Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 87 10.07.2023 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 71 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на
С. А. Ю. от с. П., област Р., ул. ***
№ **, чрез пълномощник – адв. Д. Д. от АК – София, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП с №
23-0290-000051 от 14.03.2023 год., издадена от началник група към ОДМВР –
Разград, РУ – Кубрат, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
прекратена за срок от 6 месеца регистрацията на л.а. с рег № ** **** **, собственост на жалбоподателя. В
жалбата и по същество се твърди, че оспореният административен акт е неправилен
и незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалния закон.
Оспорват се фактическите констатации, съдържащи се в заповедта. Развиват се
доводи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен два
месеца след нарушението и че свидетелките по него имат лични причини да излагат неверни твърдения за него, тъй като едната е загубила
изборите за кмет от него на последните
местни избори, а на втората свидетелка той е прекратил трудовото
правоотношение, като председател на
читалищното настоятелство. Твърди, че не
е извършил нарушението, във връзка с което е издадена оспорената заповед. От
съда се иска да отмени оспорения административен акт.Претендира разноски по
делото
Ответникът по
жалбата – началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, чрез процесуалния си
представител – гл. юрисконсулт С. М., счита жалбата за неоснователна и моли
съда да я отхвърли, като потвърди оспорената заповед като законосъобразна.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с
постъпила жалба от З. Ю. Р. от с. П. до главния секретар на МВР , в която се
твърди, че на 16.01.2023 год.
оспорващият е управлявал микробус с рег. № ** **** **,
след като е лишен от право да управлява МПС
в РУ - Кубрат, срещу него е бил съставен АУАН сер. GA
№ 817689 за това, че на 16.01.2023 год. в с. Прелез, по ул. „Лудогорие” и в
посока центъра на селото управлява
собствения си лек автомобил „Мерцедес Спринтер”
с рег. № ** **** ** след като е
лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП № 22-0290-000088 от
21.03.2022 год., влязло в сила на 08.04.2022 г.
Като очевидци и присъствали при
установяване на нарушението са вписани З. Ю. Р. от с. П. и А. А. Ю. – също от
с. П.
Въз основа на
съставения АУАН срещу оспорващия е издадено НП № 23-0290-000139 от 21.03.2023
год. от Началника на РУ – Кубрат, с
което на оспорващия за нарушение на чл.
150А, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба от 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП.
Също така във връзка с нарушението, установено със
същия АУАН, началник група към РУ Кубрат
при ОДМВР – Разград е издал Заповед № 23-0290-000051 от 14.03.2023 год., с която
на оспорващият е наложена ПАМ „прекратена за срок от 6 месеца” регистрацията на
л.а. с рег № ** **** ** на основание чл. чл. 171, т. 2а,
б. „а“. Като фактическо основание за
издаването ѝ е посочено, че на 16.01.2023 год. в с. Прелез, по ул.
„Лудогорие” и в посока центъра на селото
управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес Спринтер” с рег. № ** **** ** след
като е лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП №
22-0290-000088 от 21.03.2022 год., влязло в сила на 08.04.2022 г. Заповедта е
връчена на оспорващия на 31.03.2023 год.
и е обжалвана пред съда на 10.04.2023 год.
Пред
съда ответникът представя заверено копие от административната преписка,
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи за
определяне на служби за контрол по ЗДвП и Заповед № 330з-1 от 04.01.2022 год.
на директора на ОДМВР – Разград, с която са оправомощени длъжностни лица в
ОДМВР – Разград, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП.
В хода на съдебното производство са
приети като доказателство и представените от оспорващия бележка за насрочен медицински преглед за
16.01.2023 год. от 12
часа, и Медицинско направление за
рентгеново изследване от 16.01.2023 год. и Рецепта за изписване на лекарства от
същата дата, издадено от „ Д-р Бедиха Акбоюк-Манав АИПППДМ” ЕООД. По делото е
прието като доказателство и удостоверение от управителя на „ Д-р Бедиха
Акбоюк-Манав АИПППДМ” ЕООД – Д-р А.-М., в което се сочи, че оспорващият С. Ю. е
имал насрочен преглед за 16.01.2023 год. от 12 часа, на който той се е явил.
Прегледът е бил с продължителност около 5 минути и му е предписано лечение.
Лекарят не може да удостовери дали точно в 12 часа е бил прегледът. Към
удостоверението е приложена и медицинска документация – талон за преглед,
направление за изследване и рецепта, идентични с представените от оспорващия с
жалбата.
Като
свидетели по делото са разпитани посочените от оспорващия Н. Ф. А., Ш. Р. Х.,
както и призованите от съда А. А. Ю. и З. Ю. Р. – дали обяснения в
административното производство. Свидетелят А. – приятел на оспорващия обяснява,
че след като Ю. е бил лишен от право да управлява МПС, той е управлявал
притежаваните от оспорващия МПС – бял микробус
Мерцедес и джип „БМВ 3”, като
много по-често е управлявал микробуса.
Вършел си лична работа и помагал на оспорващия. А. твърди, че на
16.01.2023 год. той е ползвал и управлявал микробуса през целия ден, тъй като
имал лична работа. Също така ходил на казаните. Свидетелката Х. – приятелка на
оспорващия твърди, че на 16.01.2023 год.
около 11 часа е откарала оспорващия
Ю. до гр. Разград с неговия личен автомобил джип „БМВ Х3” на преглед при
стоматолог д-р Б. А.-М. Там били около
30-40 минути, след което се разходили из града и пазарували. В последствие около 15 часа се прибрали в гр. Завет, а тя
откарала оспорващия в с. Прелез.
Свидетелките
Р. и Ю. обясняват, че на 16.01.2023 год. около обяд двете излезли от магазина,
намиращ се в сградата на читалището. Видели покрай тях от към гр. Завет да
минава белия микробус на оспорващия, който той управлявал. С него пътувал още
един човек. Микробусът се насочил към пощата, която е на около 20 -30 метра от
мястото, където те били и спрял.
Свидетелката Р. си тръгнала с личния автомобил, а св. Ю., която е
роднина на оспорващия, продължила пеш
към дома си. Видяла че вътре в микробуса била
тяхна леля. Идвали да си вземе пенсията. Оспорващият спрял пред пощата и слязъл. Влязъл в пощата. Взел пенсията на
лелята. Тя минала покрай микробуса,
понеже пътят ѝ за вкъщи е покрай
пощата и ги видяла. Сигурна била, че оспорващият е управлявал микробуса.
Съдът
изиска и прие като доказателство по делото справка от пощенска станция с.
Прелез, от която е видно, че на 16.01.2023 год. в пощенския клон са изплащани
пенсии от 10:25 часа до 10.35 часа
С оглед на така установените по делото
факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна
страна, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП, е процесуално допустима.
Съдът намира, че заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Началникът
на група в РУ - Кубрат при ОДМВР – Разград е бил оправомощен със Заповед №
330з-1 от 04.01.2022 год. на директора на ОДМВР – Разград да прилага
принудителни административни мерки по ЗДвП. Тази заповед е била издадена на
основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните
работи, с която областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол
по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената заповед е в установената
форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал.
2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването ѝ. В
заповедта са описани фактическите основания за прилагането на процесната ПАМ,
като същите са подробни и достатъчни, за да стане ясно от тях за какво
административно нарушение е приложена мярката, от кого и при каква фактическа
обстановка е извършено то, и какво обосновава прилагането ѝ спрямо
оспорващия.
Съдът намира обаче, че при издаването
на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения на
разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които са самостоятелно основание
за нейната отмяна. Съгласно чл. 35 от АПК административният акт се издава, след
като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
В настоящият случай административният
орган безкритично е обосновал оспорената
заповед единствено на АУАН, който пък от своя страна е съставен
въз основа на обясненията на две свидетелки без да обсъди писменото
възражение на оспорващия, подадено на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което
оспорва извършването на вмененото му деяние. Административният орган е следвало
на основание чл. 45, ал. 1 от АПК да призове
оспорващия да даде пояснения с оглед изясняване на случая, още повече,
че нарушението е установено въз основа на показанията на две свидетелки от
същото село, за които се установява, че едната е била съперник на оспорващия в
изборите за кмет на с. Прелез на последните местни избори, които са спечелени
от ответника, а на другата оспорващият е
прекратил трудовото правоотношение, като председател на настоятелството на читалището в селото. Наред с това
административният орган не е изяснил и противоречието между показанията
на свидетелките по АУАН и описаната в
акта фактическа обстановка. Те твърдят,
че автомобилът, който е управлявал оспорващия е с рег. № ** **** ** , който номер многократно е сочен в
обясненията им, а от материалите по преписката е видно, че оспорващият
притежава МПС с регистрационен № ** **** **.
Оспорената заповед противоречи и на
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а”
от ЗДвП предвижда прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред. В тежест на административният орган е да
докаже по несъмнен и безспорен начин в условията на главно и пълно доказване
настъпването на фактическите основания, предвидени в правната норма, за да
наложи предвидената в нея ПАМ.
Съдът намира, че в настоящият случай
той не е сторил това. Вярно е, че оспорената заповед се основава на АУАН, който
като официален документ, съставен от длъжностни лица в кръга на службата им има
формална доказателствена сила, но събраните в хода на съдебното производство
доказателства я опровергават.
На първо място както беше посочено
по-горе АУАН е съставен от полицейските органи не въз основа на техни
възприятия или друг официален документ, съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, а въз
основа на писмените изявления на две лица.
На следващо място има съществени противоречия между обясненията на
тези две лица и други събрани писмени и
гласни доказателства. В писмените си обяснения в административното производство
свидетелките твърдят, че управляваният от оспорващия автомобил е с
регистрационен № ** **** **, а от материалите по преписката е
видно, че оспорващият притежава МПС с регистрационен № ** **** **. Свидетелките сочат, че оспорващият е
управлявал МПС около обяд на 16.01.2023
год., а от събраните писмени доказателства / картон на медицински преглед, удостоверение
от д-р Б. А.-М./ се установява, че по това време оспорващият е бил в гр.
Разград. В този смисъл са и показанията на св. Х. Според свидетелката Х. по обяд на 16.01.2023 год. оспорващият слязъл
от колата, която управлявал и влязъл в пощата, от където взел пенсията на леля
си, а според удостоверение от пощенската станция в този ден пенсии са се раздавали от 10 :25
ч. до 10 :35 часа, което е твърде различно от обедно време. Свидетелят А. сочи,
че на 16.01.2023 год. той е ползвал и управлявал микробус „Мерцедес Спринтер”, собственост на
оспорващия. Съдът кредитира показанията на св. Н. Ф. А., Ш. Р. Х. като последователни, логични и
съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на обстоятелството, че съществена част от показанията на св. А. А. Ю. и З. Ю. Р. противоречат на други писмени и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
както и с оглед на личните им отношения с оспорващия – на първата оспорващият е прекратил трудовия
договор, а втората загубила изборите за кмет на селото в последните местни
избори, съдът не ги кредитира и намира че формалната доказателствена сила на
АУАН, който е съставен въз основа на обясненията на двете свидетелки, е
опровергана. Това от своя страна води до недоказаност на посочените в
оспорената заповед фактически основания,
поради което тя се явява като постановено в противоречие с материалния
закон.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед следва да бъде отменена като постановена при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Предвид изхода на спора искането на оспорващия за
присъждане на разноски по делото, като своевременно направено, се явява
основателно и доказано в размер на 310 лв., от които 10 лв. заплатена държавна
такса и 300 лв. договорен и изплатен в брой адвокатски хонорар, съгласно
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП с № 23-0290-000051 от 14.03.2023 год.,
издадена от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат
ОСЪЖДА ОДМВР –
Разград да заплати на С. А. Ю. с ЕГН ********** от с. П., област Р. разноски по
делото в размер на 310 лв. (триста и десет лева).
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Съдия: /п/