Р Е Ш Е Н
И Е
3506/ 27.7.2020 г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, ХІV състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание на
26 юни 2020 година
в състав:
Районен съдия:
Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 17707
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на извършването.
С влязло в сила решение № 3342 от 18.7.2019 г. на РС
Варна е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ № ****по плана на село ****, община
Варна, с площ 540 кв.м., при граници: УПИ XVIII - 535, УПИ ХХ-532, УПИ ХII-533 и улица
ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със ЗП 78 кв.м. и
стопанска постройка, с административен адрес ул.“****“ № 7 между съделителите и при квоти: по 2/10 ид.части
за Н.Н.Й. с ЕГН **********, Н.Н.С. с ЕГН **********,
К.Н.Й. с ЕГН ********** и Д.К.В. с ЕГН ********** и по 1/10 ид.част
за А.Д. Атанасова с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН **********, на осн.чл.69 ЗН.
В първото съдебно заседание във втора фаза на
производството по извършване на делбата съделителите са
предявили претенции по сметки.
Приет за разглеждане е осъдителен
иск на ищцата Н.Н.Й.
срещу всички ответници за заплащане стойността на
извършени подобренията в съсобствения имот с които се
е увеличила неговата стойност, както следва:
за монтаж на охранителна техника на обща стойност от 712.08 лв. и такси
за охрана за периода 07.09.2018 год. до 31.07.2020 год. на обща стойност 667.80
лв., като дължимите суми се разпределят, както следва:
Н.Н.С., К.Н.Й.
и Д.К.В. /всеки един от тях/ да заплатят на Н.Н.Й.
сумата от 142.42 лева за монтаж на охранителна техника и сумата от 133.56 лева
като припадаща се част от стойността на ежемесечните такси по договора за
охрана за периода 07.09.2018 год. до 31.07.2020 год.; А.Д. Атанасова и Д.Д.Д. /всеки един от тях/ да заплатят на Н.Н.Й. сумата от 71.21. лева за монтаж на охранителна техника
и сумата от 66.78 лева като припадаща се
част от стойността на ежемесечните такси по договора за охрана за периода от
07.09.2018 год. до 31.07.2020 год.
Процесуалните представители на ответниците оспорват иска и считат, че същия е неоснователен, тъй като без СОТ имота няма
да погине. Считат, че след като единствено
ищцата е ползвала имота, тя дължи грижата за него.
Приет за разглеждане е иск с пр.осн.чл.31,
ал.2 ЗС на Н.Н.С.
срещу Н.Н.Й. за заплащане на обезщетение за
ползването на целия имот в размер на 50 лева месечно за периода 01.10.2018 год.
до 30.10.2019 год.
Приет за разглеждане е иск с пр.осн.чл.31,
ал.2 ЗС на Д.К.В., А.Д.А. и Д.Д.Д. срещу Н.Н.Й. за заплащане на обезщетение за ползването на целия
имот в размер на 1300 лева за периода от
01.10.2018 год. до 30.10.2019 год., дължимо поравно на всеки от ответниците.
Процесуалният
представител на ищцата оспорва така предявените претенции и счита същите за
неоснователни. В съдебно заседание
заявява, че в имота не живее никой и за да се охранява същия е заплатила монтаж
на СОТ и е заплащала месечни такси.
В пледоариите по същество процесуалните
представители на страните са направили искане делбата да се извърши чрез
изнасяне на имота на публична продан.
Съдът като взе предвид становищата на
страните, доказателствата по делото и въз основа на закона намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Относно поделяемостта
на недвижимия имот, обект на делба:
От
заключението на вещото лице по допуснатата
комплексна съдебно - техническа и
оценителна експертиза, което съдът цени
като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че допуснатият
до делба с влязло в сила решение недвижим
имот, представляващ УПИ № ****по плана на село ****, община Варна, с площ 540 кв.м., при граници: УПИ XVIII - 535, УПИ ХХ-532, УПИ
ХII-533
и улица ведно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда със ЗП 78 кв.м. и стопанска
постройка е реално неподеляем съгласно квотите на страните при спазване на
действащите нормативни изисквания в
чл.108 и чл.110 от Наредба № 7 ПНУТ, чл.40, ал.1 ЗУТ и чл.19 ЗУТ. Вещото лице дава
заключение, че пазарната стойност на допуснатия до делба имот по
решението е 58000 лева. При определяне на оценката са извършени анализи
и изследвания на информацията, при съобразяване условията на локалния пазар при
използване на сравнителен анализ за определяне стойността на земята и метод на
разходите за определяне стойността на сградите.
Съдът
следва да извърши делба на наследствен недвижим имот по отношение на който страните не
са постигнали спогодба. Дяловете на съделителите не са равни и имотът е реално неподеляем според квотите, съгласно заключението на вещото
лице по СТОЕ. Съделителите
са направили искане за извършване на делбата по реда на чл.348 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството
е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска да то да бъде
поставено в негов дял като дяловете на останалите съделители
се уравняват в пари или с други имоти. В настоящия случай процесният
имот е наследствен, но никой от съделителите не
отговаря на изискването за възлагане и такива искания не са направени в
производството от съделителите.
При
липсата на предпоставките на чл.349 ГПК
съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК,
чрез изнасяне на имота на публична продан. В този случай всеки от съделителите има право на изкупуване по реда на чл.354 ГПК. Делбата
не може да се извърши по реда на чл.352 или чл.353 от ГПК предвид неподеляемостта на
имота, както и че се дели само един имот и не е възможно да се осигури дял в
натура за всеки от съделителите.
С оглед стойността на дяловете
всеки от съделителите следва да заплати държавна
такса за производството по сметка на РС Варна на осн.чл.8 от Тарифа за ДТСС по ГПК в сила от 30.05.2008 г., вр.чл.355 ГПК в
размер на 4% върху стойността на дела му.
По отношение на претенциите по сметки:
Предявена е осъдителна
претенция на ищцата Н.Н.Й. срещу съделителите
Н.Н.С., К.Н.Й. и Д.К.В. с искане всеки от тях да й заплати
сумата от 142.42 лева за монтаж на охранителна техника и сумата от 133.56 лева
като припадаща се част от стойността на ежемесечните такси по договора за
охрана за периода 07.09.2018 год. до 31.07.2020 год. и срещу съделителите А.Д.
Атанасова и Д.Д.Д. с искане всеки от тях да й заплати сумата от 71.21 лева за монтаж на охранителна
техника и сумата от 66.78 лева като
припадаща се част от стойността на ежемесечните такси по договора за охрана за
периода от 07.09.2018 год. до 31.07.2020 год.
Съдът намира, че така
заявените осъдителни претенции
от един от съсобствениците срещу останалите съсобственици са
неоснователни. Това е така, тъй като заплащането на
цена за монтаж и заплащането
на такси за СОТ в имота за периода от 07.09.2018 год. до 31.07.2020 год. са разходи, които не представляват необходими разноски
за запазване на имота, а са такива за ползването
му. По тези
съображения същите разноски следва
да се понесат
от съсобственика, който е ползвал имота и който е встъпил в облигационни отношения с третото лице „СОД Варна“ АД и това е
ищцата Н.Й.. Отношенията между страните са възникнали по повод предоставена услуга, съгласно сключения между
тези лица договор от 07.09.2018 г. В
този смисъл решение по в.гр.д.№ 1053 от 2015 на ВОС, докладчик съдия Зл.Кавърджикова и други. Молбата следва да се отхвърли като неоснователна, а
ищцата следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху интереса, но не
по-малко от 50 лева.
За присъждане
на обезщетение по чл. 31, ал.2
ЗС следва се установи съсобственост върху недвижим имот, еднолично ползване на имота
от един от
съсобствениците, писмена покана от неползващия
съсобственик да му се заплаща
обезщетение за ползване на съсобствената
вещ.
Ответниците Н.Н.С., Д.К.В., А.Д.А. и Д.Д.Д.
твърдят, че ищцата Н.Й. ползва еднолично
съсобствения им недвижим имот за периода 01.10.2018
год. до 30.10.2019 год. Същите не са посочили, не са представили и не са
поискали събирането на доказателства за доказване на тези твърдения. В тази
връзка не са ангажирани доказателства за установяване размера на пазарния наем
на съсобствените имоти, поради което съдът намира, че заявените искови претенции
са неоснователни и следва да се отхвърлят. Страната следва да заплати държавна такса в размер на
4% върху интереса, но не по-малко от 50 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН недвижим имот, представляващ УПИ № ****по плана на село ****, община Варна, с площ 540 кв.м.,
при граници: УПИ XVIII - 535, УПИ ХХ-532, УПИ ХII-533 и улица ведно с
построената в имота двуетажна жилищна сграда със ЗП 78 кв.м. и стопанска
постройка, с административен адрес ул.“****“ № 7, при първоначална оценка,
определена от съдебния изпълнител, като след извършване на проданта сумата се
разпредели между съделителите като всеки получи сума, съответстваща на дела
му, а именно: по 2/10 /две десети/ части за Н.Н.Й. с
ЕГН **********, Н.Н.С.
с ЕГН **********, К.Н.Й. с ЕГН ********** и Д.К.В. с ЕГН ********** и по 1/10 /една
десета/ част за А.Д. Атанасова с ЕГН ********** и Д.Д.Д.
с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Н.Й. с ЕГН ********** срещу Н.Н.С.
с ЕГН **********, К.Н.Й. с ЕГН ********** и Д.К.В. с ЕГН ********** за
заплащане на сумата от по 142.42 лева всеки
за монтаж на охранителна техника и за заплащане на сумата от по 133.56 лева всеки
като припадаща се част от стойността на ежемесечните такси по договор за охрана
за периода 07.09.2018 год. до 31.07.2020 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Н.Й. с ЕГН ********** срещу
А.Д. Атанасова с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от по 71.21. лева за монтаж на
охранителна техника и за заплащане на сумата от по 66.78 лева като припадаща се част от стойността на
ежемесечните такси по договор за охрана за периода от 07.09.2018 год. до 31.07.2020
год.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.Н.С. с ЕГН ********** срещу Н.Н.Й.
с ЕГН ********** за заплащане на
обезщетение за ползването на съсобствения имот в размер на 650 лева месечно за периода 01.10.2018
год. до 30.10.2019 год., на осн.чл.31, ал.2 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на
Д.К.В., с ЕГН **********, А.Д. Атанасова с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** срещу Н.Н.Й., с ЕГН **********
за заплащане на обезщетение за
ползването на съсобствения имот в
размер на 1300 лева за периода от
01.10.2018 год. до 30.10.2019 год., дължимо поравно на всеки от ответниците.
ОСЪЖДА Н.Н.Й. с ЕГН
**********, Н.Н.С.
с ЕГН **********, К.Н.Й. с ЕГН ********** и Д.К.В. с ЕГН ********** да заплатят
държавна такса за делбата в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Варна поравно общо 1856 лева или всеки
съделител да заплати държавна такса в размер на 464 /четиристотин шестдесет и
четири/ лева, на осн.чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д. Атанасова с ЕГН ********** и Д.Д.Д. с ЕГН ********** да заплатят държавна такса за делбата в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна поравно общо 464 лева
или всеки съделител
да заплати държавна такса в размер на 232
/двеста тридесет и два/ лева, на осн.чл.
355 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Н.Й. с ЕГН
********** да заплати държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Варна за отхвърлената част на иска в размер на 52 /петдесет
и два/ лева, на осн.чл. 355 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Н.С. с ЕГН ********** да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна за отхвърлената част на
иска в размер на 50 /петдесет/ лева, на осн.чл.
355 ГПК
ОСЪЖДА Д.К.В.,
с ЕГН **********, А.Д. Атанасова с ЕГН ********** и Д.Д.Д.
с ЕГН ********** да заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна за отхвърлената част на
иска в размер на 52 /петдесет и два/ лева, на осн.чл.
355 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Районен съдия: