№ 70
гр. Асеновград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20255310200411 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 23.12.2024г. от С. Х. С., с ЕГН ********** с
адрес с.*, чрез адв. И. К. от АК Пловдив, против Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 9579458 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2
вр.ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.4 вр.ал.2,т.2 от ЗДвП на С. Х. С., с ЕГН ********** с адрес с.Войкова лъка, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
Настоящето разглеждане на делото е второ по ред. Във връзка с подадената
жалба от страна на С. Х. С., първоначално е било образувано НАХД №518/2025г. по
описа на РС Пловдив, на VІ-ти н.с. Същото е приключило с Решение
№364/01.04.2025г., с което обжалвания електронен фиш е бил потвърден. Цитираното
решение е било обжалваното от заинтересованата страна, във връзка с което е било
образувано КНАХД №918/2025г. по описа на Административен Съд Пловдив. С
решение №5045/04.06.2025г. на касационната инстанция, постановеното решение на
ПРС е било отменено и делото е било върнато на ПРС за ново разглеждане от друг
състав . След неговото постъпване в ПРС е било образувано НАХД № 3271/2025г.,
като с Определение №400/17.06.2025г. на съдията докладчик, съдебното производство
е било прекратено , като делото е било изпратено по подсъдност на РС Асеновград.
След неговото постъпване, на 20.06.205г. е било образувано настоящето НАХД №
411/2025г. по описа на АРС-ІІІ-ти н.с.
1
При новото разглеждане на делото от настоящия състав, жалбоподателят С. Х.
С. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в първоначалната жалба, оспорва
изцяло вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той следва да бъде
отменен, като незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалния и
процесуалния закон.
Сходно становище изразява и повереника на жалбоподателя адв. И. К., същото
отразено в депозираното от него на 10.07.2025г. становище по настоящето дело. От
съдържанието на същото се установява, че подържа изцяло подадените жалби, като
счита, че вмененото нарушение е останало недоказано, като обжалвания фиш следва
да се отмени и поради допуснати процесуални нарушения и неправилна
квалификация. Претендира за присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представеното пълномощно сключено на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата и приложения списък за разноските.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представените писмени становища,включително и по новообразуваното дело в ПРС,
обжалвания ЕФ е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.
Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при
отмяна на обжалвания фиш, молят за намаляване на присъдените разноски до
предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу С. Х. С., за това, че на
11.08.2024г. в 10.46 часа на път ІІ-86 в зоната на км.22+300, в посока на движение на
контролираните МПС от север към юг, при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с
пътен знак„В26“, и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч, в полза на водача, като водач на МПС лек автомобил “ШКОДА ФАБИЯ”, с ДК№
*, е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство /АТСС/ “ARH CAM S1“ №120ccd7 / с установена скорост от 105
км/ч и превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч./ Установеното във ЕФ
нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, а освен това, било
констатирано, че то е извършено от С. С. в условията на повторност в едногодишен
срок от влизане в сила на 04.05.2024г. на ЕФ К/8849373. С обжалвания ЕФ на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 100.00лв., определена при условията
на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2,т.2 от ЗДвП. Съставения фиш бил връчен на
нарушителя на 17.12.2024г. /справка към адм. нак. преписка/. След неговото връчване,
в предвидения от закона срок, С. Х. С. не оспорил чрез нарочно заявление или
декларация факта на управление на автомобила.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена
2
въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства- от разпита на
св. Г. Д. Б. и писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, протокол
за използване на АТСС от 11.08.2024г., удостоверение за одобрен тип техническо
средство за измерване, приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126,
снимков материал, протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол “ARH
CAM S1“ №120ccd7, справки и схеми от ОПУ Пловдив, от Началник на Сектор „ПП“
при ОД МВР Пловдив и Началник РУ Асеновград.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят Г. Д. Б. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно
по делото се установи, че на 11.08.2024г. св. Б. е бил на смяна и около 09.30 часа се
намирал на гл. път ІІ-86 в зоната на км.22+300. Местонахождението му било на
участък от пътя намиращ се след магазин „Аутлет център“, но преди кръгово
кръстовище за кв. „Долни Воден“, в посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград.
