П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 20 май 2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 12 състав в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
Председател: |
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА |
|
|
|
|
Секретар |
Силва Абаджиева |
|
Прокурор |
КИРИЛ ДИМИТРОВ |
|
сложи за
разглеждане докладваното от съдия ТАЛЕВА
НЧД №1559 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 09.30 часа се явиха:
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА редовно призовани явява се инспектор
М., с пълномощно представено по делото.
ЗА СГП редовно уведомени, представител не се явява.
ОСЪДЕНИЯТ Т.З.Т. редовно призован, участва в съдебното
заседание чрез видеоконферентна връзка по скайп.
СЪДЪТ обявява
почивка до явяването на прокурор от СГП в залата.
В 09.50
часа в залата се явява прокурор КИРИЛ ДИМИТРОВ за СГП, редовно призовани.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази изявлението на страните, намери че
са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ:
Т.З.Т. – роден на *** ***, българин, българско
гражданство, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН **********.
Самоличността на осъдения снета по негови данни и
проверена по данни, съдържащи се в затворническото досие, приложено към
делото.
СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в настоящото
производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правото си на защита.
Не желая да бъда представляван от адвокат, ще се
защитавам сам в настоящото производство.
СЪДЪТ разяснява
на осъдения и правото му на отвод спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата, които имам.
Разбирам правото ми на отводи.
Нямам искания за отводи спрямо изброените лица.
ИНСПЕКТОР М.: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по реда на съдебното
следствие и по доказателствата.
СЪДЪТ, като съобрази, че страните нямат искания по
доказателствата и по реда на съдебното следствие, доколкото са изпълнени
изискванията на чл.271 НПК до чл.275 НПК, и на основание чл.276 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата, депозирана от лишения
от свобода Т.З.Т., с която се иска да бъде условно предсрочно освободен от
остатъка на търпяното от него наказание „лишаване от свобода“.
СЪДЪТ докладва и постъпили заедно с молбата документи, а
именно: справка от ГД“ИН“ №140 от 11.05.2020 г., отразяваща изтърпяната и
оставаща част от наказанието „лишаване от свобода“ към 22.04.2020 г., доклад от
инспектор „Пробация“ при Затвора град София, доклад за лишения от свобода от инспектор СДВР при Затворническо общежитие
„Казичене“, препланиран план на присъдата, справка от ГД“ИН“ №140 от 19.05.2020
г. отразяваща изтърпяната и оставаща част от наказанието „лишаване от свобода“
към днешна дата – 20.05.2020 г., както и затворническото досие на лишения от
свобода.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата.
Да се приемат докладваните писмени документи като
доказателства по делото.
ИНСПЕКТОР М.: Моля да се приемат докладваните писмени
документи като доказателства по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат като писмени доказателства.
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните по приложените
заедно с молбата писмени документи намери, че същите са относими към предмета
на делото, поради което и следва да бъдат приети като писмени доказателства.
Така мотивиран и на основание чл.283 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: справка
от ГД“ИН“ №140 от 11.05.2020 г. отразяваща изтърпяната и оставаща част от
наказанието „лишаване от свобода“ към 22.04.2020 г., доклад от инспектор
„Пробация“ при Затвора град София, доклад за лишения от свобода от инспектор СДВР при Затворническо общежитие
„Казичене“, препланиран план на присъдата, справка от ГД“ИН“ №140 от 19.05.2020
г., отразяваща изтърпяната и оставаща част на наказанието „лишаване от свобода“
към днешна дата – 20.05.2020 г., както и затворническото досие на лишения от
свобода.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания за събиране на
доказателства.
СЪДЪТ, като съобрази, че страните нямат искания за
събиране на нови или допълнителни доказателства и намери делото за изяснено от
фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ИНСПЕКТОР М.: Становището на началника на затвора по отношение
на молбата на осъдения Т.З.Т. е положително.
Смята, че са налице и двете предпоставки: изтърпял е повече
от половината от наложеното наказание, както и са налице данни за
превъзпитаване на лицето, целите и задачите заложени в плана на присъдата са
изпълнени с негово съдействие, дефицитите в профила на нуждите от началното
изпълнение на наказанието към момента са преодолени също, прогресивната
пенитенциарна система е премината в цялост, лицето е с добра прогноза за
ресоциализация.
С оглед на което, моля да уважите молбата му и при
постановяването на съдебен акт в този смисъл да наложите пробационните мерки за възможно допустимия
законов срок.
ПРОКУРОРЪТ: Моето становище е отрицателно.
Моля да отхвърлите молбата или по-точно искането
направено с тази молба.
Моля да обърнете внимание, че лишеният от свобода Т. е
осъден на 15 г. „лишаване от свобода“ за грабеж придружен с убийство по най-тежката
квалификация на чл.199 НК.
Това е минимума предвиден по това трето най-тежко
квалификационно ниво на грабежа - 15 години за това, че е ограбил в дома му
един възрастен човек, отнел му е 11 331 лева заедно с извършителите си и
след това са извършили действия пряко довели до смъртта на пострадалото лице И.К..
Аз считам, че при условие, че му остават повече от 5
години да търпи до този абсолютно определен от законодателя петнадесетгодишен минимум,
би било несправедливо, а и недопустимо да се пусне на свобода Т., макар и
условно.
Пробационната мярка, която предлага инспектор Н.„задължителни
периодични срещи с пробационен служител в рамките на изпитателния срок на
условно-предсрочно освобождаване“ не би довела до никакъв положителен резултат.
Т. е рецидивист по смисъла на ЗИНЗС.
Разговорите му с когото и да било пробационен служител
няма да го променят.
Личността му се характеризира с висока степен на
обществена опасност.
Считам, че той следва да изтърпи остатъка от наложеното
му минимално наказание от Окръжен съд
Враца от 15 г. „лишаване от свобода“.
СЪДЪТ дава думата за лична защита на осъдения Т..
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно-предсрочно освободен.
Осъзнавам грешката си, много съжалявам.
Имам редица заболявания, защото не съм в първа младост.
Искам да бъда полезен за внуците си, да ги възпитам така,
както съм възпитал децата си.
СЪДЪТ дава последна дума на осъдения Т..
ОСЪДЕНИЯТ: Моля да ми бъде уважена молбата и да ме пуснете
предсрочно.
СЪДЪТ след като изслуша становищата на страните, запозна
се с наличните по делото материали и
след съвещание, намери следното:
Осъденият Т.З.Т.
към момента изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 15 години, наложено
му с присъда, постановена по НОХД №218/2006г. по описа на ОС- Враца, влязла в
сила на 09.03.2012г. От така наложеното наказание „лишаване от свобода“, към
днешна дата осъденият е изтърпял фактически
7 години 8 месеца и 7 дни, включващи и предварителен арест в размер на 1
година, 6 месеца и 1 ден. От работа са
зачетени 2 години и 4 дни, като има остатък
за изтърпяване в размер на 5 години 3 месеца и 19 дни.
В приетите по
делото доказателства – справка
от ГД „ИН“, ведно със становище от Началника на затвора, доклад от инспектор
пробация, доклад от инспектор СДВР в ЗО-Казичене, препланиран план на
присъдата, се изразява становище, че целите на наказанието са постигнати в
цялост, налице е снижаване на риска от рецидив, както и че при евентуално УПО
от изтърпяване на остатъка от наказанието, следва да се наложат пробационни
мерки за максимално допустимия от закона срок - 3 години.
От доказателствата по делото се установява, че
осъденият е награждаван многократно – общо 14 пъти във време на изтърпяване на
наказанието, като в становищата и докладите, изхождащи от затворническата
администрация, се излагат твърдения, че не е наказван. Видно обаче от
затворническото досие, Т. е наказан за неспазване на установените правила в пенитенциарното
заведение през м. септември 2019г., като заповедта за това му е връчена на
26.09.2019г. Наложено му е наказание „лишаване от хранителна пратка“ за
максималния срок от 3 месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за
изпитателен срок от 3 месеца. Въпреки, че наложеното на осъдения дисциплинарно
наказание не е изпълнено, факт е, че същият е нарушил правилата, установени в
местата за лишаване от свобода, като това нарушение не е с голяма давност,
същото е реализирано през м. август 2019г.
Видно от справката от ГД „ИН“, към момента осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Съгласно справката от ГДИН,
осъденият Т. към момента фактически е изтърпял малко повече от половината от наложеното
му наказание, а именно при необходими 7 години и 6 месеца, фактически е
изтърпял 7 години 8 месеца и 7 дни, от които 1 година, 6 месеца и 1 ден са от
зачетен предварителен арест.
В справката от ГДИН, в която е обективирано и
становището на началника на затвора досежно наличие на предпоставките за УПО,
се твърди, че лишеният от свобода е изпълнил поставените цели и задачи при
изпълнение на наказанието, но видно от препланирания план на присъдата, който датира от 18.02.2020г., за да бъдат
изпълнени целите и задачите, набелязани с него, е необходим едногодишен срок.
До сега са изтекли само три месеца. За съда остава неясно, по какъв начин се
изпълняват цели, за които е предвидена една година, за три месеца. В доклада от
инспектор СДВР се посочва, че е налице промяна в отношението към извършеното, като първоначално
осъденият е отричал изцяло отговорността си за това, а в момента я прима, но
само в определена степен. В същия този доклад се сочи, че Т. частично осъзнава
факторите, допринесли за криминалното му поведение, у него има желание за промяна и полага усилия за
дефиниране на проблемите, съпътстващи ежедневието му. Посочва се в докладите,
че рискът от рецидив е намален от първоначален, оценен с 68т., сега е редуциран
до 39т., който е в горната граница на минимума. С оглед на това, че
набелязаните цели с препланирания план на присъдата са за срок от 1 година,
допуснатото от осъдения дисциплинарно нарушение, осъзнаването само от части на
причините, довели до криминалното поведение на Т., неспособността за
разпознаване на проблемите в цялост и стойностите на риска от рецидив, който
макар и значително редуциран във време на изпълнение на наказанието, остава на
горната граница на ниските стойности, съдът намира, че не може да бъде
споделено становището на затворническата администрация, че целите на
наказанието са постигнати изцяло и е отпаднала необходимостта от по-нататъшна
корекционна работа с лишения от свобода.
За този извод на съда принос имат още тежестта и естеството на деянието
– Т. е осъден за грабеж, придружен с убийство. На следващо място, до сега е
изтърпяно едва половината от наложеното наказание, като лишеният от свобода има
да изтърпи повече от 5 години, който остатък е прекомерно висок с оглед
естеството и тежестта на извършеното, с което е засегнато най-ценното човешко
право – правото на живот. Действително, съдът при отказ да приложи института за
УПО, не може да се позовава единствено на размера на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, но в конкретния случай това не е единствен
критерий, на който съдът се опира, за да направи преценка, че не са налице
условията за приложение на чл.70 от НК. Въпреки изразеното становище от страна
на затворническата администрация, че осъденият е превъзпитан и поправен, този съдебен
състав не е на същото мнение. Както бе посочено по-горе, в доклада от инспектор
СДВР се сочи, че осъденият не приема в цялост отговорност за извършеното, а я
приема само от части, не осъзнава всички причини, довели до извършване на
престъплението, все още полага усилия за дефиниране на проблемите от неговото
ежедневие, което води до извод, че постигнатите положителни промени у осъдения
не са цялостни, не е постигнато трайно превъзпитание на Т. към правомерно и
законосъобразно поведение, респ. рискът от повторно противоправно деяние според
съда не е сведен до минимум, поради което и корекционната работа с него трябва
да продължи.
Съгласно чл.70, ал.1,т.1 от НК, за да бъде приложен
института на УПО, е необходимо осъденият да е дал доказателства за своето
поправяне и да е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното
наказание. При наличие и на двете, предвидени в закона кумулативно
предпоставки, разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, дава възможност на съда да
направи преценка дали да освободи осъденият от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода, като не му вменява задължение да
освободи условно предсрочно лишеният от свобода от изтърпяване на остатъка от
наказанието.
С оглед посочените и обсъдени по-горе данни, извлечени
от доказателствата, съдът намира, че в конкретния случай е налице само първата
предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК – Т. е изтърпял фактически малко повече от половината от наложеното
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка на закона – не е постигнато
пълно и трайно поправяне на осъдения, поради което и молбата му за УПО се явява
неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т.З.Т. с ЕГН - **********,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му
с присъда, постановена по НОХД №218/2006г. по
описа на ОС- Враца, влязла в сила на 09.03.2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в
7-дневен срок от днес пред САС по реда на глава ХХІІ от НПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 441 от НПК, нова молба или
предложение за УПО не може да бъдат направени по-рано от шест месеца от деня на влизане в сила на настоящото определение.
Препис от определението да се изпрати на Затвора –
гр.София за сведение и изпълнение, след влизането му в сила.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи
в 10.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: