№ 1314
гр. Благоевград, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500987 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.1 т. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 506761/14.09.2021г., подадена от ХР. Г. Б.,
ЕГН **********, от гр. Б..., ул. „...“ № 8, насочена срещу Определение №
502549/26.05.2021г., постановено по гр.д. № 429/2017г. по описа на РС Р., с което съдът е
отменил определението си, с което е даден ход на устните състезания и производството по
първоинстанционното дело е било прекратено поради недопустимост на предявения иск, тъй
като ищецът по предявения отрицателен установителен иск за правото на собственост на
недвижим имот, не е доказал правния си интерес.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се
иска неговата отмяна и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Оспорват се доводите на първоинстанционния съд, на които същият се е позовал за да
прекрати производството по делото, основани на съждението- че „нито едно от
тях/събраните доказателства по делото/не установява имота да е реално отнеман и дори
внасян в ТКЗС“. С частната жалба се излагат доводи, че след като по делото са събрани
доказателства, че към 1959г. имота е имал статута на земеделска земя, тъй като е включен в
урбанизирана територия с плана от 1962г., то всички имоти които към 1959г. са имали
статут на земеделска земя, следва да се счита че са били включени в ТКЗС, дори без
съгласието на техните собственици, като по отношение на тях са приложими разпоредбите
на ЗСПЗЗ.
С частната жалба поддържат се доводи от жалбоподателят ХР. Г. Б., че ответниците
основават правото си на собственост върху спорния недвижим имот на оригинерно
1
основание- придобиване по давност, но с начален момент след влизане в сила на ЗСПЗЗ,
поради което ответниците по делото не могат да оспорват материалната законосъобразност
на решението по чл. 14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на бившите
собственици на имота от преди внасянето му в ТКЗС, както и не могат да оспорват правото
на собственост на наследодателят на ищците от преди обобществяването на земята и
включването и в ТКЗС/Решение № 331/27.03.2012г. на ВКС, по гр.д. № 298/2011г. на II г.о.
на ГК/. Възразява се още с частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото
дело пред ОС Благоевград, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска
реституция, може да въвежда възражения за материална незаконосъобразност на решението
на ПК, от което ищците черпят права, но само във връзка с правата на които основава
правото си на собственост, възникнали в периода след обобществяването на имота и след
влизане в сила на ЗСПЗЗ. Ответникът не би могъл да възразява, че лицето на което е
възстановена собствеността на имота, респ. неговия наследодател, не е бил собственик на
имота от преди образуването на ТКЗС, както и че възстановеният имот не е идентичен с
притежавания от наследодателят на ищците от преди колективизацията на земята. В този
смисъл са и задължителните указания дадени с ТР № 9/07.11.2012г. по т.д. № 9/2012г. на
ОСГК на ВКС.
Поради изложените съображения, иска се с частната жалба от жалбоподателя, въззивният
съд да отмени обжалваното определение за прекратяване на делото и да върне същото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, депозиран е писмен отговор на частната жалба от насрещната
страна- М. АЛ. Ш., Г. АЛ. С. и АЛ. Г. С., чрез пълномощника им адв. А. Б., с който същата
се оспорва изцяло като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.
Възразява се срещу доводите наведени с частната жалба- че ответниците не могат да
оспорват материалната законосъобразност на решението на ПК, с което са признати
първоначално права на наследниците на Г.Х. Б. от преди образуване на ТКЗС, след като с
отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд, наведени са възражения че
спорния недвижим имот не е внасян в ТКЗС и че същият не е обобществяван и не е отнеман
от бившия му собственик от преди образуването на ТКЗС. Поддържа се от ответната страна,
че собственик на този имот от преди образуването на ТКЗС е наследодателят на
ответниците А. С., представлявал е дворно място още към момента на масовизацията на
земята, като е останал във владение на неговия собственик и поради това А. С. е вписан като
собственик на имота по разписен лист, към момента на одобряването на първия кадастрален
и регулационен план на гр. Б... от 1962г., поради което допустимо е ответниците да оспорят
да оспорят твърдените от ищците права към 1958г. В този смисъл поддържа се с отговора на
частната жалба пред настоящата съдебна инстанция, че след съвкупната преценка на
събраните доказателства по делото пред РС Р., първоинстанционният съд правилно е
стигнал до извода, че ищците не са установили нито да са притежавали имот, който да е
идентичен с процесния към 1957-1958г., нито пък са установили и доказали владение, което
да подлежи на съдебна защита чрез предявяване на иск за собственост по чл. 97 от ГПК. В
2
този смисъл правилен е извода на първоинстанционния съд, че с оглед на предявения за
разглеждане отрицателен установителен иск за правото на собственост на процесния
недвижим имот, ищците не са доказали правния си интерес от заявения за разглеждане
отрицателен иск, тъй като липсва възможност както за бъдеща земеделска реституция по
реда на ЗСПЗЗ, така и липсата на защитаваната фактическа власт и владение върху имота
предмет на претенцията.
Оспорват се с отговора на частната жалба доводите на жалбоподателя- че спорния по делото
недвижим имот е бил масовизиран без съгласието на неговите собственици, тъй като е имал
статута на земеделска земя към 1956г. С писмения отговор на частната жалба поддържа се
от пълномощника на ответниците по делото, че процесния имот не е масовизиран и
включван в ТКЗС, като не е бил отнеман от неговия собственик, като се касае за недвижим
имот, върху който е продължило владението на неговия собственик и след
обобществяването на земеделските земи. Поддържа се от пълномощника на ответниците по
делото, че съгласно установената трайна практика на ВКС на РБ, върху такива дворни места
собствениците са продължили да осъществяват реална фактическа власт, поради което са
могли да ги придобиват по давност, още повече че в конкретния случай имота е бил
включен в плана на гр. Б... през 1962г., след което е бил владян и ползван от наследодателят
на ответниците А. С., като никой не се е противопоставил на това владение и не имало
законова пречка, правото на собственост върху този имот да бъде придобита по давност. В
тази насока са и мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното прекратително
определение по делото, за което са изложени последователни обосновани мотиви от състав
на РС Р..
С отговора на частната жалба са развити съображения от пълномощникът на ответниците по
делото, че ищците не се легитимират като собственици въз основа на довършена земеделска
реституция, тъй като по делото не се установява в полза на ищците да има издадено
решение на ПК Б... за възстановяване на правото на собственост върху спорния недвижим
имот. Подкрепят се доводите на първоинстанционния съд, развити в обжалваното
определение с което делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск, тъй като
от събраните доказателства пред РС Р., не се установява идентичност между признат имот в
м. „Св. Илия“ и спорния, за който се установява че се намира в друга местност- „Черешова
махала“, с което се обосновава извода на състава на първоинстанционния съд, че е
невъзможно чрез отричане на правата на ответниците, в бъдеще да бъде успешно довършена
реституционна процедура по ЗСПЗЗ за окончателното възстановяване на правото на
собственост върху процесния имот. Ето защо правилен е извода на съда на който се е
основал при прекратяването на производството по делото- че от ищцовата страна не е
установено и доказано наличието на правен интерес от воденето на отрицателен
установителен иск за правото на собственост на описания в исковата молба недвижим имот.
Доколкото в тежест на ищеца е пълното и главно доказване наличието на такъв правен
интерес, то обжалваното определение на РС Р. е правилно и следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
3
Претендират се разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и
приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 429/2017г. по описа на РС Р. е образувано по искова молба от
ЯНК. Г. Б., ЕГН ********** и ХР. Г. Б., ЕГН **********, и двамата от гр. Б..., като
наследници на б.ж. на гр. Б...- Г.Х. Б., починал на 01.05.1996г., срещу М. АЛ. Ш., ЕГН
**********, Г. АЛ. С., ЕГН ********** и АЛ. Г. С., ЕГН **********, като наследници на А.
С., б.ж. на гр. Б....
Предявен е отрицателен установител иск за правото на собственост на недвижим имот, за
който се твърди че преди образуването на ТКЗС е бил нива, с площ от 0.400дка, в м. „Св.
Илия“, в землището на гр. Б..., който понастящем съставлява ПИ с идентификатор
03504.404.1495 по КК и КР на гр. Б..., одобрени със Заповед № РД-18-53/01.04.2008г. на
Изпълнителният директор на АГКК- София, със статут на имот в урбанизирана територия и
предназначение- ниско застрояване/ до 10м./
Твърди се в ИМ от ищците по делото, че процесния недвижим имот е бил земеделски имот,
собственост от преди образуването на ТКЗС на техния наследодател- Г.Х. Б., поради което
са заявили правата си за възстановяване на правото на собственост върху него, по реда на
ЗСПЗЗ. Твърди се, че в т. 9 от Решение № 267 от 28.01.1994г. на ПК Б..., е било признато
правото на собственост върху заявения имот в м. „Св. Илия“, с площ от 0.400дка, без
посочване на съседите на възстановения имот. Тъй като към момента на постановяването на
решението на ПК, недвижимия имот се е намирал в урбанизирана територия и е включен в
КРП на гр. Б..., за него не е издадена удостоверение и скица от Община Б....
Ищците твърдят че и до момента на депозирането на иска пред съда, те продължават да
владеят и ползват процесния имот, като заплащат и данъци за него.
Ищците като наследници на Г.Х. Б., б.ж. на гр. Б..., основават правото си на собственост
върху процесния имот въз основа на недовършена реституционна процедура по реда на
ЗСПЗЗ, като поддържат че ответниците са се снабдили за претендирания от тях за
възстановяване недвижим имот с Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 139, том I,
рег. № 1312, дело № 86/2015г. по описа на Нотариус С. В., като така оспорват правото на
собственост на ищците на самостоятелно правно основание- придобиването на правото на
собственост по давност. Тъй като реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е окончателно
приключила, ищците не могат да се легитимират като собственици на имота въз основа на
земеделска реституция по ЗСПЗЗ, поради което единствената им правна възможност за
защита на нарушените права е предявяването на отрицателен установителен иск за правото
на собственост на процесния недвижим имот. От друга страна поддържа се с исковата
молба, въз основа на която е образувано делото пред първоинстанционния съд, че правата на
ответниците заявени с издадения констативен нотариален акт, са непротивопоставими на
4
наследниците на Г.Х. Б., доколкото по отношение на реституираните собственици, давност в
полза на трети лица, владеещи имота не тече, тъй като до момента на възникване на
възможност за отблъскване и противопоставяне на владението на третите лица/към момента
на окончателното приключване на възстановяването на правото на собственост/, на лицата
черпещи права от реституция по ЗСПЗЗ, не може да бъде противопоставяна давност от трети
лица./Решение № 61 от 14.02.2012г. по гр.д. № 562/2011г. на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК./
Отделно от това оспорва се с исковата молба по делото от ищците по гр.д. № 429/2017г. по
описа на РС Р., че ответниците не са вледели процесния имот, поради което не е реализиран
и фактическия състав на придобвната давност, на което основание наследниците на А. С. са
се легитимирали като собственици на имота въз основа на издадения констативен
нотариален акт. Отрича се правото им на собственост на основание придобивна давност,
към момента на снабдяването им с Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 139, том
I, рег. № 1312, дело № 86/2015г. по описа на Нотариус С. В..
Иска се от първоинстанционния съд да признае по отношение на ответниците, че
наследниците на А. С. не са собственици на процесния недвижим имот: ПИ с
идентификатор 03504.404.1495 по КК и КР на гр. Б..., одобрени със Заповед № РД-18-
53/01.04.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК- София, както и да бъде отменен на
осн. чл. 537 ал. 2 от ГПК- издадения в тяхна полза Нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 139, том I, рег. № 1312, дело № 86/2015г. по описа на Нотариус С. В..
След изпращане на ИМ на ответниците, постъпил е писмен отговор по реда на чл. 131 от
ГПК, чрез адв. Ат Б., с който се оспорва предявения отрицателен иск за собственост.
Възразява се от ответната страна, че предявения отрицателен установителен иск за правото
на собственост на процесния недвижим имот е недопустим. Поддържа се че с т. 1 на ТР №
8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/12 г. ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:
ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Възразява се
че ищците не биха могли чрез отричане на правото на ответниците, да придобият правото на
собственост върху претендирания от тях с исковата молба недвижим имот по реституция по
ЗСПЗЗ, в качеството им на наследници на Г.Х. Б., тъй като никога не са били във
фактическа власт на описания в ИМ недвижим имот, както и техният наследодател не е бил
собственик на този имот от преди образуването на ТКЗС. Възразява се, че за ищците не
съществува правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск за правото на
собственост на процесния имот срещу ответниците по делото, тъй като имота не е от
категорията на земеделските земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като
владението върху него не е отнемано от бившия собственик на имота- наследодателят на
ищците А. С., както и същият не е внасян в ТКЗС и не е включван в кооперативното
стопанство.
С писмения отговор на ИМ, оспорва се предявения отрицателен установителен иск и като
5
неоснователен. Поддържа се че имота не е имал характера на земеделски имот, който да е
внесен в ТКЗС, поради което разпоредбите на ЗСПЗЗ не са приложими по отношение на
него, поради което същият не може да бъде реституиран по реда на специалния закон.
Възразява се, че претендирания от ищците имот не е частично или изцяло идентичен с ПИ с
идентификатор 03504.404.1495 по КК и КР на гр. Б..., одобрени със Заповед № РД-18-
53/01.04.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК- София, за който имот ответниците са
се легитимирали като собственици на основания придобивна давност. В тази връзка
наведено е възражение за нищожност на т. 9 от Решение № 267 от 28.01.1994г. на ПК Б...,
тъй като в тази част комисията се е произнесла извън компетентността си.
Оспорва се основателността на предявения отрицателен установителен иск за собственост и
поради твърдението, че ответниците най- напред чрез техния наследодател- А. С., а след
това и самите наследници са осъществявали върху процесния недвижим имот постоянно
владение, със съзнанието че са негови собственици, като същото е продължило повече от 10
години и е било непрекъснато, явно и безспорно и несмущавано от трети лица. Поддържа се
твърдението, че недвижимият имот още преди включването му в КРП на гр. Б... през 1962г.
е бил собственост на А. С. и се е владеел и ползван от неговото семейство повече от 100
години назад във времето. Ето защо ответниците са придобили собствеността върху имота
по давност и по наследство от А. С., към владението на който са присъединили и своето
владение до момента с който са се легитимирали като собственици на имота с Нотариален
акт по обстоятелствена проверка № 139, том I, рег. № 1312, дело № 86/2015г. по описа на
Нотариус С. В.. Оспорва се твърдението наведено с исковата молба, че върху процесния
имот давност не е могла да тече и същата не би могла да бъде противопоставена на
наследниците на Г.Х. Б., до момента на възстановяването на правото на собственост върху
имота по реда на ЗСПЗЗ, тъй като се поддържа че процесния имот макар и да е имал
земеделски характер до включването му в плана на гр. Б... от 1962г., е съставлявал дворно
място, владението върху който не е било отнето от неговите собственици и включено в
ТКЗС към момента на обобществяването на земята. Ето защо по отношение на него са
неприложими разпоредбите на ЗСПЗЗ.
По изложените съображения с отговора на исковата молба, иска се от първоинстанционния
съд от ответниците чрез техния пълномощник, производството по делото да бъде
прекратено поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за
собственост, респ. отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Първоинстанционният съд въз основа на изложеното в ИМ и писмения отговор към нея, е
приел за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК- за
правото на собственост на ПИ с идентификатор 03504.404.1495 по КК и КР на гр. Б...,
одобрени със Заповед № РД-18-53/01.04.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК-
София, за който се твърди че е бивш земеделски имот- нива с площ от 0.400дка, в м. „Св.
Илия“, в землището на гр. Б..., както и иск за отмяна на Нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 139, том I, рег. № 1312, дело № 86/2015г. по описа на Нотариус С. В. с правно
основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
6
Разпределил е доказателствата тежест между страните по делото, като с доклада си по чл.
146 от ГПК е възложил на ищцовата страна доказването на заявяването за възстановяване на
процесния имот по ЗСПЗЗ, както и наличието на недовършена процедура по възстановяване
на собствеността върху имота на наследниците на Г.Х. Б., б.ж. на гр. Б.... Възложено е на
ищцовата страна и доказването на пълна или частична идентичност на описания в ИМ
недвижим имот, с имота за който е издаден оспорения Нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 139, том I, рег. № 1312, дело № 86/2015г. по описа на Нотариус С. В., в полза на
ответниците по делото, както и доказване в процеса, че наследодателят на ищците- Г.Х. Б. е
бил собственик на процесния имот от преди образуването на ТКЗС, както и фактическото и
юридическо отнемане на имота към момента на обобществяването на земята.
В тежест на ответната страна е възложено доказването, че имота е придобит докато е бил в
регулация от 1938г., както и упражняването на фактическа власт върху имота от
ответниците и на всички предходни собственици на имота, за доказване че същият е
придобит по давност.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства и допуснати
първоначална и допълнителна СТЕ.
От приетата като писмено доказателство преписка от ОС ЗГ Б..., видно е че наследниците на
Г.Х. Б., б.ж. на гр. Б..., са заявили за възстановяване земеделски имот- нива с площ от
0.400дка, в м. „Св. Илия“, в землището на гр. Б..., който е описан в Опис декларация за
внасяне на имота в ТКЗС на името на Г.Х. Б.. С предварително Решение № 267 от
28.01.1994г. на ПК Б..., в т. 9 от същото, на наследниците на Г.Х. Б. е било признато правото
на собственост на земеделски имот- нива с площ от 0.400дка, в м. „Св. Илия“, в землището
на гр. Б..., без посочване на съседите на възстановения имот.
Пред първоинстанционния съд по искане на ищците са разпитани свидетелите М.Ч. и Я.К.,
които знаят процесния имот, тъй като живеят наблизо. Твърдят че имота е бил владян и
ползван от наследниците на Г.Х. Б., като не знаят С.и да са владели и ползвали този имот.
Двамата свидетели не знаят дали този имот е внасян в ТКЗС, като твърдят че се намира в м.
„Черешови градини“, а м. „Св. Илия“ е малко по- нагоре. Имота е бил нива с площ от около
0.800дка и е бил работен от Б.и докато е имало възможност да бъде напояван. В него не е
имало черешови дръвчета. В него са отглеждани боб и царевица.
По искане на ответната страна са разпитани свидетелите Г.Б. и Г.Б.. Свидетелите описват
имота, като сочат че се намира в м. „Черешови градини“, която е различна местност от м.
„Св. Илия“. Твърдят че имота се е ползвал от 1956-57г. само от А. С. и след това от неговите
наследници. Бил е засаден с лозе и черешови дървета, тъй като не е бил поливен имот.
Двамата свидетели твърдят, че не знаят този имот да е внасян в ТКЗС. Свидетелите не знаят
имота да е бил владян и ползван от Б.и, които познават.
От първоначалното заключение на експерта К. по допуснатата от първоинстанционния съд
СТЕ, установява се че описания в Решение № 267 от 28.01.1994г. на ПК Б... земеделски
имот- нива с площ от 400 кв.м., не е идентифициран на място, като не е изработен помощен
7
кадастрален план, поради което вещото лице не може да отговори на въпроса налице ли е
частична или пълна идентичност с ПИ с идентификатор 03504.404.1495 по КК и КР на гр.
Б..., одобрени със Заповед № РД-18-53/01.04.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК-
София. Според описанието на съседите на претендирания от ищците имот в опис
декларацията за внасяне на имота в ТКЗС, вещото лице К. изказва предположение, че
това е имот с пл. № 1127, който е с графически изчислена площ от 498 кв.м., а същият по
разписен лист е записан на А.Й. С..
В първоначалното заключение на експерта по приетата СТЕ, експерта К. приема, че ПИ с
идентификатор 03504.404.1495 по КК и КР на гр. Б..., одобрени със Заповед № РД-18-
53/01.04.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК- София, е включен в регулационни
план на гр. Б... още през 1962г., като същият е образуван от части от имот с пл. № 1127 и
имот с пл. № 1128- и двата записани по разписен лист на А.Й. С..
Изводите на експерта по приетата първоначална СТЕ се потвърждават и от писмо с изх. №
94-00-785 от 01.12.2003г., издадено от Общинска администрация Б..., с което се съобщава на
наследниците на Г.Х. Б., че не може да бъде издадена скица за имота по т. 9 от Решение №
267 от 28.01.1994г. на ПК Б..., тъй като имота се намира в регулационните граници на
населеното място, а същият не е идентифициран и нанесен с планоснимачен номер по плана
на гр. Б....
С допълнителното заключение, по допуснатата от състава на РС Р. СТЕ, изготвено от
експерта инж. Юруков, вещото лице е категоричен при изводите си, че липсва пълна или
частична идентичност между имот по т. 9 от Решение № 267 от 28.01.1994г. на ПК
Б.../претендиран от ищците по делото по реституция по ЗСПЗЗ/ и ПИ с идентификатор
03504.404.1495 по КК и КР на гр. Б..., одобрени със Заповед № РД-18-53/01.04.2008г. на
Изпълнителният директор на АГКК- София, за който ответниците са се снабдили с
Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 139, том I, рег. № 1312, дело № 86/2015г. по
описа на Нотариус С. В..
От приетия като писмено доказателство Нотариален акт по обстоятелствена проверка №
139, том I, рег. № 1312, дело № 86/2015г. по описа на Нотариус С. В., установява се че
ответниците Г.С. и М.Ш., са признати за собственици по наследство и давностно владение
на ПИ с идентификатор 03504.404.1495 по КК и КР на гр. Б..., одобрени със Заповед № РД-
18-53/01.04.2008г. на Изпълнителният директор на АГКК- София.
С обжалваното Определение № 502549/13.07.2021г., постановено по гр.д. № 429/2017г. по
описа на РС Р., съставът на първоинстанционният съд е прекратил производството по
делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост,
тъй като от ищцовата страна не е доказан правния интерес от неговото предявяване срещу
ответниците по делото.
Прието е в мотивите към обжалвания акт, че въз основа на събраните по делото
доказателства, не се установява ищците да владеят или държат недвижимия имот, за който
твърдят че им е признато правото на собственост по т. 9 от Решение № 267 от 28.01.1994г.
8
на ПК Б..., поради което останал е недоказан и правния интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за правото на собственост на недвижимия имот срещу
ответниците по делото. Отделно изложени са мотиви от първоинстанционния съд, че не се
установява и доказва частична или пълна идентичност между имота, претендиран от ищците
с исковата молба и недвижимия имот, на който ответниците се легитимират като
собственици въз основа на констативен нотариален акт, чиято отмяна се иска по делото.
Първоинстанционният съд е приел за недоказано въз основа на събраните доказателства по
делото от ищцовата страна, че е допустима и възможна бъдеща земеделска реституция по
ЗСПЗЗ, след като не се установява по делото че земеделската земя е реално отнета от
собствениците и включена при обобществяването в ТКЗС.
При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград, навежда
следните правни доводи:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния
преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от лице с правен интерес и правоспособност за
обжалване на атакуваното определение на районния съд и е насочена срещу подлежащ на
инстанционен съдебен контрол съдебен акт, като жалбата отговаря на изискванията на чл.
275 ал. 2, във вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
С т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. № 8/12 г. ОСГТК на ВКС е прието, че правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му
интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен
интерес производството се прекратява.
Видно от заявеното от ищцовата страна основание за предявения иск с ИМ, поддържано и в
хода на процеса пред РС Р., ищците като наследници на Г.Х. Б., б.ж. на гр. Б... твърдят че са
заявили за възстановяване земеделски имот, като с първоначално решение на ПК Б...
правото им на собственост е признато. Обосновават правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за правото на собственост на имота срещу ответниците, като
наследници на А.Й. С., с недовършена процедура по възстановяване на собствеността по
ЗСПЗЗ и с твърдението, че единствената възможност за съдебна защита е отричането на
правото на ответниците, които се легитимират като собственици на имота на основание
придобивна давност.
В рамките на производството по отрицателен установителен иск за собственост, заявен на
основание чл. 124 ал. 1 ГПК, предмет на спора е само правото на собственост на ответника.
Правото на собственост на ищеца, доколкото твърди, че го има или правното му очакване да
го придобие, по отношение на процесния недвижим имот, не е предмет на спора, а е от
значение само за доказване на правния интерес, като абсолютна процесуална предпоставка
9
за надлежното упражняване правото на иска (т. е. при евентуален спор "процес относно
процеса"). Именно поради това и се приема, че при този иск е налице "обърната
доказателствена тежест" при установяване на правно-релевантните за спора факти.
Доказателствената тежест е насочена към ответника, чието право на собственост се отрича,
и изисква от същия да докаже пълния фактически състав на възникване на вещното право, в
рамките на установените от закона правни основания, както и неговото съществуване.
Обърнатата доказателствена тежест по своето естество предполага, че недоказването на
който и да е елемент на правопораждащия вещното право на ответниците фактически
състав, изключа възможността да се зачетат правните последици, произтичащи от правната
норма и искът се явява основателен. Ето защо в рамките на спор по отрицателен
установителен иск за собственост ответникът следва да установи всички правнорелевантни
за възникване и съществуване на вещно правото факти, но в предмета на спора не се
включва правото на собственост на ищеца, дори и когато последния разполага с титул за
собственост, който титул влиза в конкуренция с титула за собственост, доказван от
ответника по делото според изискванията на доказателствената тежест този процес.
Въззивният съд намира, че в настоящия казус следва да се съобразят и задължителните
указания дадени на съдилищата с ТР № 9/2012г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012г., ОСГК, а
именно, че ответникът по иск за собственост /основан на земеделска реституция/, може да се
брани с възражения за материална законосъобразност на решението на Общинска служба по
земеделие, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими
права, възникнали в периода след обобществяването на имота, и съобразно това не може да
възразява, че лицето на което е възстановена собствеността, респективно неговия
наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуването на ТКЗС или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията, в каквато
насока е и практиката на ВКС по Решение № 226 от 22.10.2013г. на ВКС по гр.д. №
3513/2013г., I г.о., ГК, в което се приема че принципните разрешения, дадени с
горепосоченото тълкувателно решение са приложими и когато в спора за собственост
другата страна противопоставя права по ЗСПЗЗ. Тя може да оспорва идентичността на имота
ако противопоставя свои права, препятстващи реституцията по ЗСПЗЗ за същия имот,
защото не е могла да противопостави тези права в административното производство, по
което не е страна - чл. 17 ал. 2 ГПК.
С исковата молба по настоящото дело, ищците като наследници на Г.Х. Б., заявяват
реституционни права върху недвижим имот- нива, с площ от 0.400дка, в м. „Св. Илия“, в
землището на гр. Б..., за което е започната процедура по възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Ответниците като наследници на АЛ. Г. С., от своя страна заявяват правото си на
собственост върху недвижим имот- дворно място, като твърдят че същият не е идентичен на
заявения от ищците с ИМ, но освен това са наведени от ответната страна възражения, че се
касае за недвижим имот, който не е бил внасян в ТКЗС, като върху него е продължило
владението и ползването от собствениците му, който имот след 1962г. е бил включен и в
регулационния план на гр. Б.... След като заявяват права за правото на собственост на
10
спорния недвижим имот от преди образуването на ТКЗС, безспорно е че ответниците могат
да навеждат възражения и да оспорват правото на собственост на наследодателят на
ищците- Г.Х. Б. от преди образуването на ТКЗС, макар да не претендират реституция по
ЗСПЗЗ и да черпят права на друго правно основание.
Въззивният съд обаче намира, че така наведените в рамките на съдебното производство
възражения от ответната страна с отговора на исковата молба- че не са налице
предпоставките за възстановяване на спорния терен по реда на земеделската реституция, не
може да се квалифицира като оспорване на легитимиращия на правото на собственост на
наследодателят на ищците от преди образуването на ТКЗС. Тези твърдения в случая касаят
тезата, че по принцип "пълната" земеделската реституция е ограничена в определени от
закона лимитативно посочени в ЗСПЗЗ хипотези, една от които е именно тази, при която
земеделската земя е загубила характера си на такава, трансформирана е в държавна
собственост и по силата на закона е станала собственост на друг правен субект– в случая
твърди се че спорния недвижим имот не е внасян в ТКЗС, същият не е имал характер на
земеделска земя, като от собственика на имота АЛ. Г. С., не е отнамано владението върху
този имот и то е продължило и след неговото включване в регулационния план на гр. Б...,
след 1962г. Това възражение въззивният съд намира за относимо към доказването на
правото на собственост на ответниците по делото, което е предмет на делото във връзка с
предявения отрицателен иск, но това възражение не може да бъде прието за
противопоставимо на заявеното право на собственост на наследниците на Г.Х. Б., във връзка
с възложената им доказателствена тежест в процеса- да обосноват правния си интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за правото на собственост на спорния
недвижим имот, срещу наследниците на АЛ. Г. С..
Възстановяването на земеделските земи се извършва в стари реални граници и само ако те
не могат да бъдат установени - с план за земеразделяне. В първоначалната редакция на чл.
14 ЗСПЗЗ и чл. 13 - чл. 18 ППЗСПЗЗ липсва подробна регламентация на начините, по които
общинската поземлена комисия събира данни за старите граници на земите. Въведено е
обаче изискване към общините да предоставят на общинските поземлени комисии
кадастралните карти и всички останали източници, които могат да имат отношение към
процеса на възстановяване на собствеността - чл. 18 ППЗСПЗЗ. Детайлна уредба на
правилата, по които ОСЗ /ПК, ОСЗГ/ установява старите реални граници на земите се
съдържа в чл. 13а ППЗСПЗЗ /нов, ДВ бр. 122/1997 г./. И преди въвеждането на този текст
обаче поземлените комисии са ползвали не само наличните кадастрални планове, но и
всички възможни данни за установяване на старите имоти и техните собственици.
Съгласно задължителната практика на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК /едно от
които Решение № 254 от 26.05.2010г. по гр. дело № 1134/2009г. на II г. о./, се приема, че в
случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, т. е., когато се иска възстановяване на правото на
собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, към заявлението за
възстановяване на собствеността се прилага удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6
ППЗСПЗЗ, чрез които се извършва индивидуализацията на имота и реституционната
11
процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на
собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаване на последваща скица. В
случая, удостоверение по чл. 13 ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ не е издадено от техническата служба
при Община Б..., като няма данни да е изготвен за нанасянето на заявения от наследници на
Г.Х. Б. земеделски имот- помощен кадастрален план. Липсват данни да са събирани от ОС
ЗГ Б... и данните по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, за установяване на точното местоположение на
недвижимия имот по одобрения кадастрален план на гр. Б.... Следователно, имотът заявен
от наследниците на Г.Х. Б. за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е индивидуализиран с
удостоверение и скица от Община Б.... За неговото нанасяне по плана на населеното място
не е изготвян и одобряван помощен кадастрален план и не е издавана заповед за
попълването на кадастралната карта по установения в закона ред. Следователно
категорично се налага извода, че процедурата по възстановяване на собствеността в стари
реални граници на заявения от наследниците на Г.Х. Б.- бивш земеделски имот- нива, с
площ от 0.400дка, в м. „Св. Илия“, в землището на гр. Б..., не е окончателно приключила с
постановяване на решение на ОСЗГ, като имота не е индивидуализиран и нанесен по
кадастралния план на гр. Б... и не е ясно точното му местоположение, площ и граници.
По отрицателния установителен иск за собственост, ищецът е длъжен да доказва фактите, от
които произтича правния му интерес, а ответникът- фактите, от които произтича оспореното
му право от ищеца по делото. В тази връзка когато спора е за собствеността на недвижим
имот, за да бъде разрешен по същество, съдът следва да установи дали правата, които
предявяват страните, се отнасят до един и същи обект. В този смисъл в редица свои решения
ВКС на РБ е приел, че разглеждането на предявения отрицателен иск по същество,
предпоставя задължително установяване в хода на процеса идентичност на имота, за който
ищецът навежда доводи за недовършена процедура по възстановяване на собствеността, а
ответникът се позовава на правоизключващо заявеното право на ищеца правоизключващо
придобивно основание. Приема се че такова доказване на идентичност се дължи от ищеца
по делото, за да обоснове правния си интерес от отричането на правото на собственост на
ответника по делото./в тази насока Решение № 36 от 06.03.2015г. на ВКС по гр.д. №
4994/2014г. на I г.о. на ГК/
Следва обаче да бъде отчетено особеното положение в което ищецът се намира тогава,
когато се позовава на започната, но недовършена процедура по възстановяване на правото
на собственост върху бивш земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ, особено в случаите когато
след образуване на ТКЗС, недвижимия имот е включен в регулационния план на населеното
място и все още не е установено точното му местоположение по реда предвиден в чл. 13а от
ППЗСПЗЗ, тъй като не е изготвен помощен план, имота не е нанесен по кадастралния план и
същият не е индивидуализиран на терена и нанесен по плана на населеното място, не е
издадена и удостоверение и скица за имота по чл. 13 ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ. Настоящият състав
на ОС Благоевград споделя становището, че в този случай за ищеца по предявения
отрицателен установителен иск, ще е достатъчно да обуслови правния си интерес от
предявяването на същия срещу ответниците по делото, само като установи и докаже че е
12
налице започната процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,
както и че е издадено предварително решение на ПК за признаване на правото на
собственост за имота претендиран с исковата молба. При липса на индивидуализация на
претендирания имот в рамките на регулационния план на населеното място, поради
недовършена реституционна процедура, недопустимо е върху ищеца да бъде възлагано във
връзка с обуславянето на правния му инетерес във връзка с предявения отрицателен
установителен иск- доказването на това че е във фактическо владение на заявения от него
недвижим имот, а още по- малко може да бъда възлагано върху ищеца по делото
задължението да установи и докаже правото си на собственост върху таза заявени недвижим
имот. Ако е ясно точното местоположение на заявения за възстановяване недвижим имот и
ищецът разполага с титул годен да го легитимира като собственик на имота, би била
предпочетена по- сигурната и пълна съдебна защита на нарушените права- чрез
предявяването на положителен иск за правото на собственост срещу ответника по делото.
Именно защото при отричане на правата на ответника по делото ищецът ще получи много
по- слаба съдебна защита на нарушените си права, с т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по т. д. №
8/12 г. ОСГТК на ВКС е прието, че задължение на ищеца е да докаже само правния си
интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, но не и да доказва правата си
на основанието което е заявил с исковата молба.
За да приеме че ищците по настоящото дело като наследници на Г.Х. Б., б.ж. на гр. Б..., не са
доказали правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу
ответниците, първоинстанционният съд с обжалваното определение и въз основа на
допуснатите и приети по делото съдебно технически експертизи, е приел че не се
установява и доказва частична или пълна идентичност между имота, претендиран от
ищците с исковата молба и недвижимия имот, на който ответниците се легитимират като
собственици въз основа на констативен нотариален акт, чиято отмяна се иска по делото.
Следва на първо място да се отбележи че по делото са допуснати две експертизи, по първата
от която вещото лице е дало становище че не може да отговори на въпроса за частична или
пълна идентичност на претендираните от ищцовата и от ответната страна недвижими имоти,
тъй като не разполага с достатъчно сигурни данни за това. Заключението на втората
експертиза е категорично и сочи на липсата на пълна или частична идентичност между
земеделския имот, който се претендира от ищцовата страна, въз основа на незавършена
реституционна процедура, и недвижимия имот на който ответниците се легитимират като
собственици на основание придобивна давност. При две единични експертизи с различни
заключения на вещите лица, не може да бъде даден сигурен отговор за липсата на
идентичност на спорния по делото имот.
Съществена в настоящия случай е развитата и поддържана теза в редица решения на ВКС на
РБ, която се споделя изцяло и от настоящия въззивен състав на ОС Благоевград. Прието е от
различни състави на ВКС, че възстановяването на земеделските земи се извършва в стари
реални граници и само ако те не могат да бъдат установени-с план за земеразделяне, като в
първоначалната редакция на чл. 14 ЗСПЗЗ и чл. 13- чл. 18 ППЗСПЗЗ липсва подробна
13
регламентация на начините, по които общинската поземлена комисия събира данни за
старите граници на земите, но е въведено изискване към общините да предоставят на
общинските поземлени комисии кадастралните карти и всички останали източници, които
могат да имат отношение към процеса на възстановяване на собствеността /чл. 18
ППЗСПЗЗ/. Детайлна уредба на правилата, по които органът по поземлената собственост
установява старите реални граници на земите се съдържа в чл. 13а ППЗСПЗЗ /нов, ДВ бр.
122/1997 г./, но и преди въвеждането на този текст поземлените комисии са ползвали не
само наличните кадастрални планове, но и всички възможни данни за установяване на
старите имоти и техните собственици. Приема се от съставите на върховния съд, че
преценката за идентичност на имоти в административното производство по ЗСПЗЗ е
резултат от законово уредени процедури в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и е комплексна. Тя се извършва
за цяла местност и землище и въз основа на всички доказателства, събрани за тях,
включително и по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Липсата на кадастрален план към момента
на колективизацията не е пречка за установяване на старите реални граници. Техническата
експертиза в рамките на един съдебен спор не може да извърши подобна комплексна
преценка. Отделно от това, сравняването на границите в различни документи за собственост
и изготвените планове следва да се извършва към един и същ момент и при съпоставяне
актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти, които не винаги
са приети като доказателства по делото доколкото касае трети неучастващи по делото лица.
Установената идентичност с решението на ОСЗ, което е официален удостоверителен
документ, има обвързваща съда доказателствена сила и в тежест на оспорващия е да
опровергае установеното с решението. Тези изводи са обосновани с практиката на ВКС по
Решение № 320 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 282
от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3307/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 360 от 8.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 79/2011 г., II г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Въз основа на изложеното въззивният съд намира, че в настоящия казус направения извод в
обжалваното определение на РС Р., че е доказана липса на идентичност между недвижимия
имот, заявен за реституция по ЗСПЗЗ от ищците, като наследници на Г.Х. Б., и недвижимия
имот на който ответниците се легитимират като собственици на основание придобивна
давност, само въз основа на приети по делото СТЕ, при това при различни становища на
вещите лице, е необосновано и не може да бъде прието от настоящата съдебна инстанция.
Процедурата по ЗСПЗЗ не е довършена и заявения за възстановяване бивш земеделски имот
от ищците по делото, като наследници на Г.Х. Б., не е окончателно възстановен.
Установяването на точното местоположение на заявения имот следва да се извърши в
рамките на административното производство по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като
нанасянето на имота по кадастралния план на гр. Б... следва да е резултат от цялостната
законово установена процедура, включително по реда на чл. 13а от ППЗСПЗЗ, като същата
следва да е комплексна- за цялата местност и въз основа на всички доказателства, събрани за
имота. Настоящият състав на ОС Благоевград споделя становището прието с цитираните по-
горе решения на ВКС на РБ, че техническа експертиза в рамките на един съдебен спор, не
може да извърши надеждно и сигурно подобна комплексна оценка. В този смисъл
14
разглеждането на наведеното от ответната страна защитно възражение за липса на
идентичност между имота, претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ от ищцовата страна и
имота, на който ответниците се легитимират като собственици на основание придобивна
давност, е процесуално недопустимо и не може да бъде разглеждано от съда, преди
окончателното възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и точното
индивидуализиране на заявения за възстановяване недвижим имот по кадастралния план на
гр. Б..../Определение № 417 от 24.11.2015г. на ВКС, по гр.д. № 4387/2015г., на II г.о. на ГК/
Не могат да бъдат споделени от въззивния състав на ОС Благоевград изводите на
първоинстанционния съд, на които се е позовал за да прекрати производството по
първоинстанционното дело, които са основани на доводи за недопустима и невъзможна
бъдеща земеделска реституция по ЗСПЗЗ, по отношение на ищците по делото, тъй като не се
установява от доказателствата по делото че земеделската земя е реално отнета от
собствениците и включена при обобществяването в ТКЗС. Нито в закона, нито в
установената съдебна практика, на заявилите възстановяване по реда на ЗСПЗЗ лица, е
възложено установяване и доказване че претендираната за възстановяване земеделска земя е
била отнета от техните наследодатели преди образуването на ТКЗС, както и че същата е
включена при обобществяването в масивите на ТКЗС. Установено е задължението за
доказване на правото на собственост в полза на наследодателят на заявителите върху
земеделския имот, от преди образуването на ТКЗС, но не и задължението за установяване
дали същият е включен в масивите на кооперациите или на образуваното ТКЗС. Достатъчно
в настоящия казус за обосноваване на правния интерес на ищците като наследници на Г.Х.
Б., б.ж. на гр. Б..., да предявят отрицателен иск за собственост срещу ответниците по делото,
е извършеното по делото доказване че са заявили за възстановяване бивш земеделски имот-
нива, с площ от 0.400дка, в м. „Св. Илия“, в землището на гр. Б..., който е описан в опис
декларацията за внасяне на имота в ТКЗС на името на техния наследодател- Г.Х. Б., както и
че е постановено предварително решение за възстановяване на правото на собственост от
ПК Б... за заявения недвижим имот. Тези писмени доказателства са достатъчни според
въззивния съд за да обосноват извода за наличието на правен интерес и поради това, че не се
установява от доказателствата по делото че е невъзможно окончателното довършване на
реституционната процедура по ЗСПЗЗ, доколкото в частта от регулационни план на гр. Б...,
в която се предполага че попада бившия земеделски имот, няма данни за застрояване или
други препятствия по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ или чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ, които да
препятстват възможността за реалното възстановяване на собствеността върху имота.
При изложените съображения, въззивният съд намира за необосновани доводите на
първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалваното определение на РС Р., за
недоказан правен интерес за ищците като наследници на Г.Х. Б., б.ж. на гр. Б..., от
предявяването на отрицателен установителен иск за собственост на описания в ИМ
недвижим имот, за който е налице недовършена реституцоионна процедура по ЗСПЗЗ и
собсвеността върху който не е окончателно възстановена. Достатъчно за обосноваването на
такъв интерес са представените доказателства пред РС Р. за това че наследниците на Г.Х. Б.
15
са заявили възстановяването на собствеността върху бивш земеделски имот- нива, с площ от
0.400дка, в м. „Св. Илия“, в землището на гр. Б..., като са представили писмени
доказателства пред ПК Б...- декларация на името на техния наследодател, в която имота е
описан от преди образуването на ТКЗС. Според въззивният съд налице са основанията
посочени в т. 1 на ТР № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/12г. ОСГТК на ВКС с което е прието, че
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато ищецът се позовава на започната но недовършена процедура
по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и/или възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. Въззивният състав на ОС Благоевград
намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд в обжалванато определение,
на които се е позовал за да прекрати производството по делото- че е останал недоказан и
правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за правото на
собственост на недвижимия имот срещу ответниците по делото, тъй като не е доказва
частична или пълна идентичност между имота, претендиран от ищците с исковата молба и
недвижимия имот, на който ответниците се легитимират като собственици въз основа на
констативен нотариален акт; поради това че не се установява ищците да владеят или държат
недвижимия имот, за който твърдят че им е признато правото на собственост по т. 9 от
Решение № 267 от 28.01.1994г. на ПК Б..., както и поради това че не се установява по делото
че земеделската земя е реално отнета от собствениците и включена при обобществяването в
масивите на ТКЗС.
Изложените от въззивния състав на съда доводи, сочат на неправилност и необоснованост
на обжалваното определение на РС Р., с което гр.д. № 429/2017г. по описа на РС Р. е било
прекратено, като на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК, определението следва да бъде отменено, а
делото върнато на РС Р. за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
С оглед на изхода от делото, не следва да се присъждат разноски пред настоящата съдебна
инстанция.
Мотивиран от горното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 502549/26.05.2021г., постановено по гр.д. № 429/2017г. по описа
на РС Р., с което съдът е отменил определението си, с което е даден ход на устните
състезания и производството по гр.д. № 429/2017г. по описа на РС Р. е било прекратено
поради недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът по предявения отрицателен
установителен иск за правото на собственост на недвижим имот, не е доказал правния си
интерес.
ВРЪЩА гр.д. № 429/2017г. по описа на РС Р. за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17