Местонахождението на кръговото кръстовище се установява на приложената на лист
14 от НАХД № 411/25г. схема. От същата се установява, че гл. път ІІ-86 в зоната преди
кръговото кръстовище, се състои от по две платна, с по две ленти за движение в всяка
посока. Към всяко платно от главния път, има банкет в дясната част, а отделно и
успоредно на двете платна има и локални платна с по две ленти за движение /схема на
лист 14 от НАХД № 411/. За самия участък на гл. път ІІ-86 в зоната на км.22+300 в
който се намирал св. Б., важало ограничение за скоростта за движение на
автомобилите, което било въведено с намиращия се км.22+070 пътен знак „В26“
/схема на лист 14 от НАХД № 411/25г. /. Намирайки се на посоченото място, св.Б.
позиционирал в десния банкет на гл. път ІІ-86 в зоната на км.22+300 носеното АТСС
“ARH CAM S1“ №120ccd7. Преди започване на работа, АТСС било насочено в посока
от идващите от гр. Пловдив автомобили, т.е. от север на юг. Техническото средство
било насочено косо срещу идващите спрямо него автомобили, като св. Б. го настроил
така, че да засича движещите се с превишение автомобили. При тези настройки,
разположението на АТСС давало възможност да се засичат автомобилите движещи се
и в двете ленти. В 10.46 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се
активирало, като на разстояние от 183 метра от него, в дясната лента на движение в
посока от север на юг, било заснето движещо се МПС- автомобил „ШКОДА“ с ДК№ *,
който бил със скорост от 108 км/ч., при разрешена скорост до 90 км/ч. /снимка към
адм. нак. преписка/. Констатациите на св. Б. във връзка с работата му с АТСС “ARH
CAM S1“, били отразени в съставения от него, с дата от 11.08.2024г. протокол, като
заснетите на този ден с устройството клипове, били изпратени автоматично за по-
нататъшна обработка и анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС
от 11.08.2024г. била обработена, като се е установило, че направеното заснемане в
3
10.46 часа, съдържа данни за движещ се автомобил “ШКОДА ФАБИЯ”, с ДК№ *
собственост на С. Х. С..
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш серия К № 9579458. Съгласно текста на чл.
189, ал.4 от ЗДвП то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В случая
обжалвания ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното
превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
представляващия дружеството, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.” Направените
възражения относно допуснати процесуални нарушения свързани с издаването на ел.
фиш се явяват неоснователни. При анализа на събраните по делото доказателства, не
се установяват и допуснати от контролния орган нарушения при работата му с АТСС,
които също да водят до изводи относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по
делото се установи, че използваното АТСС е било временно разположено на
контролирания пътен участък. Съгласно дадената легална дефиниция в т.65,б.“а“ от §6
от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно такова, тъй като същото е било
„временно разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. Представеният
по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно
мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на
скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства,
необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения
електронен фиш. В протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за
задействане - в случая “П”, което означава „приближаващ”. Горното означава, че
спрямо АТСС, което се е намирало на пътния участък, заснетия автомобил е следвало
да се движи с скорост до 90 км.ч. Това означава също така, че самото нарушение е
установено, след като автомобила вече се движил в зоната на въведена забраната със
знак „В26“ въвеждащ ограничение от 90 км.ч. в извън населено място. В случая не е
оспорен и факта на управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на
посочените в ел.фиш време и място. Като е налице и пълно съответствие със
4
снимковия материал приложен към адмн. нак. преписка.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532/ 27.01.2021г., са
отразени всички изискуеми от закона обстоятелства относно неговото използване. От
същия протокол се установява, че за времето от 09.30 часа до 12.00 часа на
11.08.2024г., по време на наряда на полицейския служител Б. , с това АТСС са били
заснети общо 47 нарушения във вид на снимки. В протокола е посочена и тяхната
номерация, а именно от номер 0072564 до 0072798, като от снимката приложена към
адм.наказателната преписка съдържаща изображение на лек автомобил“ШКОДА
ФАБИЯ”, с ДК№ * се установява, че тя е с номер 0072636,т.е. тази снимка е измежду
тези направени на 11.08.2024г. В протокола са отбелязани мястото на извършване на
контрол и че за същото е налице ограничение до 90 км.ч. въведено с пътен знак, който
се намира на около 250 метра от АТСС.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №013-СГ-
ИСИС от 15.02.2024г. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
14.02.2025г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. се установява, че то касае използваното АТСС
“ARH CAM S1“ което е със срок на валидност до 07.09.2027г. Доколкото са налице и
писмени доказателства, че АТСС “ARH CAM S1“ №120ccd7 е преминало годишен
технически преглед, то следва извода, че заснемането на нарушението на 11.08.2024г. е
било извършено с разрешено и валидно техническо средство. Направените възражения
в тази насока са неоснователни.
Няма никакво съмнение, че нарушението е установено (на посочените в
електронния фиш дата, място и час) именно с отразеното в протокола АТСС. Това
обстоятелство се потвърждава и чрез служебната проверка на генерираните от АТСС
координати за геолокация посочени в представения снимков материал. На съда е
служебно известно, че посочените в снимковия материал координати могат да се
използват за търсене на точното място, ако обаче бъдат спазени правилата за това,
посочени в сайта на адрес https://support.google.com/maps/answer/ Откриване на координати
или търсене по географска ширина и дължина/. Докато въвеждането на координати във
формата от системите DMS и DMM, в случая изисква използване на калкулатор или
конвертор на координати, то за целта на проверката най-лесно е да се използва първия
предложен формат, а именно тяхното въвеждане в десетични градуси /DD/. При
спазване на тези правила и чрез използване на посочените в снимковия материал
координати и чрез тяхното въвеждане във формат DD в полето за търсене на “Google
Maps” във формата 42.043400 24.839300 се установява, че същите се отнасят за точка
5
находяща се именно на републикански път-ІІ-86, обл. Пловдивска, /42°02'36.2"N
24°50'21.5"E/ непосредствено след „Аутлет център“ в дясно на пътя в посока гр.
Пловдив- гр. Асеновград, което място съвпада с това на установяване на нарушението.
При анализа от изображенията въведени в “Google Maps” се установяват,както
местонахождението на пътен знак „В26“ въвеждащ ограничение на скоростта до 90
км.ч., мястото на разположение на АТСС, за които говори в показанията си св. Б., а и
факта, че те са извън населено място. В този смисъл съдът намира, че обстоятелствата
относно нарушението на напълно установени и остават неопровергани. Необходимо е
да се посочи, че съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. местата за
разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в
същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира чрез
посочване на съответните GPS координати в изготвеното и представено статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от същата наредба представлява годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. Изходните данни от процесната АТСС като доказателствен материал са
годни за установяване на извършеното нарушение от обективна и субективна страна.
В случая по делото са представени надлежни удостоверения и протоколи за
изправността на автоматизираното техническо средство. Не може да има съмнение, че
нарушението е установено (на посочените в електронния фиш дата, място и час)
именно с отразената в протокола АТСС. При това положение не се създават каквито и
да е съмнения по механизма на установяване на административното нарушение и
автентичността на изготвения от АТСС доказателствен материал. Информацията от
“Google Maps” изцяло се подкрепя от тази отразена в постъпилите две справки от
ОПУ Пловдив и приложените към тях схеми на пътния участък, като не констатира
никакво противоречие между тях.
Направеното възражение от повереника във връзка с приложението на
санкционната норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП съдът намира за неоснователно. В
действителност от съдържанието на обжалвания ЕФ се установява, че на нарушителя
С. Х. С. е било наложено наказание глоба в размер на 100лв. като това е станало на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП. От текста на чл. 182, ал.4
от ЗДвП се установя, че тази разпоредба е приложима в случаите на повторност на
нарушенията и съответно: когато нарушението е по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а по ал. 1,
т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В
действителност от приложената касаеща С. Х. С., се установява, че преди издаване на
обжалвания ЕФ серия К № 9579458, лицето е било санкционирано многократно за
извършени нарушения с издадени НП и ЕФ, включително и за такива по чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Предвид това, че настоящия ЕФ серия К № 9579458 е издаден с оглед
6
констатирано на 11.08.2024г. нарушение по чл.21,ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, то предходно
наложените наказания в действителност обуславят квалификацията на повторност
съгласно т.33 от §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Съгласно този текст,
“Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174,
ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с
което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Предвид задълженията
на АНО, то същия е изложил и съответните мотиви в обжалвания ЕФ, като е приел, че
нарушението е в условията на повторност и е посочил, че същата се обуславя от
влезлия на 04.05.2024г. в сила ЕФ № К8849373. Както бе посочени и по-горе по делото
безспорно се установи, че ЕФ № К8849373 е бил издаден спрямо С. Х. С. от ОД на
МВР Пловдив с оглед извършено на 18.03.2024г. нарушение по чл. 21,ал.1 от ЗДвП за
което му е било наложено наказание глоба в размер на 50лв. /справка за ЕФ лист 18 и
19 от съд.дело/. От изисканата от съда справка /листи 18 и 19от съд.дело/ се установи,
че цитирания ЕФ е бил връчен на 19.04.2024г. като поради необжалването му същия е
влязъл в сила на 04.05.2024г. Въпреки, че заплащането на глобата не се отразява на
повторността, то от същата справка се установява, че глобата за този ЕФ е била
платена още на 19.04.2024г. , т.е. към 11.08.2024г. нарушителят С. Х. С. безспорно е
знаел, че същия вече е санкциониран за извършени нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Очевидно е, че установеното в обжалвания ЕФ нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП е било налице, като същото е било и правилно квалифицирано и санкционирано
по чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП. Като се отчете, че нарушението е
извършено в извън населено място и установеното превишение на скоростта попада в
диапазона от 11 до 20 km/h. то правилно АНО е определил санкционната разпоредбата
и размера на административното наказание. За съдът не е налице възможност да
коригира така определената от АНО глоба в размер на 100 лева, като може единствено
може да потвърди санкцията в този й размер. Неоснователно се явява и възражението
относно приспаднатия толеранс от страна на АНО при определяне на окончателната
скоростта на автомобила послужила за квалификацията на нарушението и определяне
на санкцията.
При този изход на делото искането на процесуалния представителя на АНО за
присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита по трите образувани дела /включително и за
депозирано становище по НАХ№ 3171/2025г. на ПРС/ се явява основателно. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, то съгласно чл.144 от кодекса същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде
определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според
последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция
е от 80 до 150 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се
7
определя от съда. В случая, като се отчете неговата фактическа и правна сложност
макар, че делото се гледа на практика за трети път, но пък по всяко едно от тези
разглеждания е приключило в рамките на едно заседания, то съдът счита, че
определянето на базата за изчисляване на юрисконсултско възнаграждение за всяка
едно разглеждане, не би било оправдано да е повече от минимално предвиденото в чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ,т.е. следва да се определи като
основа по 80лв. за всяко едно разглеждане на делото в съответната инстанция. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото и проведените съдебни
заседания, то съдът счита, че съобразно приетата минимална основа на АНО се следва
да се определи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита за трите
разглеждания на делото общо в размер на 240 лева /или за всяко от три дела по 80лв./
на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД
на МВР Пловдив, като С. Х. С. бъде осъден да я заплати.
Предвид изхода на делото искането на защитата на С. Х. С. за присъждане на
разноски се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9579458 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр.ал.2,т.2 от ЗДвП на С.
Х. С., с ЕГН ********** с адрес с.Войкова лъка, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА С. Х. С., с ЕГН ********** с адрес с.*, да заплати на ОДМВР Пловдив с
адрес гр. Пловдив, ул.„Княз Богориди” № 7, сумата от 240.00 лв. /двеста и четиридесет
лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8