РЕШЕНИЕ
№ 727
гр. Велико Търново , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102801 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. Д. Н., чрез адв. Хр.
К. - ВТАК, срещу ЗД "Бул Инс" АД - град София кумулативно, обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. Процесуалният представител на ищцата развива съображения, че на
21.07.2019 година, около 10:40 часа на ПП I-4, км. 131+600, водачът М. Т. Т. при
управление на лек автомобил "БМВ 320 И" предприема маневра - преминаване от
крайна дясна пътна лента в крайна лява пътна лента, без да се съобразява с
положението на движещият се по лява пътна лента лек автомобил "Фиат Стило", като
преминава пред него, за да извърши маневра завиване в обратна посока, в следствие на
което реализира ПТП, при което са причинени множество травми на возещата се на
задна лява седалка В.Н.. Твърди, че непосредствено след ПТП ищцата е настанена в
Отделение по неврохирургия при МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" - град Велико
Търново за времето от 21.07.2019 година до 24.07.2019 година, с окончателна диагноза
мозъчно сътресение. Посочва, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени и други
физически травми, а именно - кръвонасядания по лицето, охлузна рана на дясната
китка, охлузни рани с кръвонасядания по двете подбедрици, мозъчно сътресение,
протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, гадене с повръщане и
световъртеж, замъглено двойно виждане с дясно око. Твърди, че на 29.07.2019 година
1
Н. е прегледана от офталмолог, при което е установено засягане на мускулус обликвус
инфериор, а на 16.09.2019 година ищцата е прегледана от проф. д-р Чернинкова, която
установила, че е налице постравматична лезия. Навежда доводи, че и към настоящия
момент при ищцата е налице изразена емоционално-волева промяна на личността от
ограничен тип, довела до значителни затруднения в процеса на социална адаптация.
Същата е с нестабилна емоционална устойчивост, с високи нива на личностна и
ситуативна тревожност, отключени симптоми на депресивност - нервност,
безпокойство, напрегнатост. Навежда доводи, че освен неимуществените вреди от
ПТП, ищцата е претърпяла и имуществени за заплатени медицински услуги и за
закупуване на предписаните й медикаменти в общ размер на 242.87 лева. Посочва, че
виновният за настъпилото събитие водач М. Т. Т., попада в кръга лица, чиято
отговорност се покрива от застраховката "Гражданска отговорност" - полица
BG/02/119001231300, валидна от 04.05.2019 г. до 03.05.2020 г., издадена от ЗД "БУЛ
ИНС" АД, за управлението на лек автомобил "БМВ 320 И". Твърди, че е предявена
претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, с посочване на банкова
сметка на ищцата, но плащане от ответното дружество не е постъпило. Направено е
искане ЗД "Бул Инс" АД - град София да бъде осъдено да заплати на В. Д. Н., сумата в
размер на 7 500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при ПТП, реализирано на 21.07.2019г., както и сумата в размер
на 242.87 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди при
ПТП, реализирано на 21.07.2019г., ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху претендираните суми, считано от 21.07.2019г. до окончателното
погасяване на задължението. Претендира да й бъдат присъдени направените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и
по размер. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва механизма на
ПТП, като посочва, че настъпилото събитие е случайно. Твърди, че ищцата не е била с
поставен обезопасителен колан, в която връзка прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла
описаните в исковата молба травматични увреждания. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено, като оспорва и
извършените разходи за лечение. Направено е искане предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да му бъдат присъдени
направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото, че към 21.07.2019 година за лек
2
автомобил "БМВ 320 И" има сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите" в ответното дружество, валидна до 03.05.2020 година по
Застрахователна полица № БГ/02/119001231300.
Видно от представеното по делото заверено копие на Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 255 от 21.07.2019 година /л. 6/, на 21.07.2019 година около
10.40 часа на ПП I-4, км. 131+600 е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ 320
И“ собственост на М. Т. Т. и управляван от него и лек автомобил "Фиат Стило" ,
собственост на Д. . Н. и управляван от Е. П. Н. От протокола се установява и че
водачът на лек автомобил "БМВ 320 И" предприема маневра преминаване от крайна
дясна пътна лента в крайна лява пътна лента, без да се съобразява с движещия се в лява
пътна лента лек автомобил "Фиат Стило", като преминава пред него, за да извърши
маневра завиване в обратна посока, с което реализира ПТП с материални щети.
Посочено е и че от ПТП са пострадали Д. Е. Н., В. Н. и К. М. Т..
От приложените по делото заверени копия на Епикриза, И.З. № 11616/2019 на д-
р Н. Мойнов /л. 7/ се установява, че на 21.07.2019 година В.Н. е приета в МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“ – град Велико Търново с диагноза „Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, като й е издаден Болничен лист № Е20198069394 от 24.07.2019
година, а в последствие и Болничен лист № Е20196289273 от 02.08.2019 година /л. 9 и
12/. За периода на болничното лечение от 21.07.2019 година до 24.07.2019 година Н. е
заплатила сумата в размер на 17.40 лева /л. 23/. Видно от Съдебномедицинско
удостоверение № Г-84/24.07.2019 на д-р Н. Гицов, ведно с фискален бон 0000409 от
24.07.2019 година /л. 8/, при преглед на 24.07.2019 година, за който е заплатена сумата
в размер на 50.00 лева, са установени: кръвонасядания по лицето, охлузна рана на
дясна китка, охлузни рани с кръвонасядания по двете подбедрици, мозъчно сътресение,
протекло със зашеметяване, липса на спомен за станалото, главоболие, гадене с
повръщане и световъртеж, замъглено двойно виждане с дясно око. Описаните
травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и е възможно да са получени по
начин и време, описан от Н., като тези увреждания си й причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни болки и страдания. От
приложените Заключение от ултразвукова диагностика от 29.07.2019 година на д-р
Вашков, ведно с образно изследване; Амбулаторен лист № 2308 от 29.07.2019 година
на Д-р Костуркова; Платен преглед № 85 от 19.08.2019 година на д-р Цанкова, ведно с
изследвания; Фактура № ********** от 16.09.2019 година на ДКЦ "Александровска"
ЕООД; Фискален бон - 5 броя; Психологическо изследване, изх. № 601 от 19.06.2020
година на д-р А. Аврамов; лист от преглед от 16.09.2019 година на проф. д-р С.
Чернинкова; Рецептурна бланка - 3 броя; Удостоверение от 24.07.2019 година на
МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" АД - град Велико Търново, ведно с фискален бон /л. 10-11;
13-23/ се установява, че В.Н. допълнително е посетила: специалист офталмолог – Д-р
3
Костуркова и Д-р Цанкова, във връзка с нарушено зрение, а именно двойно виждане с
лявото око, за което е заплатила 30.00 лева, като й е предписана терапия /л. 22/ и за
едно от предписаните лекарства е заплатила 23.49 лева; специалист психолог – А.
Аврамов; както и специалист по нервни и очни болести – Д-р Чернинкова, за което е
заплатила 80.00 лева, като й е предписана терапия /л. 21/ и за предписаните лекарства е
заплатила сумата в размер на 52.57 лева.
Видно от приложената по делото Претенция, вх. № OK-128712/04.03.2020
година /л. 81-108/ В. Д. Н. е отправила застрахователна претенция към ответното
дружеството за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат
от настъпилото на 21.07.2019 година ПТП. Във връзка с претенцията ищцата е
уведомена чрез адв. Хр. К. с Писмо, изх. № НЩ-2231 от 13.04.2020 година на ЗД "Бул
Инс" - град София /л. 109/, че определеното застрахователно обезщетение за
претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие е в размер на 1 000.00 лева, като по делото липсват
доказателства за изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото са представени и заверени копия на АУАН, серия GA, № 61508 от
21.07.2019 година и НП № 19-1275-000001508435 от 05.08.2019 година /л. 77-78/.
В проведеното на 08.04.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Е. П. Н.заявява, че на 21.07.2019 година, около 10ч.
сутринта със съпругата и дъщеря си тръгнали от семейното ни жилище с кола,
собственост на дъщеря му - Фиат "Стило" в посока с. Руховци, в Еленския балкан. По
пътя за Варна - двойния път след бензиностанцията, в края на мантинелите, преди с.
Малки чифлик, той управлявал автомобила и се движел в лявата лента, посока направо,
тъй като след мантинелите двете ленти се съединяват. Посочва, че видял пред него, на
около 100-на метра, че се движи в дясната лента черен лек автомобил, който намалил
скоростта и предприел маневра престрояване. Заявява, че помислил, че той се
престроява в лявата лента, но той искал да завие в обратна посока в края на
мантинелите. Видял го в последния момент и нямал време за реакция и за спиране, тъй
като вече бил в негова лента. Помислил си, че ще продължи направо, а той спрял
напречно в платното, за да завие, а там е забранено обръщането в обратна посока точно
в края на мантинелите. Настъпил удар, който бил перпендикулярно на него. Дошли
полицаи и линейка, тъй като съпругата му и дъщеря му били пострадали. Посочва, че
на задната седалка зад него била съпругата му, а до нея дъщеря им. Заявява, че колата
нямала отзад колани, тъй като така била закупена. Посочва, че дъщеря им изпадна в
безсъзнание, а съпругата му била в съзнание, но много се била уплашила. Заявява, че
съпругата му дълго време имала раздвоение на образа - виждала двойни образи, и
имала белези на дясната китка и на коляното. Освен това имала главоболие основно,
понеже си ударила главата. Заявява, че и двете постъпили в болница, правили им
4
скенер им и лежали няколко дена в отделение по неврохирургия. Посочва, че съпругата
му дълго време след като я изписали била на няколко очни лекари, включително в
София за това раздвояване на образа и вземала някакви лекарства. Заявява, че сега вече
е по-добре, но от време на време имала това раздвояване. Посочва, че можела да
изпълнява домакинските си задължения, но понеже работела главно на компютър и
това раздвояване на образа много й пречело на работата. Заявява, че има един стрес,
също след катастрофата вече отказва да се вози с него, някаква страхова невроза има и
все още има притеснения.
Свидетелят М. Т. Т. посочва, че на 21.07.2019 година си спомня, че се ударили с
друга кола рано сутринта, в началото на Шереметя. Заявява, че управлявал неговата
кола - БМВ 320, но не може да се сети точно как станал ударът. Той пътувал от Велико
Търново в посока към Варна, след бензиностанцията и помни само, че отишла
полицията.
От заключението на приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза /л.
127-135/ се установява, че както автомобил „БМВ 320И“, така и автомобил „Фиат
Стило“ са снабдени с предпазни колани на всички седалки, предназначени за водача и
пътниците и тяхната употреба намалява риска от травми. Вероятният според вещото
лице механизъм на ПТП е следният: На 21.07.2019 година около 10.40 часа на ПП I-4,
км. 131+600, в светлата част на денонощието, лек автомобил „БМВ 320 И“ се движел
попътно върху дясна пътна лента на определено разстояние пред лек автомобил „Фиат
Стило“, движещ се по лява пътна лента. Водачът на лек автомобил „БМВ 320 И“
намалява скоростта без отлагане на следи върху настилката, като променя
направлението си на движение от праволинейно в движение по дъга наляво, като
пресича траекторията на движещия се в лява пътна лента попътно лек автомобил
„Фиат Стило“. В резултат на пресичане на траекторията на движение на лек автомобил
„Фиат Стило“ от лек автомобил „БМВ 320 И“ настъпва удар, който е страничен за лек
автомобил „БМВ 320 И“ и челен за лек автомобил „Фиат Стило“. Така в резултат на
удара са нанесени щети по автомобилите и има пострадали. Основната причина за ПТП
от експлоатационна гледна точка е пресичане траекторията на движение на лек
автомобил „Фиат Стило“ от лек автомобил „БМВ 320 И“ и недостатъчното време и
разстояние, с което е разполагал Недев, за да спре или да предотврати произшествието.
В проведеното на 13.05.2021 година съдебно заседание вещото лице допълва, че
времето, с което е разполагал водачът на лек автомобил „Фиат Стило“, когато на него
му е пресечена траекторията на движение от лек автомобил БМВ 320 не е имал
техническа възможност водачът да предотврати ПТП. Указателни табели в участъка -
освен че няма такива табели, които да разрешават завиването в обратна посока, има и
хоризонтална пътна маркировка, защрихована, която дори забранява движението в
обратна посока.
5
Видно от приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни
/л. 118-125/, при настъпилото ПТП на 21.07.20219 година пострадалата като пътник на
задната седалка в л.а. В. Д. Н. е получила следните травматични увреждания: Мозъчно
;
сътресение - лека степен /проявено и съпроводено със зашеметяване и дезориентация
за време и място/; Охлузни рани по предната повърхност на двете подбедрици с оток
на меките тъкани, по гърба на дясната китка,кръвонасядане с оток на меките тъкани в
зоната на дясната скула /дясна подочница/ ангажиращо и долният клепач на дясното
око; Клинични данни за контузия на долният обвиващ мускул на дясното око; Наличие
на астигматизъм, както и данни за посттравматична лезия на десния слухов нерв.
Посочено е, че възстановително-оздравителнят процес е в рамките на около 25 дни,
съпроводен с болки страдания, но субективни оплаквания в общото неразположение в
здравният статус и контузията на десният слухов нерв /нервус кохлеарис/ ще
персистират за един по-дълъг период от време, който е строго индивидуален.
Причинените травми, изключително локализирани в областта на лицето на
пострадалата, съпроводени с неприятното усещане от травматичното въздействие
върху меките тъкани в областта на главата, са довели до дискофморт в клиничното и
здраве, нарушаващи нормалният ритъм на обичайните ежедневни дейности с
неопределен период на отшумяване на тези затруднения които е изпитвала. При
поставен предпазен колан от пострадалата, се очаква травматичните увреждания да
бъдат от по-лек характер, но зависещи от скоростта на автомобила и
положението/позата в момента на възникналият пътен инцидент. Видът и характерът
на причинените травми от пострадалата при поставен колан, ще зависят от механизма
на настъпилото ПТП, местоположението на пострадалата на задната седалка в л.а.,
възприемане от нея на инцидента и последвалата от нея защитна реакция в момент на
ПТП. В проведеното на 13.05.2021 година вещото лице допълва, че астигматизмът е
вродено изкривяване на зрителната острота било на двете или едното око и не може да
се получи от травматичното увреждане. Пострадалата има засягане на долния мускул,
който обвива окото, което е получено в резултат на травмата. Там има кръвонасядане и
оточност на долния клепач. Разширяването на кръвоизлива засяга и долния мускул,
който държи окото. Там минава нерв, в зоната на долния мускул, обвиващ очната
ябълка и в рамките на обичайния срок на възстановяване това е отшумя, като това няма
нищо общо с астигматизма. Двойното виждане и замъгляване са в резултат на
кръвоизлива от травмата в тази зона, а не във връзка с астигматизма.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ е
6
предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответното застрахователно дружество
към датата на настъпване на ПТП; че в срока на застрахователното покритие е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е причинено виновно от
застрахования, че е налице причина връзка между противоправното поведение на
деликвента и причинените от него на пострадалия имуществени и неимуществени
вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ответника по делото е
да установи наличието на твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца.
Процесуалната допустимост на предявените по делото преки искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и
неимуществени вреди е предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от него
към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния
за ПТП водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по
делото видно от разменената между страните по делото писмена кореспонденция
застрахователят е бил поканен да заплати обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди на 04.03.2020 година /Писмо, вх. № ОК-128712 от 04.03.2020
година на ЗД „Бул Инс“ АД/, по която не е постигнато споразумение, т. е.
застрахователят не е платил в сроковете по чл. 496 КЗ.
От събраните доказателства се установява, а и не е спорно по делото, че към
датата на ПТП – 21.07.2019 година, гражданската отговорност на водача на лек
автомобил "БМВ 320 И" е покрита от ответното дружество по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата на този
застрахователен договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение
или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от
заключенията на изслушаните експертизи съдът намира за установени по несъмнен и
категоричен начин всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Страните не спорят, а и от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че по време на действието на
застрахователния договор, на 21.07.2019 година е реализирано ПТП. Последното е
причинено от водача на застрахования лек автомобил, гражданската отговорност на
който е покрита от ответното застрахователно дружество. В констативния протокол за
ПТП с пострадали лица /л. 6/ изрично е посочено, че водачът на лек автомобил "БМВ
7
320 И" предприема маневра преминаване от крайна дясна пътна лента в крайна лява
пътна лента, без да се съобразява с движещия се в лява пътна лента лек автомобил
"Фиат Стило", като преминава пред него, за да извърши маневра завиване в обратна
посока, с което реализира ПТП с материални щети. Посочено е и че от ПТП са
пострадали Д. Е. Н., В. Д. Н. и К. М. Т.. Следва да се има предвид, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП не може да бъде установен от приложения по делото
протокол за ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ, имащ
обвързваща за съда материална доказателствена сила, но само относно удостоверените
в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Същият не е възприел
непосредствено пътния инцидент, но пряко е установил обективното състояние на
автомобилите след ПТП, тяхното местоположение и видимите им щети, обстоятелства,
които са обективирани в протокола за ПТП. Въз основа на него и на останалите
събрани по делото доказателства е изготвено и прието заключението на съдебната
автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и от която се установява
механизмът на ПТП, а именно, че лек автомобил „БМВ 320 И“ се движел попътно
върху дясна пътна лента на определено разстояние пред лек автомобил „Фиат Стило“,
като водачът на лек автомобил „БМВ 320 И“ намалява скоростта, като променя
направлението си на движение от праволинейно в движение по дъга наляво, като
пресича траекторията на движещия се в лява пътна лента попътно лек автомобил
„Фиат Стило“, в резултат на което настъпва удар. Така, основната причина за ПТП от
експлоатационна гледна точка е пресичане траекторията на движение на лек
автомобил „Фиат Стило“ от лек автомобил „БМВ 320 И“ и недостатъчното време и
разстояние, с което е разполагал водачът, за да спре или да предотврати
произшествието. Освен това вещото лице изрично посочва, че в участъка няма
указателни табели, които да разрешават завиването в обратна посока, а и има
хоризонтална пътна маркировка, защрихована, която дори забранява движението в
обратна посока.
Ответникът, в чиято тежест е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
ангажирал доказателства в тази насока. От друга страна от съдебната автотехническа
експертиза се установява както описаният по-горе механизъм на настъпване на
процесното ПТП, така и обстоятелството, че единствената пряка и непосредствена
причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лек автомобил БМВ 320 И“.
Неоснователно се явява и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, тъй като е
била без поставен обезопасителен колан. В тази връзка следва да се има предвид, че
наличието на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
8
пострадалия, с които той лично обективно е способствал за вредоносния резултат като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване /Решение № 59 от 10.06.2011
година по т. д. № 286/2011 година на I т. о. на ВКС, Решение № 98 от 24.06.2013 година
по т. д. № 596/2012 година, Решение № 99 от 8.10.2013 година по т. д. № 44/2012
година на II т. о. ВКС/. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения
е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение,
до вредоносния резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия - действие
или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да
бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди /Решение № 169 от 28.02.2012 година по т. д. № 762/2010 година на
ІІ т.о. на ВКС/. В конкретния случай, релевираното от ответника възражение се свежда
до твърдението, че пострадалата е нарушила правилата за движение като е пътувала в
процесния автомобил без поставен предпазен колан. Действително от заключението пи
изготвената по делото съдебна-автотехническа експертиза се установява, че
автомобилът, в който е пътувала пострадалата е произведен с предпазни колани както
на предните, така и на задните седалки. В същото време обаче, от показанията на
свидетеля Недев се установява, че автомобилът е бил закупен без колани на задните
седалки, а по делото не са ангажирани други доказателства, от които да може да бъде
направен несъмнен извод, че към датата на реализиране на ПТП автомобилът е бил
оборудван предпазни колани на задните седалки. Липсата на такива обаче, не би могла
да ангажира някаква отговорност за ищцата, доколкото същата не е собственик на
автомобила и няма задължение да поддържа същия в изправност, респективно – не
може да носи отговорност за действията на трети лица. Изрично в Решение № 27 от
15.04.2015 година по т.д. № 457/2014 г. на II т. о. ВКС приема, че „Приносът на
пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е
направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем. При направено възражение за съпричиняване поради
непоставяне на предпазен колан, наличието на обезопасителни колани в процесното
МПС не се презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат.“ В този смисъл настоящият съдебен състав
приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен
категоричен извод, че автомобилът, в който е пътувала ищцата е бил оборудван с
обезопасителни колани, респективно - че ищцата е имала поведение, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат в каквато й да е била степен. При
това положение съдът приема за установени елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност, поради което направените от ответника оспорвания за
9
съпричиняване се явяват неоснователни.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се
установява, че от противоправното поведение на застрахования ищцата по делото е
претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето й. Разпитаният по
делото свидетел Е. Н. заявява, че след инцидента на ищцата е била откарана в МОБАЛ
„Д-р Ст. Черкезов“ – град Велико Търново, където е била настанена за няколко дни,
както и че в последствие е имала проблеми със зрението, което е наложило да ходи на
допълнителни прегледи, включително в град София и лечението и продължило няколко
месеца. В този смисъл са и приложените писмени доказателства, както и изготвената
по делото съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че В.Н. е получила
мозъчно сътресение - лека степен /проявено и съпроводено със зашеметяване и
дезориентация за време и място/; охлузни рани по предната повърхност на двете
подбедрици с оток на меките тъкани, по гърба на дясната китка,кръвонасядане с оток
на меките тъкани в зоната на дясната скула, ангажиращо и долният клепач на дясното
око; клинични данни за контузия на долният обвиващ мускул на дясното око, които са
довели до промяна на нейното клинично здраве, като възстановително-оздравителния
период е в рамките на около 25 дни, съпроводен с болки и страдания, но субективните
оплаквания в общото неразположение в здравния статус и контузията на десния слухов
нерв ще персистират за един по-дълъг период от време който е строго индивидуален.
Безспорно се установява и че претърпеният инцидент е оставил негативен отпечатък в
съзнанието на Н., която много се уплашила, тъй като след инцидента дъщеря й била
известно време в безсъзнание. Отделно от това след инцидента е стресирана, отказва да
се вози със съпруга си и има „някаква страхова невроза“. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че подобен инцидент винаги е съпътстван с негативни изживявания.
При това положение, съдът след като съобрази характера и интензитета на
уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са настъпили,
продължителността на оздравителния период и отражението им върху начина на живот
на увредените лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение
за причинените неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно
понятие, а зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството на
увреждането, начина на получаването му, интензитет и продължителност на
негативните преживявания, продължителността на оздравителния период, самата
форма на лечение, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, трайни
последици, възраст, загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на
Пленума на ВС/. При преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната
личност, която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и
отраженията, които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият съдебен
състав след като съобрази изложеното по-горе приема, че обезщетението за
претърпените от В. Д. Н. неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в
10
размер на 5 000.00 лева се явява справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че
безспорно подобен пътен инцидент оказва негативно влияние върху психиката на
пострадалия, което се установява и от показанията на разпитания свидетел. Ищцата е
била притеснена за случващото се с дъщеря й. От друга страна уврежданията й не са
тежки и се изразяват в мозъчно сътресение – лека степен, охлузни рани, както и
контузия на долният обвиващ мускул на дясното око. Във връзка с последното, същата
е посещавала допълнителни очни прегледи и е предприемала медикаменти. Освен
това, тя е сравнително млад и жизнен човек, поради което и с оглед заключението на
съдебномедицинската експертиза възстановителния период за тези увреждания не е
продължителен.
В настоящото производство освен претърпените от ищцата неимуществени
вреди безспорно се установява и че В. Д. Н. е претърпяла и имуществени такива. Видно
от приложените писмени доказателства, същата е заплатила за болничен престой в
МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – град Велико Търново сумата в размер на 17.40 лева, а за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение – 50.00 лева. В последствие същата е
заплатила сумата в размер на 30.00 за преглед при д-р Цакова и 23.49 лева за
изписаните й от същата медикаменти. За преглед при проф. д-р Чернинкова ищцата е
заплатила сумата в размер на 80.00 лева, а за предписаните й лекарства – 52.57 лева. В
този смисъл направените от ищцата разходи, които са общо в размер на 253.46 лева, са
в причинно-следствена връзка с претърпените увреждания. За същите са представени
платежни документи, поради което исковата претенция за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди следва да се уважи в пълния претендиран размер, с
оглед диспозитивното начало в процеса.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване е от кръга на
допустимите възражения, които биха могли да бъдат противопоставени на увредения и
с него се цели определяне на занижен размер на обезщетението. В случая по делото
както бе посочено по-горе единствената пряка и непосредствена причина за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил "БМВ 320 И“",
респективно – ищцата не е имала поведение, което да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат в каквато й да е била степен, поради което възражението в тази
насока се явява неоснователно.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явяват основателни и доказани за сумата в размер на 5
000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от В. Д. Н. неимуществени
вреди от настъпило на 21.07.2019 година ПТП и за сумата в размер на 242.87 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди от
настъпилото ПТП, поради което и като такива следва да бъдат уважени в тази им част.
11
За разликата над уважената част до пълния предявен размер искът за обезщетение за
неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв
следва да бъдат отхвърлен в тези му част.
Основателността на главните искове предпоставя основателността и на
акцесорните претенции за лихва. В разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете
дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
КЗ /т. 2/. Видно от разменената между страните кореспонденция, ищцата е уведомила
ответното дружество, за настъпилото застрахователно събитие, като е представила
всички необходими за това документи, с Претенция, вх. № OK-128712/04.03.2020
година на ЗД "Бул Инс" АД - град София, поради което с изтичането на срока от 15
работни дни, т.е. от 26.03.2020 година, застрахователното дружество е в забава за
изплащане на обезщетенията и дължи законна лихва върху тях от тази дата.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД "Бул Инс" АД –
град София следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 710.98
лева, представляваща направени от нея разноски по делото, съразмерно с уважената
част на предявените искове за внесена държана такса и за заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. Д. Н. следва да бъде осъдена да
заплати на ЗД "Бул Инс" АД – град София направените от дружеството разноски по
делото, съразмерно с отхвърлена част от исковете. Дружеството е доказало
извършването на разноски: за депозити по изготвената СМЕ и САТЕ в размер общо на
400.00 лева, за депозит за свидетел – 20.00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 960.00 лева. Направеното от процесуалния представител
на ищцата, в проведеното на 13.05.2021 година съдебно заседание, възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира
за основателно, поради което същото следва да бъде намалено до минималния размер,
предвиден в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, при
съобразяване на § 2а от ДР на наредбата. В случая, макар делото да е проведено в две
съдебни заседания, това е поради неизготвяне на експертизите в срока по чл. 199 ГПК,
а не по вина на страните. Освен това процесуалният представител на ответника не се е
явявал лично на проведените съдебни заседания, а е депозирал единствено писмени
молби, като същевременно правният спор не се отличава както с фактическа, така и
правна сложност. В този смисъл ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответното дружество сумата общо в размер на 413.47 лева, представляваща
12
направените от дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на
предявените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , със седалище и адрес на управление град
София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
В. Д. Н. от *, с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД
СУМАТА в размер на 5 000.00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от настъпило на 21.07.2019г.
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, предизвикано от
застрахования водач на лек автомобил "БМВ 320 И", ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 26.03.2020 година до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45
ЗЗД, за разликата над уважения размер от 5 000.00 лева до пълния предявен размер от
7 500.00 лева, която разлика е в размер на 2 500.00 лева, както и за претенцията за
законна лихва от датата на увреждането – 21.07.2019 година до 25.03.2020 година, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , със седалище и адрес на управление град
София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
В. Д. Н. от *, с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД
СУМАТА в размер на 242.87 лв. /двеста четиридесет и два лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от
настъпило на 21.07.2019г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие,
предизвикано от застрахования водач на лек автомобил "БМВ 320 И", ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2020 година до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва от датата на увреждането –
21.07.2019 година до 25.03.2020 година, като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , със седалище и адрес на управление град
София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
В. Д. Н. от *, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 710.98 лв. /седемстотин и
десет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща направени от нея разноски
по делото, съразмерно с уважената част от предявените искове.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка - IBAN: *
ОСЪЖДА В. Д. Н. от град *, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ
ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град София, район Лозенец, ул.
13
„Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 413.47 лв.
/четиристотин и тринадесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща
направени от дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
14