№ 3625
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100507442 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“
ЕАД, ищец в първоинстанционното производство срещу решение от
04.04.2024 г. на СРС, 156 състав, постановено по гр.д. 6 759/2023 г., с което са
отхвърлени заявените от „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 318 ал.2
ТЗ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 110 ал.2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД искове срещу Г. Д.
Г. и М. Д. Г. за заплащане в условията на разделност по ½ от двамата на сумата
от 1 458, 24 лв. – цена на доставена незаплатена топлинна енергия за периода
м. 05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 297, 53 лв. – мораторна лихва за забава за
периода 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г., сумата от 40, 87 лв. – главница за
услугата дялово разпределение за периода м. 01.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно
със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата от
9, 29 лв. – мораторна лихва върху главницата за услугата дялово
разпределение за периода 05.03.2020 г. – 25.01.2023 г.
В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно.
Заявени са твърдения, че по делото е установено по безспорен начин
1
наличието на облигационна връзка между страните като ответниците са
потребители на топлинна енергия за битови нужди, поради което са битови
клиенти на ТЕ като изводите на СРС в противен смисъл са неправилни. Иска
се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което
решението на СРС да бъде отменено, а заявените искове бъдат изцяло
уважени. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство М. Д. Г., чрез процесуален
представител адв. С. Н., в който са наведени твърдения, относно правилността
на съдебния акт и искане за неговото потвърждаване. Претендират се и
разноски.
Ответникът в първоинстаннционното производство Г. Д. Г. не е заявил
отговор в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК.
Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в
първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило
становище.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86
от ЗЗД.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена
2
топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.
Видно от представения по делото договор за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм./, сключен на 10.02.1986 г.
И.А. Г. и Д. Г. Г. се легитимират като собственици на имот, представляващ ап.
96, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. ****. Видно от писмо на СО
– Направление АГ, **** в ж.к. „Дружба – 2“ е с нов номер бл. 206. Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници от 08.03.2023 г. на СО –
район „Искър“, И.А. Г. и Д. Г. Г. са починали на 09.03.2020 г., съответно на
13.06.2015 г. и като свои наследници по закон са оставили Г. Д. Г. и М. Д. Г.,
ответници по делото.
По делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, №
**********/09.04.2020 г. от М. Д. Г., с която същата е декларирала
придобиване на описания по-горе имот, процесен по делото, като съсобствен
между нея и Г. Д. Г. на сочено основание – наследство, при квоти между
двамата от по ½ идеална част и с отбелязване, че жилището е основно и за
двамата. Соченото действие попада в приложното поле на чл. 49 ал.2 пр.1 от
ЗН и съставлява недвусмислено действие по приемане на наследството. При
тези доказателства по делото, изводът на СРС за липса на ангажирани
доказателства относно приемането на наследството от страна на ответниците
се опровергава от данните по делото. Съвсем отделен въпрос е, че по делото
ответниците изобщо не са въвели подобно възражение за неприемане на
наследството.
Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на
етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се
осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ
респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но
релевантна за част от периода, както и последващата Наредба № Е-РД-04-1 от
12 март 2020 г. за топлоснабдяването, релевантна след отмяната на
предходната наредба. Обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден
като в сградата, в която същия се намира е въведена системата за дялово
3
разпределение се установява от представения протокол на ОС на ЕС от
12.11.2001 г. и представения договор между ЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД №
1633/16.11.2001 г.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна
енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението
за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имотите и БГВ по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ.
При тези ангажирани по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че безпротиворечиво е установено, че правото на собственост
върху процесния по делото имот е в патримониума на ответниците –
въззиваеми, както и че същите са в договорно правоотношение с въззивника
по повод доставка на топлинна енергия.
Вещото лице инж. А.Ж., изготвил допуснатата пред СРС съдебно
техническа експертиза е установил размерът на задълженията за потребена
топлинна за процесния период, които възлизат на сумата от 1 458, 22 лв.
Обоснован е и извод, че дължимите суми са изчислени при спазване на
нормативните изисквания вкл. с ежемесечно отчисляване на технологичните
загуби, които са оставяни за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“" от
потребителя на продавача е предвидена в чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г.
(отм.) и чл. 36 от ОУ от 2016 г. Условие за заплащане на цената за тази услуга
е нейното извършване. Видно от представените по делото писмени
доказателства и изготвени изравнителни сметки такава е извършвана от
третото лице помагач на страната на ищеца за отоплителните периоди,
попадащи в исковия такъв. Размерът на задължението е предмет на
изслушаната по делото ССчЕ, изготвена от вещото лице М.М. и същият е
идентичен с цената на заявения иск.
Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора,
сключен между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е
предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения
срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва - чл. 33, ал. 4 от ОУ т.е. задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като
4
срочно и изпадането в забава не се обуславя от изпращане на покана до
длъжника. Няма данни по делото, а не се и твърди за наличие на плащане на
падежа на което и да е задължение, касаещо стойността на доставената
топлинна енергия. Поради което основателен се явява и искът за обезщетение
за забава върху главницата за доставена топлинна енергия. Размерът на
задължението, предвид заключението на ССчЕ възлиза на сумата от 297, 53
лв.
Предявения иск за обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение,
въззивният състав счита за неоснователен, тъй като поради липса на
предвиден срок за плащане, действа разпоредбата на чл. 84 ал.2 от ЗЗД, а по
делото не са представени доказателства за отправена от кредитора респ-
надлежо получена от ответниците покана за заплащане на това задължение.
При проведено насрещно доказване, ответниците са заявили
своевременно възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно
задължителните указания, дадени с т. 2 от ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС,
процесните вземания са периодични такива, поради което за тях е релевантна
кратката тригодишна давност, установена в чл. 111 б. „в” от ЗЗД.
Както беше посочено, съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи
условия към договора, сключен между страните, месечните суми за топлинна
енергия са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото
дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен
срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. От
15.07.2019 год. – когато изтича срока за заплащане на стойността на
доставената топлинна енергия за първия месец от исковия период /м. май 2019
г./, до датата на депозиране на исковата молба – 08.02.2023 г. са изтекли 3
години касателно вземанията до м. 11.2019 г. Следва да бъде съобразено обаче
обстоятелството, че с оглед нормата на чл. 3 т. 2 от ЗМДВИПОРНС за срока от
13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Извънредното положение е отменено на
14.05.2020 г. по арг. на чл. 6 от същия закон, поради което в този период
давност не е текла т.е. погасени по давност са вземанията за периода м. 05 – м.
5
09.2019 г. Съобразно данните в изготвената СТЕ, размерът на погасените
задължения за този период възлиза на 225, 16 лв. т.е. искът за главницата,
представляваща потребена топлинна енергия е основателен до размера на
сумата от 1 233, 06 лв. По отношение вземанията за главница, касаеща
услугата дялово разпределение при заявения процесен период не е изтекла
погасителната давност за нито едно от периодичните вземания, попадащи в
него.
По отношение вземанията за мораторна лихва върху главницата за
потребена топлинна енергия при съблюдаване изводите на вещото лице по
ССчЕ и на основание чл. 162 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че
искът е погасен за сумата от 42, 49 лв., съответстваща на размера на
погасената по давност главница, поради което искът се явява основателен до
размера на 255, 04 лв.
Сумите са дължими от ответниците в условията на разделна
отговорност при равни квоти, поради което всеки от тях следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от по 616, 53 лв. – главница за топлинна енергия,
сумата от по 20, 44 лв. – главница за дялово разпределение и сумата от по 127,
52 лв. – мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия
като за горниците до пълните предявени размери исковете подлежат на
отхвърляне като на отхвърляне подлежи и претенцията за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на СРС, следва да бъде отменено решението на СРС и в
частта за разноските като на „Топлофикация София“ ЕАД се следва сума в
размер на 866, 37 лв. – разноски пред СРС, съобразно уважената част от
исковете. На ответницата Д. се следва сума в размер на 29,64 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
На „Топлофикация София“ ЕАД се следва сума в размер на 30, 58 лв. –
припадащата се част от внесената ДТ за настоящото производство съобразно
уважената част от исковете. Въззиваемият Д. следва да бъде осъден да заплати
и сумата от 169, 33 лв. – депозит за особен представител в неговата припадаща
се част. Разноски за процесуално представителство не се следват с оглед
бланкетната жалба, която в значителна част преповтаря исковата молба респ.
липсата на заявено участие в открито съдебно заседание на представител на
6
въззивника.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 04.04.2024 г. на СРС, 156 състав, постановено по
гр.д. 6 759/2023 г., в частта, в която са отхвърлени заявените от „Топлофикация
София“ ЕАД искове срещу Г. Д. Г. и М. Д. Г. за сумата от 1 233, 06 лв. – цена
на доставена незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 255, 04 лв. – мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 25.01.2023 г., сумата от 40, 87 лв. – главница за услугата
дялово разпределение за периода м. 01.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, дължими в
условията на разделност от по ½, както и в частта за разноските, присъдени на
М. Д. Г. за горницата над 29, 64 лв. до присъдената сума от 200 лв. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. Е. Г. и М. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. С. Н. да заплатят всеки един от тях на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК831609046 сумата от по 616, 53 лв. – цена на доставена незаплатена
топлинна енергия за периода м. 10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 08.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от по 127, 52 лв. лв.
– мораторна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 25.01.2023 г., сумата от
по 20, 44 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода м.
01.2020 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. Е. Г. и М. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. С. Н. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046
сумата от 866, 37 лв. – разноски пред СРС, дължима от двамата по равно.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. Е. Г. и М. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
7
**** – адв. С. Н. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046
сумата от 30, 58 лв. – разноски пред настоящата инстанция за внесена ДТ,
дължима от двамата по равно.
ОСЪЖДА Г. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
**** – адв. Е. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК831609046
сумата от 169, 33 лв. – разноски за депозит за особен представител пред
настоящата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8