№ 15280
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110144780 по описа за 2021 година
Ищецът „Т. е предявил против Р. С. С. в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 2294,39 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода – 01.07.2018г. – 30.04.2020г., доставена в обект,
находящ се в гр. С., ул. „Д. – магазин плод и зеленчук, с която ответницата неоснователно се
е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
18.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 338,24 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 31.08.2018г. до 04.02.2020г.; сумата от 44,20 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. – 29.02.2020г., с която длъжницата неоснователно се е обогатила за сметка на
обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 7,12 лева – представляваща обезщетение за
забава за периода от 31.08.2018г. до 04.02.2020г.
Ищецът поддържа, че ответницата не е подписала договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди относно собствения й имот, поради което се е обогатила
неоснователно за сметка на дружеството и дължи неговото връщане до размера на
обедняването.
Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. Поради постъпило възражение от страна на
ответницата по чл. 414 ГПК, предявява иск за установяване на вземанията си касателно
1
топлоснабдения имот. Отделно, ищецът твърди, че между него и „Б. е сключен договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда–
етажна собственост, в която се намира имота на ответницата, като въз основа на данните от
това разпределение е извършено остойностяването на потребената топлинна енергия за
процесния период.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в която
същата сочи, че между нея и ищеца е сключено споразумение, с което страните са
постигнали съгласие за разсрочено плащане, което ответницата изпълнявала надлежно.
Счита, че производството следва да бъде прекратено. Моли за присъждане на разноски,
доколкото споразумението между страните било сключено преди завеждане на делото.
Преди приключване на съдебното дирене ищецът потвърждава извършеното от
ответницата заплащане на сумите по главниците за ТЕ и дялово разпределение, законна
лихва върху тях, мораторна лихва върху тях, разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, сторени от ищеца в заповедното производство и разноски за държавна
такса, сторени от ищеца в исковото производство.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД е докаже размера на доставената топлинна енергия в процесния период и
неоснователното обогатяване на ответника със сумата на доставената топлинна енергия за
стопански нужди до размера на обедняването.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже паричното задължение на ответника и настъпила забава на последния за
изпълнение на паричното задължение, респективно размера на мораторната лихва и
момента, от който същата се дължи.
В тежест на ответника е да докаже точното във времево и количество изпълнение на
задължението за заплащане на дължимите суми.
От представения по делото Договор за продажба с разсрочено плащане на общински
нежилищен имот, невключен в състава на общинското предприятие, който се използва за
стопанска цел /л. 15-18 от делото/ се установява, че на 25.08.2000г. ответницата е закупила
процесния имот – магазин, плод и зеленчук, находящ се на ул. „Д., им.пл. № ., местност
„К.”. По силата на тази сделка ответницата е придобила собствеността върху имота. Този
документ не е оспорен от страна на ответницата, поради което съдът го кредитира изцяло.
Фактът на собствеността не се оспорва и от самия ответник.
Видно от представения от ищеца и неоспорен от ответницата Договор № ТС 636 от
15.10.2001г., на посочената дата между ЕС на адрес: гр. С., ул. „Д.”, бл. . и ФДР „Б. бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение от фирмата, за което било
2
взето решение на Общото събрание на ЕС. Последното обстоятелство се установява от
Протокол от дата 01.10.2001г. и приложение списък на ЕС към него. Визираните документи
също не са оспорени от ответницата, както не се оспорва и факта на извършване на услугата
дялово разпределение в процесния имот от ФДР. Не и спорно, че предоставената ТЕ е била
за стопански нужди.
От представените от третото лице – помагач документи – индивидуални справки за
използваната ТЕ за процесния период за абонатен № 363426 – 2 броя и формуляр за отчет на
уредите за ДР на ТЕ – 2 броя, както и от представената от ищеца справка по абонатния
номер за начислени и дължими суми за дялово разпределение, се установява, че в процесния
имот в релевантния период е била доставена и ползвана ТЕ в претендирания размер, както
и, че е била извършвана услуга дялово разпределение, за което се дължи съответното
възнаграждение. Не се спори по делото, че към релевантния период ответницата не е имала
сключен договор с ищеца относно доставката на ТЕ, поради което неплатените суми за ТЕ и
услуга дялово разпределение се дължат от страна на ползвателя поради неоснователното му
обогатяване са сметка на ищеца.
Само за пълнота съдът ще посочи и следното:
Видно от представените от третото лице – помагач индивидуални справки за
използваната ТЕ за процесния период, партидата на имота се е водила на името на
юридическо лице „К.. Този факт, обаче, е без съществено значение, доколкото със
сключването на споразумението между страните и извършването на плащанията от страна
на ответницата на дължимите суми за ТЕ, дялово разпределение и мораторна лихва,
последната е признала факта, че тези суми се дължат от нея.
От представените от ответника: споразумение от дата 11.08.2021г. и фискални
бонове, се установява, че на посочената дата страните са постигнали съгласие за погасяване
на дължимите суми за ТЕ и дялово разпределение чрез извършване на разсрочено плащане
на вноски за периода от датата на споразумението, когато е била заплатена еднократна
вноска в размер на 870,20 лева, до 11.08.2022г. /включително/, като за периода от
11.09.2021г. до 11.08.2022г. ответницата е следвало да заплаща вноски по 169,20 лева
ежемесечно.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че към датата на
приключване на устните състезания – 20.10.2022г. ответницата е погасила чрез плащане:
сумите по главниците за ТЕ и дялово разпределение, ведно ъс законанат лихва, мораторна
лихва върху главниците, разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
сторени от ищеца в заповедното производство, и разноски за държавна такса, сторени от
ищеца в исковото производство. Тези обстоятелства са потвърдени и от ищеца в съдебно
заседание на дата 20.10.2022г.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответницата в качеството си на собственик на процесния имот е потребила претендираната
ТЕ, като същата дължи и цената на услугата за дялово разпределение, с които
3
неоснователно се е обогатила за сметка на ищцовото дружество. Поради несвоевременното
плащане, същата дължи и мораторна лихва върху главниците.
Доколкото по делото са налице доказателства, че претендираните от ищеца суми за
главница ТЕ и услуга дялово разпределение, както и за претендираната мораторна лихва
върху тях и законна такава са били заплатени от ответницата въз основа на сключено
споразумение между страните на 11.08.2021г., което е станало след завеждане на исковата
молба – 29.07.2022г., предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени в хода
на съдебното производство поради плащане.
По разноските:
Доколкото заплащането на дължимите суми е осъществено след завеждане на
исковата молба, а и видно от самото споразумение, същото е било сключено между страните
също след завеждане на исковата молба, т.е. на 11.08.2021г., този състав приема, че
ответницата е станала причина за завеждане на делото, като същата дължи сторените от
ищеца разноски.
„Т. е сторило следните разноски в хода на исковото производство: 53,68 лева – ДТ за
образуване на делото.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лева.
В съдебно заседание на 20.10.2022г., ищецът е потвърдил, че ответницата е заплатила
направените от ищеца разноски за заплащането на ДТ, поради което претендира единствено
юрисконсултско възнаграждение, което следва да му бъде присъдено.
Направените в хода на заповедното производство разноски от ищеца са, както следва:
53,68 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
изложеното от процесуалния му представител в последното съдебно заседание, тези
разноски са били заплатени от ответницата.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу Р. С. С. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „М., искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че Р. С. С. дължи на „Т. сумата от
2294,39 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода – 01.07.2018г. – 30.04.2020г., доставена в обект, находящ се в гр. С., ул. „Д. –
магазин плод и зеленчук, с която ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на
обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.02.2021г. до
4
окончателното изплащане на сумата; сумата от 338,24 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 31.08.2018г. до 04.02.2020г.; сумата от 44,20 лева, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. – 29.02.2020г., с
която длъжницата неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на ищеца, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 7,12 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2018г. до
04.02.2020г., поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на съдебното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. С. С. ЕГН **********, да заплати на
„Т., ЕИК . сумата от 100 лева /сто лева/ – разноски за юрисконсултско възнаграждение,
сторени в исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5