я. Бозаджиева
СъдебниЕ. М.

заседатели:Н.Ц.
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
и прокурора Кр. Г. Д.
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Наказателно дело от
общ характер № 20211800200456 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л.П.М.., роден на ***** г. в град Д.,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“ № *, вх.
А, ет.5, ап.13 и настоящ адрес: гр. П., обл. С., ул. „А.Г.“ № 4, със средно
образование, маневрист при дружество „П Р“ ООД, женен, осъждан, с ЕГН:
********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ НА *****г. около ***** часа в гр.
П., ул. „А.Г.“ № 4, е причинил по непредпазливост смъртта на О.Р.С. с ЕГН
********** от гр. З., настъпила на ****г. в УМБАЛ „С.А.“-гр. С., в следствие
на умишлено нанесена средна телесна повреда - тежка черепномозъчна
травма изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив, контузия на
мозъка челно по основата и слепоочно двустранно с вътремозъчни
кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък
оток на мозъка с белези на мозъчно притискане, с усложнение на травмата
изразяващо се във вторичен паренхимен кръвоизлив в мозъчния ствол и
двустранни възпалителни промени на белия дроб, представляваща
разстройство на здравето временно опасно за живота, чрез нанасяне на удар с
юмрук в областта на главата на О.Р.С. и отблъскване на тялото му, с
последвалото му падане от силата на удара и отблъскването, с удряне на
главата в терена, предвид на което и на осн. чл.124, ал.1, пр.2, вр. чл.129, ал.1,
1
вр. ал. 2 пр.5 , вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ години, което наказание да бъде изтърпяно
при първоначален ОБЩ режим на осн. чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 68, ал. 1 НК ПОСТАНОВЯВА да бъде ефективно
изтърпяно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от ЧЕТИРИ месеца,
наложено на подсъдимия Л.П.М.. със снета по-горе самоличност по НОХД №
1036/2019 г. по описа на РС- гр. Перник.
ОСЪЖДА подсъдимия Л.П.М.., със снета по делото самоличност, с ЕГН
********** да заплати на Й.О. Р., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя законен представител АН. К. АЛ. и чрез особен
представител в процеса В.Д. А. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до
размера на 190 000 лева, като неосновател и недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимия Л.П.М.., със снета по делото самоличност, с ЕГН
********** да заплати на О.О. Р., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своя законен представител К. ИЛ. ХР. и чрез особен
представител В.Д. А., сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до
размера на 190 000 лева, като неосновател и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства: Прозрачен
полиетиленов плик със слепка серия А № ******, съдържащ 1 брой мобилен
телефонен апарат марка „Alkatel 5058 I“ с IMEI ******** и IMEI-2 №
******** и СИМ-карта на „Виваком“; - 2.Бял хартиен плик с надпис „А. - С.,
Клиника по съдебна медицина ДНК лаборатория, ДП 160/20 по описа на
ОСлО - СОП, експертиза на ВД № 5/20г. на КСМД, съдържащ парче плат
зацапано с червено кафяво на цвят вещество, изрязано от възглавница,
прозрачен полиетиленов плик със слепка серия А № 001301, съдържащ: черен
кожен портфейл; 31 броя банкноти с номинал 10 лева, 1 брой банкнота с
номинал 50 лева, 2 броя монета с номинал 1 лев, 1 брой монета с номинал 50
стотинки, 1 брой монета с номинал 20 стотинки, 1 брой монета с номинал 10
стотинки, 1 брой монета с номинал 2 стотинки;-1 брой дебитна карта на
Банка „ДСК“ с № ********, издадена на името на О.С.; служебно картонче на
Банка „ОББ“ с отразена сметка BG********* на клиент с № ******** -
О.Р.С.; служебна бележка за проведен извънреден инструктаж, издадена от
„Д.Б.К.“ ЕООД на О.Р.С.; свидетелство за заемане на длъжност, издадено от
„П Р“ООД на името на О.Р.С.; жп карта с № *****, издадена на името на
О.Р.С.; пластика с № ***** на „А.с“; удостоверение от ИА „Ж.А.“, издадена
на името на О.Р.С.; 1 брой саше „ОКI“; визитни картички и бележки, да се
пазят до приключване на делото във всичките инстанции, след което да бъдат
върнати на проимащите лица - техни собственици, с изключение на вещите,
нямащи собствена ценност и стойност - бял хартиен плик с надпис „А. - С.,
Клиника по съдебна медицина ДНК лаборатория, ДП 160/20 по описа на
2
ОСлО - СОП, експертиза на ВД № 5/20г. на КСМД", съдържащ парче плат
зацапано с червено кафяво на цвят вещество, изрязано от възглавница и един
брой саше ОКI, които следва да бъдат унищожени.
ОСЪЖДА подсъдимия Л.П.М.., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета разноски 2 417, 20 лева осъществени в двата стадия на
наказателното производство, от които сумата ОСлО при СОП, в размер на 1
420.00 /хиляда четиристотин и двадесет/ лева- по досъдебното производство и
останалата сума от 997,20 лева- в полза на бюджета на съдебната власт -
разноски в съдебната фаза, както и да заплати държавна такса върху сумата,
присъдена като обезщетение по граждански иск в размер на 8 000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Л.П.М.., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
частния обвинител А.Р. Стоянов, с ЕГН : ********** съдебни и деловодни
разноски в размер на 500 лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-днеевен срок
пред Апелативен съд – гр. С..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: по НОХД № 456/*1г. по описа на СОС

Обвинението против подсъдимия Л.П.М.. за престъпление по чл.124, ал.1, пр.2, вр. с
чл.129, ал.2, пр.5,вр. с ал.1 от НК, е за това, че на *****г. около 17.30-18.00 часа в гр.П., ул.
„А.Г.“ №4, е причинил по непредпазливост смъртта на О.Р.С. с ЕГН ********** от гр.З.,
настъпила на ****г. в УМБАЛ „С.А.“-гр.С., в следствие на умишлено нанесена средна
телесна повреда - тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на
черепния покрив, контузия на мозъка челно по основата и слепоочно двустранно с
вътремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък
оток на мозъка с белези на мозъчно притискане, с усложнение на травмата изразяващо се
във вторичен паренхимен кръвоизлив в мозъчния ствол и двустранни възпалителни
промени на белия дроб, представляваща разстройство на здравето временно опасно за
живота, чрез нанасяне на два удара с юмрук в областта на главата на О.Р.С. и отблъскване
на тялото му, с последвалото му падане от силата на ударите и отблъскването, с удряне на
главата в терена.
В съдебно заседание представителят на СОП поддържа това обвинение, като
обосновано в пълна степен от събраните доказателства, на които прави подробен анализ в
пледоарията си по същество на делото. Пледира, наказателната отговорност по отношение
на подсъдимия да се индивидуализира при превес на смекчаващите същата обстоятелства,
като в качеството на такова изтъква- добри характеристични данни за подсъдимия, а като
отегчаващо обстоятелство – обремененото му съдебно минало. Счита, че следва да бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, което наказание да бъде по
преценка на съда изтърпяно при първоначален „общ“ режим, вместо строг.
Гражданските искове, предявени против подсъдимия да бъдат уважени в пълен
размер –по 190 000 лева за всяко едно от ненавършилите пълнолетие деца на пострадалия
О. Р., ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението-*****г.
Веществените доказателства да бъдат върнати на правоимащите лица- наследниците на
починалия О. Р.. Разноските да се възложат в тежест на подсъдимия.
Двете непълнолетни деца на пострадалия от престъплението О. Р. – Й. О. Р. и О.О.
Р. се представляват в процеса от особен представител- адв. В. А..Същият е отправил искане
за конституиране в качеството на частни обвинители и на граждански ищци, като е предявил
граждански иск за всяко едно от децата в размер на 190 000 лева- обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъпното деяние, ведно със законната лихва от датата на
извършването му-*****г. По същество на делото в качеството на частен обвинител пледира
да бъде взето под внимание съществено обстоятелство, отегчаващо наказателната
отговорност на подсъдимия- а именно, че виждайки обективно тежкото състояние, в което е
изпаднал пострадалия, не е взел никакви мерки за спасяването на живота му като се обади
на спешна медицинска помощ.
Ант. Р. Ст.- сестра на пострадалия е конституирана в процеса в качеството на частен
обвинител. Същата се представлява от адв. И.Л. в процесуалното качество на повереник.В
пледоарията си по същество от името на доверителката си адв. Л. застъпва становище, че
извършеното престъпно деяние се характеризира с по-голяма тежест и обществена опасност,
в сравнение със сходни деяния, имащи същата правна квалификация. Това произтича от
липсата на елементарно хуманно човешко отношение от страна на подсъдимия, спрямо
жертвата, с когото са били приятели, като не направил и минималното да помогне на
пострадалия О.С., виждайки обективно тежкото му състояние и безпомощност и
последвалото му изпадане в безсъзнание, като в продължителен период от време е отказвал
да повика бърза помощ, като по този начин е пропуснат последния шанс да се помогне на
пострадалия и да бъде преодолян смъртния изход. По отношение на размера на наказанието
повереникът предоставя на преценката на съда.
В лична защита обаче частният обвинител А. С. пледира да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в максимален размер.
1
В пледоарията си пред съда по същество на делото защитникът адв.П. оспорва
съществен съставомерен признак на престъплението – наличието на причинна връзка между
осъщественото деяние- нанасяне на удар от страна на нейния подзащитен върху
пострадалия и блъскането му върху стълбите и причинения тежък съставомерен резултат –
настъпилата смърт. Позовавайки се на показанията на св. В.А. защитникът обосновава, че
смъртта е настъпила вследствие болестно състояние – инсулт или спукване на аневризъм
/разширен кръвоносен съд в мозъка/, който е причинил мозъчния кръвоизлив, дихателната
недостатъчност и др. последици, от кръвоизлива в мозъка, които обективно са довели до
летален изход за пострадалия.
Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
против него обвинение за извършено престъпление по чл.124, ал.1 ,пр.2, вр.чл.129,ал.1 и 2
НК. Да бъдат отхвърлени предявените граждански искове от гражданските ищци- децата на
подсъдимия. Разноските да останат за сметка на бюджета.
Подсъдимият Л.М. по същество изцяло споделя становището и изложени,те доводи
на защитника си.
В последната си дума заявява, че се счита невинен, тъй като се е отбранявал от
незаконното нападение на пострадалия. В това отношение позицията му остава константна
и непроменена- изцяло се придържа към заявеното от него в първото съдебно
заседание.Заявява, че не изпитва угризения за това, че не е повикал своевременно
медицинска помощ.Въпреки това заявява, че съжалява „за това, че се е стигнало дотам“.
Съдът, като прецени заедно и поотделно, в тяхната цялост и взаимна връзка
доказателствата, събрани в двата стадия на наказателното производство, писмени –
протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелство за съдимост и др.документи от
значение за обвинението, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, гласни-
свидетелски показания и отчасти- съвсем оскъдните, дадени с едно изречение обяснения на
подсъдимия, експертни заключения, прие за установена следната
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А
Подсъдимият Л.П.М.. е 57 годишен към датата на деянието, предмет на
обвинителния акт. Подсъдимият Л.П.М.. и пострадалият О.Р.С., били колеги и много добри
приятели- почти неразделни –според показанията на свидетелите, двамата към месец
септември *0 г. заедно работили в дружество „П Р“ООД, първият като маневрист, а втория
като маневрен стрелочник.
Подсъдимият Л.П.М.. и пострадалият О.Р.С. през *0 г. живеели под наем в
недвижим имот, къща в град П., находящ се на ул. „А.Г.“ № 4. В този имот заедно с тях
живеел и св.Д. Б. Н.. Подсъдимият и пострадалият често се събирали заедно на терасата на
жилището да употребяват алкохол. Под въздействие на употребения алкохол и двамата
ставали раздразнителни и често между тях възниквали пререкания и конфликти по
несъществени поводи.Собственик на къщата бил св.П. Н. Н., като недвижимия имот се
намирала в парцел, в който имала изградена и друга къща, в която живеела Н. заедно със
сина си. На ***** г. подсъдимият Л.П.М.., пострадалият О.Р.С. и св. Д.Н. се намирали в
наетия от тях недвижим имот, като първите двама отвън на терасата на жилището. В този
ден св.Д. Б. Н. трябвало да застъпи нощна смяна в „П Р“ООД, поради което на обяд легнал
да спи в една от стаите в къщата, която обитавал. Същият се събудил около 17.30 часа, като
излязъл на терасата на къщата. Там заварил двамата свои съквартиранти да седят на
масичка, които пиели алкохол - ракия. За кратко св.Д. Б. Н. влязъл в сервизни помещения на
къщата, направил свой тоалет и поставил на котлон съд с вода, да се стопли, за да си
направи кафе. След това излязъл на терасата и седнал при подсъдимия Л.П.М.. и О.Р.С. по
средата между двамата. На масата подс.Л.П.М.. се намирал от лявата страна на св. Д. Б. Н., а
О.Р.С. бил от дясната страна на св. Д. Б. Н.. Свидетелят Д. Б. Н. при сядането си на масата
установил, че неговите съквартиранти били в съществена степен повлияни от алкохола.
Присъствал на спор между подсъдимия Л.П.М.. и пострадалия О.Р.С. за сумата от 170
лева, за които спорещите имали взаимни претенции. В един момент О.Р.С. станал от масата,
2
минал зад св. Д. Б. Н., приближил се до подсъдимия М. и го ритнал двукратно по краката,
като едновременно с това го нагрубил с думите „Майка ти маке“, предвид произхода на М.
от гр.Д.. О.Р.С. замахнал с ръка по посока тялото на обв. Л.П.М.., но не успял да го удари.
През това време обв.Л.П.М.. станал от масата, изправен в цял ръст застанал с лице срещу
постр. О.Р.С., който стоял в непосредствена близост до началото - най-горното стъпало на
стълбата, водеща от терасата надолу към дворното място. В един момент от конфликта,
подсъдимият Л.П.М.. замахнал с ръка, свита в юмрук, и нанесъл силен удар в лицето му,
като от удара тласнал тялото му в посока надолу-по стълбите. О.Р.С. загубил равновесие,
като паднал надолу по стъпалата, като в резултат на това се озовал на пътека пред основата
на къщата. Нанесеният удар в лицето на пострадалия бил възприет от намиращия се в
непосредствена близост св.Д. Б. Н., който видял как пострадалият пада по стъпалата на
стълбището, по гръб, с главата напред. От видяното св.Д. Б. Н. се стъписал, като
първоначално влязъл в къщата, но след това отново излязъл на терасата. О.Р.С. се опитал да
се завърти настрани и да се изправи, но не успял, загубил съзнание и се свлякъл на земята.
Виждайки това св.Д. Б. Н. се уплашил, но тогава подсъдимият Л.М. му казал „Мите, я ела го
виж, че това не мърда и на да не би да е умрял“. Свидетелят Д. Б. Н. напълнил две чаши с
вода, с които наплискал лицето на О.Р.С., при което той отворил очи. Двамата с
подсъдимия М. изправили пострадалия, като го сложили да седне на едно стъпало от
стълбището. О.Р.С. постоял така няколко минути, след което бил повдигнат от двамата да се
изправи. Той се хванал с ръце за парапета на стълбището, като се изкачил обратно до
терасата на къщата. Там седнал на един стол. Докато пострадалият седял на стола,
подсъдимият М. накарал пострадалия да си вдигне ръцете, като му свалил тениската. Косата
от тилната част на главата на О.Р.С. била сплъстена от кръв. Св. Д. Б. Н. забелязъл, че
пострадалият има нараняване в тази област на главата. Подсъдимият след като свалил
тениската на постр. С. отишъл до банята в къщата, където намокрил същата с вода, след
което се върнал при пострадалия и го накарал да я постави в тилната част на главата си. На
терасата О.Р.С. останал известно време така, след което се прибрал в стаята си.
Подсъдимият и св.Д.Н. разчистили масата, след което последният се прибрал в къщата и
започнал да се приготвя за работа. През този период от време св. Д. Б. Н. в коридора на
къщата видял О.Р.С. да влиза в банята чисто гол, което било съвсем необичайно за
пострадалия, от гледна точка на св.Н.. Пострадалият започнал да си облива главата с вода,
при което св. Д. Б. Н. го попитал дали иска помощ, но същия отказал. Свидетелят Д. Б. Н. и
подсъдимият М. изпушили по една цигара, като разменили реплики относно възникналия
спор за пари, предшестващ инцидента с пострадалия. Докато разговаряли св. Д. Б. Н. казал
на подсъдимия, че ако „има нещо“ да се обади на бърза помощ, след което отишъл на
работа. На следващият ден около 08.30 часа св.Д. Б. Н. се прибрал в квартирата им, като
намерил вратите на стаите на подсъдимия и пострадалия затворени. На обяд той напуснал
къщата и тръгнал за град Свиленград. През този ден подс. Л.М. влязъл в стаята на О.Р.С.,
когото намерил да лежи на леглото, като предположил, че спи. Тогава той отишъл до
леглото на О.Р.С.. Повдигнал една от ръцете му, но той по никакъв начин не реагирал.
Извикал го по име, но същия нито отговорил, нито показал, че е чул думите му. Виждайки
състоянието на С., подсъдимият потърсил св.П. Н. Н., която намерил в двора на имота,
занимаваща се с насаждения в градината й. Пред нея споделил, че О.Р.С. не е добре, при
което тя го запитала какво е станало. Подсъдимият Л.П.М.. й отговорил „Ами влизах в
стаята му, говоря му, но той издава някакви неразбираеми звуци. Вдигам му дясната ръка и
тя му пада като дроб“. Свидетелката П. Н. Н. го попитала дали О.Р.С. не е пиян. На
зададения му въпрос подсъдимият отговорил, че не знае дали е пиян. Тя го посъветвала да
му следи състоянието, като при положение, че е пиян до вечерта трябва да изтрезнее, след
което напуснала градината в имота. На следващия ден 14.08.*0 г. подсъдимият Л.М. около
11.40 часа отново влязъл в стаята на пострадалия, като го намерил в същото положение на
тялото да лежи в леглото. Подсъдимият Л.П.М.. съобщил на хазяйката си- св. Н., че трябва
да извикат спешна помощ. Последната отново настояла да изчакат малко, съобщавайки му,
че отива да плати битови сметки и като се върне, ще вземат решение какво да правят. След
като се върнала тя била информирана от подс. Л.М., че състоянието на О.Р.С. не се е
3
променило. М. и признал още, че двамата с пострадалия се били скарали, без да навлиза в
подробности на конфликта и да признава за нанесения удар. Свидетелят П. Н. Н. позвънила
на телефон „112“ в 17.32 часа, като подала сигнал за необходимост от оказване на спешна
медицинска помощ на О.Р.С.. В разговора проведен с оператора от Районен център 112 - С.,
св. П. Н. Н. обяснила, че лицето / О.Р.С./ не е контактно. Сигналът от оператора от Районен
център 112 - С. бил препратен в РКЦ при ЦСМП-С.. Екип от ФСМП- П., в състав св.д-р М.
Н. ТР. – лекар в спешна медицинска помощ и Валентин Х. Х.-шофьор, се отзовали на
подадения сигнал за О.Р.С.. Медицинският екип от ФСМП-П. пристигнал на адрес гр.П.,
ул.“А.Г.“ № 4 в 17.45 часа, като били посрещнати от подсъдимия Л.М.. Последният посочил
помещението, в което се намирал пострадалият О.Р.С.. Подсъдимият обяснил на д-р М. Н.
ТР., че медицинският екип бил извикан, тъй като му направило впечатление, че неговият
съквартирант хърка, диша тежко, но не става. Доктор М.Н. Т. първоначално установила, че
О.Р.С. има хъркащо дишане, насъбрано голямо количество секрет в гърлото, насиняване в
областта на лявото око, хлътване на костта на лявото око. При отместване на тялото на
пострадалия видяла кърваво петно на възглавницата, като същия лежал гол в леглото, без
долно бельо. Доктор М. Н. ТР. попитала М. по каква причина пострадалият е гол, при
което той й отговорил с думите „Той така си спи, като се напие“. След това го запитала не е
ли видял, че е наранен. Подсъдимият М. отговорил „Ами той като се напие се блъска в
предмети в стаята, може да е паднал, а може и ако се е заял с някого да са го натупали“.
Лекарят от ФСМП-П. попитала подсъдимия М. кога се е прибрал О.Р.С., като той отговорил,
че вероятно се е прибрал през нощта. Предвид коматозното състояние на пострадалия д-р
М.Н. Т. задала и въпроса защо чак сега са се обърнали за медицинска помощ. На това
подсъдимият Л.М. обяснил, че пострадалият С. често се случвало да злоупотребява с
алкохол и понякога не ставал по три дни от леглото. След констатацията на спешното
състояние на пациента и необходимостта от незабавна помощ от страна на медицинското
лице - св. Т., медицинският екип от ФСМП-П. качили тялото на О.Р.С. в линейката, като се
отправили към болницата в град П.. По пътя към медицинското заведение д-р М. Н. ТР.
измерила кръвното налягане на пострадалия, а след пристигането в болничното заведение в
град П. му било направено ЕКГ, обработена била рана на лявата вежда, венозно му били
дадени медикаменти - „Кордарон“, „Урбазон“, „Дексаметазон“, Калциевглюконат“,
„Манитол““, както и водно-солеви разтвори -натриев хлори 0,9%-500мл. Пострадалият С.
веднага след това бил транспортиран от болницата в град П. в медицинско заведение с по-
висока компетентност, а именно УМБАЛ“С.А.“ гр.С.. В това болнично заведение О.Р.С. бил
приет в Клиниката по неврохирургия, където му било извършено оперативно лечение.
Въпреки извършеното лечение О.Р.С. починал на **** г.
Разследващ орган при РУ-П. извършил оглед на къщата в град П., ул.А.Г.“ № 4,
като от стая намираща се втора по ред вдясно, след входната врата на етажа на къщата било
намерено легло с поставена върху него възглавница, като от нея било иззето парче. В това
помещение бил намерен мобилен телефон марка „Алкател“, модел „5058“, който също бил
иззет.
В хода на разследването, на 16.08.*0 г. бил извършен следствен експеримент с
участието на обв.Л.П.М... Същият посочил, мястото на терасата на къща, находяща се на
адрес град П., ул.А.Г.“ № 4, където около 17.00 часа се е намирал заедно със своите
съквартиранти. Посочил и мястото, от което бутнал О.Р.С., а именно горни две стъпала от
стълбището, водещо към етажа на къщата, както и мястото, на което паднал пострадалия.
От заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 668/*0 г. на КСМД
при УМБАЛ“Александровска“ ЕАД на О.Р.С. се установява: Тежка черепномозъчна травма
изразяваща се в счупване на челната кост на черепа с контузия на мозъка и кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки с пробив във вентрикулите, злокачествен мозъчен оток с
вклиняване, кръвонасядания на меките черепни обвивки челнотеменно, коматозно
състояние от постъпването в лечебното заведение до настъпването на смъртта, състояние
след пунктиформена краниотомия, усложнение на травмата изразяващо се в двустранна
пневмония, остър кръвен застой на вътрешните органи, точковидни кръвоизливи по
4
серозите.
Смъртта на О.Р.С. се дължи на сърдечносъдовата и дихателна недостатъчност,
обусловена от двустранните възпалителни изменения на белия дроб, които са пряко
усложнение на констатираната черепномозъчна травма.Смъртта на пострадалия при така
установените увреждания е била неизбежна.
Предмет на изследване на възложена и изготвена комплексна тройна съдебно
медицинска експертиза е било: - да се установи вида и характера на телесните увреждания
констатирани по О.Р.С., механизма на тяхното получаване; - след получаването на телесните
увреждания могъл ли е да извършва самостоятелни действия; - има ли причинно -
следствена връзка между всяко от получените увреждания и настъпилата смърт на О.Р.С.. В
заключението си, вещите лица д-р В.Т., В.Д. - химик и д-р Т.Б. са посочили следното: От
наличната медицинска документация по досъдебното производство е видно, че при О.Р.С. е
било налице тежка черепномозъчна травма, изразяваща се в счупване на костите на
черепния покрив, контузия на мозъка челно по основата и слепоочно двустранно с
вотремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък
оток на мозъка с белези на мозъчно притискане. Усложнение на травмата изразяващо се във
вторичен паренхимен кръвоизлив в мозъчния ствол, двустранни възпалителни промени на
белия дроб. Мекотъканни увреждания локализирани в областта на лявото око, изразяващи се
в рана, кръвонасядане на клепачите и травматичен оток, хлътване на ляв орбитен ръб.
Констатираната черепномозъчна травма е реализирала медикобиологичния критерии
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като смъртния изход е настъпил
въпреки проведеното лечение от вторичното развитие на стволов кръвоизлив и
двустранните възпалителни промени на белия дроб. Мекотъканните увреждания в областта
на лявата орбита са причинили на пострадалия Временно разстройство на здравето неопасно
за живота. Така установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди
тъпи предмети. В наличната медицинска документация като мекотъканни увреждания са
описани единствено раната, отокът и кръвонасядането на клепачите на лявото око.Същите с
установеното хлътване на левия орбитален ръб се дължат на удар с твърд тъп предмет и
могат да се получат както при нанасяне на удар с юмрук, каквито данни се съдържат в
материалите по делото, така и от действието на тъпоръбест предмет, което не изключва
възможността за удар в ръб на стъпало при падане по стълби. Въпреки, че няма подробно
описание на счупването на черепния покрив, неговата локализация от една страна и
морфологията на подлежащата мозъчна травма - от друга, определят като много по-вероятен
механизъм на получаване на черепно мозъчната травма удар в тилната област на главата.
Същата много добре отговаря да е получена при падане върху терена, включително и по
стълби предвид наличието на мозъчна контузия по типа на противоудара. В подкрепа на
това съждение е и наличието на асиметрия на меките тъкани в тилната област, дължаща се
на контактно увреждане. Черепномозъчната травма се характеризира с наличието на светъл
период, което позволява извършването на активни действия за различен период от време
след причиняване на увреждането. Това добре кореспондира с показанията на свидетеля и
подсъдимия. При комплексната оценка на вида, характера и анатомичната локализация на
констатираните травматични увреждания и механизма на тяхното причиняване има пряка
причинна връзка между тях и настъпилия смъртен изход.
Видно от заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, се установява, че обвиняемият Л.П.М.. не страда от психично разстройство в
тесния и широкия смисъл на това понятие, т.е. той е бил психично здрав. Към момента на
деянието обвиняемият е бил в състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване - лека
към средна степен, което не може да се приравни към „разстройство на съзнанието“ и не е
представлявало пречка за него към момента на извършване на деянието да е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите
лица са допуснали, че ако подсъдимият е нанесъл удар на пострадалия, то действията му са
били улеснени преди всичко от алкохолното опиянение, усилило негативните емоции на
раздраза във връзка с несъобразяването с неговите желания и изисквания, без да са спазени
5
критериите за оценка на възникнало у него специфично емоционално състояние в смисъл на
„физиологичен афект“. Въз основа на това вещите лица са заключили, че към момента на
инкриминираното деяние подсъдимият М. не се е намирал в състояние на физиологичен
афект /силно раздразнение/. Предвид психичното състояние и интелектуалното развитие на
освидетелстваното лице- подсъдимия Л.М., не съществува пречка правилно да възприема
факти и обстоятелства, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения и да
участва пълноценно в наказателното производство на всичките му етапи.
Горната фактическа обстановка се установява още от събраните гласни
доказателства в пряка кореспонденция с протокола за оглед на МП и протокола за следствен
експеримент, съдържащ признания на подсъдимия за случилото се, съставената медицинска
документация за здравословното състояние на пострадалото ли,це С. и най- вече- със
заключението на СМЕ относно вида, характера на причиненото увреждане, механизмът на
причиняването му /в пряка причинна връзка с нанесения удар от подсъдимия и
придаденото ускорение на тялото по посока към стълбите/, както и причината за
настъпилата смърт.
Безспорно, в тази насока от най- съществено значение са показанията на св. Д.Н.,
който е пряк очевидец на престъпното деяние, изразило се в нанасяне на удар на
пострадалия от подсъдимия. Показанията на свидетеля дадени непосредствено пред
деянието по ДП и тези – в хода на съдебното следствие се раазминават в съществена степен,
като пред съда свидетелят отрича да е възприел по какъвто и да е начин удара/ударите,
както и падането на постр. С. по стълбите, както и предшестващите действия на
пострадалия , спрямо подсъдимия. Това наложи проверка на показанията на св. Н. по реда
на чл.281 НПК, посредством прочитане на тези дадени в хода на досъдебното производство
пред разследващ орган. След прочитането на пок.св. на л.48,т.1 от ДП, дадени пред съд по
реда на чл.223 НПК свидетелят заяви, че изцяло поддържа показанията си по ДП, като по-
достоверни, предвид на това, че спомените му за случилото са били съвсем непосредствени.
Съдът намира, че следва да бъдат ценени показанията, дадени пред съд в хода на
досъдебното производство, които сам свидетелят потвърди като истинни правдиви и
съответстващи на обективната истина за случилото се. Обстоятелството, че показанията са
дадени пред по нисък по степен съд /а не –съответния на настоящото обвинение/ е по
причина, че към оня момент правната квалификация на деянието на подсъдимия е била по
чл.129, ал.1 НК, която е претърпяла промяна с настъпването на смъртта на пострадалия на
****г. В зависимост от това обстоятелство не би следвало да се приеме, че показанията са
негодно доказателствено средство, тъй като степента на съда, участващ в производството е
била напълно съответна на квалификацията, както и по аргумент на по-силното основание –
показанията са дадени пред съд, пред показанията, дадени пред разследващ орган, които
законът допуска да бъдат приобщени и положени в доказателствената основа на
фактическата обстановка по реда на чл.281, ал.4 НПК дори и без съгласието- въпреки
противопоставянето на защитника и подсъдимия. Участието на съда в производството по
разпит на свидетел по чл.223 НПК представлява гаранция, че върху свидетелят няма да бъде
упражнен натиск или въздействие под каквато и да е форма, че показанията му са
неповлияни и са дадени в резултат на свободната воля на свидетеля, да разкаже за
случилото се като установи факти и обстоятелства, които е възприел. Поради това
обстоятелството, че съда пред който е проведен разпита е несъответен, с оглед на родовата
подсъдност на настоящото обвинение е несъществено и в никакъв случай не може да доведе
като последица изключването на тези показания от съвкупността.
Свидетелят в приобщените си показания, потвърдени пред настоящия съд
свидетелят добросъвестно установява, че е заключил, че пострадалият е повален надолу по
стълбите от удар/ или удари, нанесени с юмрук от подсъдимия Л.М., защото е възприел-чул
съвсем ясно звука от два юмручни удара, които са привлекли вниманието му.В същия
момент е забелязал падането надолу на постр. С. по стълбите, като обяснява, че същият е
паднал с главата надолу и краката назад, като се е свличал надолу по гръб по стълбите.
Паднал е в основата на стълбището – в близост до най- долното стъпало, след което е
6
направил опит извивайки се на една страна и опирайки се на ръце да се изправи, но е
изгубил съзнание и се е свлякъл на земята. Свидетелят още установява наличието на
масивно кръвонасядане и отток в областта на лявата очна ямка, както и кървящо нараняване
отзад на главата, което той отначало е възприел като драскотина. Поради колебанието на
свидетеля относно това дали е присъствал на един или на два удара, нанесени от
подсъдимия на пострадалия, съдът счете, че следва да бъде прието, че е нанесен един удар
/като по-благоприятно за положението на подсъдимия/, но със значителна сила, която е
тласнала тялото инерционно в посока към стълбището и е предизвикал падането му по
стълбите по начина, описан от свидетеля.
Тези показания в пълна степен се подкрепят от пок.св. А.С. – сестра на починалия
О.С.. Въпреки съществуващата с оглед близката родствена връзка с пострадалото лице,
презумпция за заинтересованост от изхода на делото, съдът приема, че в настоящия случай
показанията на тази свидетелка са напълно добросъвестни, обективни и в максимална степен
отразяват обективната истина за това, което е научила в проведен разговор с колега на брат
и –пострадалия-св. Т.Б., за начина, по който му е било нанесено увреждането, явяващо се
смъртоносно по своя характер /с оглед заключението на СМЕ/, както и за обективното
състояние в което го е възприела св. П.Н., собственик на жилищната сграда в гр. П., в която
О.С. е държал стая под наем.Свидетелката по безсъмнен начин установява приятелските
отношения между подсъдимия и пострадалия, преди деянието „Те са колеги и приятели“.
Разпитана пред съда, св.П.Н. прави опит да отрече провеждането на такъв разговор
със сестрата на пострадалия,-св. А. С.. При противоречието в показанията на тези свидетели
съдът приема за по-достоверни пок.св. С. и не кредитира с доверие пок.св. П.Н.. Видно от
цялостното и поведение, още непосредствено след инцидента, св. Н. проявява стремеж,
трайна тенденция да се дистанцира, да не бъде замесена по никакъв начин в деянието, в
предстоящото разследване, поведение което е намерило своята върхова форма в проявена
липса на хуманно отношение, като двукратно – на 13. и на 14.08. е посъветвала подсъдимия
да не бърза да се обажда на бърза помощ, като съобщи за състоянието на пострадалия
въпреки, че е разбрала, че същият се намира в критично и животозастрашаващо състояние-
в безсъзнание /“като му вдигнал ръката, тя падала като дроб“/, като въпреки това е
настоявала „да изчакат, да не съобщават веднага“.Признавайки честата съвместна употреба
на алкохол от подсъдимия и пострадалия, свидетелката отрича в пияно състояние същите да
са проявявали раздразнителност и да е имало пререкания и конфликти помежду им.
Показанията и в тази част са опровергани от пок.св. Н., пок. св. Т. Б. – колега на
двамата.Показанията на св. Н. се намират в противоречие с формалната логика, в частта им,
в която твърди, че при пристигането си в дворното място е заварила подсъдимия и
пострадалия на терасата в компанията на св. Д.Н., който се обърнал към нея с думите
“Бегай, бегай“, при което свидетелката не проявила интерес по-нататък какво се е случило и
по каква причина св. Н. я е отпратил. Видно от реакцията на този свидетел и желанието му
да я отпрати от местопроизшествието, свидетелката е разбрала, че се е случило нещо
неприятно с някой от присъстващите. От гледна точка на формалната логика това
обстоятелство противоречи с твърденията и, че на следващия и по-следващия ден, не е
разбрала, че пострадалият обективно се намира в състояние, нуждаещо се от спешна
висококвалифицирана помощ, а е приемала, че е прекалил с алкохола. В подкрепа на
липсата на логичност- а оттам и на липса на достоверност на нейните показания е
продължителността в, която свидетелката е установила, че пострадалият С. лежи и не
напуска стаята си -12-13-14. 08- на третия ден, след 12.08., в който с оглед на реакцията на
св. Н. и отпращането и от мястото на инцидента, същата / при нормално логично мисловна
дейност/ е достигнала до подозрение, че е случил инцидент, по причина на който
пострадалият се намира в тежко състояние, което не му позволява да се изправи и да
напусне стаята си, поради което се нуждае от незабавна медицинска помощ, а не- прикрива
знаенето на тези обстоятелства и неглижира, подценява опасността за живота на
пострадалия.От гледна точка на формалната логика е недостоверно, макар и за краткото
време, в което е наблюдавала тримата си квартиранти и колеги, стоящи на терасата да не
забележи състоянието на пострадалия, а с.т. – по-нататък да не провери какво точно се е
7
случило. Впечатленията на съдебния състав са, че свидетелката не установява цялата истина
за инцидента и за състоянието на пострадалия. В крайна сметка, в самия край на показанията
си – при отговори на защитата на л.161 от делото св. П. Н. признава, че още на следващия
ден след инцидента -13.08. св. Д.Н. и е разказал, че е имало скандал между подсъдимия и
пострадалия и последният е паднал надолу по стълбите.
В кореспонденция с пок.св. Н. и С. са свидетелските показания на св. Т. КР. Б.,
който определя отношенията между подсъдим и пострадалия като приятелски.“Бяха
неразделни двамата“. Като колега на двамата установява, че е разбрал от друг свой колега-
М. А., че подсъдимият и пострадалият „са се сбили“ и поради тази причина О.С. е в кома,
при което веднага е потърсил по телефона подсъдимия Л.М., за да му обясни какво точно е
станало. По изрично искане на свидетеля, който твърди, че много от обстоятелствата, за
които е давал показания по ДП не си спомня, поради изминалото време, бяха прочетени и
приобщени показанията му на л.71, т.2 от ДП.В тези показания, същият възпроизвежда
признанията, които му е направил подсъдимия, за осъществена провокация и заяждане
първоначално от постр. О.С. / за когото свидетелят признава, че по принцип под въздействие
на алкохола ставал заядлив/, на която подс. Л.М. отговорил като му е нанесъл два юмручни
удара в лицето, от втория от които постр. С. получил аркада на веждата и бил изваден от
равновесие, тялото му било тласнато назад, при което паднал надолу по стълбите и загубил
съзнание.Подс. М. и св. Д. Н. го наплискали с вода, пострадалият дошъл в съзнание и
продължил да псува и се прибрал в стаята си, която не напуснал в продължение на две
денонощия, лежал в леглото си в безсъзнание без дори да ходи до тоалетна, при което на
14.08. М. се притеснил от състоянието му и повикал бърза помощ. След това свидетелят е
разказал дословно, това, което му е признал Л. М. на сестрата на пострадалия – А.С.. Макар
и вторични по своя характер, т.к. св. А. не е пряк очевидец на инцидента, а възпроизвежда
признания на подсъдимия за случилото се, показанията му са истинни и достоверни, с
несъмнен принос към разкриването на обективната истина.
Истинността на показанията на св. А. , съдържащи признания на подс. М.,
показанията на останалите- коментирани по-горе свидетели, разпитани в съдебно заседание
както и установяване на протичането на инцидента, се потвърждават от Протокол за
извършен следствен експеримент –на л.94 и следващи от т.2 от ДП, ведно със снимков
материал, както и разпитите на присъствалите на експеримента лица- св. Ж., М. и Ч..Пряко
и непосредствено при провеждането на експеримента, пред участващиите в същия
технически и поемни лица подсъдимият М. е признал, че е блъснал пострадалия от първото
или второто най-горно стъпало на стълбището, при което пострадалият е паднал надолу и е
посочил мястото, в основата на стълбата, където се е установило тялото след падането.
В първото съдебно заседание, подсъдимият не отрича тези свои действия като
обяснява, че „е действал в ситуация на неизбежност и самоотбрана“.
По установяване на релевантните факти в пряка кореспонденция с останалите
доказателства-показанията на изброените по- горе свидетели и заключението на СМЕ и на
комплексната СМЕ са и показанията на св. М.Т. – дежурен лекар във филиала на СМП –
П., която е била изпратена на адреса, при постъпилия сигнал на тел.112 за пострадал в тежко
и коматозно състояние.Същата установява състоянието на пострадалия, който е лежал гол в
леглото, в безсъзнание- дълбока кома, без каквито и да е реакции, с импресионна фрактура
над лявата вежда, с хъркащо дишане, възглавницата на която е лежал е била обилно
зацапана с кръв, проведения разговор с подсъдимия, който и е обяснил, че не е повикал по-
рано бърза помощ, защото и в предходни случай пострадалият след злоупотреба с алкохол
по три дни не е излизал от стаята си, дори да отиде до тоалетна, коментирайки тези
изявления като недостоверни от медицинска гледна точка. Свидетелката обяснява какво
представлява констатираната непосредствено при прегледа на пострадалия „импресионна
фрактура“- счупване на черепа, когато костта е влязла навътре, най- често при травма- удар
с тъп предмет или при падане /със значителна сила/ по лице. При тази травма се образува
ескудант- събиране на течност, който може да бъде хеморадичен- от изтичане на кръв, но
този ескудат притиска и унищожава мозъчното вещество, защото черепната кутия е
8
затворена и това води до унищожаване на мозъчните клетки. Касае се за тежко и спешно
състояние-налагащо спешна медицинска намеса.Свидетелката е обяснила по каква причина-
В рамките на максимум 6 часа след получаване на увреждането трябва да се изтегли
течността, в противен случай мозъчните клетки умират. От показанията и се установява
още, че поведението на подсъдимия, които и заявил, че не знае по какъв начин постр. С. е
получил травмата и се е сторило подозрително, поради тази причина същата е уведомила
органите на полицията. Свидетелката още установява лечебните и реанимационни
мероприятия, които е приложила по спешност, лечението и изследванията, които са
направени във ФСМП П. и категоричното си заключение за наличие на тежко,
застрашаващо живота състояние и решението си да бъде незабавно транспортиран
пострадалият до специализирано болнично заведение, за прилагане на
висококвалифицирано и спешно лечение от което се нуждае за спасяване на живота му.на
отправени неколкократно въпроси от страна на защитата, свидетелката е дала категоричен
отговор, че заключението и на медицински специалист е, че причината за състоянието на
пострадалия е черепно-мозъчна травма, а не болестно състояние- инсулт. Синусовата
тахикардия /нарушен сърдечен ритъм/, която е установила при Огнянов не е причинила
мозъчното увреждане, а е резултат от същото.
В точно противоположния смисъл са показанията на св. В.А. –лекуващ лекар на
пострадалия О.С. в болница „Св. А.“ С.. В действителност нейните показания са изолирани,
в противоречие с цялата доказателствена съвкупност.При разпита си свидетелката излиза
извън рамките на процесуалната си роля на свидетел и прави разяснения на съда, с оглед на
специалните знания, които притежава /без да е назначена по съответния ред като експерт/ ,
но при внимателно проследяване логиката на нейните „показания“ –заявеното от нея като
свидетел проличава неприкрит стремеж да обслужи защитната теза –необективност-
поддържайки и лансирайки тезата, че увреждането на мозъка, обусловило вклиняване,
дихателна недостатъчност и в крайна сметка обусловило смъртта на пострадалия е в
резултат на болестен процес – мозъчен инсулт или аневризма, в резултат на повишаване на
артериалното налягане на кръвта. Показанията на тази свидетелка се отличават с липса на
логичност и противоречивост, тъй като тя все пак, макар и без охота, признава, че е
забелязала челно вляво травматични белези „все едно, че е лежал на ляво? или е ударен
вляво“.Свидетелката излага противоречиви твърдения за болестния процес, който според
нея е довел до кръвоизлив в мозъка- запушване на мозъчните артерии, кръвоносни съдове,
транспортиращи кръвта в мозъка или аневризма- вродено разширение на кръвоносен съд с
изтъняване на стената на кръвоносния съд – две диагнози, които са диаметрално различни,
както по причина на заболяването, така и по клинична находка. Свидетелката сама
признава, че не е констатирала типичната находка на аневризъм при пострадалия. Не
предоставя логично обяснение по каква причина не е назначила ангеография на мозъка –
изследване, което е задължително в случай на аневризма.Отричането на травматичното
увреждане и счупването на черепа е необосновано в показанията на свидетелката, същата в
показанията си твърди, че не е имала информация, че пациентът е претърпял инцидент. Това
изявление е недостоверно не само поради показанията на лекаря от ФСМП- св. М.Т., но и
предвид приложената медицинска документация, съставена от лекаря във ФСМП и
придружаваща пациента, която подробно отразява състоянието на пострадалия и причините
за него- коментирана в заключението на СМЕ и КСМЕ, назначени по делото.
Показанията на тази свидетелката касателно твърдения от нея болестен произход на
кръвоизлива в мозъка на пострадалия и отричането на травматичния произход, са
опровергани по един категоричен, непораждащ и минимално съмнение начин от
заключенията на СМЕ и КСМЕ, при подробния разпит на вещите лица в съдебно заседание.
При разпита си при приемане на заключението в с.з. от 9.06. *2г. вещите лица от
състава на КСМЕ са потвърдили като възможни три механизма на причиняване на
контузията на мозъка- от директен пряк юмручен удар със счупване на черепа в мястото на
удара, при контакт с терена контузия в мястото на съприкосновение на черепа със земната
повърхност и падане върху тил при което се наблюдава огледално увреждане, спрямо
9
посоката на директния удар. За получаване на контузията, която е локализирана челно в
слепоочната област най вероятен е третия механизъм –удар в тила при падането по стълби./
Същият кореспондира с пок.св. Д.Н.-очевидец, който установява, че пострадалият е паднал
по гръб с главата надолу/. Вещите лица разясняват, че контузиите от типа на противоудара
са типични и се получават при падане върху широка и неравна повърхност от височината на
собствен ръст и напълно съответства на падането по стълби.
Вещите лица са категорични, че находката в мозъка на пациента при проведеното
скенеграфско изследване, категорично изключват нетравматичен /болестен/ произход на
вътремозъчен кръвоизлив. Находката при аутопсията би била в съществена степен
различна.При аутопсията в посочените области-челно и слепоочно са намерени кръвоизливи
с разпад на мозъчно вещество, което говори за преживяна мозъчна контузия.Находката при
вътремозъчния кръвоизлив от инсулт и другите увреждания на мозъка, категорично може
да се разграничи, че става въпрос за болестен кръвоизлив, в резултат на повишено
артериално налягане, но в конкретния случай при аутопсията на пострадалия, категорично
отсъства такава находка, няма такива данни.
Вещите лица обясняват, че високото кръвно налягане констатирано при пострадалия
е в резултат на мозъчното увреждане, обусловило тежък отток на мозъка и вклиняване на
мозъчния ствол. На свой ред- ако имаше наличие на аневризма, ще се установи разширена
част на кръвоносен съд на мозъка, съответно с разкъсване в тази част. Обикновено при
разкъсана аневризма мозъчният кръвоизлив е с различна находка- по основата на главния
мозък. В конкретния случай категорично няма такъв.
Увреждането на мозъка е несъвместимо с живота на пострадалия. Вещите лица са
категорични, че дори и при оказване на високо квалифицирана и своевременна помощ, пак
би настъпил леталния изход за С. с висок процент на вероятност.В лечебната практика в
първите часове след увреждането се предприема оперативна интервенция за отстраняване на
субдурален хематом, но премахването му не дава 100% гаранция за преживяемост на
пациента.При по-ранно приеманена пострадалия в медицинско заведение и
диагностициране, този хематом би бил в по-малко количество, при който и мозъчния отток
би бил по-малък и е възможно усложненията вследствие на него да не настъпят.
Съобразно заключението на СППЕ, прието в съдебно заседание подсъдимият при
осъществяване на деянието не се е намирал в състояние на афект, но е бил под
въздействието на консумирания алкохол. При изслушването и приемане на заключението
вещите лица характеризират подсъдимия като: „личност с доминантни нагласи.Обича да
налага своята гледна точка.Обича да е водещ в поведението си и в действията си спрямо
останалите“/л.223 от делото/.
По този начин – заключенията на съдебно медицинските експертизи и комплексната
съдебно психиатрична и психологическа експертиза, в пряка кореспонденция с показанията
на разпитаните свидетели-Н., Б., Т. /изключая св. В.А./, протоколът за оглед на МП,
анализът на иззетите със същия веществени доказателства от СМЕ от вещото лице А.,
протоколът за следствен експеримент, отчасти оскъдните обяснения на подсъдимия в с.з. от
2.02.*2г., в които не отрича действията, вменени му от прокуратурата с обв. акт, но заявява,
че е действал „при неизбежност и самоотбрана“, в своята съвкупност и взаимна връзка,
подпомогнати от пок.св. Н., Ж., М. Ч., обосновават фактическите изводи, приети по-горе, по
несъмнен начин.
Съпоставянето на фактическите изводи с материалния закон от своя страна
обосновава следната
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
По описания по-горе начин, като на *****г. около 17.30-18.00 часа в гр.П., ул.
„А.Г.“ № 4, е причинил по непредпазливост смъртта на О.Р.С. с ЕГН ********** от гр.З.,
настъпила на ****г. в УМБАЛ „С.А.“-гр.С., в следствие на умишлено нанесена средна
телесна повреда - тежка черепномозъчна травма изразяваща се в счупване на костите на
черепния покрив, контузия на мозъка челно по основата и слепоочно двустранно с
10
вотремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък
оток на мозъка с белези на мозъчно притискане, с усложнение на травмата изразяващо се
във вторичен паренхимен кръвоизлив в мозъчния ствол и двустранни възпалителни
промени на белия дроб, представляваща разстройство на здравето временно опасно за
живота, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата на О.Р.С. и отблъскване на
тялото му, с последвалото му падане от силата на удара и отблъскването от същия, с удряне
на главата в терена, подсъдимият Л.П.М.. е осъществил състава на престъпление по чл.124,
ал.1, пр.2, вр.. с чл.129, ал.1 вр.ал.2, пр. 5 НК.
От обективна страна подсъдимият Л.П.М.. на *****г. около 17.30-18.00 часа в
гр.П., ул. „А.Г.“ № 4, е причинил по непредпазливост смъртта на О.Р.С. с ЕГН **********
от гр.З., настъпила на ****г. в УМБАЛ „С.А.“-гр.С., в следствие на умишлено нанесена
средна телесна повреда - тежка черепномозъчна травма изразяваща се в счупване на костите
на черепния покрив, контузия на мозъка челно по основата и слепоочно двустранно с
вотремозъчни кръвоизливи, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и тежък
оток на мозъка с белези на мозъчно притискане, с усложнение на травмата изразяващо се
във вторичен паренхимен кръвоизлив в мозъчния ствол и двустранни възпалителни
промени на белия дроб, представляваща разстройство на здравето временно опасно за
живота, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата, със значителна сила и
инерционно отблъскване на тялото на пострадалия в посока към стълбите, на О.Р.С. , с
последвалото му падане от силата на удара и отблъскването, с удряне на главата в терена.
От субективна страна подсъдимият Л.П.М.. е действал в условията на пряк умисъл
за причиняване на телесното увреждане, като е съзнавал, че отправя удар със значителна
сила, с юмрук – в жизнено важна област, от гледна точка на който може да причини
черепно-мозъчна травма , а с.т. че такова увреждане може да се получи при силово
изваждане от равновесие на пострадалия и придаване на силов импулс и повалянето му
върху терена, като е целял и желаел настъпването на тези последици и непредпазливост по
отношение на настъпилата смърт на пострадалия, като не е предвиждал, че с оглед на
мястото, което стои пострадалия, при нанасянето му на удара, с оглед на силата и насоката
на същия- в жизнено важен орган в черепната кухина и при отблъсването от удара и
повалянето по стълби- от значителна височина в областта на главата може да настъпи
смъртта на пострадалия, но е могъл /в зависимост от конкретните обстоятелства/ и е бил
длъжен да предвиди настъпването на смъртта. С други думи- подсъдимият М. е целял и
желаел причиняване на посоченото по горе съставляващо средна телесна повреда
увреждане, но в зависимост от конкретните обстоятелства на нанасянето на удара и
последвалата от него инерционна сила върху тялото на пострадалия, намиращ се на ръба – в
горния край на относително високо стълбище е могъл и е бил длъжен на предвиди
настъпването на летален изход за пострадалия, като във висока степен вероятен резултат от
действията си. В случая смъртта на пострадалия категорично не е в резултат на „случайно
деяние“, определено според практиката на ВКС като „обратната страна на
непредпазливостта“.
Предвид заявеното от подсъдимия в лична защита в първото по делото заседание
след като е докладвано обвинението, съдът следва да отбележи, че в настоящия случай по
категоричен начин е изключен института на неизбежната отбрана. Обстоятелството, че
пострадалият, силно повлиян от алкохола, в състояние на алкохолно опиване, спорейки с
подсъдимия леко го е подритнал два пъти в краката, след което е замахнал с ръка да го
удари, но под въздействието на алкохола поради нарушена концентрация не го е улучил, по
никакъв начин не може да се квалифицира като „нападение“ по смисъла на чл.12, ал.1 НК,
което според тази разпоредба следва да бъде „непосредствено“, т.е –да не е приключило –
каквито данни в настоящия случай няма – за предприети други действия от пострадалия в
момента , в който подсъдимия му е нанесъл удара, за да бъде преценен последния като
отблъсване на нападение.

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
11

В особената разпоредба на чл.124,ал.1 пр.2 НК-касателно причиняване на средна
телесна повреда НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от 2
до осем години.
Обвиняемият Л.П.М.. е роден на ***** г. в град Д., женен, осъждан, със средно
образование, маневрист при дружество „П Р“ ООД, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к. „Е.“ № *, .
и настоящ адрес: гр.П., обл.С., ул. „А.Г.“ № 4.подсъдимият Л.М. е доминантна личност,
обичащ да налага собствената си гледна точка, но със семейно –битова ориентация, а с.т. –
към удоволствията /употреба на алкохол/-според характеристиката на личността му от
заключението на комплексната психологическа експертиза.
При определяне на отговорността, съдът взе под внимание смекчаващите същата
обстоятелства- добри характеристични данни и трудова заетост на подсъдимия Л.М.,
провокацията, отправена от пострадалия с думи и действия и оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина по ДП при участието му в проведения следствен
експеримент, а като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства- обремененото
съдебното минало на подсъдимия, извършване на настоящото деяние в изпитателния срок
на друго престъпление по НК, както и приятелските отношения между подсъдимия и
пострадалия: „Бяха неразделни, като братя“ /пок.св. Т. А. –л.72 ДП/, в съчетание с
тридневното бездействие и отказ да бъде извикана СМП, за оказване на помощ на
пострадалия, което теоретично би увеличило шансовете за спасяването на живота му.
При съвкупната преценка, съдът намира, че поисканото от представителя на СОП
наказание в размер на 3 години, се явява прекомерно снизходително, следва да бъде
определено наказание под средния размер от 6 години, но не и в непосредствена близост с
минималния такъв. По-подходящо в настоящия случай се явява наказание – лишаване от
свобода за срок от 4 години, което би могло да бъде изтърпяно при първоначален „общ“
режим на осн.чл.7,ал.3 ЗИНЗС, в отклонение от стандартния „строг“ режим, т.к.
подсъдимият не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
На осн.чл. 68, ал.1 и 2 НК следва да бъде приведено за ефективно изтърпяване от
подс. Л.М., наказанието лишаване от свобода за срок от четири месеца по НОХД
№1036/2019г. на РС П., поради извършване на настоящото престъпление в изпитателния
срок на това осъждане. Независимо от обстоятелството, че се касае до диспозитивна
разпоредба, даваща възможност за преценка от страна на съда, когато се касае до
непредпазливо престъпление, съдът счита, че наложеното наказание по НОХД №1036/019г.
следва да бъде изтърпяно изцяло в пълен размер, поради това, че настоящото престъпление,
макар и причинено по непредпазливост, предвид съставомерния резултат-причинена
смърт, се характеризира с изключителна тежест и обществена опасност, която е много по-
значителна от други престъпления със същия резултат- пр. причинена смърт от
престъпление по транспорта, тъй като е в резултат на умишлено нанесено телесно
увреждане на личността. Допълнителни съображения в тази насока /от необходимост от
ефективно изтърпяване изцяло на предходното наказание/ съдът извлича от поведението на
подсъдимия, изразило се в целенасочено бездействие и отказ да окаже помощ за спасяване
на живота на пострадалия в продължение на три дни след деянието, виждайки тежкото му
състояние, при положение, че двамата са се намирали в приятелски отношения. Не на
последно място –настоящото престъпление е извършено само година след първото
осъждане, както и размера на наложеното наказание, който се доближава до абсолютния
минимум на наказанието „лишаване от свобода“, според общата част на НК, който е в
размер на три месеца.
ОТГОВОРНОСТ ПО ПРЕДЯВЕНИ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
Против подсъдимия М. са предявени два броя граждански искове от ненавършилите
пълнолетие деца на пострадалия Й.О. Р. и О.О. Р. чрез особения представител-повереник
адв. В. А. в размер на 190 000 лева за всяка една от ищците, ведно със законната лихва от
датата на деянието -*****г.
12
При определяне на размера съдът взе под внимание следните обстоятелства:
възрастта на децата – съответно 13 и 16 г. към настъпване смъртта на баща им,
обстоятелството, че пострадалият е бил единственият им жив родител, бащинската обич и
подкрепата, която неизменно е оказвал на децата си до края на живота си, мъката и
загрижеността за съдбата им, поради това, че твърде рано са останали без майка / пок.св.
П.Н./, в присъствието на която е показвал снимки на децата си и е споделял за тях,
проявявайки се като грижовен и обичлив родител, обстоятелството, че след смъртта на баща
им поведението на децата драматично се е променило, същите са се затворили в себе си,
същевременно желаели са непрекъснато близките на семейството да им разказват за живота
на баща им, търсели са негови снимки и са ги преснимали, за да бъде по някакъв начин все
още с тях. /пок.св. А.Р.- сестра на пострадалия/, както и –обстоятелството, че фаталното за
живота на пострадалия нараняване е причинено, вследствие на разправия с подсъдимия,
провокирана до известна степен от действия и думи на пострадалия, но приоритетно
явяваща се в резултат от въздействието на голямо количество алкохол, употребено и от
двамата.
При съвкупната преценка на изложените по-горе обстоятелства, както и като взе
под внимание данни /доколкото се съдържат в делото/ за имущественото състояние на подс.
М., счита, че сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието -
*****г. би била справедливо обезщетение за понесените неимуществени вреди от смъртта
на баща им- постр. О. Р., за всяко едно от децата.
Искът, в останалата част- до размера на 190 000 лева следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Веществените доказателства, иззети по ДП –на осн.чл.111, ал.1 НПК следва да се
пазят до приключване на делото- с окончателен съдебен акт във всички инстанции, след
което следва да бъдат върнати на техните собственици- правоимащи лица да ги получат,
изключая тези от тях, които нямат собствена стойност и ценност, които следва да бъдат
унищожени.
Съобразно вида на постановената присъда – осъдителна за подсъдимия на
осн.чл.189,ал.3 НПК разноските по делото, сторени в двата стадия на наказателното
производство следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия Л.П.М...
Причините за извършване на престъпното деяние – въздействие на употребен в
значително количество алкохол и незачитане на обществени отношения, свързани с
телесната неприкосновеност на личността.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни