№ 3876
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110201873 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Н. с ЕГН **********, чрез адв. М. М. от
САК, против Наказателно постановление № 22-4332-028248/09.01.2023 г.,
издадено от началник сектор в Столичната дирекция на вътрешните работи
(СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (ОПП), с което на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1
ЗДвП.
Със срочно депозираната си жалба административнонаказаното лице
изразява недоволството си от издаденото срещу него наказателно
постановление, като застъпва становище за неговата неоснователност и
незаконосъобразност. На първо място са релевирани възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи
установяването на административното нарушение и определянето на
съответстващото му административно наказание. Същевременно са оспорени
заложените в наказателното постановление констатации относно
1
извършването на процесното нарушение. Твърди се още, че не са били
съобразени съображенията на санкционираното лице, наведени във
възражението му срещу АУАН, а същите били немотивирано окачествени
като неоснователни. При тези аргументи е отправено искане за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Н. - редовно уведомен, се явява
лично, като в присъствието на упълномощения си процесуален представител
– адв. М. М. от САК, се възползва от правото си да даде обяснения по
повдигнатото му обвинение, в които дава израз на категоричното си
несъгласие с фактическата обстановка, възприета от наказващия орган. В хода
на съдебните прения защитникът му пледира за постановяване на решение, по
силата на което оспореното наказателно постановление да бъде отменено, в
съответствие с което претендира и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на подзащитния му. Представя и писмени бележки, в
които изразява становището си по същество на правния спор, и по-конкретно
– противопоставя се на твърдението за осъществено преминаване на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба, а в допълнение се
позовава на несъществуващ пътен участък с посочените в обстоятелствената
част на наказателното постановление пространствени параметри.
Жалбоподателят Н. се солидаризира със заявеното от упълномощения си
защитник.
Въззиваемата страна – Началник – сектор в отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, редовна уведомен, не се явява, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
2
На 23.12.2022 г. около 19:51 часа в гр. София жалбоподателят В. Н. с
ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“
с рег. № ххххххххххх собственост на „ххххххххх“ ООД с ЕИК ххххххххххх,
по бул. „Александър Малинов“ с посока на движение от ул. „Самара“ към ул.
„Д-р Атанас Москов“. Когато въззивникът достигнал до стоп - линията на
кръстовище, образувано между бул. "Александър Малинов" и неустановена
по делото улица, сигналът на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, се сменил от зелен разрешителен на жълт. Жалбоподателят преценил,
че не може да спре, без да създаде опасност за движението, и ускорил, за да
освободи своевременно кръстовището, при което когато преминал през
кръстовището, светофарната уредба подавала червен забранителен сигнал за
автомобилите, движещи се в посоката на движение на въззивника.
Действията му били възприети от изчакващите позволителен сигнал за
потегляне полицейски служители – свидетелите Е. А. на длъжност „младши
автоконтрольор“ при СДВР, ОПП и неговият колега З. К., също служител на
СДВР, които предприели действия за спиране на управлявания от
жалбоподателя автомобил. Свидетелят А. обективирал преценката си за
осъществен от страна на водача състав на административно нарушение по чл.
6, т. 1 ЗДвП, въз основа на което за преминаването на червен сигнал на
светофарната уредба му съставил АУАН бл. № 847020 от 23.12.2022 г. Актът
бил предявен на въззивника, който го подписал с отразяване на възраженията
си. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН депозирал и писмени обяснения и
възражения, с които оспорил фактическата обстановка, възприета в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН на 09.01.2023 г. Даниела Дескова -
Началник - сектор в СДВР, ОПП издала атакуваното НП № 22-4332-028248, с
което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП наложила на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите А. - актосъставител, К. -
очевидец и СпА. - колега и спътник на жалбоподателя, обясненията на
жалбоподателя Н., както и на писмените такива, приобщени по реда на чл.
283 НПК: възражение с вх. № 433200-132444/29.12.2022 г. по описа на ОПП
към СДВР, справка - картон на водача, заповед № 513з-2563/22.04.2015 г. на
3
директора на СДВР, заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, записи от системата
за проследяване на служебен полицейски автомобил с рег. № СВ6100КВ за
времето от 19:45 часа до 20:05 часа на 23.12.2022 г.
Събраните в производството гласни доказателствени средства могат да
бъдат обособени в две групи - от една страна са показанията на свидетелите
А. и К., които съобщават, че жалбоподателят е преминал на червен сигнал на
светофарната уредба през кръстовището, а в другата група се включват
показанията на свидетеля СпА. и обясненията на въззивника. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите А. и К., макар да са еднопосочни, тъй
като съдът намери, че заявеното от двамата в съдебното заседание не отразява
непосредствения им спомен от събитията, а и двамата свидетели по-скоро
възпроизвеждат фактическите констатации в АУАН. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, че свидетелят А. заявява в съдебно заседание, че
пресечната улица на бул. "Александър Малинов", на която е бил патрулният
автомобил, е била с „азиатско име“. Горното твърдение кореспондира на
описаното в АУАН и НП, че жалбоподателят е навлязъл и преминал на
червен забранителен сигнал на кръстовището на бул. "Александър Малинов" с
ул. "Хуа Нан". От отговора от СО, Дирекция "Управление и анализ на
трафика" обаче се установява, че не съществува улица с такова име, а "Хуа
Нан" е търговски обект (китайски ресторант, видно от обясненията на
въззивника) в ж.к. "Младост 3". На следващо място, видно и от показанията
им, нито свидетелят А., нито свидетелят К., са възприели на какъв сигнал на
светофарната уредба въззивникът е навлязъл в кръстовището, а единствено,
че е преминал през него, когато светофарът е подавал червен забранителен
сигнал.
Показанията на свидетеля СпА. и обясненията на жалбоподателя от
друга страна са еднопосочни, че въззивникът е навлизал в кръстовището,
когато сигналът на светофарната уредба се е променил от зелен на жълт,
поради което съдът ги кредитира. Показанията на свидетеля СпА. и
обясненията на жалбоподателя не разкриват противоречия и по отношение на
контролни факти – причината, поради която двамата са пътували заедно
вечерта на 23.12.2022 г., мястото, където жалбоподателят е оставил свидетеля
СпА.. Макар да отчита двойнствената природа на обясненията на
4
жалбоподателя - доказателствено средство и средство за защита, в случая
съдът намери, че няма основания да изключи от доказателствената
съвкупност обясненията на въззивника, тъй като те не са изолирани, а се
подкрепят от показанията на свидетеля Ж. СпА., и не се оборват от други
доказателствени източници - в показанията си свидетелите А. и К. дават
сведения за сигнала, подаван от светофарната уредба, когато жалбоподателят
Н. е преминал през кръстовището, но не и затова какъв е бил светлинният
сигнал, когато той е достигнал стоп - линията и е навлязъл в кръстовището.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, въз основа на
които изгради и изводите си за компетентността на актосъставителя и
наказващия орган. Съдът намери за неотносими към предмета на доказване
представения проект за светофарната уредба, фази на движение и циклограма
за локален твърд режим на работа на кръстовищата на бул. „Александър
Малинов“ и ул. „Самара“ и ул. „Филип Аврамов“ и ул. „Димо Дичев“, тъй
като в настоящото производство не се установи с категоричност мястото на
извършване на твърдяното нарушение. Въз основа на представените записи
от система за проследяване /GPS/ на служебен автомобил с рег. № СВ6100КВ
за времето от 19:45 часа до 20:05 часа на 23.12.2022 г. съдът формира
изводите си за маршрута на движение на патрулния автомобил, с който са се
придвижвали свидетелите А. и К..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи -
видно от представената по делото заповед № 513з-2563/22.04.2015 г. на
директора на СДВР, актосъставителят Е. А. е бил преназначен на длъжност
„младши автоконтрольор II степен“, съответно съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП
е бил компетентен да осъществяван контрол по ЗДвП и да съставя актове за
установяване на нарушения по същия нормативен акт. С териториална и
материална компетентност за издаване на обжалваното НП е разполагал и
АНО.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН в
присъствието на въззивника и на свидетел, очевидец на санкционираното
5
нарушение. АУАН е подписан от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на
когото е връчен и препис от акта.
Съдът намери обаче, че в административнонаказателното призводство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага
отмяна на обжалваното наказателно постановление. Както в АУАН, така и в
НП, неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението. Както в
акта за установяване на административно нарушение, с който е образувано
административнонаказателното производство, така и в наказателното
постановление, по идентичен начин е описано, че въззивникът е навлязъл и
преминал в нарушение на светлинните сигнали през кръстовището на бул.
"Александър Малинов" и ул. "Хуа Нан". Както беше посочено, от отговора от
СО, Дирекция "Управление и анализ на трафика" се установява, че не
съществува улица с такова име, а "Хуа Нан" е търговски обект в ж.к.
„Младост 3“, като от обясненията на въззивника се установява и вида му -
китайски ресторант. Означаването на мястото на извършване на нарушението
с посочване на несъществуваща улица е ограничило правото на защита на
въззивника, препятствайки го да разбере конкретно повдигнатото му
административнонаказателно обвинение. Още със съставяне на АУАН на
въззивника следва да са предявени всички обстоятелства на твърдяното
нарушение, така че той да може адекватно да организира защитата си срещу
административното обвинение, като не е допустимо мястото на нарушението
да се установява за първи път в хода на съдебното следствие в
производството по съдебно обжалване на издаденото наказателно
постановление. Коментираният порок е достатъчно и самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Наред с него обаче съдът констатира, че неправилно е приложен и
материалният закон, тъй като от събраните в съдебното следствие
доказателства не се установи въззивникът да е нарушил разпоредбата на чл. 6
т. 1 ЗДвП. Съгласно чл. 7 т. 1 б. "в" от Наредба № 17 от 23 юли 2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали вр. чл. 31 ал. 7
т. 4 ППЗДвП жълтата светлина на светофарната уредба означава "Внимание,
спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които
6
навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят." От
показанията на свидетеля Ж. СпА. и от обясненията на въззивника се
установява, че жалбоподателят е навлизал в кръстовището, когато
светлинният сигнал в посоката му на движение се е променил от зелен
разрешителен на жълт. Жалбоподателят е бил длъжен да освободи
кръстовището съгласно горецитираната разпоредба. Предвид горното съдът
намери, че не се установи въззивникът да е навлязъл в кръстовището на
червен забранителен сигнал, каквото е вмененото му
административнонаказателно обвинение, и да е нарушил разпоредбата на чл.
6 т. 1 ЗДвП.
Следва да се посочи, че движението на жалбоподателя с такава скорост,
която не му е позволила да спре своевременно при смяната на светлинния
сигнал, би представлявало нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП - движение с
несъобразена скорост, макар и разрешена, но такова обвинение не му е било
повдигнато, а съдът в производството по Глава III, раздел V от ЗАНН не може
за първи път да ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя въз основа на нови, непредявени му фактически положения.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата е основателна и
обжалваното наказателно постановление следва да се отмени поради
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон.
При този изход на производството право на разноски има въззивникът,
който доказва извършването на разноски в размер на 400, 00 /четиристотин/
лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в
тежест на СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-028248/09.01.2023
г., издадено от Началник - сектор в Столичната дирекция на вътрешните
работи, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183,
ал. 5, т. 1 ЗДвП на В. В. Н. с ЕГН ********** е наложено административно
7
наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" №
5, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Н. с ЕГН **********, сумата от 400, 00
/четиристотин/ лева - разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8