Р Е Ш Е Н И Е
№ 180 / 13.04.2022 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 510/2022 г. по описа на АдмС –Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на В.Т.О., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
заповед за прилагане на ПАМ № 22-0851-000318/13.08.2022 г. на началника на
сектор “ПП” към ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 171, т. 1, б.“б“
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената
заповед поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди
се, че фактическата обстановка в заповедта не отговаря на обективната истина.
Основните възражения в жалбата са, че не е установено жалбоподателят да е имал
качеството на водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, за да бъде
обект на проверка за употреба на наркотични вещества. Излагат се съображения за
липса на мотиви относно срока на мярката, както и за липса на точно определен
срок, за който се прилага ПАМ. Сочи се, че при определяне на срока на ПАМ
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но
той е длъжен да изложи съответните мотиви за това. Като не го е сторил, не е
обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона и с
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Иска се отмяна на обжалваната заповед
и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич, не
изразява становище по нея.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Със заповед за прилагане на ПАМ № 22-0851-000318/13.08.2022г. началникът на
сектор “ПП” към ОД на МВР – Добрич е наложил на В.Т.О. принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на
чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП, а като фактическо основание -
обстоятелствата, отразени в акт за установяване на административно нарушение № GA658421/13.08.2022 г., съставен от мл.автоконтрольор към ОД на МВР – Добрич,
сектор “ПП” – Добрич. Актосъставителят е установил, че на 13.08.2022г., около 01:50
часа, в гр.Добрич, на ул. „Вардар, до кръстовището с ул. „Дунав“, В.О. управлява
собствения си лек автомобил марка Мерцедес CLS 450, с рег. № НО07799, като отказва да му бъде извършена проверка за
употребата на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство DRUG
TEST5000 с фабричен номер ARME 0036. В акта е посочено, че водачът е с некоординирани
движения и притеснително състояние. Заявява, че желае да даде кръвна проба и
урина пред медицинско лице за установяване на употребата на наркотични вещества
и техните аналози. Издаден е талон за медицинско изследване № 072698/13.08.2022
г. Актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя без възражения.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.09.2022 г., видно от приложената
към нея разписка.
От данните по делото се установява, че в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са
подадени писмени възражения срещу АУАН до началника на сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Добрич, в които основният довод е бил, че жалбоподателят не е имал
качеството на водач на МПС на посочените в акта дата, час и място и поради това
е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с
тест.
По повод на подадените възражения е извършено допълнително разследване, в
хода на което са събрани обяснения от М.В.Х. (приятелка, живееща на семейни
начала с О.), Д.Т.Д. (приятел на О.) и П.Й.К. (управител на бар „Интрига“). В
обясненията и на трите лица е посочено, че автомобилът на О. бил паркиран пред
снек бар „Интрига“, вратата от страната на шофьора била отворена и
жалбоподателят вземал нещо оттам в момента, в който патрулната кола спряла зад
автомобила и полицейските служители започнали проверката. О. бил вътре в
автомобила, но не го е управлявал, нито премествал от мястото му. Д.Д.
пояснява, че жалбоподателят отишъл до автомобила само за да вземе портфейла си
и да плати сметката от заведението.
Изготвени са и докладни записки от полицейските служители И.И. и Х.М., които
са извършили проверката пред заведението. В докладните им записки е записано,
че за
времето от 20,00 часа на
12.08.2022 г. до 08,00 часа на
13.08.2022 г. били назначени в наряд като автопатрул от
Първо РУ - Добрич при ОДМВР – Добрич. Около
01, 00 часа на 13.08.2022 г., при обход на
ул. „Вардар“ в посока ул. „Дунав“
забелязали, че от заведение „Интрига“,
на заден ход,
излиза лек автомобил „Мерцедес CLS“ с peг.
№ НО 07799, като автомобилът бил
навлязъл до половината на пътното платно. Тогава подали
светлинен и звуков сигнал със служебния автомобил, за
да извършат проверка на водача. От извършената проверка на документите установили, че шофьорът на автомобила е
лицето В.Т.О.. Водачът
бил
поканен в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Добрич, където отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и проверка
с техническо средство Дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта. За отказа да бъде проверен с тест му бил съставен АУАН № 658421.
Към писмените възражения срещу акта били приложени три CD диска от видеокамерата на бар „Интрига“, където е започнала проверката.
След прегледа им от контролните органи е прието, че в първия диск има
записани видеофайлове за времето от 21,18 часа до
21,20 часа на
12.08.2022 г. От видеофайловете се вижда как пред
заведението паркира лек автомобил „Мерцедес CLS“
с peг. № НО 07799. От
автомобила се вижда само малка част от предницата му. След като автомобила
паркира, веднага на кадър се появява О.. Във втория диск има записани
видеофайлове за 00, 31 часа на
13.08.2022 г., от които се вижда как О. тръгва от заведението и клипа свършва
преди да се качи в автомобила. В третия диск има записани видеофайлове за
времето от 00,35 часа до 00,40
часа, като лек автомобил „Мерцедес CLS“ с peг.
№ НО 07799 вече е в изместено положение.
Въз основа на резултатите от разследването е направен извод, че данните в
докладните записки на двамата полицейски служители се потвърждават. Прието е,
че след подаване на звуковия и светлинния сигнал О. веднага е паркирал
автомобила си на почти същото място, където се е намирал първоначално.
За изясняване на спорния въпрос дали жалбоподателят е управлявал автомобила
си при пристигане на патрулния автомобил и започване на полицейската проверка
са допуснати до разпит същите три лица, които са дали обяснения по повод на
възраженията срещу акта - М.В.Х., Д.Т.Д. и П.Й.К.. Разпитани са и полицейските
служители от автопатрула – И.Б.И. и Х.Г.М., както и актосъставителят Б.Р.А.. И
двете групи свидетели преповтарят обясненията си от проверката, извършена в
хода на административнонаказателното производство.
Първите трима свидетели сочат, че жалбоподателят не е управлявал автомобила
си към момента на пристигане на полицейския патрул. Твърдят, че автомобилът бил
паркиран и не се е местил до появата на органите на реда. Вратата била отворена
и О. търсел нещо в колата си. Св. Д. разказва, че жалбоподателят отишъл да си
вземе чантичката с портфейла от автомобила, за да си плати сметката. Ровел на
съседната седалка, когато зад него спрял патрулният автомобил със светещи
буркани.
От друга страна, дежурните полицаи от наряда са категорични, че автомобилът
давал на заден ход от тротоара пред заведението и бил по средата на пътното
платно, когато те подали светлинен и звуков сигнал за проверка. След сигнала
водачът се върнал напред, качил се на тротоара и спрял, откъдето бил тръгнал. О.
бил вътре в колата. След като му поискали документите, слязъл от автомобила.
Първоначално казал, че ще съдейства, но после отказал да бъде проверен за
употреба на алкохол и наркотични вещества.
В показанията си св. Б.А. сочи, че на процесната дата и час бил дежурен в
КАТ, нощна смяна, когато служителите от Първо РУ довели О. за тестване за
алкохол и наркотични вещества. Жалбоподателят отказал да бъде тестван под
предлог, че не е управлявал автомобила, за което му бил съставен АУАН. Актът
бил съставен въз основа на показанията на служителите от Първо РУ, които били
вписани като свидетели – очевидци на нарушението.
В хода на съдебното производство е установено, че няма записи от
техническите средства към патрулния автомобил, който е спрял за проверка
жалбоподателя.
В съдебно заседание е извършен оглед на оптичните дискове от видеокамерата
на бар „Интрига“, при който не са установени по-различни обстоятелства от тези,
установени при прегледа на дисковете в хода на административнонаказателното
производство, освен относно местоположението на автомобила на третия диск. В
докладната записка от проверката е записано, че автомобилът е в изместено
положение, докато при направения от съда оглед не се открива видима разлика между
положението на автомобила при първоначалното му паркиране в първия и втория
диск и положението му на третия диск. На записа в третия диск се вижда, че
жалбоподателят се появява от дясната страна на автомобила и се отправя към
заведението, следван непосредствено от единия полицейски служител. При
сравняване на началните и крайните часове на видеофайловете се установява, че
липсва запис от камерите в интервала между 00:32:16 часа и 00:38:48 часа, т.е.
в интервала между момента, в който жалбоподателят се насочва към автомобила и
го отваря, запалвайки фаровете му, и момента, в който той и полицейският
служител се появяват пред заведението.
От съпоставката на записите от трите диска с показанията на двете групи
свидетели съдът намира, че следва да кредитира показанията на полицейските
служители, съгласно които жалбоподателят е шофирал автомобила, излизайки на
заден ход от тротоара на пътя, когато е спрян за проверка. Фактът, че от
събраните веществени доказателства не се установява видима разлика в
положението на автомобила на отделните записи, не опровергава показанията им, че
колата се е движила, защото и двамата свидетели сочат единодушно, че след
подаване на светлинния и звуковия сигнал водачът е дал напред и е паркирал
автомобила на същото място. Патрулният автомобил се е намирал точно зад колата
на О., поради което полицейските служители имат преки и непосредствени наблюдения
върху обстоятелствата, за които свидетелстват. Показанията им са логични,
последователни и непротиворечиви, поради което не са налице основания за
отхвърлянето им като недостоверни.
За сметка на това в показанията на другата група свидетели се съдържат съществени
непълноти и неточности. Не е ясно на какво разстояние се е намирала св. Х.,
след като не е заснета от камерите на бара. Житейски неправдоподобни и нелогични
са показанията ѝ за това по какъв начин е дошла до заведението и след
това си е тръгнала оттам, което поставя под съмнение изобщо присъствието
ѝ на мястото на събитието. Св. Д. сочи, че е видял само как патрулната
кола спира зад автомобила на жалбоподателя, след което си е тръгнал, но от
записите на камерите се установява, че той е напуснал заведението и е продължил
надолу по улицата около 00:32 часа, а О. и полицаите се появяват на записите на
третия диск повече от шест минути по-късно. На свой ред св. К. твърди, че е
предоставил видеото от камерите на заведението, но не може да даде никакви ясни
и логични обяснения защо записите са с прекъсвания точно за времето преди
извършването на полицейската проверка. И тримата свидетели твърдят в
обясненията си пред наказващия орган и в показанията си пред съда, че
полицейският автомобил е бил със светещи буркани, а светлините са ясен сигнал
за спиране на ППС за проверка, което навежда по-скоро на извода, че автомобилът
на О. е бил в движение. Всички тези пропуски и неясноти в съчетание с липсата
на видеозаписи от най-важния времеви отрязък от случилото се пред заведението правят
неубедителни показанията на доведените от жалбоподателя свидетели и
дискредитират тяхната доказателствена стойност. Това, както и очевидната
пристрастност и заинтересованост на св. Х. и св. Д. от изхода на делото с оглед
на близките им взаимоотношения с жалбоподателя мотивират съда да не дава вяра
на показанията им.
С оглед на изложеното и съобразявайки данните в административната преписка
ведно с показанията на полицейските служители съдът намира, че жалбоподателят е
управлявал автомобила към момента на извършване на полицейската проверка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
в кръга на предоставените му правомощия съгласно заповед № 357з-924/07.04.2022г.
на директора на ОД на МВР - Добрич, с която началникът на сектор “ПП” при ОД на
МВР – Добрич е оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. Заповедта
е фактически и правно мотивирана и отговаря на изискванията за форма и
съдържание. В нея е посочено, че се издава въз основа на съставения срещу жалбоподателя
акт за установяване на административно нарушение, като са описани и
установените с акта фактически обстоятелства. Изрично са цитирани и приложимите
законови разпоредби, регламентиращи условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 1,
б.”б” от ЗДвП във вр. чл. 22 от ЗАНН, във вр. чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
При
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Предпоставка за
издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен
от компетентните длъжностни лица. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон се ползват с доказателствена
сила до доказване на противното. Актът, въз основа на който е издадена
процесната заповед, е съставен от компетентно длъжностно лице по установения за това ред, поради което доказателствената тежест за
опровергаването му лежи върху оспорващия. В производството
пред съда не са представени годни доказателства, които да установяват при
условията на пълно обратно доказване, че отразеното в него не отговаря на
обективната истина. Нито свидетелските показания, нито видеозаписите от
камерите пред бар „Интрига“ са достатъчни, за да се приеме, че О. не е управлявал автомобила, т.е. че не е имал
качеството на водач на МПС, когато е спрян за проверка от органите на полицията,
поради което фактическите констатации в акта следва да се считат за верни
по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
С разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП е предвидена
възможност да се наложи принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с
тест или да даде биологични проби за лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая издадената спрямо жалбоподателя заповед се основава на наличието
на първата хипотеза на нормата – отказ на водача на МПС да бъде проверен с
дрегер тест за установяване употребата на наркотични вещества, което съставлява
необходимото и достатъчно условие за законосъобразното упражняване на
административното правомощие. С проявлението на този юридически факт е
възникнало публичното право на органа да наложи ПАМ, като отнеме временно
свидетелството за управление на МПС на водача.
Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, направени в хода на съдебното
производство и в писмената защита, че той се е съгласил да даде проби за
лабораторно изследване, но полицейските служители са го възпрепятствали да се
яви в срок в спешното отделение на МБАЛ – Добрич, защото ПАМ е приложена заради
отказа му да бъде проверен с дрегер тест, който е безспорно установен. Предвидените
в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП хипотези са дадени алтернативно,
а не кумулативно. Отказът на водача да бъде
проверен по който и да е от посочените в текста способи е самостоятелно фактическо
основание за налагане на ПАМ, което е видно от граматическото
и телеологическото тълкуване на нормата.
От
редакцията на чл. 171, т. 1, б.”б.” от ЗДвП се налага изводът, че в тези случаи органът действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезиса на
правната норма, той няма право на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание. Това следва и от
естеството на принудителните мерки, чиято основна и непосредствена задача е да
пресекат продължаването и довършването на конкретното закононарушение и да предотвратят
извършването на друго с възможни по-сериозни последици. Преценката кога и какви мерки да бъдат наложени е направена от самия законодател,
който е приел, че се касае за особено тежки нарушения с висока обществена
опасност на деянието и дееца, които неминуемо застрашават безопасността на
движението по пътищата, поради което изискват прилагането на по-строги мерки на
държавна принуда. След като презумпцията за истинност на АУАН не е оборена по
надлежния ред, правилно административният орган се е съобразил с отразените в
него факти и обстоятелства, издавайки процесната заповед за ПАМ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за несъразмерност на акта по смисъла
на чл. 6 от АПК поради липсата на точно определен срок за прилагане на ПАМ и липсата на мотиви за
това. Срокът на действие на временната мярка е дефиниран изрично в закона и се
прилага пряко по силата на правна норма, поради което административният орган
не дължи мотивирането му. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП гласи,
че свидетелството за правоуправление на водача се отнема до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Тя не предвижда определяне
на различен срок от административния орган в определени граници. Следователно
при посочването на срока, за който се прилага принудителната административна
мярка, административният орган не действа при условията на оперативна
самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона. В заповедта само се
възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. При произнасянето на компетентния наказващ орган относно осъществяването на
административнонаказателната отговорност на водача или след изтичане на регламентирания
18-месечен срок ПАМ загубва своето действие и отпада по силата на закона,
поради което не е налице неяснота относно нейната продължителност.
Административната принуда е
държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство за
обезпечаване изпълнението на правните норми, които техният адресат не желае да
изпълни доброволно. Приложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер – да прекрати извършването на нарушението и да
предотврати настъпването на вредни последици от него, както и извършването на
други правонарушения от страна на водача. С временното отнемане на СУМПС на лицето
се изпълнява непосредствената цел на закона да се преустанови управлението на
МПС от водач, който отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, поради което процесната заповед съответства и на целта на
закона.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният
акт е правилен и
законосъобразен. Не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото.
Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се
произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.О., с ЕГН **********,
с адрес ***, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-0851-000318/13.08.2022 г.
на началника на сектор “ПП” към ОД на МВР – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: